Граждани на 59 държави извън Европейския съюз са работели в България през 2023 г., като повечето са сезонни работници, заети в хотелиерството и ресторантьорството, както и в строителството. Повечето от чуждестранните работници са от съседни държави като Турция, Северна Македония и Сърбия, както и от бившите съветски републики Узбекистан, Киргизка република, Казахстан и Молдова. По данни на Агенцията по заетостта, през миналата година най-много чужди работници в хотелите, ресторантите и селското стопанство са дошли от Киргизия. Турските граждани пък били 1422. На трето място са молдовците – 1093. 719 души са дошли от Узбекистан, а 369 – от Казахстан. Общият брой чужденци, работещи в хотели, ресторанти и ферми през миналата година, е бил 7088. А през 2019 г., преди Ковид-пандемията, броят им е бил 11 443. Тогава обаче най-много са били украинците – 8796. Работодателите смятат, че кризата за персонал отразява демографската криза, но и признават, че много българи търсят по-високи възнаграждения зад граница и е трудно да ги задържат тук.

Местата за настаняване с 10 или повече легла се увеличават с 5.1% през януари тази година спрямо същия месец 2023-а. Броят на леглата в тях също се увеличава - с 5.9%. През януари 2024 г. в България са функционирали 2 171 обекта като хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 62.4 хил. стаи и 128.9 хил. легла в тях. Това сочат данните на НСИ. Общият брой на нощувките е 1 030.9 хил. което е с 0.2% по-малко в сравнение с година по-рано. Българските граждани са реализирали 609.0 хил. нощувки, а чуждите - 421.9 хиляди. В местата за настаняване с 4 и 5 звезди са осъществени 78.4% от общия брой нощувки на чужди и 47.5% - на български граждани. В 3-звездните са осъществени 16.1% от нощувките на чужди и 27.2% - на български граждани, докато в 1 и 2 звезди те са съответно 5.5 и 25.3%. Броят на пренощувалите лица намалява с 1.7% в сравнение със същия месец на 2023 г. и достига 432.2 хил., като е отчетено намаление както при българските граждани - с 2%, така и при чуждите - с 1%. Нощувалите български граждани са 290.8 хил. и са реализирали средно по 2.1 нощувки. Чуждите граждани са 141.3 хил. със средно по 3.0 нощувки, като 78.2% от тях са пребивавали в местата за настаняване с 4 и 5 звезди. Общата заетост на леглата е 26.2%, като намалява с 1.4 процентни пункта в сравнение с година по-рано. Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди - 38.6%, следват тези с 3 звезди - 22.9%, и с 1 и 2 звезди - 13.6%. В същото време обаче се запазва тенденцията приходите от нощувки да се увеличават - със 17.4% спрямо същият месец на предходната година и достигат 91.1 млн. лв., като 50.9 млн. лв. са от български граждани, а 40.2 млн. лв. - от чужди граждани.

Средствата, управлявани от застрахователните дружества, извършващи дейност в България, към края на 2023 г. са нараснали с 12,4% до 10,797 млрд. лева в сравнение с година по-рано. Това показват данните на Българската народна банка (БНБ). В края на 2023 година застрахователни услуги у нас предлагат 45 компании – с една повече в сравнение с края на 2022 година. В областта на животозастраховането работят 12 компании, а в общото застраховане те са 33, като в техния брой е включено и едно дружество, специализирано в презастраховането. В края на декември миналата година активите на дружествата, извършващи животозастраховане, нарастват с 303,9 млн. лв. (11,4%) до 2,962 млрд. лв. в края на миналата година. На тримесечна база те се увеличават със 181,4 млн. лв. (6,5%). Средствата на дружествата, извършващи общо застраховане, нарастват с 886,8 млн. лв. (12,8%) – от 6,948 млрд. лв. към края на декември 2022 г. до 7,835 млрд. лв. в края на миналата година.

