Към 31 декември 2023 г , 46 от всички 257 града в България са увеличили населението си, съобщава Националния статистически институт. Областните центрове, които увеличават жителите си, са Варна, Велико Търново, Кърджали, Пловдив и София. Най-голямо увеличение на жителите е регистрирано в трите най-големи по население града в страната. Населението на столицата се увеличава с 6550 души и вече достига 1 196 806. Жителите на Пловдив се увеличават с 3661 души и са вече 325 485, а във Варна населението нараства с 3514 души и става 314 607. От всички областни центрове с най-много намалява населението на Добрич - 1536 души. Плевен губи 1179 души от населението си. Жителите на Монтана са по-малко с 1165. Другите два центъра в Северозападна България - Враца и Видин, губят съответно 1163 и 1055 души от населението си. Най-големите необластни населени места са Асеновград е с 45 322 души, Казанлък - с 41 657, а Димитровград - с 30 620. В 20 от българските градове живеят повече мъже отколкото жени: в Алфатар, Батак, Белене, Бобов дол, Бойчиновци, Земен, Златарица, Каолиново, Костандово, Крън, Маджарово, Мелник, Обзор, Ракитово, Сеново, Стралджа, Сърница, Твърдица, Угърчин и Шивачево. Към 31 декември 2023 г. населените места в България без нито един жител са 201. Най-много обезлюдени села има в областите Велико Търново (67), Габрово (67), Кюстендил (10) и Кърджали (9). В 1453 села живеят само между 1 до 49 души. И ако има нещо положително, то е че в сравнение с 2022, обезлюдените населени места у нас са намалели с 4. Най-много обезлюдени села има в областите Велико Търново (67), Габрово (67), Кюстендил (10) и Кърджали (9). В 1453 села живеят само между 1 до 49 души.

По предварителни данни на НСИ през януари - март въведените в експлоатация жилищни сгради са 1026, а новопостроените жилища в тях са 3475. За същия период на 2023 г. броят сгради е бил 1345. Най-много жилищни сгради са пуснати в областите Пловдив - 147 сгради с 357 жилища, София-област - 139 сгради с 217 жилища, и Варна - 108 сгради с 394 жилища в тях. Най-висок е делът на жилищата с две стаи (33.6%), следват тези с три стаи (32.8%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 4.5%. Средната полезна площ на едно новопостроено жилище e 101.7 кв. метра.

Агенция Държавна финансова инспекция (АДФИ) е констатирала злоупотреби по получените плащания при строежа на магистрала "Хемус" и пътя Видин - Ботевград от държавната строителна фирма "Автомагистрали" ЕАД, които надхвърлят 2.8 млрд. лв. То е свързано с масови нарушения на Закона за обществените поръчки (ЗОП) и липса на контрол при възлагането на строителство, доставки и услуги. Проверени са договори, свързани с изпълнението на участъците 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 на автомагистрала "Хемус", скоростния път Видин - Ботевград, текущото и зимно поддържане на автомагистралните участъци на АМ "Марица", "Люлин", "Струма", "Хемус" и "Тракия", и укрепване на обекти от републиканската пътна мрежа. Агенция пътна инфраструктура е сключила 4 договора за "инхаус" с "Автомагистрали" за изграждане на АМ "Хемус", укрепителни дейности на републиканската пътна мрежа и модернизация на пътя "Видин - Ботевград" и пътна поддръжка на обща стойност 4.9 млрд. лв. с ДДС. По всички договори "Автомагистрали" е получила и плащания в размер на 2.8 млрд. лв. публични средства, които обаче държавната фирма е разпределила по 321 договора с трети лица, без да провежда процедура за това, съгласно изискванията на ЗОП. Данните по доклада сочат, че през 2018 г. "Автомагистрали" разполага с 270 служители, а според разчетите за изпълнението на участъци от 1 до 6 е следвало да разполага с най-малко 2433 служители. По същият начин стои и въпросът с необходимата техника и оборудване. Стойността на разпределените публични средства по строителството на пътя Видин - Ботевград е 556 млн. лв. с ДДС, които са отишли по 36 договора и анекси с подизпълнители. По някои от договорите като например този с "Про Плантс" за наем на строителна механизация и оборудване, стойността от 1.2 млн. лв. без ДДС надвишава допустимия праг за прилагане на процедура по ЗОП, каквато не е провеждана всъщност. Същият е случаят и на договора за доставка на озеленяване с "Пътно поддържане и строителство" за 1.5 млн. лв. Според доклада, 173 млн. лв. са разплатени от "Автомагистрали" с трети лица за текущото поддържане на петте магистрали у нас, които са част порочните договори за ремонт и поддръжка на републиканската пътна мрежа с все познати участници. За укрепването на свлачища според данните от доклада "Автомагистрали" е сключила 143 договора с подизпълнители по които са разплатени 185,6 млн. лв. в разрез с разпоредбите на ЗОП за определяне на изпълнители.

