Рекламният пазар в България през 2023 г. достига 612.1 млн. лв. нето, или със 7.5% ръст на годишна база, показват годишните данни на Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА). Най-висок ръст в рекламните инвестиции миналата година отчитат дигиталните канали. Те привличат 12% повече вложения спрямо 2022 г. и достигат 209.5 млн. лв. Въпреки това делът им остава малко над една трета от българския рекламен пазар (34.2%). Телевизията продължава да бъде каналът с най-голямо рекламно влияние на българския пазар основно заради широката аудитория, до която достига. За 2023 г. тя привлича 323.5 млн. лв., или близо 53% от общите рекламни инвестиции на пазара, което представлява 6% ръст на годишна база. Същевременно цените на реклама в телевизия продължават да растат, като по данни на БАКА нетната инфлация за 2023 г. е 14%. Най-висок ръст в инвестициите - 25%, отчита кинорекламата, което не е изненада, защото държи най-малък дял от общия медиен микс и привлича едва 1 млн. лв. Външната реклама привлича над два пъти повече инвестиции спрямо радиорекламата, като двата канала растат със сходен темп - 4%, и отчитат нетна инфлация в цените съответно 6% и 5%. Единственият канал, който отчита спад в рекламните приходи със 7%, е печатната преса. По прогнозни данни на БАКА пазарът през 2024 г. ще достигне 667.8 млн. лв. нетен обем, като близо 52% от тях ще бъдат насочени към телевизията, или със 7% повече спрямо миналата година. Дигиталната реклама се очаква да продължи да се увеличава с двуцифрен темп - 14%, като достигне 238.8 млн. лв. Ръст в инвестициите за 2024 г. прогнозират да има във всички медийни канали освен в пресата.

По данни на Евростат, през 2023 г. страните от Европейския съюз са внесли 163 700 тона натурален мед от държави извън ЕС, на стойност от над 359,26 млн. евро, а са изнесли само 24 900 тона. Спрямо 2013 г. вносът на натурален мед в Евросъюза се е увеличил с 20 на сто (от 136 300 тона на 163 700 тона), а износът от ЕС за трети страни е нараснал с 14 на сто (от 21 700 тона на 24 900 тона). България е внесла натурален мед от страни извън ЕС на стойност от 3,2 млн. евро през 2023 г. Страните, от които през миналата година е внесено най-голямо количество натурален мед в ЕС, са Китай (60 200 тона - 37 на сто от целия внос), Украйна (45 800 тона - 28 на сто от вноса) и Аржентина (20 400 тона - 12 на сто от вноса). Държавите, в които страните от ЕС са изнесли най-голямо количество от този хранителен продукт, са Великобритания (4 300 тона -17 на сто от целия износ на натурален мед от ЕС), Саудитска Арабия (3500 тона - 14 на сто от износа), Швейцария (3400 тона - над 13 на сто от износа), САЩ (3300 тона - 13 на сто от износа) и Япония (2500 тона - 10 на сто от износа). Най-големите вносители от Евросъюза на натурален мед от трети страни през 2023 г. са били Германия (41 000 тона - 25 на сто от вноса от държави извън ЕС), Белгия (31 400 тона - 19 на сто от вноса), Полша (23 300 тона - 14 на сто от вноса), Испания (15 700 тона - 10 на сто от вноса) и Франция (7700 тона - 5 на сто от вноса). Държавите, които са изнесли най-много са натурален мед за трети страни, са Испания (7100 тона - 29 на сто от целия износ), Германия (5500 тона - 22 на сто от износа), Румъния (1700 тона - 7 на сто от износа), Унгария (1600 тона - над 6 на сто от износа) и Гърция (1500 тона - 6 на сто от износа).