Министерството на финансите обяви процедура за сключване на договор с адвокатско дружество, което да защитава държавата по арбитражното дело за над 3 млрд. долара, което крипто компанията Nexo заведе във Вашингтон. В края на януари Nexo обяви, че е завела иск пред Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID) към Световната банка във Вашингтон. Интересите на компанията ще бъдат представлявани от американската кантора Pillsbury Winthrop Shaw Pittman LLP. В края на 2023 г. стана ясно, че Софийска градска прокуратура (СГП) е прекратила наказателното производство по делото Nexo.Наблюдаващите прокурори са стигнали до извода, че няма извършено престъпление. От компанията казват, че арбитражният иск е заведен заради значителните материални и репутационни щети след акцията на прокуратурата, ДАНС и националното следствие. Бе уточнено също, че е била спряна съвместна работа с три от най-големите американски инвестиционни банки по първичното публично предлагане на акциите на компанията на знакова фондова борса в САЩ. Оценката, дадена от тези банки тогава, е била между 8 и 12 млрд. долара, твърдят от криптокомпанията, а и в резултат на атаката е било е осуетено подписването на дългосрочно сътрудничество на NEXO с един от най-популярните европейски футболни клубове. NEXO заявява, че възнамерява да дари до 20% от полученото обезщетение за най-силно нуждаещите се и пренебрегвани сектори в страната – детското здравеопазване и образование. Източник: Dividend.BG

През 2023 г. най-младият куриер на българския пазар - "Деливъри солюшънс" (по-разпознаваемо под бранда Sameday), е с 15.5 млн. лв. приходи според предварителни данни, предоставени от управителя му Радослав Крумов. Това е ръст с над 760%, но с уговорката, че през предходната година дружеството е започнало дейността си в края на май. Така 2023 г. се явява първа пълна за дъщерното на румънската компания майка българско дружество, която е свързана с онлайн търговеца eMag. Скокът в постъпленията се дължи основно на увеличения брой осъществени пратки през предходната година, които достигат 2.6 милиона при едва 300 хиляди година по-рано. От тях 1 млн. са до мрежата на компанията от близо 440-те автоматизирани шкафчета, познати като easybox. Заедно с тези в Румъния и Унгария, където още оперира Sameday, локърите достигат 5000. А до края на 2024 г. се очаква точките да се увеличат с 40%. Инвестициите в страната през настоящата година ще са 17.1 млн. лв., като 13 от тях ще са за увеличаване броя на шкафчетата на местния пазар. Останалите над 4 млн. лв. "ще бъдат инвестирани в складови помещения, автоматичен сортер и други оперативни оптимизации", разказа още той. Половината от поръчките, или 1.3 милиона, за 2023 г. са по линия на eMag. Това е и логично, след като собственикът на българското дружество е същият като на румънския онлайн гигант. Придобиването на малкия местен за района на столицата Букурещ куриер Sameday се случва през 2017 г. Тогава eMAG купува 80% от букурещката компания, а един от досегашните съдружници - Октавиан Бадеску, напуска. Остава Лучиан Балтару, който е вписан в Търговския регистър като съуправител на българското дружество заедно с Радослав Крумов. Освен с eMag в страната Sameday си партнира с още 1500 компании и сайтове за онлайн поръчки, сред които са Fashion Days (пак от румънската група), silabg.com, Douglas и Decathlon. В момента куриерите на компанията са 250, а от компанията планират броят им да нарасне "значително", особено в края на годината, когато "традиционно обемите се увеличават неколкократно".

