България няма да получи пари по второто плащане в размер на 1.2 млрд. лева (653 млн. евро) по Плана за възстановяване и устойчивост до края на годината. Това става ясно от одобрената предварителна оценка на искането ни от Европейската комисия. Средствата бяха заложени в бюджета за тази година, което означава че ще се отвори голяма дупка, която може да ни попречи да изпълним критерия за дефицит от 3%. Той ни е необходим за влизането на страната ни в Еврозоната. Причината за временно спиране на плащането е неизпълнението на 9 цели и реформи заложени в Плана за възстановяване и устойчивост, е посочено в съобщението на Европейската комисия. Оценката на Брюксел се разминава с тази на българските власти, които отчитат неизпълнение само на 3 мерки. От общо 62 мерки и цели по второто плащане Европейската комисия смята, че не сме изпълнили задоволително девет. Те са в сферата на енергетиката, противодействието на корупцията и обществените поръчки. България има срок от един месец за отговор на Европейската комисия по дадената предварителна оценка на искането ни за второто плащане. След това страната ни ще разполага 6 месеца срок, в който да направи необходимите реформи. След този срок, в зависимост от изпълнението на мерките, Еврокомисията ще реши дали да ни изплати цялата сума или само част от нея. България има право на 5.69 млрд. евро безвъзмездни европейски средства по Плана за възстановяване и устойчивост. От тях досега страната ни е получила 1.37 млрд. евро - първото плащане. Ако планът се изпълняваше вече трябваше да сме на шестото плащане.

Брутният външен дълг на България в края на септември възлиза на малко над 48 млрд. евро, което е с 4,785 млрд. евро, или с 11,1% повече в сравнение с края на септември миналата година, обявиха от БНБ. Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на септември е 13,584 млрд. евро. В рамките на година той нараства с 4,415 млрд. евро (+48,2%). Външните задължения на Централната банка са 1,992 млрд. евро. Те намаляват със 106,4 млн. евро спрямо края на септември миналата година. Външните задължения на сектор Други парично-финансови институции са 7,499 млрд. евро. За година те нарастват с 856 млн. евро. Външните задължения на Други сектори са 11,82 млрд. евро. Те намаляват с 15,6 млн. евро спрямо същия месец на миналата година. Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13,187 млрд. евро в края на септември, което е с 363,6 млн. евро по-малко спрямо края на септември миналата година. То е с най-голям дял в структурата на брутния външен дълг – 27,4% към края на септември, при 31,3% година по-рано.

