Почти половин милиард лева са приходите от работата на тол системата за първите шест месеца на годината. Това става ясно от справка, изготвена от Агенция "Пътна инфраструктура". От тол такси на камиони и автобуси са събрани 290 млн. лева. Постъпленията от винетки са към 155 млн. лв. Отделно има и приходи от санкциии за нарушения - над 14 млн. лева. Сумата включва глоби и компенсаторни такси. Така за полугодието са събрани общо над 459 млн. лева. От началото на годината до 30 юни са продадени 3 088 633 броя е-винетки за 154 856 580 лв. Най-предпочитана от шофьорите е годишната винетка, посочват от пътната агенция. До момента са купени 1 493 008 броя. Те са и най-изгодни за шофьорите, тъй като за ден ползване на цялата републиканска инфраструктура пътната такса е около 24 стотинки. След годишните винетки най-купувани са седмичните – 1 008 534 бр., следвани от уикенд винетки – 278 279 бр., месечните – 260 645 бр. и тримесечни – 48 167 бр. За втора поредна година цените на е-винетките за леки автомобили остават непроменени. Годишната е 87 лв., тримесечната – 48 лв., месечната – 27 лв., седмичната - 13 лв., а уикенд винетката е 9 лв.

През 2023 г. издадените първи разрешения за пребиваване в България на граждани на трети страни с валидност най-малко три месеца са 19 375 или с 22,3 на сто повече от 2022 година, съобщи Националният статистически институт на интернет страницата си. С най-голям брой са издадените разрешения по причина "работа" - 6466, следвани от разрешенията по семейни причини - 6160. Разрешенията за пребиваване тип "Синя карта на ЕС" са 924, което е със 195 по-малко в сравнение с предходната година, която е била пикова по брой издадени подобни разрешения, сочи справка в НСИ. Най-малко са били предоставените "сини карти" през 2015 г. - 95. Издадените разрешения за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" са 4299. Разрешението за пребиваване и работа тип "Синя карта" се издава от Министерството на вътрешните работи по Закона за чужденците в Република България и тя се издава на граждани на трети държави, които кандидатстват за разрешение за пребиваване с цел работа. Това са хора, наети за упражняване на висококвалифицирана заетост по трудово правоотношение по смисъла на Кодекса на труда от местен работодател.

5-членен състав на Върховния Административен съд (ВАС). реши, че „подпорната стена” в местността Алепу край Созопол е законно изградена, с което отмениха акта на бившия служебен регионален министър Иван Шишков от правителството на Гълъб Донев. Той отказа да съгласува проекта. От ВАС решиха, че действията му са незаконосъобразни. Проектът „Алепу вилидж” за строителството на жилищна сграда с 90 ваканционни апартамента ще бъде завършен, обявиха от фирмата инвеститор „Бриз 2000”. Според проекта до две години в местността Алепу ще има изградена голяма жилищна сграда с апартаменти, каза Стоян Василев от фирмата инвеститор на проекта. „Тепърва предстои издаването на предварителното съгласие. Ще подадем документи в Община Созопол за одобряване на проектите и за издаване на строително разрешение. Започваме да движим документите. Надявам се до края на годината да имаме строително разрешение”, допълни той. До края на 2024-та година фирмата инвеститор на проекта ще се опита да придобие документите, включително и строително разрешително, за завършването на големия жилищен комплекс в местността „Алепу”.

Веригата фитнес центрове Next Level иска да придобие по-малкия си конкурент „Флайс“, става ясно от заявление за концентрация, изпратено за одобрение от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). „Некст Левъл Фитнес“ ООД предлага да придобие свързаните дружества „Фитнес Флайс Корпорейшън“ ООД, „Пауър Роник“ ООД, „Хепи Груп 1“ ООД, „Фитнес Флайс Про“ ООД, „Фитнес Флайс Груп“ ООД, „Флайс Фит“ ООД и „Фит Енерджи“ ООД. Next Level в момента притежава 15 обекта в София. От своя страна „Флайс“ има 16 обекта. В заявлението до КЗК се иска и разрешение за придобиване на активи и заместване в наемни правоотношения за предоставяне на спортни, фитнес и възстановителни услуги от: „Ню пропърти груп“ ООД, „Хепи Фит Груп“ ООД, „Шугър 8“ ООД, „Оренда 357“ ООД.

