Финансовите резултати на всички фирми в България са се свили за първи път за последното десетилетие през 2023 г. През изминалата година приходите на работещите компании в България са се понижили с 0.95% до 607.9 млрд. лв. Резултатът е постигнат от общо 387 хил. подали данъчни декларации дружества. Общата счетоводна печалба за 2023 г. се понижава с 1.72% до 54.6 млрд. лв., като бележи спад за втори път за последното десетилетие, след пандемичната 2020 г., когато намаля с 1.42%. За някои участници в икономическия живот обаче годината е била по-тежка и това се чете в данните за отчетената данъчна загуба, която расте с 14.47% до 6.9 млрд. лв. С най-бърз темп през 2023 г. растат печалбите в сектора на финансите и застраховането - близо 120%. Положителен принос имат и сектори като "култура, спорт и развлечения", образование и строителство, макар и при тях процентният ръст да е доста по-умерен - в диапазона 30-44%. Най-дълбоко в полетата на загубите навлизат дружествата от добивната промишленост, селското стопанство и сектора на професионални и научни дейности. През 2023 г. броят на активните фирми в страната се е увеличил с 10 хиляди. За поредна година водещ остава секторът на търговията, в който през 2023 г. е отчетена съвкупна печалба от 10.5 млрд. лв. - с 258 млн. лв. по-малко спрямо предходната година, или спад от 2.41%. Втората позиция остава за преработващата промишленост с близо 8.4 млрд. лв. печалба за 2023 г. в сравнение с 8.8 млрд. лв. за година по-рано. Топ 3 на най-печелившите сектори допълват финансите и застраховането, където сумарният положителен резултат скача до 6.1 млрд. лв. спрямо 2.8 млрд. лв. през 2022 г. Общо за икономиката отчетената данъчна печалба расте с 3.47% до 48.3 млрд. лв., или номинално увеличение от 1.6 млрд. лв. При декларираната от компаниите в България данъчна загуба номиналното увеличение е наполовина по-малко - с 867 млн. лв., но в процентно изражение нарастването е доста по-високо заради по-ниската база - с 14.47% до общо 6.9 млрд. лв. Най-губещият сектор през 2023 г. е този на професионалните и научни дейности, където отрицателният финансов резултат скача с цели 187%, или 818 млн. лв. за година, до 1.26 млрд. лв. Следва търговията, където загубите растат с 415 млн. лв. до сумарен минус от 1.07 млрд. лв. Тройката на най-губещите допълва преработващата индустрия, но там посоката е обратна - за последната година загубите са се свили с 60 млн. лв. до 697 млн. лв.

През август 2024 г. индексът на продукцията в сектор "Строителство" в България се повишава с 1.7% спрямо юли и с 5.5% спрямо август 2023 г., съобщи Националният статистически институт. За месеца специализираните строителни дейности нарастват с 2.6%, изграждането на съоръжения - с 2.4%, а при сградите е най-слабо - с 0.4%. Спрямо година строителството на сгради дори намалява с 1.1%. При специализираните строителни дейности има увеличение с 11.8%, а при съоръженията - със 7.9%.

Тричленен състав на Софийския апелативен съд (САС) във вторник даде ход на делото за безпрецедентното обезщетение от 1 млн. лв., заведено миналата година от застрахователната компания "Лев инс" срещу Mediapool. След като медията спечели делото на първа инстанция в началото на 2024 г., дружеството обжалва. Компанията твърди, че медията е нанесла на застрахователя огромни щети със статия на финансовия журналист Цветелина Соколова от 27 септември 2022 г. Публикацията информира обществото за изказване на служебния финансов министър Росица Велкова пред Министерски съвет за проблем на България с международната система за автомобилни застраховки "Зелена карта". Според тогавашното правителство и според Комисията за финансов надзор въпросният проблем бе една от пречките пред страната да изпълни ангажиментите си за членство в еврозоната, поради което Росица Велкова внесе промени в Кодекса за застраховането през декември 2022 г. Ситуацията е коментирана и в поредица от годишни финансови отчети на българското Бюро "Зелена карта". Заради въпросния проблем бюрото бе поставено под международен мониторинг през 2018 г., който не е отменен и към днешна дата.