Производителят на стъклен амбалаж "БиЕй глас България", който е част от португалската група BA Glass, увеличава продажбите си с 5% до близо 3 млрд. лв. през 2023 г., а печалбата скача с 46%. Това става ясно от отчета на компанията, която е собственик на заводите в София и Пловдив (бившите "Дружба стъкларски заводи"). Резултатът на практика отразява дейността на всичките 12 завода на BA Glass, след като преди няколко години българското дружество стана център за продажбите на цялата група. През миналата година "БиЕй глас" е увеличила производството в резултат на подобрената ефективност и работата на новата пещ в София, която беше изградена през 2022 г. Проектът беше част от мащабна инвестиционна програма за двете производствени площадки, която се оценява на около 600 млн. лв. Към края на 2023 г. дълготрайните материални активи достигат 469 млн. лв. спрямо 351 млн. лв. година по-рано, като ръстът идва основно от земя и машини.Оперативната печалба нараства с близо 100 млн. лв. през миналата година, като достига 307.8 млн. лв. Това се дължи основно на увеличението на себестойността и съответно на цените за клиенти. И двете предприятия произвеждат стъклени бутилки и буркани, като основната част от продажбите са в чужбина. В България клиенти са производителите на бира, вино, алкохолни напитки, както и консервни фабрики. Извън страната компанията продава в над 20 държави, като най-големите пазари са Гърция, Румъния, Обединеното кралство, Италия, Сърбия, Израел, Северна Македония, Турция и Албания.

Имотите на легендарния долнооряховски завод „Бронз“ отново са обявени на търг с първоначална цена от 1,2 млн. лв. НАП опитва да продаде фалиралото през миналата година предприятие, но към този момент няма много желаещи да се сдобият с имотите. Цената през миналата година беше в размер на 2,6 млн. лв., но търгът на 16 май ще започне при двойно по-ниска стойност за наддаване. За продан са обявени главният склад, портиерната, помпена станция, както и терен от 45 декара с построени 9 сгради върху него и изградени елементи на техническа и функционираща за района инфраструктура. Както и електрическата подстанция, бронзолеярният цех с площ 3,8 декара, авторемонтна работилница и склад с площ 400 кв. м. Досега от имотите на „Бронз“ са продадени единствено масивната сграда на столовата с кухня, както и апартамент в центъра на Долна Оряховица, собственост на дружеството. Предприятието е основано през 1964 г. и през десетилетията се превръща в един от водещите заводи в сферата на машиностроенето и леярството. Заводът, който е давал препитание на стотици хора от региона, след различни преструктурирания стана част от „Бронз“ ЕООД – София, от групата на „Ви Веста Холдинг“.