Служебният кабинет одобри изтеглянето на инвестиционен заем и държавни гаранции за него в размер на 625 млн. лв. за изпълнението на проекта Вертикален газов коридор. Държавните гаранции са поискани от Министерството на енергетиката, като те ще бъдат заложени в бюджета за 2025 г. Заемът ще бъде изтеглен от държавната компания „Булгартрансгаз“. Инвестиционият проект е за разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз" за изпълнение на инициативата Вертикален коридор на газопреносните оператори на България, Гърция, Румъния, Унгария, Словакия, Украйна и Молдова. Това ще осигури възможност за пренос на допълнителни обеми природен газ, при спазване на законодателството в областта на държавните помощи. Проектите са „Повишаване на капацитета за пренос на природен газ в точка на междусистемно свързване Кулата-Сидирокастро в посока от Гърция към България“; „Повишаване на капацитета за пренос на природен газ в точка на междусистемно свързване Негру Вода-Кардам в посока от България към Румъния“ и „Довеждаща газопреносна инфраструктура с високо налягане за захранване на потребители в Източномаришкия регион“.

Българската верига Minimart от юни има още един акционер - към компанията от четирима местни серийни инвеститори се присъединява "Тринити кепитъл". Формално това става през придобиване на почти 14.3% в компанията БГК, която развива търговската верига. Вдигането на капитала с 5 млн. евро дава още ресурс за развитието на веригата, като добавя средства към вече осигурения от първите акционери капитал от 30 млн. евро. Сега емисионната стойност е 200 евро (391.166 лв.) за една акция, срещу която инвеститорът записва 25 хил. нови акции. Minimart e българска верига удобни хранителни магазини (convenience store) с търговска площ между 50 и 120 кв.м, която отвори първия си обект през март 2023 г. Зад марката стои акционерното дружество БГК с екип от серийни инвеститори като Петър Дудоленски, Ангел Ангелов, Елвин Гури, Росен Хаджиев. Изпълнителен директор е Драгия Драгиев, отговарял за експанзията в България на Billa, Pepco, молове. Стратегията на компанията е за бързо изграждане на национална мрежа удобни магазини с партньорски модел за управление. Търговските обекти са разположени възможно най-близо до клиентите - до спирки на градския транспорт, на оживени пешеходни улици, до училища, университети, офисни, жилищни и обществени сгради. В тях се предлагат над 2000 продукта, 95% от които са предварително опаковани хранителни стоки, сред които и най-популярни плодове и зеленчуци, а също кафе, хот дог и тост сандвичи, както и цигари и алкохол. Изборът на доставчици се прави централно, договорите с тях са за "нето-нето цени", т.е. без маркетингови такси, участие в брошури и т.н. Концепцията на веригата е за "допълващ пазар", който улеснява работещи, живеещи и минаващи наблизо. Към края на юни 2024 г., или малко повече от година след старта си, Minimart разполага с над 80 магазина в София, Пловдив, Бургас, Пазарджик, Асеновград и Перник. Планът на инвеститорите е до края на годината веригата да има 150 обекта и да навлезе в нови градове на страната. А в края на 2025 г. да има общо 300 магазина. Финално целта е верига от 500 обекта с оборот от 300-400 млн. лв. Засега планът върви, като очакваните приходи за тази година са около 40 млн. лв. Учредената преди пет години компания "Тринити кепитъл" е собственик на ритейл паркове и търговски площи, както и на бутикови и инвестиционни имоти. Дружеството притежава и оперира над 80 000 кв.м търговски площи, а още 40 000 кв.м са в проект за изграждане през 2024 и 2025 г. Компанията притежава четири ритейл парка в България - Jumbo Plaza, Retail Park Yambol, Retail Park Haskovo и G-Center Plovdiv, а през 2023 г. придоби в партньорство с Петър Дудоленски и Ангел Ангелов и столичния Mega Mall. Основен акционер в "Тринити кепитъл" с 61% дял е Тенчо Шиков, съсобственик във фармацевтичната компания "Ромфарм" и един от най-големите собственици на земеделска земя в България през "Ставен" и още няколко дружества. В "Тринити" той държи 61%, а останалите 39% са на "Джи Ай Ес пропърти", в което собственици са Стоян Колев и съпругата му Божана Колева. До миналата година участие в "Джи Ай Ес пропърти" е имал и Георги Георгиев, който беше председател на Столичния общински съвет, а сега е депутат от ГЕРБ.

