Лихвите по жилищните кредити намаляват през октомври на фона на рекордните ръстове в този сегмент, сочат данните на Българската народна банка. Лихвите по потребителските заеми отчитат слабо повишение, докато годишната доходност по новите депозити, разкривани през октомври, записва понижение както при влоговете в левове, така и при тези в евро. Средната годишна лихва по новите жилищни кредити, договорени в левове, намалява през октомври до 2,51 процента спрямо 2,53 процента през предходния месец септември. На годишна база понижението достига 0,08 процентни пункта, тъй като през десетия месец на миналата 2023 година средната годишна лихва е възлизала на 2,59 процента. В същото време обаче годишният процент на разходите (ГПР), който включва всички лихвени плащания, както и всички такси, комисиони и други разходи за сметка на клиента, извършването на които е условие за отпускане на заема, нараства на месечна база през октомври до 2,84 процента (2,82 процента през септември). Преди година ГПР по новите заеми за жилище е бил 2,86 процента. Средната годишна лихва по новите потребителски кредити в левове нараства през октомври до 9,8 процента, спрямо 9,05 процента през предходния септември. Преди 12 месеца средната лихва по нов бизнес е била 8,59 процента. Депозитите с договорен матуритет в левове са били разкривани при средна годишна лихва от 0,93 процента през октомври, спрямо средно 1,02 процента през предходния септември и средно 0,70 процента преди 12 месеца. Средната годишна доходност по новите депозити в евро през октомври е била 1,68 процента, спрямо 1,77 процента през септември и 1,12 процента през октомври 2023 година.

Според изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) положителна фискална позиция през 2023 г. имат 7 от 21 общини, а със значителен дефицит спрямо населението е община Несебър (684 лв.), както и до известна степен община Видин (304 лв.). Относно задлъжнялостта на общините, което се оценява чрез данни за техния дълг - както на номиналния му размер, така и претеглен през населението, общини като Търговище (12,5 процента), Раднево (17,5 процента) и Несебър (9,2 процента) демонстрират стабилно финансово управление, поддържайки дълговете си на много ниски нива, при среден дълг за страната 39,8 процента. Общини с високи нива на дълг като Благоевград (83,4 процента), Варна (79,4 процента) и Враца (80,8 процента) се намират в по-трудно положение. Средният размер на общинския дълг на човек от населението е 229 лв., но различията между отделните общини в страната са значителни. Общини като Враца (422 лв.) и Варна (519 лв.) се открояват с високи стойности на дълга на глава от населението, свързан с големи инфраструктурни проекти, които изискват значителни инвестиции, но също така увеличават финансовата тежест върху бъдещите бюджети и потенциално върху нуждата от разширяване на данъчните постъпления. Общини с по-ниски стойности на дълга на човек от населението като Търговище (55 лв.) и Казанлък (71 лв.) управляват по-ефективно задълженията и минимизират финансовата тежест върху населението. Просрочия нямат 11 от разглежданите 21 общини, което показва добро текущо управление на разходите. С много ниско ниво на просрочените задължения спрямо приходите са и Сливен (0,01 процента), Кюстендил (0,03 процента) и Плевен (0,04 процента). Общини като Пазарджик (57,87 процента) и Благоевград (15,24 процента) показват значителен дял на просрочени задължения, което е тревожен сигнал. Много общини постигат задоволителни резултати по отношение събираемостта на данъците. Общини като Козлодуй (96,4 процента) и Раковски (92,68 процента) демонстрират ефективно управление на данъчната си система, като събират почти целия размер на налога, при среден процент на събираемост за страната 79,1 процента.

От 1 януари до края на март 2025 г. т.нар. "американска" ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" ще възобнови своята работа, като натовари трети и четвърти блок. Това са се договорили ръководството на централата и министърът на енергетиката на България. Държавната „Националната електрическа компания“ притежава 27% дял в централата. Сега служебният кабинет реши да води разговори за бъдещето на централата, след като се появиха проблеми с производството на достатъчно електроенергия и скок на цената й на борсата, а редица енергийни експерти прогнозираха опасност от режим на тока тази зима. От юли 2025 г. държавата ще поиска чрез НЕК да увеличи акционерното си участие в ТЕЦ "КонтурГлобал", а с това и участието си в оперативното управление на двата блока на централата. В момента мажоритарен собственик със 73% е американският инвестиционен фонд KKR. Изпълнителният директор на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" Васил Щонов обяви, че още на следващия ден започва подготовката за връщане на персонала, който беше освободен по-рано тази година. Той уточни, че за да заработят двата блока, трябва да бъдат върнати на работа поне 150 души. В края на февруари 2024 г. изтече 15-годишният договор за изкупуване на тока, произвеждан от "американската" ТЕЦ "Марица Изток 3", от държавата на фиксирани цени. Така централата бе принудена да излезе на свободния пазар, но ръководството й реши да прекрати дейността й. През март бяха съкратени 160 работници, а след това още 160. Втората най-голяма въглищна централа в България - ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток" смени собственика си, след като през 2022 г. американският инвестиционен фонд KKR купи предишния собственик "ContourGlobal" за 2.16 млрд. долара с идеята да разшири присъствието си в областта на възобновяемите източници.