Два фонда за дялови инвестиции са одобрени за получаване на средства по българския План за възстановяване от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ). Това са вече познатият като инвеститор в страната Integral Venture Partners, който е с български основател, и базираният в Германия Finance in Motion, който досега не е правил инвестиции в България. Те ще разпределят съответно 15 млн. евро и 12.5 млн. евро от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). В началото на юли към новия фонд на BrightCap бяха насочени 20 млн. евро за подкрепа на компании в ранен етап на развитие, а 15 млн. евро отидоха към австрийската инвестиционна компания Accession Capital Partners (ACP), позната в миналото като Mezzanine Management, за най-новия й фонд за Централна и Източна Европа - ACM V, който ще финансира зрели компании във фаза на растеж. Integral Venture Partners ще инвестира през втория си фонд - Evolving Europe Principal Investments Fund II, чийто фокус ще е върху компании от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) с дейност в секторите потребителски стоки, здравеопазване, индустрия, технологии, медии и телекомуникации, както и бизнес услуги. Integral е основан от българина Стефан Цветков и управляван от него заедно с Барна Папай, Марко Хинич и Евтим Чесновски, а е финансиран от европейски институции като ЕБВР и ЕИФ, както и от IFC. Първата му инвестиция в България беше през 2020 г., когато влезе във водещия тогава местен тв доставчик "Булсатком". През 2022 г. фондът инвестира в компанията за продажба на храни и напитки през вендинг машини "Брейктайм", в разработчика на семантичен софтуер "Онтотекст" и в производителя на електрическите смарт велосипеди Econic One - "Елджой". Освен от ЕИФ, средства са привлечени и от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и от Международната финансова корпорация (IFC) от групата на Световната банка - съответно до 30 млн. евро и до 15 млн. евро. Освен 15-те млн. евро по линия на българския ПВУ, ЕИФ влага още толкова и от румънския план за възстановяване. Evolving Europe Principal Investments Fund II ще финансира компании от Румъния и България (по 20% във всяка от двете страни), както и в държавите от Западните Балкани и ЦИЕ. Целта ще е да придобият дялови участия в 10-12 дружества, като средният размер на инвестиция ще е от порядъка на 12.5 млн. евро, се посочва още в публикацията. Базираният в Германия Finance in Motion досега е структурирал, управлявал и консултирал девет фонда с близо 4 млрд. евро средства, като през последните 15 години е инвестирал в над 170 компании от над 40 държави от Латинска Америка до Централна и Източна Европа. Инвестициите в България ще са в проекти в областта на възобновяемите енергийни източници и ще са през новия Renewables Growth Fund, който компанията структурира в момента. ЕИФ ще насочи към Renewables Growth Fund средства както от българския, така и от румънския план за възстановяване - по 12.5 млн. евро. Отделно от това по програмата InvestEU Climate and Infrastructure Funds във фонда ще бъдат вложени още до 75 млн. евро при постигане на определени изисквания за набиране на допълнителен частен капитал, коментира регионалният представител на ЕИФ за България Христо Стоянов. Целта на Finance in Motion ще е 80% от средствата в новия фонд да бъдат инвестирани в държави от ЕС, като фокусът е изцяло върху държавите от ЦИЕ, в т.ч. Гърция, плюс балтийските страни, Словения и Хърватия. Останалите 20% са предвидени за държавите от Балканския полуостров, които не са членове на ЕС, в т.ч. Турция, плюс Молдова и Украйна, ако и когато войната приключи в рамките на инвестиционния период на фонда. А той ще е с продължителност от четири години с възможност за удължаване с още една година. Самото му начало още не е фиксирано, но по думите на Макдоналд очакванията са инвестициите да могат да започнат в първите месеци на следващата година. Finance in Motion ще търси възможности за изкупувания на целите компании, в които ще инвестира, или за придобивания на мажоритарни контролиращи участия дялове. В този смисъл размерът на вложените средства в едно дружество също ще е по-голям от обичайното до момента за местния пазар - по думите на мениджъра отделните инвестиции вероятно ще са в диапазона 10 - 60 млн. евро. Инвестиционният хоризонт на фонда е 12 години с опция за удължаване.

Емблематичната сграда на ул. "Сан Стефано" в София, известна като "Къщата с ягодите" е с нов собственик - българска IT компания SiteGround. Досега имотът бе собственост на фамилията на Валентин Златев, бивш шеф на "Лукойл". Къщата се руши от десетилетия и за укрепването ѝ не се вземат никакви мерки. От SiteGround съобщиха, че са в процес на придобиване на сградата. Плановете им са първо да обезопасят, а след това да изготвят план за реставрация. Идеята е да се "запази уникалният облик и историческа идентичност". Намеренията ни са сградата да функционира като представителна централа на всички дейности на компанията, включително за дейността на фондация “За пример”, основана от ръководството на SiteGround. Къщата с ягодите е на близо век. Построена през 1930 г. за семейството на банкера Димитър Иванов. След комунистическия преврат от 1944 г. е национализирана като е била посолство на Румъния и търговско представителство на СССР. След 1990 г. собствеността е възстановена на наследниците. През 2004 г. имотът е продаден, а през 2012 г. е придобит от Златев. През 2015 г. имаше протести след като се разбра, че Златев има намерение да разруши и след това да възстанови фасадата, зад която да стои модерна сграда.