За първите шест месеца на 2024 г. оборотът на Българската фондова борса (БФБ) възлиза на 442 млн. лв. и нараства с цели 72,33 процента спрямо същия период на миналата година, а броят сделките се покачва с 32,52 на сто. Оборотът през юни възлиза на близо 86 милиона лева, което представлява ръст от 27,72 на сто спрямо май. Сключените сделки през месеца са 7500, което е увеличение с 32,52 на сто с натрупване спрямо предходната година и спад със 7,66 на сто спрямо май. В структурата на търговията на БФБ с най-голям дял от 22,06 процента (18,79 млн. лв.) e оборотът на сегмент Premium, следван от дела на оборота на сегмент акции Standard - 21,25 процента (18,10 млн. лв.) и този на пазара MTF BSE International, където се продават акции на световни компании - 8,06 процента (6,87 млн. лв.). На 18 юни беше проведено общото събрание на акционерите на БФБ, на което беше гласувано предложението за увеличаване на капитала. Съгласно приетото решение ще бъдат издадени 6 582 860 нови акции, които ще на бъдат разпределени в съотношение 1:1.

Мениджърите на „Арко Тауърс“ АДСИЦ, което е специализирано в инвестиции в недвижими имоти, ще преговарят с „Уникредит Булбанк“ АД за подписване на договор за инвестиционен кредит. Решение за овластяване на съвета на директорите ще се вземе на насроченото за 12 август извънредно общо събрание на акционерите. Там ще се обсъдят условията на проект на договор за комбиниран банков кредит. Става въпрос за сумата от 14 980 000 евро. Предвижда се инвестиционен лимит от до 13 980 000 евро и револвиращ лимит от 1 000 000 евро. Инвестиционният лимит ще се използва за частично финансиране/рефинансиране на общите разходи без включен ДДС за изграждане и въвеждане в експлоатация на сграда „Е“ и сграда „Ж“ – етапи 4 и 5, от жилищен комплекс „Сентрал парк“. Целта на револвиращия лимит е за финансиране изплащането на до 100% от ДДС, дължим върху разходите, свързани с изграждането и въвеждането в експлоатация на строителния проект. Крайният срок за погасяване на инвестиционния лимит е до 60 месеца от датата на сключване на договора за заем. Годишният лихвен процент върху реводвана главница е равен на 3-месечния EURIBORплюс надбавка от 1.80%, но не по-малко от 3.50 процента. За револвиращия лимит погасяването трябва да стане до 42 месеца при същите лихвени условия. Обезпечението по кредита и всеки лимит е собствен недвижими имот (проектния имот) на „Арко Тауърс“ АДСИЦ. “Арко Тауърс” е дружество със специална инвестиционна цел за секюритизация на недвижими имоти. То има лиценз за извършване на дейност от Комисията за финансов надзор от 11 април 2007 година.

