Ръст от близо 20 на сто на електронните плащания е регистриран в България за първото полугодие на 2024 година. През първото шестмесечие на 2024 г. в платежната система БОРИКА са обработени 181 млн. платежни операции, извършени чрез терминални устройства АТМ и ПОС на обща стойност малко над 16 млрд. лева. Тенденцията при платежната система БИСЕРА за същия период е същата - 60,7 млн. плащания на обща стойност близо 224 млрд. лева, като обработените плащания спрямо същия период на 2023 г. се увеличават с 15% по брой и със 72,1% по стойност. Броят на незабавните кредитни преводи в левове, съобразени със схемата SEPA Credit Transfer Instant (SCT Inst) – схема за незабавни кредитни преводи в Единната зона за плащания в евро на Европейския платежен съвет за първите шест месеца на 2024 г. е 10 млн. на обща стойност 15, 708 млрд. лева.

12 проекта на стойност 1,16 млрд. лева са одобрени по Програма "Транспортна свързаност" 2021-2027. За транспортни проекти през настоящия програмен период по европейската програма са осигурени общо 3,7 млрд. лева. По-мащабните от тях, които вече са в процес на изпълнение, са продължаване на дейностите за модернизацията на жп линиите Елин Пелин-Костенец и Пловдив-Бургас, на проекта на „Пристанище Бургас“ и проучванията за внедряване на Системата за управление на железопътния трафик в Европа (ERTMS). До края на годината предстои да бъдат отворени процедури и за изграждане на зарядни станции за алтернативни горива по републиканската пътна мрежа и в пристанищата, а вторият е за подпомагане на интермодални оператори. По програмата за изграждане на зарядни станции за алтернативни горива са осигурени общо 92 млн. лева. От тях 42,4 млн. лева са предвидени за изграждане на зарядна инфраструктура за електрически превозни средства по трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), а 49,6 млн. лева са за изграждане на инфраструктура за алтернативни горива в пристанищата. По проекта за подпомагане на интермодални оператори са осигурени 34,5 млн. лева.

Българската "Байомик" разработва материал от мицелни композити, създадени на основата на гъбния мицел в комбинация с други материали като лавандула, слама, коноп и т.н., така че да получат желаната от крайния потребител форма и приложение. Той със сигурност може да намери своето място в опаковките, строителството и автомобилния сектор, като пример за последния са разработките на българската компания с гиганти в сектора като Mercedes-Benz и KIA. "Байомик" е регистрирана в Плевен и за 2023 г. отбелязва приходи 263 хил. лв. и печалба 21 хил. лв. Мажоритарен собственик с 90% в компанията е Атанас Енев, който е и неин управител, а с 10% е главният технолог д-р Алберт Кръстанов. Доминиращият материал - пластмасата - е продукт, развиван повече от 150 години, и в момента просто не съществува друг, който да е конкурентен като цена и да разполага със същите мащаби на приложимост и верига на доставки и производство. Един от секторите, в които мицелният композит набира значителна популярност, е в опаковките. Решения на това от "Байомик" виждат в изграждането на собствена линия за 25 отделни модула, които могат да бъдат комбинирани по различен начин и да се брандират според нуждите на крайния клиент. Проектът е финансиран със 130 хил. лв. от Норвежкия финансов механизъм и предоставя възможност за опаковане на широка гама от продукти - от козметика до алкохолни бутилки и др. Някои от най-значимите успехи на компанията са в автомобилния сектор. От "Байомик" имат два разработени компонента, които се използват в производството на Mercedez-Benz за моделите им S-Class и QS. Друг проект с южнокорейската KIA Motors им дава възможност за разработка на над 180 проби за тестване на техния материал в методи на обработка, оцветяване, издръжливост, текстура и т.н. Крайният резултат от това е вложен в производството на един от предстоящите модели EV3, където в централната му конзола присъства гъбен материал.

Министерският съвет одобри отпускането на близо 4 млн. лв. за изграждане на публична инфраструктура по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) в община Марица. Средствата ще бъдат отпуснати от бюджета на Министерството на иновациите и растежа (МИР) и възлизат на 3 918 882 лв. с ДДС. Инфраструктурата се изгражда във връзка с изпълнението на сертифицирания по ЗНИ инвестиционен проект "Производство на автомобилни части от Зиес Юръп" в община Марица, област Пловдив, на Зиес Юръп. Компанията планира да вложи в проекта над 18 млн. лв. и да разкрие 101 нови работни места. Ползватели на инфраструктурата след нейното изграждане ще са още Латекоер България, БиЕй Глас България, Сифер, ЕЛ СМАРТ, Профилинк.