Комисията за финансов надзор (КФН) одобри проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадени от "Винпром Хасково" АД - София. Емисията е в размер на 25 милиона лева, разпределени в 25 000 обикновени, поименни, безналични, лихвоносни, обезпечени, неконвертируеми и свободнопрехвърляеми облигации с номинална и емисионна стойност на една облигация 1000 лева. Облигациите са с плаващ годишен лихвен процент, равен на сумата от 6-месечен EURIBOR плюс надбавка от 1,50 на сто, но общо не по-малко от 3,25 на сто и общо не повече от 6,00 на сто. Ценните книги са с дата на емитиране 15 януари 2024 г. и дата на падеж 15 януари 2033 г.

Загуби за над 3 милиона евро грозят фабриката за керамични плочи "Керос керамика" ЕАД в източната индустриална зона на Русе заради планирано спиране на газоподаването към града за профилактика. Поради спецификата на производството, призовават газовата компания да им даде достатъчно време, за да могат да си подготвят техниката за плавно спиране. Едва вчера от "Булгартрансгаз" са уведомили, че на 14 май ще бъде спряно подаването на газ. За да не се счупят машините в предприятието, е необходим дълъг период за подготовка, обясни изпълнителният директор Салвадор Байестер. Ако не бъде дадено достатъчно време за подготовка, общите загуби за предприятието може да са в размер на над 3 милиона евро. В него работят 170 души персонал. Източник: dunavmost

Общата тенденция за свиване на печалбите на държавните енергийни дружества не подминава и газопреносния оператор "Булгартрансгаз". Компанията отчита намаляване на печалбата си до 210.5 млн. лв. за 2023 г. при 283 млн. лв. за същия период на предходната година. Общият размер на приходите вече е под милиард - 958 млн. лв. (при 1.1 млрд. лв. за 2022 г.). Размерът на пасивите намалява с 13% до 2.3 млрд. лв. при 2.6 млрд. лв. година по-рано. Основната част от търговските задължения на дружеството са свързани с изпълнените дейности по "Турски поток", дължими към обединение "Консорциум Аркад". 3адълженията към него са в общ размер 457.3 млн. лв. към 31.12.2023 г., като съгласно условията на договора те ще се изплащат на база погасителен план до края на 2031 г. В същото време през 2023 г. се наблюдава ръст 7% до 145.5 млн. Mwh на общо пренесения природен газ до съседните държави спрямо същия период на предходната година, когато количествата бяха 135 млн. Mwh. Преносът до границите с Румъния, Северна Македония и Сърбия расте, докато този към Гърция намалява. Най-много са пренесените количества природен газ към Сърбия - 89.5 млн. Mwh, на фона на почти 81 млн. Mwh за същия период на м.г., но това се дължи на транзитния пренос по "Турски поток". Този ръст е повече от устойчив - за сравнение, през 2021 г. пренесените количества са били едва 29.4 млн. Mwh. Разходите за т.нар. външни услуги на "Булгартрансгаз" растат до 22.6 млн. лв. през м.г. в сравнение с 15 млн.лв. през 2022 г. Допреди време това бяха "любимите" плащания на държавните дружества, през които финансираха спорни дейности като реклама, консултантски услуги и др., възложени на външни фирми.

Мениджърите на инженеринговата компания “Атоменергоремонт” АД – Козлодуй предлагат на предстоящото редовно общо събрание на 12 юни сума от 614 205.50 лв. от нетната печалба за миналата година да се разпредели като паричен дивидент. Така всеки акционер ще получи брутен дивидент от 0.04 лв. на акция. Остатъкът от печалбата, в размер на 32 961 710.84 лв., ще остане като неразпределена печалба. Това става ясно от поконата за свикване на редовно общо събрание на 12 юни в Козлодуй. “Атоменергоремонт” завърши миналата година с нетна печалба в размер на 33 575 916.44 лева. “Атоменергоремонт” АД е създадено през 1974 г. за ремонт на оборудването на “АЕЦ – Козлодуй”. През последните години фирмата разшири кръга на своите клиенти и дейност, като изпълни редица проекти, свързани с модернизация и цялостно изграждане на обекти в топлоелектрически централи и други промишлени предприятия. Най-голям акционер в дружеството е “Бултрейд корпорейшън” ЕООД с дял от 55.20% от капитала. ЗАД “ОЗК – Застраховане” АД притежава 8.515, ПОД “Топлина” – 10.76%, ПОД “Бъдеще” – 8.71 процента. Общо 12.97% са собственост на други фирми и индивидуални инвеститори. Общото събрание на “Атоменергоремонт” АД гласува изплащането на дивидент от нетната печалба за 2022 година. Акционерите си разпределиха сумата от 383 878.50 лева или по 0.025 лева за един брой.