Първите три парцела от Индустриален парк "Ряховец" се пускат на търг след одобрението на Общинския съвет в Горна Оряховица. Първите кандидати за парцела са фирмите "Ти Ес Ей Ем" АД от Варна и "БМД ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД от Лясковец. "Ти Ес Ей Ем" АД има четири дъщерни компании, които се развиват в различни сфери и заявява интерес към два терена. Според плановете, на единия ще се обособи производство на елементи за роботиката, а на другия иновативно безотпадно рециклиране на гуми. Лясковското дружество е наследник на стария завод за везни "Баланс", но в момента ползва база под наем и иска да придобие един от терените в горнооряховския индустриален парк за дейността си. Двете компании са заявили интерес към три терена с обща площ почти 11 000 декара. В момента Индустриален парк "Ряховец" обхваща 302 декара, които са разделени на 42 имота. От тях 5 са за общо ползване - озеленяване, изложбено-търговски комплекс, зона за обществено обслужване, административен блок. 37 парцела ще бъдат продавани или давани под наем при заявен интерес. Кандидатите приемат предварително, че трябва да използват придобитите имоти за производствена дейност като направят съответните инвестиции и разкрият определен минимален брой работни места. Те поемат и задължението да започнат дейност до 24 месеца след закупуването на терените. Наддаването за имотите започва от 108 854 лв. за 2623 дка за първия терен, 217 045 лв. за 5230 дка за втория и 131 306 лв. за 3164 дка за третия. Цените са без ДДС. Ако трите търга минат успешно, "Индустриален парк "Ряховец" ЕАД очаква около половин милион лева от първите си сделки, които трябва да доведат до близо 2 милиона лева инвестиции и разкриване на 28 нови работни места.

Русенският локомотивен завод "Експрес сервиз" достави нов локомотив на компанията „Холсим“ за завода на компанията в село Бели Извор. Това е третият акумулаторен локомотив, която ще се използва на инсталацията за товарене на насипен цимент и на разтоварището за варовик и алтернативни материали. Акумулаторните локомотиви от серията ES позволяват маневрите да се извършват от само 1 човек и са абсолютно чисти, безшумни и изключително енергийно ефективни", заявиха от "Експрес сервиз". Източник: dunavmost

Приходите на „Монбат“ АД за 2023 г. отчитат слаб ръст от малко над 1% – при 383,300 млн. лв. през 2022 г. те достигат до 387,905 млн. лв. (общо договори с клиенти и други оперативни приходи), сочи консолидираният отчет на компанията. Консолидираната нетна печалба за миналата година расте със 167% до 10,550 млн. лв. в сравнение с 2022 г., когато е на стойност 3,951 млн. лв. Печалбата на дружеството от оперативна дейност през 2023 г. достига до 17,841 млн. лв., нараствайки с 21% спрямо 2022 г., когато възлиза на 14,712 млн. лв. За 2023 г. нормализираната EBITDA (печалбата преди облагане с данъци и амортизации, увеличена с финансовите разходи и разходите за обезценки и намалена с финансовите приходи) от продължаващи дейности на консолидирана база е в размер на 39,915 млн. лв. в сравнение с 35,428 млн. лв., което представлява увеличение от 12,7%. През 2023 г. дружеството е изплатило дивидент в размер на 3,992 млн. лв. В последната година акциите „Монбат“ поевтиняват с почти 21%, а пазарната оценка достига 129,48 млн. лева.

През 2023 г. Европейският съюз е изнесъл за САЩ стоки на стойност 502 млрд. евро, а е внесъл за 344 млрд. евро, което ще доведе до излишък от 158 млрд. евро за ЕС. Това съобщи европейската статистическа служба Евростат. Така Съединените щати са най-големият партньор за износ на стоки от ЕС - към американския пазар са били насочени 19,7 процента от общия европейски износ за страни извън ЕС, както и вторият по големина партньор за внос на стоки в ЕС (след Китай) с 13,7 процента от общия внос от страни, нечленуващи в ЕС. В периода между 2013 г. и 2023 г. излишъкът в търговията със стоки на ЕС със САЩ варира между 81 млрд. евро през 2013 г. и 166 млрд. евро през 2021 година.  Най-внасяните стоки от САЩ през 2023 г. са сурови нефтени масла на стойност 42,4 млрд. евро, което е увеличение с 11,4 процента в сравнение с 2022 г. (38,0 млрд. евро).  Лекарствените и фармацевтичните продукти се нареждат на второ място сред най-внасяните стоки. Вносът в тази категория е на стойност 32,5 млрд. евро или нагоре с 36,6 процента в сравнение с 2022 г. (23,8 млрд. евро). Това е най-високото процентно увеличение сред всички посочени вносни стоки. Природният газ (втечнен или газообразен) следва с обща стойност на вноса от 26,9 млрд. евро, което сочи 44,8 процента спад в сравнение с 2022 г. (48,7 млрд. евро). Намалението се дължи единствено на резкия спад на цените, тъй като количествата са нараснали с 14 процента.