Две от водещите български строителни компании заявиха своето участие в най-големия търг за изграждане на разширението на метрото в Румъния. Проектът, който обхваща изграждането на нов участък от метродиаметър М4 и цели разширяване на метрото в Букурещ, ще подобри значително обществените транспортни услуги в столицата. Търгът обединява 56 търговски компании, с доказан опит на национално и международно ниво, които са подали технически и финансови оферти за строителството на новото трасе между Северна гара и гара Прогресул. Сред участниците са и българските компании „Джи Пи Груп“ АД и „Трейс Груп Холд“ АД, които влизат в партньорство с турската “Доуш Иншаат ве Тиджарет А.Ш.”. Те притежават дългогодишен опит в строителството на инфраструктурни проекти в България, Турция, Индия и К. Саудитска Арабия, включващ множество успешно изградени метростанции на територията на България. Проектът, чиято стойност се оценява на около 2,5 милиарда евро, ще бъде финансиран чрез безвъзмездна европейска помощ, достъпна по Програма „Транспорт“ на Европейския съюз за периода 2021-2027. Планира се строителните работи да започнат през 2025 г. и да бъдат завършени в рамките на 5 години. Новоизградените 14 метростанции ще осигурят връзка между Северна гара и южната част на града, включително гара Прогресул.

Водещият доставчик на възобновяема енергия „Енери” официално откри най-голямата си фотоволтаична електроцентрала в община Ценово, Северна България. Соларният парк „Ценово” разширява портфолиото на компанията с допълнителни 113 MW. Разположен на няколко терена в рамките на общината, соларният парк има 191 282 соларни модула и може да генерира 177 GWh зелена енергия годишно. Това е еквивалентно на захранването на 48 462 домакинства и намаляването на въглеродните емисиите с впечатляващите 80 528 т годишно. Един от купувачите на зелена електроенергия от централата в Ценово е КЦМ АД – водещ производител на олово и цинк в Югоизточна Европа. КЦМ сключи договор за покупко-продажба на електроенергия с оператора на възобновяеми енергийни активи „Енери” за 12-годишен период, което ще осигури около от 10% от годишното потребление на енергия от предприятието.

Националната електрическа компания (НЕК) търси кой да ремонтира авариралия преди повече от година ВЕЦ „Тешел“. Държавното дружество пусна обществена поръчка на стойност 44 млн. лв. за възстановяване на засегнатия участък от главната напорна деривация на ВЕЦ-а. Срокът за подаване на оферти е 7 ноември 2024 г. ВЕЦ „Тешел“ се намира в Южна България, разположена в землището на Борино, област Смолян. Тя е част от каскадата „Доспат – Въча“. Водноелектрическата централа е извън строя от август 2023 г. след увреждане на панцерован (облицован) участък от главната напорна деривация (ГНД) с размер 830 м. ВЕЦ-ът последно е произвел електроенергия през 2023 г. – 25 048 MWh. Хидрокомплексът „Доспат – Тешел“ е първото енергийно стъпало от каскадата „Доспат – Цанков камък“, по която са изградени 3 ВЕЦ-а: „Тешел“, „Девин“ и „Цанков камък“. С хидрокомплекса се осъществява прехвърлянето на водни маси от поречието на р. Места в поречието на р. Въча. Той обхваща язовир „Доспат“, събирателните деривации „Вищерица – Канина“ и „Бистрица“, водохващанията при възел „Змеица“, напорната деривация за ВЕЦ „Тешел“ и станционния възел, включващ водната кула, апаратната камера и ВЕЦ „Тешел“. Предназначението на изравнител „Тешел“ като част от водноенергийната каскада „Доспат – Цанков камък“ е да регулира преработените от ВЕЦ „Тешел“ води и допълнителната приточност на реките Буйновска, Триградска и Мугленска и да осигури върхов режим на ВЕЦ „Девин“.

"Бианор Холддинг" АД, който оперира под бранда Wiser Technology, е придобил 100% от капитала на сръбската софтуерна компания Badin Soft. Тя е базирана в Ниш и за нея работят над 100 софтуерни инженери и консултанти. Продуктите ѝ са насочени към нуждите на банките и финансовите институции, телекомуникациите, мултимедията и други сектори. До момента тя има над 100 успешно завършени проекта. В резултат на сделката, основателите на Badin Soft и други ключови служители на компанията ще станат акционери в холдинга. С тази транзакция консолидираните приходи на Wiser Technology за 2024 г. се очаква значително да надхвърлят 60 млн. лева.