Pulse - водещ лидер в сферата на уелнеса, придоби чрез покупко-продажба търговски център с площ 5500 кв.м. на оживения булевард в столичния квартал „Люлин“ – бул. “Царица Йоана“. Локацията е в близост до метростанция и разширение на булеварда към голям буферен паркинг. Очаква се новият комплекс да отвори врати през 2025 г. Проектът предвижда да има СПА център със зони за релакс, няколко многофункционални зали. Това е вторият клуб на Pulse в „Люлин“. Първият се намира в „Люлин“ 6 в непосредствена близост до Западен Парк. По-рано през годината беше анонсирано изграждането на нов комплекс и в столичния квартал „Овча Купел“ - на главния булевард „Президент Линкълн“. Търговският комплекс притежава Акт 16, на комуникативно място – бул. „Царица Йоана“, и към момента се извършва преустройство и смяна на предназначението. Общата инвестиция възлиза на 7 милиона лева.

Министерският съвет одобри създаването на „Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация Топлика - Минерални бани“ ЕАД. Към новото лечебно заведение ще има медицински център, който ще подпомага комплексната медицинска грижа за нуждаещите се пациенти в района. Болницата ще разполага с общо 240 легла, структури без легла и клинико-диагностични отделения и отделение по палиативни грижи. Извършената Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ комплексна оценка, включително на потребностите на населението от медицинска помощ за област Хасково, е установена потребност от медицинска помощ поради недостиг на болнични легла за дългосрочни грижи (за продължително лечение и за палиативни грижи) и „Физикална и рехабилитационна медицина“. Преди години в курорта с минерални избори работеше балнеосанаториум "Топлика". След промените той постепенно западна. Преди време сградата на санаториума се продаваше.

"Медина Мед" стартира уникална за Европа производствена инициатива за цялостно регенериране на гумени вериги за селскостопанска техника. Програмата за регенерат включва три възможности за оптимално управление на използваните вериги: Регенерат и повторна употреба - клиентите могат да върнат използваните гумени вериги за регенерация и повторна употреба, запазвайки производителността на техниката си. Кредит за закупуване на нови CAMSO Вериги - при връщане на старите вериги, клиентите получават отстъпка за закупуване на нови CAMSO продукти – икономично и екологично решение чрез обратно изкупуване. Закупуване на регенерирани гумени вериги Remedina Rubber Track -  опцията позволява на клиентите да закупят регенерирани вериги с характеристиките на нови премиум продукти, но на значително по-ниска цена. Партньорството между Медина Мед и Michelin предоставя на българските фермери и индустриалци продукт, който подобрява производителността и намалява разходите в дългосрочен план. Основана през 1991 г., "Медина Мед" започва своето развитие с малък екип от само 5 души. Днес компанията вече разполага с над 300 служители и се нарежда сред водещите вносители на гуми в България. Фокусът на компанията е върху четири основни сегмента – гуми за леки, лекотоварни, тежкотоварни автомобили и индустриална техника. Партньор е на утвърдени световни производители, сред които Мichelin, Goodyear, Continental, Nokian, Yokohama, CEAT, KRAIBURG, CAMSO и други. Разполага с мрежа от сертифицирани сервизни центрове Michelin Quality Centre в ключови градове на България – София, Благоевград, Пазарджик, Пловдив, Хасково, Стара Загора, Бургас, Варна, Добрич, Русе и Велико Търново.

Записването на новата емисия облигации на „Алианц Банк България“ започва на 3 декември 2024 г. Крайният срок изтича на 16 декември. Обслужващият инвестиционен посредник е „Карол“ АД. Комисията за финансов надзор (КФН) одобри проспекта за предлагането на емисията в началото на ноември. Емисията е в размер до 50 млн. евро, разпределени в до 500 броя обикновени, лихвоносни, поименни, безналични, неконвертируеми, първостепенни, непривилегировани, необезпечени, свободнопрехвърляеми облигации, структурирани да отговарят на изискванията за инструменти на приемливи задължения. Номиналната и емисионна стойност на всяка облигация е 100 хил. евро. Емисията ще се счита за успешно пласирана при набрани поне 25 млн. евро, т.е. пласирани минимум 250 облигации. За лихва по емисията облигации ще се определи най-ниският лихвен процент, посочен в заявка, при прилагането на който се осигурява записване на удовлетворяващ брой облигации, като не е необходимо това да е цялото предложено количество. След определянето на окончателната лихва всички класирани заявки ще получат удовлетворение по тази лихва и тя ще се прилага за записаните облигации. През януари облигациите ще бъдат регистрирани за търговия на Българската фондова борса (БФБ).