Второ първично публично предлагане на облигации ще се проведе на пазар beam на Българската фондова борса (БФБ), където е постъпило заявление от „И Ел Джи“ АД (предишно наименование „Евролийз груп“ АД). Дружеството ще предложи на инвеститорите емисия до 5000 броя обикновени, поименни, безналични, свободнопрехвърляеми, лихвоносни, обезпечени, неконвертируеми облигации, всяка с номинална и емисионна стойност по 1000 евро. Съветник по емисията е ИП „Евро-Финанс“ АД. Първото първично публично предлагане на облигации на пазар beam на БФБ-София беше осъществено от Финансова къща „Логос“ преди точно една година, като набра малко под 5 млн. лева. Дружеството „Евролийз Груп“, заедно с „Авто Юнион“ АД, беше част от групата на „Еврохолд България“ допреди почти две години, когато и двете компании бяха продадени на близката до групата „Астерион България“ АД. „И Ел Джи“ обединява онлайн платформа за лизинг, покупка и наем на употребявани автомобили, онлайн платформа за дългосрочен наем на автомобили, компания за финансов лизинг на автомобили, компания за лизинг на автомобили, която оперира в Северна Македония. Дружеството отчита за 2023 г. индивидуална загуба в размер на 94 хил. лева при 570 хил. лева индивидуална печалба за 2022 г. Консолидираният резултат за миналата година е печалба за над 6,5 млн. лева при 2,7 млн. лева година по-рано.

В Търговския регистър е вписана промяна в състава на Съвета на директорите на “Випом" АД, съгласно решение на проведеното на 24.06.2024г. редовно годишно Общо събрание на акционерите. След промяната, Съветът на директорите е в следния състав:
Георги Иванов Ревалски – председател
Гошо Цанков Георгиев – зам.председател и изпълнителен директор
"Приви” АД, ЕИК 130688653 - член

С общо 2,967 млрд. евро ще бъдат финансирани 39 енергийни проекта в десет страни, членки на Европейския съюз, сред които е и България, съобщиха от ЕК. Средствата са отпуснати по линия на Модернизационния фонд, в който постъпват приходите от продажби на търг на квоти по схемата на ЕС за търговия с емисии. Основната цел на фонда е да насърчи прехода към климатична неутралност в 13 държави от ЕС с по-ниски доходи, включително България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия, както и Гърция, Португалия и Словения, които от януари т. г. отговарят на условията за подпомагане чрез инструмента. Инвестициите в размер на близо 3 млрд. евро ще бъдат насочени към постигане на целите за енергетика и климат и модернизиране на енергийните системи в десетте страни бенефициери в рамките на текущата процедура, а приоритет е намаляването на емисиите на парникови газове в секторите на енергетиката, индустрията и транспорта. Сред ключовите цели е и повишаването на енергийната ефективност. Това е най-голямото еднократно плащане досега чрез Модернизационния фонд, а с него общите разходи по линия на механизма от януари 2021 г. досега достигат 12,65 млрд. евро. Чрез финансирането държавите членки се подпомагат в изпълнението на дългосрочния ангажимент на ЕС за въглеродна и климатична неутралност до 2050 г., посочват от ЕК. От първия транш по настоящата процедура през 2024 г. ще се възползват:  България (65,2 милиона евро);    Хърватия (52 милиона евро); Чехия (835,2 милиона евро);     Естония (24,1 милиона евро);  Унгария (76,8 милиона евро);    Латвия (26,8 милиона евро); Литва (59 милиона евро);   Полша (697,5 милиона евро); Румъния (1,095 милиарда евро);  Словакия (35 милиона евро). Сред проектите, които ще получат средства, са такива за производство на ВЕИ енергия, използване и внедряване на възобновяеми източници, модернизация на енергийни мрежи и подобряване на енергийната ефективност.  Инвестиционните предложения, одобрени за финансиране, включват:  Укрепване на електропреносната мрежа в подкрепа на интегрирането на възобновяемите енергийни източници в България; Разгръщане на фотоволтаични мощности и изграждане на капацитет за акумулиране на електрическа енергия за доставчиците в общественото водоснабдяване в Хърватия; Подкрепа за домакинствата за придобиване и инсталиране на нови фотоволтаични системи в Чехия;  Подобряване на енергийната ефективност и насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници в сградите от публичния сектор в Естония; Модернизиране и разработване на районни отоплителни системи на основата на енергия от възобновяеми източници в Унгария; Използване на възобновяеми енергийни източници в многофамилни жилищни сгради, обществени сгради и енергийни общности в Латвия; Развитие на капацитета за съхранение с цел балансиране на енергийните системи в Литва;   Модернизиране на инфраструктурата за зареждане на тежкотоварния транспорт в Полша; Схеми за подпомагане по договори за разлика за производството на електроенергия от възобновяеми източници в Румъния;    Производство на водород от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство на енергия в Словакия. До 13 август 2024 г. държавите членки могат да кандидатстват с неприоритетни инвестиционни предложения, а до 10 септември т. г. с приоритетни предложения за финансиране чрез Модернизационния фонд в рамките на следващата процедура.