Група 5 на ТЕЦ "Ровинари", част от Енергийния комплекс "Олтения", е готова за пускане в експлоатация и свързване към националната енергийна система, съобщава министъра на енергетиката на Румъния Себастиан Бурдужа. Това се случва почти 10 години след началото на модернизацията. Реновираният проект ще допринася за румънския енергиен микс с 330 MW мощности, базирани на въглища.  Реализацията е на стойност над 100 млн. евро и "изискваше човешки усилия, които трудно могат да бъдат оценени", коментира министърът. Според него това е вероятно една от най-сложните работи, извършени в инфраструктурата на енергийната система на Румъния. По проекта са реализирани всички дейности, необходими за постигането на съответствие с най-строгите европейски екологични изисквания. Работите по рехабилитацията и модернизацията са извършени от фирми на трети страни, под координацията на специалисти от S.E.Rovinari. През последните няколко дни са извършени необходимите тестове и проверки за възстановяване на връзката на енергоблока с мрежата и моментът на ефективното му пускане в експлоатация е съвсем близо, става ясно от поста на министъра.

Очаква се големите американски банки да отчетат най-ниските си приходи от кредитиране за последните две години, тъй като Федералният резерв започна да понижава лихвените проценти, съобщава Financial Times. Нетните лихвени приходи на банките - разликата между постъпленията от кредитите и плащанията по потребителските депозити - скочиха, след като Фед повиши лихвените си проценти през 2022 г., тъй като банките повишиха лихвите по кредитите по-бързо, отколкото лихвите по депозитите. През тази година обаче печалбите започнаха да намаляват, тъй като банките бавно повишиха лихвите за спестителите, което намали маржовете им. Очаква се и печалбите на банките от заеми да бъдат подложени на допълнителен натиск, тъй като миналия месец Фед намали лихвените проценти с 0.5 пр.п., като миналата седмица управителят на американската централна банка Джером Пауъл заяви, че е вероятно да ги намали с още толкова до края на годината. Очаква се, че през третото тримесечие на годината четирите най-големи американски банки - JPMorgan Chase, Bank of America (BofA), Citigroup и Wells Fargo - да отчетат общ нетен лихвен приход малко под 62 мрлд. долара - спад от близо 5% спрямо предходната година. Според данни на Bloomberg, цитирани от FT, анализатори прогнозират, че общите нетни приходи на четирите банки за тримесечието ще се свият с около 15% спрямо същия период на миналата година. Очаква се Goldman Sachs и Morgan Stanley да бъдат по-слабо засегнати от свиването на нетните лихвени приходи, тъй като техните бизнес модели са ориентирани към инвестиционното банкиране. Приходите на Goldman Sachs за приключилото през септември тримесечие се предвижда да се повишат с 26% спрямо миналата година, когато те бяха засегнати от оттеглянето на банката от банкирането на дребно. Прогнозира се, че нетната печалба на Morgan Stanley е нараснала с около 12.5%. Важен фактор за възстановяването на тези банки се очаква да бъде инвестиционното банкиране, където според анализатори таксите ще продължат да се повишават. Прогнозите предвиждат, че таксите за инвестиционно банкиране в JPMorgan Chase, Goldman Sachs, Morgan Stanley, BofA и Citi ще се увеличат средно с поне 20%.

Геополитическата нестабилност, сериозните покупки от страна на част от централните банки, включването на по-дребни инвеститори и евентуалното ново понижение на лихвите от Федералния резерв прави суровината все по-ценна. Според данните на Световния съвет по златото, начело на тази класация отново е Полша, придобила 6.2 тона спрямо 14.3 тона месец по-рано. Следват Турция и Индия с по 3 и 2.9 тона, както и Чехия с 1.7 тона, като това е 18-и пореден месец, в който европейската държава увеличава златните си резерви. Малко количества са купени от Мексико и Египет, сочи още справка на Darik Business Review. Най-големите продавачи за месеца са Казахстан и Йордания, разделили се с 5.2 и 2.9 тона злато. От началото на 2024 г. Турция и Индия оглавяват класацията след покупки за 51.5 и 45.5 тона, респективно. Следват Полша и Китай, добавили съответно 39.2 и 28.9 тона от суровината. Още две са държавите, придобили по над 10 тона от ценния метал за първите осем месеца на годината. Това са Чехия и Ирак, добавили 14.1 и 10 тона към резервите си. На обратния полюс са Филипините и Тайланд, продали 27.9 тона и 9.6 тона, както и Казахстан, и Кюрасао, разделили се със съответно 4.5 и 3.9 тона. България заема 53-а позиция в класацията на държавите с най-големи златни резерви, след като в последните два месеца бяхме изпреварени първо от Сърбия, а през август и от Чехия.  В момента България притежава 40.9 тона от метала, оценени на 6.2 млрд. лв. За последно страната ни купи 0.348 тона злато през февруари 2020 г., или месец преди началото на пандемията. Днес златото формира 8% от всички резерви на Българската народна банка.