Българо-германската компания Sunotec придоби миноритарен дял (15,9%) в българската софтуерна компания Adex Energy. Сделката се състоя през август, а компанията планира да увеличи първоначалната инвестиция до 40% до средата на 2025 г. Придобиването има за цел да разработи по-интелигентни и по-ефективни системи за управление на енергията. Adex Energy предлага софтуерни решения за енергийния сектор. До 2025 г. Sunotec и Adex имат за цел да разширят своя дял в цяла Европа, като предоставят цялостни системи за управление на енергията. Решението на Adex се основава на събиране на големи данни от множество източници за разработване на интелигентни инструменти, които анализират и предоставят базирани на стратегия изчисления. Работата на двете компании вече стартира с пилотен проект в хибридния фотоволтаичен парк в Перник, използвайки хардуера и софтуера на Adex Energy за оптимизиране на производството и съхранението на енергия. Тази тестова инициатива, включваща слънчева система от 26 MWp и система за съхранение на енергия от 61 MWh, ще използва иновативния хардуер и софтуер на Adex Energy за събиране и анализиране на данни в реално време.

BILLA България и EVN България изграждат в следващите 18 месеца 25 бързозарядни станции за електромобили в 9 града. Ритейлърът ще предостави място на паркингите на 25 избрани магазина, а доставчика на електроенергия ще осигури техническото оборудване и 100% зелена енергия. Зарядните станции ще са произведени от един от глобалните лидери в областта на технологиите за възобновяема енергия – SunGrow. Те ще са с максимална мощност от 120 kW и ще позволяват едновременното зареждане на два автомобила. Заплащането на енергията ще е само с банкова карта.

Българската фармацевтична компания "Софарма" обяви, че е приключила първия етап от придобиването на портфолио от 14 вида лекарствени продукти по лекарско предписание и без рецепта. Първоначално, на този етап от сделката, "Софарма" е платила 40 млн. евро, като покупката е финансирана със собствени средства на компанията и с вече осигурен кредит от финансова институция. Предстои поетапно прехвърляне на разрешенията за употреба на придобитите лекарства и търговските марки, както и организация на производството и дистрибуцията на медикаментите до техните традиционни сегашни пазари. За да се продава едно лекарство на определен пазар, то трябва да получи разрешение за употреба в местната агенция по лекарствата на база на регистрационно досие на продукта, а ако той се заплаща от здравната каса - трябва да е в листа за това и компанията да има договор с нея. "Софарма" реално си купува пазарен дял на 10 пазара. Фармацевтичната компания има собствени дистрибутори в България, Сърбия и Молдова, както и дългогодишни партньорски отношения с търговци на едро в най-големите й пазари. Групата "Софарма" има общи приходи от 1.5 млрд. лв. към деветмесечието, което е ръст от 11.9%. Индивидуално "Софарма" има приходи от 175.2 млн. лв. към деветмесечието на тази година, което е спад с 8.4% в сравнение със същия период на миналата година.

Българската компания за горива Петрол открива нови обекти под марката Petrol&GO, които предлагат зареждане на гориво на самообслужване. Първата модерна станция под новата марка се намира на бул. "Александър Малинов". в София. Моделът на самообслужване запазва традиционно високото качество на горивата с марка Петрол, като същевременно предлага удобно, модерно и по-евтино зареждане. Веригата Petrol&GO ще покрива цялата страна, като предстои модернизация и откриване на десетки нови обекти. Бензиностанциите работят 24 часа в денонощието, оборудвани са с автомати, а плащането се извършва както в брой, така и с карта.

„Монбат“ АД отчита почти 5% спад на продажбите за деветмесечието на 2024 г. Нетната печалба се свива с близо 70 на сто. Дружеството отчита продажби за близо 273 млн. лева към края на септември 2024 г. в сравнение с над 285,4 млн. лева към края на септември 2023 г., което е с 4,7% по-малко. Заедно с приходите от лихви за почти 2 млн. лева и другите приходи за над 3,3 млн. лева, общите приходи на дружеството за отчетния период са в размер на почти 280 млн. лева при 293,4 млн. лева година по-рано. Общите разходи на дружеството се свиват с 4% за периода до 274,7 млн. лева от 285,7 млн. лева. Компанията отчита 36% спад на печалбата преди данъци до 4,35 млн. лева към края на септември 2024 г. в сравнение с 6,8 млн. лева към края на септември 2023 г. Нетната печалба се свива с 68% до 2,6 млн. лева от 8,2 млн. лева. В последната година акциите на „Монбат“ поевтиняват с почти 36%, а пазарната капитализация достига 101,4 млн. лева.