От началото на май акциите на Първа инвестиционна банка (ПИБ) на Българската фондова борса скачат с почти 70%, а пазарната капитализация, която само преди седмици гравитираше около 350 млн. лв., се изкачи до около 650 млн. лв. Отчетът за първото тримесечие показва 18.7 млн. лв. печалба. По информация на "Капитал" реално има надпревара между двама желаещи да придобият ПИБ - Уникредит Булбанк и Пощенска банка. Ако се стигне сделка, това ще засили концентрацията и ще свие конкуренцията в сектора. Освен че броят на банките намалява, вече в челната четворка ще са съсредоточени над три четвърти от активите. А новият номер 5 би била Централна кооперативна банка с под 5% пазарен дял. Освен това и доминацията на чуждестранните капитали ще стане почти пълна - банките, част от местни групи, вече биха държали сумарно под 15% от пазара. В момента в страната оперират 17 банки, като след евентуалната сделка, както и след обявената покупка от БАКБ на "Токуда", бройката ще спадне до 15. Освен тях има и 6 клона на чуждестранни институции, които обаче са предимно насочени в обслужването на големи корпоративни клиенти. Регулаторно одобрение на подобна консолидация трябва дойде от ЕЦБ, тъй като Уникредит Булбанк и Пощенска банка са сред директно надзираваните от нея. Първа инвестиционна банка е създадена през 1993 г., като още от основаването си тя е контролирана от настоящите ѝ основни акционери Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. През годините ПИБ няколко пъти беше носител на риск за цялата система и трябваше да бъде спасявана. Макар и да няма формални връзки, много от най-големите експозиции на ПИБ в различни периоди водят косвено към Минев и Мутафчиев. В тази графа попадат пътностроителната група ПСТ, рециклиращата компания "Надин", ОЦК - Кърджали, лифтовите оператори "Витоша ски" и "Юлен", "Гамакабел", "Домейн Бойар", "Нет 1", туроператорът "Болкан холидейз" и чартърният авиопревозвач "Би Ейч еър", покупката на терена на "Кремиковци" и др. След колапса на КТБ през 2014 г. тя се оказа в епицентъра на паниката на вложителите и след масирани тегления успя да отвори само благодарение на ликвидна подкрепа от държавата. А през 2020 г. нейното рекапитализиране беше последната спънка за влизането на България в ERM II и тя беше преодоляна, след като държавната ББР записа дял на два пъти над пазарни нива. През 2020 г., за да бъдат изпълнени препоръките за рекапитализиране от ЕЦБ след проведените от нея преглед на качеството на активите и стрес тест, ПИБ трябваше да набере 200 млн. лв. свеж капитал. При липсата на пазарен интерес при обявената цена 5 лв. за акция (около два пъти над борсовата тогава) голямата част от сумата беше осигурена от държавната ББР, която придоби 18.35% дял, а единственият друг нов инвеститор, включил се в увеличението, беше Valea Foundation на чешкия милиардер Карел Комарек (7.87%). Така благодарение на финансирането на надпазарни нива Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев останаха всеки с по 31.36% и съвместно запазиха абсолютния си контрол. Евентуалният купувач на техните акции ще трябва да предвиди средства да изкупи и тези на останалите акционери. По закон при смяна на контрола в публична компания задължително трябва да се отправи търгово предложение, като цената не може да е по-ниска от тази, платена от новия мажоритарен собственик.

Болниците в България отбелязаха рекордни приходи през април по здравна каса. Всички 375 лечебни заведения с договор с фонда получиха общо 406 млн. лв. за дейността си срещу 288 млн.лв. през предходния месец заради отпадането на лимитите с решение на Конституционния съд и изплащането на надлимитната дейност за първите 4 месеца накуп. Без налагането на нови мерки обаче бюджетът на Здравната каса за годината няма да издържи. В 406-те милиона, които касата изплати на болниците за април влизат 73 млн. лв. надлимитна дейност, която е генерирана през първите три месеца на годината - декември, януари и февруари. Останалата сума от 333 млн. лв. е приходът за дейността им през март, който е и първият месец, в който лечебните заведения знаеха, че работят без лимити и в който влязоха в сила новите цени на т.нар. клинични пътеки. Заради увеличението на стойностите с последния анекс прогнозните бюджети на болниците бяха вдигнати до 323 млн. лв. на месец. Въпреки това те са успели да ги надвишат с 10 млн. лв. Ако болниците запазят темпа си на надвишение на прогнозните си бюджети от 10 млн. лв. до края на годината, бюджетът на касата няма да стигне. Тя ще трябва да осигури още 2.6 млрд. лв. само за болнична помощ. Към момента здравната каса вече е платила на болниците 1.23 млрд. лв., тоест за цялата година при такъв темп на разходите ще са й нужни общо 3.895 млрд. лв. Фондът обаче не разполага с толкова средства. По бюджет той има 3.572 млрд. за болнична помощ и резерв от 238 млн. лв. Дори целият да отиде за болниците, сумата пак е по-малка от нужната - 3.81 млрд. лв. Няма как обаче целият резерв да бъде даден за болниците, защото част от него трябва да отиде за другите пера - извънболнична помощ, лекарства и медицински изделия. Това означава, че след септември се очаква огромно напрежение в системата, защото ще се наложи да се вземе решение как ще се развива системата и как ще се подели бюджета на касата. Единият вариант е да се върне старото положение на безконтролен преразход на бюджета на касата, която години наред влизаше от една година в друга със стотици милиони дефицит. Другият вариант е Лекарският съюзда прояви разум и да се съгласи на въвеждането на контролния механизъм, който предлага НЗОК, а именно - понижаване цените на клиничните пътеки при наличието на преразход след септември. Четвърти вариант, е касата да въведе строги правила за качество, наличие на екзистенц минимум от кадри в болниците, и да подобри драстично контрола си, като спре надписванията. Петият вариант е държавата да дотира до безкрай раздутата, не достатъчно качествена и силно неефективна болнична система. За съжаление той е твърде възможен заради лесната манипулация, на която ще бъде подложено обществото от страна на здравните организации в сектора, които представляват определени икономически интереси. ТОП-10 по приходи за април 1. "Св. Георги", Пловдив - 16.42 млн.лв. 2. "Софиямед", София - 15.96 млн.лв. 3. "Сърце и мозък", Бургас - 15.2 млн.лв. 4. "Пирогов", София - 14.08 млн.лв. 5. "Сърце и мозък", Плевен - 13.61 млн.лв. 6. "Пълмед", Пловдив - 12.32 млн.лв. 7. "Св. Марина", Варна - 9.68 млн.лв. 8. "Токуда", София - 9.27 млн.лв. 9. ""Св. Ив. Рилскси"", София - 9.14 млн.лв. 10. ВМА-София - 8.79 млн.лв. Източник: clinica.bg