Евродепутатите одобриха бюджета на Европейския съюз за 2025 година по време на пленарната сесия на Европейския парламент в Страсбург. Годишният бюджет на ЕС за 2025 г. ще възлиза на 199,4 милиарда евро. В него са заложени и 155,21 млрд. евро (бюджетни кредити) за плащания. Средствата, предвидени в бюджета на ЕС за 2025 г., са с 6 процента повече в сравнение с тези за 2024 година. Това означава, че те са увеличени с 10 млрд. евро. Предвидени са и близо 72 млрд. евро от фонда на финансовия инструмент "Следващо поколение ЕС" (Next Generation EU). Той е създаден по предложение на Европейската комисия и неговата цел е да бъде финансирано възстановяването на държавите от Евросъюза от кризата, породена от пандемията от КОВИД-19. Механизмът за възстановяване и устойчивост е основен елемент на "Следващо поколение ЕС". Чрез него се предоставят заеми и безвъзмездни средства в подкрепа на реформите и инвестициите, предприети от държавите, членуващи в ЕС. За да получат достъп до финансирането от Механизма за възстановяване и устойчивост, страните от Европейския съюз, сред които и България, представят национални планове за възстановяване и устойчивост. Сред допълнителното финансиране, което се отпуска, са 62 млн. евро за "Еразъм+". Това е програмата на ЕС за подкрепа на образованието, обучението, младежта и спорта в Европа. Нейният бюджет за 2025 г. възлиза на близо 5 млрд. евро. Предвидени са и още 25 млн. евро за програмата "Хоризонт Европа", която финансира научните изследвания и иновациите. Нейният бюджет за 2025 г. възлиза на 12,76 млрд. евро.  Бюджетът на Европейския съюз за 2025 година е фокусиран върху политики, свързани с борбата с негативните промени на климата, здравеопазването, хуманитарната помощ и управлението на границите на Европейския съюз. Той е насочен и към покриване на разходите за изплащане на средствата, предвидени в рамките на плана, известен като Инструмент за възстановяване на Европейския съюз (EURI). Това е първият годишен бюджет на Евросъюза, който се приема след преразглеждането на многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2021 - 2027 г., посочва ЕП. Допълнителното финансиране, което е предвидено, е предназначено за подкрепа за Украйна, както и за инвестиции в критични технологии в рамките на Платформата за стратегически технологии за Европа (STEP), а също и за лихвените плащания по инструмента "Следващо поколение ЕС". Предвидени са допълнителна средства и за финансирането на неотложна помощ при природни бедствия и хуманитарни кризи в страните от ЕС и извън него.

Икономиката на САЩ се е разширила със стабилен темп през третото тримесечие на годината, до голяма степен задвижвана от увеличаването на потребителските разходи, докато инфлацията продължава да се охлажда, предава Bloomberg. Брутният вътрешен продукт на страната е нараснал с 2,8% на годишна база, сочат публикувани в сряда данни на Бюрото за икономически анализи. Основният двигател на растежа на икономиката - потребителските разходи – са се повишили с 3,5%, което е най-големият им ръст през тази година. Другият основен измерител на икономическата активност – брутният вътрешен доход – се е повишил с 2,2% след ръст от 2% на годишна база през второто тримесечие. Докато БВП измерва разходите за стоки и услуги, брутният вътрешен доход дава информация за генерирания доход и разходите, направени от производството на същите тези стоки и услуги. Данните показват издръжливостта на икономическата експанзия, която беше изпитана от продължителния ценови натиск, високите разходи по заемите и политическата несигурност. А след като Доналд Тръмп подсигури завръщането си в Белия дом, американските фирми и потребители очакват представянето на икономическата му програма през следващата година. Броят на американците, подали нови молби за обезщетения при безработица, отново е спаднал през миналата седмица. Заявленията са намалели с 2000 до сезонно коригираните 213 хиляди за седмицата, приключила на 23 ноември, съобщи Министерството на труда, цитирано от Ройтерс. Броят на хората, получаващи обезщетения след първата седмица на безработица, се е увеличил с 9000 до сезонно коригираните 1,907 млн. през седмицата, приключваща на 16 ноември. Това предполага, че много съкратени работници срещат трудности при намирането на нови работни места.

Печалбата на промишлените предприятия в Китай е намаляла за трети пореден месец, тъй като влошаващата се дефлация на цените на производител и забавеното фабрично производство засенчват въздействието на последните мерки за стимулиране на икономиката, обявени от правителството. Тя се е свила с 10% на годишна база през октомври след по-резкия спад от 27,1% през септември, сочат данни, цитирани от Bloomberg. Според доклад на Националното статистическо бюро от сряда печалбата на промишлените предприятия в Поднебесната империя е намаляла с 4,3% през първите 10 месеца на годината в сравнение със същия период на 2023 г., насочвайки се към трети пореден годишен спад. Индустриалната печалба са ключова мярка за финансовото състояние на фабрики, мини и компании за комунални услуги, която може да повлияе на техните инвестиционни решения през идните месеци. На този фон възникват нови предизвикателства пред Пекин след победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ този месец. Неговата заплаха за високи мита върху китайските стоки рискува да предизвика по-нататъшен хаос в експортния сектор на азиатската страна, който вече е изправен пред по-големи търговски бариери от региони като Европейския съюз.