„УниКредит Булбанк“ подкрепи Lion’s Head Investments в придобиването на логистичните паркове на BPD (Bulgarian Property Developments) в градовете София, Варна и Русе. Инвестицията на дружеството е в размер 71,4 млн. евро и е най-голямата в сегмента на индустриалните площи за последните години. Покупката се реализира със структурно финансиране, което предвижда едновременно финансиране на придобиване дяловете на няколко дружества и включва висока експертиза от бизнес и правен характер. Lion’s Head Investments е съвместната инвестиционна компания между българската AG Capital и международната Old Mutual Property с основна дейност осъществяване, развитие и управление на инвестиции в областта на недвижимите имоти. С придобиването на логистичните паркове Lion’s Head Investments навлиза в нов за групата клас бизнес имоти – индустриалните площи, като става вторият по големина собственик на индустриални имоти в България. Трите логистични парка са с обща застроена площ от близо 75 065 кв.м, разполагат с модерни логистични, офис и търговски площи, които се намират на ключови локации в София, Варна и Русе. Дългосрочни наематели в парковете са над 50 компании, сред които Phoenix Pharma, DHL, DB Schenker, Carlsberg, Speedy (Geopost), Wurth, Sopharma. Дружеството планира да продължи с инвестициите в локациите като изгради нови 28 000 кв.м площи във Варна и Русе.

Компанията OMV Petrom, структура на австрийската OMV, разширява дейността си по доставка на природен газ на българския пазар. От октомври индустриалните потребители в България могат да се възползват от предложенията за доставки от OMV Petrom. Става въпрос предимно за фирми от химическата промишленост, както и топлофикации и други потребители на газ "на едро". OMV Petrom е най-големият интегриран производител на енергия в Югоизточна Европа. В началото на юни австрийското дружество "ОМВ Офшор България", собственост на австрийската петролна и газова компания OMV, вече е единственият титуляр на разрешението за проучване на нефт и газ в блок "Хан Аспарух" в Черно море. Контролираната от австрийския енергиен гигант румънска компания OMV Petrom поема ролята на оператор. OMV остана единствената компания, която да търси нефт и природен газ в участъка "Хан Аспарух". За навлизането си на пазара на доставки до индустриални клиенти в България OMV Petrom стъпва на опита си като лидер в доставките за небитови клиенти в Румъния. OMV Petrom е вторият по големина производител на природен газ в Румъния с 3,3 млрд. куб. м. добив за 2023 г. Чрез собствения си добив и договорите за доставка компанията осигурява приблизително 40% от потреблението в Румъния през 2023 г. OMV Petrom притежава 50% дял от проекта Neptun Deep и е негов оператор. Neptun Deep е най-големият ресурс от природен газ в ЕС, като добивът му се оценява на около 100 млрд. куб. м. Очаква се първият газ от Neptun Deep да бъде доставен през 2027 г. В България OMV Petrom присъства чрез мрежата от бензиностанции на OMV, както и притежава лиценза за проучване и е оператор на офшорния блок "Хан Аспарух" в Черно море.

“Септона България” АД е създадена през 2007 година и производствената и база се намира в русенската Източна промишлена зона. През изминалите близо 17 години дружеството инвестира близо 50 млн. евро /близо 100 млн. лева/ в създаването, развитието и модернизирането на завода, в нови цехове, в съвременна инфраструктура и производствени линии. Понастоящем предприятието функционира върху площ около 20 000 м2. Компанията разполага с допълнителна собствена площ от 100 000 м2. Продуктите за лична хигиена и козметика на „Септона България“ АД се ползват във всеки момент от живота на човека – от бебе до третата възраст. Дружеството подготвя нова инвестиция, свързана с производството на памучна лента, съобщи Константинос Акилидис – генерален директор на “Септона България” АД. Тя е необходима, за да се създава широка гама крайни продукти за личната хигиена и козметиката. Стойността на новата инвестиция възлиза на общо 40 милиона лева и ще се осъществи на два етапа, конкретизира г-н Акилидис. Предвидено е изграждане на нова производствена сграда с нова производствена линия и складова площ на стойност 24 – 26 млн. лева. Работи се по поръчката на машинното оборудване, като в следващите 6 месеца познатите на Септона България АД доставчиците от ФРГ и САЩ ще осигурят. Най – вероятно първият етап ще приключи през месеците май – юни 2025 година. Новата производствена линия ще създаде около 50 директни позиции за работа. Нарастването на производствения капацитет ще позволи привличането на нови клиенти. Тази линия ще допринесе за създаването на още други нови позиции за заетост в други линии при създаването на крайни продукти. Вторият етап ще бъде факт след завършване на първия. В нея ще има нов склад и нови машини, допълващи работата в първия. Очакванията са той да започне през 2026 година. Новата инвестиция ще допринесе за създаването на общо около 150 нови добре платени работни места, обобщи инж. Константинос Акилидис – генерален директор на “Септона България” АД. Дружеството има планове за създаване на фотоволтаичен парк. Сега се правят проучвания за пълноценно използване на покривното пространство от близо 20 000 м2 с цел генериране на възобновяема енергия. Към тях се добавят още около 5 000 м2. Получени са оферти и плановете са в близко бъдеще да бъде произвеждана посредством фотоволтаични панели и централа част от използваната енергия за собствени нужди. RuseInfo