Държавното газоразпределително дружество "Булгартрансгаз" обяви резултатите от обявената обществена поръчка във връзка с реализацията на вертикалния газов коридор чрез изграждане и въвеждане в експлоатация на нови обекти за разширение на газопреносната инфраструктура в България. Проектът цели да се повиши капацитетът за пренос на природен газ в точките за междусистемно свързване Кулата/Сидирокастро в посока от Гърция към България и Негру Вода/Кардам в посока от България към Румъния. Обществената поръчка е в три обособени позиции с обща прогнозна стойност 586 669 410 лв. без ДДС. На първо място са класирани: за обекта "Лупинг от Кулата до Кресна" - "ХИЛ Интернешънал - ГБС 1" (с предложена цена 131 777 777 лв. без ДДС); за обект "Преносен газопровод от Пиперево до Перник" - "Негру вода Кардам 2024" (с цена от близо 100 млн. лв. без ДДС).; за обекта "Лупинг от Рупча до Ветрино" - "ХИЛ интернешънал - ГБС 3" (353 222 222 лв. без ДДС). "ХИЛ Интернешънал - ГБС 1" е обединение от две чуждестранни и три български компании, като в него участват: американската "ХИЛ Интернешънал Н.В.", българските "Главболгарстрой", "Главболгарстрой интернешънал", "ГБС Енерджи Сълюшънс" и американската "ГБС Текнолоджис". Декларираните от обединението подизпълнители са: "Си Ер Си - Евънс" Б.В., "Емерсон Аутомейшън Солюшънс", "Ханиуел" и "Енсол ВМ". "Негру вода Кардам 2024" е обединение от две чуждестранни и една българска компания, като негови членове са американското "Дивиком", румънското "Хабау" и българското СА.И.Е. Декларираните от обединението подизпълнители са "Енсол ВМ" и "Химкомплект Инженеринг". "ХИЛ Интернешънал - ГБС 3" е обединение от "ХИЛ Интернешънал Н.В.", "Главболгарстрой", "Главболгарстрой интернешънал", "ГБС Енерджи Сълюшънс" и "ГБС Текнолоджис Инк". Декларираните от обединението подизпълнители са: "Си Ер Си - Евънс", "Емерсон Аутомейшън Солюшънс", "Ханиуел" и "Енсол ВМ".