Войната в Украйна рязко повиши интереса към американското оръжие и неговият експорт през миналата година достигна рекордните 238 млрд. долара, съобщава bbc.ru. Според отчета на Държавния департамент обемът на сделките с оръжие и услуги, сключени от САЩ с други държави, се е увеличил с 56% през 2023 г. Един от основните купувачи е Полша, която след началото на войната си постави за цел да изгради най-силната сухопътна армия в Европа. Тя закупи вертолети Apache за 12 млрд. долара, ракетни системи HIMARS за 10 млрд. долара, танкове M1A1 Abrams за 3,75 млрд., както и системи за противовъздушна и противоракетна отбрана за 4 млрд. долара. Германия е закупила от САЩ вертолети Chinook за 8,5 млрд. долара. Чехия поръча най-новите изтребители F-35 и боеприпаси за 5,6 млрд. България — бронемашини Stryker за 1,5 млрд., а Норвегия — многоцелеви вертолети за милиард долара. Американското оръжие се продава добре и извън Европа. През 2023 г. Южна Корея купи F-35 за 5 млрд. долара, Австралия поръча военни транспортни самолети C130J-30 Super Hercules за 6,3 млрд, а Япония плати 1 млрд. за разузнавателния самолет E-2D Hawkeye. През последните 30 години Русия бе на второ място сред експортьорите на оръжие в света, но през последните години разривът между нея и САЩ расте, а между нея и третата страна-износител Франция се съкращава. Според шведския аналитичен център SIPRI през 2022 г. на САЩ са се падали 40% от световната търговия с оръжие, а на Русия - 16%. По данни на SPIRI, през 2019 г. Русия е доставяла въоръжение на 31 държави, през 2022 - на 14, а през 2023 г. - само на 12. Най-големите купувачи на руско оръжие са Индия (34% от общия обем експорт от Русия), Китай (21%) и Египет (7,5%). На страните от Близкия изток и Африка се падат 13% и 10% съответно. За сравнение - САЩ през 2019–2023 г. доставя въоръжение в 107 държави, като на страните от Близкия изток се падат 38% от американските доставки, на Азия и Океания — 31%, на Европа - 28%.

Индия ще премахне повечето вносни мита за четири държави в Европа в сделка, която се очаква да донесе инвестиции на стойност 100 млрд. долара за 15 години и 1 млрд. работни места за петата по големина икономика в света, предава CNBC. Търговското споразумение с държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (EACT), които не са част от ЕС, беше подписано преди общите избори в страната през следващите няколко месеца, които може да дадат на премиера Нарендра Моди трети пореден мандат. Това „бележи преломен момент в двустранните отношения между Индия и страните от (Европейската асоциация за свободна търговия) Швейцария, Исландия, Норвегия и Лихтенщайн“, посочва премиерът на Индия Нарендра Моди. „Индия очаква това споразумение за свободна търговия да стимулира нейния ключов износ на ИТ услуги, бизнес услуги, аудио-визуални услуги, наред с други“, отбелязва министърът на търговията и промишлеността Пиюш Гоял. Споразумението също съдържа разпоредби за взаимно признаване в професионални услуги като медицински сестри, дипломирани счетоводители и архитекти, според съобщение на индийското правителство.