Съединените щати изместиха Китай като най-важен търговски партньор на Германия през първото тримесечие на годината. Това съобщи Ройтерс, позовавайки се на данни на германската статистическа служба. Търговията на Германия със Съединените щати, комбиниран внос и износ, възлиза на 63 милиарда евро за периода от януари до март. Търговският обмен между Германия и Китай за същия периода е на стойност около 60 млрд. евро. През 2023 г. Китай беше най-големият търговски партньор на Германия за осма поредна година. Обменът между двете страни възлизаше на 253 млрд. евро. През първото тримесечие на 2024 г. германският износ за САЩ се е повишил допълнително поради стабилната икономика там. В същото време се отчита спад във вноса и износа от и към Китай. Китай произвежда все повече стоки, които преди страната е внасяла от Германия. Германският внос на стоки от Китай е намалял с почти 12% на годишна база през първото тримесечие, докато износът на стоки за Китай е спаднал с малко над 1%, според германския икономически институт. Близо 10% от износа на германски стоки е за САЩ. Износът за Китай е около 6 процента.

Фрагментацията на световната търговия и инвестиционните потоци в настоящата среда ще струва на държаивте повече, отколкото по времето на Студената война, поради по-тесните връзки между страните.Това се посочва в публикувана статия на Гита Гопинат, първи заместник-ръководител на Международния валутен фонд (МВФ). Намаляването на дела на щатския долар при разплащанията се наблюдава предимно при страните, близки до Китай. Делът на златото в резервите на тези държави се увеличава, заради рисковете от прилагането на санкции спрямо тях. Броят на новите търговски ограничения се е увеличил повече от три пъти от 2019 г. насам - при това в съчетание с увеличаване на броя на финансовите санкции. Въпреки това на глобално равнище, все още няма признаци на деглобализация, пише заместник-управителят на МВФ Гита Гопинат. От края на периода на "хиперглобализация" - който настъпи през 90-те годиин и началото на нашия век, съотношението на износа към брутния вътреше продукт (БВП) варира от 41 до 48%. Фрагментация се наблюдава преди всичко при разглеждането на отделните блокове от държави и търговията в тях: делът на Китай във вноса на САЩ е намалял с осем процентни пункта) от 2017 г. насам, докато делът на САЩ в китайския внос е намалял с четири процентни пункта. Ефектът на "охлаждане" е по-силно изразен между блоковете от държави, отколкото в рамките им - в първия случай растежът на търговията е с 5 процентни пункта по-бавен през 2022-2023 г. в сравнение с периода от началото на 2017 г. до началото на 2022 г. В рамките на блоковете, от друга страна - свиването е само с два пункта. От началото на военната операция в Украйна търговските потоци и преките инвестиции между блоковете от държави са намалели съответно с 12% и 20% повече, отколкото в рамките им, пише Гита Гопинат. Този ефект обаче се смекчава от пренасочването на потоците през съседни държави, най-вече Мексико и Виетнам (в случая с Русия това са държавите от ЕАИС). Фрагментацията при сегашните условия ще струва на световната икономика повече, отколкото по време на Студената война  - тогава съотношението на търговията към БВП е било 16%, а сега е 45%. Ролята на "свързващите" страни обаче тогава е била минимална, отбелязва първият заместник-ръководител на МВФ. Влиянието на фрагментацията на валутната структура на международните разплащанията също засега е ограничено - по данни на SWIFT, повече от 80% от търговското финансиране в света се осъществява в щатски долари (това е следствие от факта, че по-голямата част от търговията с енергийни суровини все още се извършва в долари). Делът на китайския юан нараства предимно в търговските транзакции между страните от "китайския блок" - скокът настъпи през 2022 г., като показателят почти се удвои - от 4% на 8% (става дума предимно за страните с тесни връзки с Китай, делът на Русия тук е минимален, тъй като се вземат предвид данните в рамките на SWIFT). За китайските нефинансови организации делът на трансграничните плащания в юани вече е достигнал 50% (през 2010 г. доларът представляваше 80% от плащанията). В златно-валутните резерви на държавите делът на долара е около 60%,  като тук най-забележимата промяна през последните две години е, нарастването на дела на златото. В страните от "китайския блок" делът на златото нараства от 2015 г. насам - и то не само в Китай и Русия (в Китай делът на златото се е увеличил от 2% на 4,3%, а делът на американските държавни облигации е намалял от 44% на 30%). В държавите от блока, обвързан със  САЩ, той остана стабилен. Основните рискове, свързани с фрагментацията, са свързани с по-ниската производителност и по-малкия приток на инвестиции в световен мащаб. Финансовата фрагментация води и до по-високи рискове за макростабилността. При "мекия" сценарии на МВФ, загубите в световен мащаб могат да бъдат незначителни - само 0,2% от световниа БВП. При "екстремния сценарии обаче, загубите могат да достигтат до 7% от световния БВП.