Едно от трите дружества кандидат-посредници за тол системата не премина успешно етапа по доказване на оперативна съвместимост. Става въпрос за дружеството „Т-Смарт Глобал“ ЕАД, което сключи договор с Агенция „Пътна инфраструктура“ в края на февруари. Този договор е прекратен, съобщават от АПИ. Комисията за оценка и установяване на съответствието е констатирала в предоставения от компанията План за опериране, че не е изпълнила изискванията, нормативно регламентирани в Общите условия към договорите за предоставяне на услуги за електронно събиране на пътни такси между Агенцията и Националните доставчици на услуга. От това следва, че дружеството не е приключило успешно Етап 1 от процедурата по доказване на оперативна съвместимост с издаване на Сертификат за успешно приключване на Етап 1, Част II от Общите условия, поради което с Решение на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура" сключеният договор е прекратен.“ В процес на оперативна съвместимост със системата са още две компании - „Нипо-Електроникс“ ЕООД и притежаваната от словака Чаба Вираг фирма „Тол България“ ЕООД. В момента посредниците в тол системата са две компании - „Интелигентни трафик системи“ АД и „Диджитол Смарт Инфраструктура“ АД. За последната година те са взели комисиони в размер на над 57 млн. лв., благодарение на 7-процентовата комисиона, която получават от продажбата на винетки и тол.

"Българска банка за развитие" АД обяви търг за продажба на парцел и изградения върху него жилищен комплекс със степен на завършеност "груб строеж" на "Асеновградско шосе" 4 в гр. Пловдив. Началната цена на имота е 33 016 200 лв. без ДДС. Комплексът е зад спортна зала "Колодрума" с площ 6 994 кв.м. заедно с изградения със степен на завършеност груб строеж жилищни и офисни сгради. В продажбата влизат и 16.135% идеални части от поземления имот, представляващи 82 броя надземни паркоместа. Комплексът има офиси и над 200 жилищни апартамента. Той е с разгърната площ 30 824 кв. м., а самият парцел е 6994 км. м. Строежът започна преди повече от 10 години, с кредит от ББР. Тогавашният инвеститор не е изпълнявал ангажиментите си към банката и тя го придобива. Сегашната продажба ще бъде валидна само ако има изрични писмени съгласия от строителя на обекта "Сиенит строителна група" АД, строителния надзор "Строителен консултант" ЕООД и инвеститорския контрол "АГМ Инженеринг" ЕООД. Източник: plovdiv24.bg

Държавата възнамерява да увеличи дяловото си участие в капитала на Многопрофилна областна болница за активно лечение „д-р Стефан Черкезов“-Велико Търново на предстоящото Общо събрание на акционерите на на 30 май. Намерението й е да повиши капитала си със 315 220 лв. - от 14 660 050 лв. на 14 975 270 лв. Средствата са оползотворени за покупка, доставка и монтаж на инкубатор за специални грижи за новородени деца и за усвоени от клиниката пари за целеви капиталови разходи. Инвестициите са били направени съответно през 2017 г. и 2022 г. След увеличението на капитала, държавата, която е най-големият акционер, ще разполага с 92,38% от дяловете. Това ще е за сметка на акциите на останалите собственици. А именно акциите на Община Велико Търново падат на 2,28%, на Община Горна Оряховица – 1,40%, на Община Елена – 0,33%, на Община Златарица – 0,14%, на Община Лясковец- 0,41%, на Община Павликени – 0,80%, на Община Полски Тръмбеш – 0,52%, на Община Свищов – 1,19%, на Община Стражица – 0,45%, и на Община Сухиндол – 0,10%.

Британската столица Лондон все още е лидер в Европа в привличането на преки чуждестранни инвестиции в областта на финансовите услуги, като делът на Обединеното кралство в новите проекти е достигнал най-високото си ниво от десетилетие насам. Това показва проучване на Ernst&Young, цитирано от Bloomberg. Британската столица си е осигурила 81 проекта през 2023 г., което е със 76% повече от предходната година и двойно повече спрямо Париж, който се класира на второ място по този показател. Френската столица е отбелязала спад на инвестициите от 11%. Макар Париж бавно да печели инвеститорите, вероятно ще оспори доминацията на Лондон през следващите години. Инвеститорите все още разглеждат Великобритания като надеждно място за правене на бизнес, въпреки че Brexit и лошото представяне на лондонските капиталови пазари породиха опасения относно неговата конкурентоспособност. През последните години обемът на търговията спадна, а данните, събрани от Bloomberg, показват, че на Лондонската фондова борса се падат малко над 2% от около 12 млрд. долара, набрани при първични публични предлагания през тази година, което е най-ниският дял от десетилетия насам. Обединеното кралство е получило една трета от всички европейски проекти в сектора на финансовите услуги, увеличавайки преднината си пред най-близкия си съперник Франция. Великобритания е привлякла 108 проекта през 2023 г. - увеличение спрямо 76 проекта през 2022 г. Това я поставя значително по-напред от други европейски дестинации като Франция и Германия, които отбелязват съответно 39 и 38 проекта.