Темпът на нарастване на цените в еврозоната се ускорява до 2,3 на сто на годишна основа през ноември (спрямо същия месец на 2023 г.) спрямо 2 на сто през октомври. Това сочи предварителната оценка на европейската статистическа агенция Евростат. Нарастването на годишната инфлация във Франция през ноември, коригирана, за да бъде сравнима с изменението на потребителските цени в другите страни от еврозоната, достига до 1,7 на сто. Това сочат официалните предварителни данни на френската статистическа агенция "Инсее" (INSEE), които съвпадат с предвижданията на икономисти, предаде Ройтерс. Инфлацията през миналия месец се е ускорила спрямо октомври, когато годишното й ниво достига 1,6 на сто. Нарастването на цените на услугите през ноември се ускорява до 2,5 на сто на годишна база спрямо 2,3 през октомври. Енергийните продукти са били с 0,7 на сто по евтини спрямо ноември 2023 година. Цените на храните и на промишлените стоки остават без промяна спрямо октомври. Друг доклад на "Инсее" сочи, че брутният вътрешен продукт (БВП) на Франция е нараснал с 0,4 на сто през третото тримесечие на 2024 година. Това са окончателните данни на френската статистическа агенция, които са в съответствие с предварителната й оценка, посочва Ройтерс.

Аржентинското меганаходище Вака муерта е произвело рекордните 400 000 барела дневно петрол през третото тримесечие, съобщи консултантската компания "Рюстад енерджи" (Rystad Energy). Това е скок с 35 на сто на годишна основа на производството благодарение на подобрената производителност и капацитет за евакуация, което позволява на находището да достигне целта си за 1 милион барела дневно до 2030 г. Аржентинската държавна петролна компания И Пе Ефе (YPF)  е лидер в региона с 55 на сто от производството във Вака муерта през тримесечието, допринасяйки за силните резултати на компанията през трите месеца.  По-рано този месец И Пе Ефе обяви, че ще потърси финансиране от 2 милиарда долара за тръбопровода "Вака муерта сур" (Vaca Muerta Sur) , благодарение на което може да се увеличи капацитетът на региона за експортните пристанища. Аржентина се надява да се превърне във водещ износител на газ и подписа тази седмица споразумение заедно с Бразилия с боливийската И Пе Ефе  за износ на газ от Вака муерта , но инфраструктурни препятствия могат да осуетят проекта.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на Турция се сви с 0,2% през третото тримесечие на 2024 г. спрямо предходните три месеца. Ревизираните данни също показаха свиване от 0,2% през периода април-юни спрямо първото тримесечие, въпреки че първоначалните данни показаха ръст от 0,1% на тримесечна база за периода. От 2018 г. икономиката на Турция не се е свивала за две последователни тримесечия на тримесечна база, което според някои икономисти отговаря на техническото определение за рецесия. На годишна база обаче икономическите данни са по-оптимистични. Темпът на растеж на БВП на Турция се забави до 2,1% през третото тримесечие на 2024 г. на годишна база, след годишен ръст от 2,4% през предходното тримесечие, съобщи Статистическият институт на страната (TurkStat). Това е най-слабият резултат на показателя от второто тримесечие на 2020 г., откакто Турция отбеляза свиване на БВП в разгара на пандемията от коронавирус. Анкетирани от Trading Economics анализатори прогнозираха среден ръст от 2,6% за периода юли-септември на годишна база. Потребителските разходи в Турция са нараснали с 3,1% през третото тримесечие. В същото време държавните разходи паднаха с 0,9%, а бизнес инвестициите с 0,8%, записвайки отрицателен растеж за първи път от две години. Износът на Турция е нараснал само с 0,8% през периода юли-септември, докато вносът е спаднал рязко с 9,6%.