Износът и вносът на Китай са се върнали към растеж през април след като отбелязаха спад предишния месец, сочат митнически данни, цитирани от Reuters. Те показват подобряване на търсенето на жилища, както и в това от чужбина, което подкрепя колебливото възстановяване на икономиката. Доставките от Китай са нараснали с 1,5% на годишна база миналия месец в унисон с прогнозата за ръст на икономисти, анкетирани от Reuters. Те намаляха със 7,5% през март, който беше първият месец на спад от ноември насам. Вносът за април е нараснал с 8,4%, надминавайки очакванията за увеличение с 4,8%, след спада през март с 1,9%. Икономиката на Китай нарасна по-бързо от очакванията през първото тримесечие, въпреки че данните за износа, потребителската инфлация, производствените цени и банковото кредитиране за март показаха, че инерцията може да се забави. Продължителната имотна криза също не показва признаци на затихване, като предизвиква призиви за още политически стимули. Рейтинговата агенция Fitch намали перспективата си за кредитния рейтинг на Китай до отрицателна миналия месец, като се позова на рисковете за публичните финанси, тъй като растежът се забавя и държавният дълг нараства. Политбюро на Комунистическата партия, основният партиен орган за вземане на решения, съобщи миналия месец, че ще увеличи подкрепата си за икономиката с предпазлива парична политика и проактивни фискални политики, включително чрез лихвените проценти и изискванията за задължителни резерви към банките. Китай си постави цел за икономически растеж за 2024 г. от около 5%, което според много анализатори ще бъде предизвикателство за постигане. „Свръхкапацитетът в много индустрии ще продължи да потиска цените на износа в идните месеци“, посочва Дан Вън, главен икономист в Hang Seng Bank China. „В момент, когато повече китайски компании правят инвестиции в чужбина, за да заобиколят възможни санкции от САЩ, очакваме по-голям износ в индустриалното производство като химикали, текстилни изделия, автомобилни части и електрически машини“, допълва тя. Търговският излишък на Китай е нараснал до 72,35 млрд. долара спрямо прогнозираните 77,50 млрд. долара в допитването и 58,55 млрд. долара през март. Китайските износители преминаха през трудни период миналата година, тъй като растящите лихви натежаха върху търсенето от чужбина. Сега, когато Федералният резерв и други централни банки в развитите страни не бързат да понижат лихвите, производителите може да се натъкнат на още проблеми, докато се борят за пазарен дял. Според анализатори китайските износители продължават да намаляват цените, за да задържат продажбите в чужбина на фона на слабото вътрешно търсене.