Бразилска компания, фокусирана върху добива на метал, използван за укрепване на сплави, залага, че нейният основен продукт може също да играе ключова роля в подобряването на батериите за електрически превозни средства, пише Bloomberg. Cia. Brasileira de Metalurgia e Mineração е най-големият производител в света на ниобий, важен минерал, който се добива само в Бразилия и Канада. Ниобият се използва най-вече за производството на сплави и неръждаема стомана и има редица индустриални приложения, включително в реактивни двигатели, небостъргачи и мостове. CBMM вече произвежда повече ниобий, отколкото светът консумира, което принуждава ръководителите на концерна да бъдат креативни в намирането на нови възможности пред основния си продукт, като същевременно си сътрудничат по проекти с разработчика на батерии Toshiba Corp. и автомобилния производител Volkswagen AG. „Нашият производствен капацитет в момента надхвърля общото търсене на ниобий“, признава главният изпълнителен директор Рикардо Лима. Компанията вече изгражда завод за производство на ниобиев оксид за разнообразна употреба, включително в батерии за електромобили. Съоръжението, което трябва да отвори врати по-късно тази година, ще има капацитет за производство на 3000 тона материал. Изпълнителният директор вече говори за разширяване - такова, което може да струва повече от 1 млрд. реала (195 млн. долара) и да увеличи производството повече от шест пъти до 20 хил. тона. Окончателно инвестиционно решение ще бъде взето до края на следващата година, изтъква Лима. Подобен ход позволява на CBMM, която се контролира от бразилското милиардерско семейство Морейра Салес, да диверсифицира основното си производство на продукти от ниобий и сплави. Компанията произвежда 150 хил. тона ферониобий годишно – количество, което надвишава световното годишно търсене от 124 хил. тона. Ниобият за производство на стомана представлява най-голям дял от продажбите на компанията, като 95% от количествата се доставят в чужбина. Компанията продава метала в 50 страни. CBMM продаде 600 тона ниобиев оксид за батерии в скутери и други малки превозни средства миналата година като част от тестов проект. Лима казва, че очаква компанията да удвои тези обеми през 2024 г. Фокусът на концерна върху батериите му позволява да търси възможности за изследване на нови технологии, свързани с електромобилите и клетките, докато светът се отдалечава от изкопаемите горива на фона на прехода към по-чисти енергийни източници. CBMM, която е базирана в Югоизточна Бразилия и има офиси в САЩ, Китай, Европа и Сингапур, също търси технология, която използва ниобий, за да позволи по-високо съдържание на никел и по-ниско съдържание на кобалт в електромобилните батерии. Компанията планира следващия месец да разкрие това, което твърди, че ще бъде първият електрически автобус, използващ литиеви батерии, които смесват технологията на ниобий с титанов оксид. Тестовият проект е в партньорство с Toshiba и Volkswagen. Лима разкрива, че батерията позволява бързо зареждане - в рамките на 10 до 15 минути в сравнение с 8 часа за конвенционална батерия - и при нея има по-малък риск от пожар и експлозия.

Свръхбогатите японци ще допринесат за над 30-процентния ръст при стойността на активите, в които инвестират, до края на десетилетието, тъй като домакинствата с големи парични средства се фокусират повече върху пазарите, показва нов анализ на Morgan Stanley, цитиран от Bloomberg. Инвестициите от общия сегмент на хора със свръхголямо богатство и „високозаможните“ ще достигнат 906 трлн. йени (5,8 трлн. долара) до 2030 г. спрямо сегашното ниво от около 690 трлн. йени, показва докладът за движението на богатството в Япония. Този фон предоставя възможност за продажби на националните финансови компании на стойност около 38 млрд. долара, изтъква докладът. Банките и брокерските компании в Япония се обръщат към управлението на богатството като ключов стълб на растежа за бъдещето, точно когато ръстът на борсите и краят на политиката на отрицателни лихвени проценти на Японската централна банка (ЯЦБ) сигнализират за съживяване на интереса към активите в страната. Миналата седмица бяха публикувани предварителни данни за брутния вътрешен продукт (БВП) на Япония, който се свива по-рязко от очакваното през първото тримесечие, след като слабата йена продължи да засяга потреблението в страната. Междувременно низходящо ревизираните данни показват почти пълна липса на движение в БВП през четвъртото тримесечие на 2023 г. заради понижаване на прогнозите за капиталовите разходи. Слабата йена създаде икономика на две скорости в Япония, като секторите на износа и туризма като цяло се възползваха от по-конкурентен обменен курс, но домакинствата и малките предприятия са притиснати от завишените цени на вносните стоки.