„Аквабул-М“ ООД са внесли до РИОСВ-Пловдив искане за мнение от необходимостта за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на проекта си за производство на скариди. Фермата за отглеждане на тихоокеанска бяла скарида (Penaeus vannamei) ще бъде разположена на бул. „Кукленско шосе“ 15, в едно от помещенията на приватизираната, но неработеща фабрика на „Крепежни изделия“, в която един от съдружниците е акционер и в „Аквабул-М“. Методът на отглеждане ще е чрез рециркулационна затворена система. За целта сградата ще бъде преустроена и в нея ще се обособят за басейни три халета, ще има техническо помещение за (RAS) система без резервоар, административно-битова и складово-обслужваща част. Фермата ще работи целогодишно. Предвижда се капацитетът да бъде между 8 и 16 тона/годишно. Ще бъдат внасяни около 100 000 пост ларви годишно, като угояването им ще бъде до около 30 грама. Добиваните живи скариди ще се събират, опаковат и замразяват ежедневно, след което ще се съхраняват и предлагат на пазара в замразено състояние. Мъжките скариди стават зрели при достигане на около 20 грама, а женските - при 28 грама и възраст около 6-7 месеца. Подходящи за консумация са скариди с тегло около 30-45 грама. В обекта се предвижда да работят около 5 души. Първата на Балканския полуостров ферма за отглеждане на скариди бе открита в България преди 4 години. Обектът е изграден в с. Българско Сливово, община Свищов, по проект, финансиран по Програма морско дело и рибарство 2014 ​- 2020 г. Общата му стойност е 1 416 123 лв., като от тях размерът на безвъзмездната помощ е 708 061 лв., от които европейско финансиране от 531 046 лв. и национално - 177 015 лв.

Брюксел се стреми да улесни листването на компании в рамките на ЕС. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) разглежда финансирането на разходите за технологични стартъпи. Става дума за фирми, които искат да започнат първични публични предлагания на фондовите пазари в ЕС, пише Bloomberg. Кредитното звено на ЕС работи все по-усилено върху планове за улесняване на листването на компании в блока като част от стремежа за премахване на бариерите пред капитала и повишаване на конкурентоспособността. Европейската банка представи така нареченото предложение за платформа за излизане, като се стреми да подкрепи устрема за по-дълбока интеграция на капиталовите пазари в региона. Това се превърна в приоритет за държавите-членки на ЕС, които искат да използват пасивни капитали и спестявания, за да финансират инвестиционен дефицит, който възлиза на €800 милиарда годишно, според наскоро публикувания доклад, изготвен от бившия президент на Европейската централна банка Марио Драги. Планът, според който ЕИБ може да предостави финансиране за придобиване на иновативни компании, беше приветстван от ЕП, като сега се очаква да бъде финализиран от борда на директорите на банката и Европейската комисия. В случай, че всичко върви по план, опитът за промяна ще пожъне успех, коментират експерти. ЕИБ получи мандат миналия март от финансовите министри от еврозоната да подкрепи изграждането на съюз на капиталовите пазари чрез нови инструменти, които биха улеснили достъпа до финансиране за малки и средни предприятия.

Търговският дефицит на САЩ се сви през август до 5-месечно дъно от 70,4 млрд. долара благодарение на нарастване на износа до рекордни нива, показват последните данни на Бюрото за икономически анализи. Дефицитът на САЩ при международната търговия със стоки и услуги се понижи през август с 10,8% до 70,4 млрд. долара от 78,9 млрд. долара през юли при пазарни очаквания за отрицателен търговски баланс в размер на 70,6 млрд. долара. Свиването на дефицита е в резултат на нарастване на американския износ с 2% до рекордните 271,8 млрд. долара, като в същото време вносът се понижи с 0,9% до 342,2 млрд. долара. Американският износ на стоки скочи в рамките на месец с 4,4 млрд. долара до 179,4 млрд. долара, а износът на услуги се повиши с 990 млн. долара до 92,3 млрд. долара. За първите осем месец на годината дефицитът на САЩ при търговията със стоки и услуги скочи с 8,9% (или с 47,1 млрд. долара), спрямо същия период на 2023 г., като износът нарасна с 3,9% (със 79 млрд. долара), а вносът се повиши с 4,9% (със 126,1 млрд. долара).

Очаква се икономическият растеж на Китай да продължи да се забавя през 2025 г., въпреки временния подем поради обявените мерки за подкрепа, предприети от управляващите в Пекин. Това се посочва в нова оценка на Световната банка за втората по големина икономика в света. Международната финансова институция прогнозира, че китайската икономика ще нарасне с 4,3 процента през следващата година. Развитието му ще се забави в сравнение с прогнозния му растеж от 4,8 процента през 2024 г. Той е коригиран до покачване от 0,3 процента спрямо прогнозата на Световната банка за растеж на брутния вътрешен продукт на Китай (4,5 стотици), въведена през април. По-оптимистичната прогноза за 2024 г. отразява мерките на китайските власти за подкрепа на пазара на недвижими имоти и други икономически сектори в азиатската страна. Световната банка обаче не промени прогнозата си за развитието на китайската икономика през 2025 г.