Правителството на канадския премиер Джъстин Трюдо разреши прилагането на данък върху дигиталните услуги на големи чуждестранни технологични компании въпреки предупрежденията за ответни търговски мерки от страна на САЩ, пише Bloomberg. Данъкът е влязъл в сила от 28 юни и ще се прилага за календарната 2024 година, като тази първа година обхваща облагаемите приходи, генерирани от 1 януари 2022 г. Данъкът предвижда 3% налог върху приходите от цифрови услуги, които компанията генерира от канадски потребители и надхвърлят 20 млн. канадски долара (14,7 млн. щатски долара) за една календарна година. Той ще се прилага само за компании с годишни приходи в световен мащаб над 1,1 млрд. канадски долара. Това ще засегне предимно големите американски фирми, като Alphabet и Meta Platforms са сред онези, които ще бъдат потърпевши. Американски законодатели и правителствени служители смятат данъка за несправедлив и заплашиха да вземат мерки, ако Канада все пак реши да го наложи. Законодателството, включително данъка, беше прието миналия месец, но досега правителството не беше решило кога ще влезе в сила. Най-малко седем други страни, включително Обединеното кралство, Франция, Италия и Испания, вече имат подобни данъци. Канадските власти изчислиха, че данъкът ще събере около 7,2 млрд. канадски долара за пет фискални години. Министърът на финансите Кристия Фрийленд коментира, че Канада няма да въведе данъка, ако бъде приложен глобален данъчен договор чрез Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, но досега този договор не е ратифициран от САЩ.

Недостиг от почти милион чуждестранни работници ще изпитва Япония през 2040 г., ако правителството на страната иска да постигне целите си за растеж. За това предупредиха местни експерти, цитирани от "Ройтерс". При сегашните темпове през 2040 г. в Япония ще работят 5,91 млн. чужденци, но чуждестранната работна сила трябва да е със стотици хиляди души по-голяма, за да се поддържа целевият средногодишен темп на растеж от 1,24 %, заяви изследователското звено на Японската агенция за международно сътрудничество (JICA). Разликата между търсенето и предлагането на чуждестранна работна ръка се е увеличила повече от два пъти в сравнение с предишната оценка на JICA през 2022 г., след като изследователите актуализираха данните, за да вземат предвид по-бавния от очаквания икономически растеж в страни като Виетнам, Мианмар и Камбоджа. Именно от тях идват част от гурбетчиите. Чуждестранните работници са от решаващо значение за японската икономика, тъй като помагат да се запълни сериозният недостиг на трудова сила, дължащ се на бързото застаряване и рязкото намаляване на раждаемостта. Броят на чуждестранните работници в Япония се е увеличил повече от четири пъти през последните 15 години и към октомври миналата година е достигнал 2,05 милиона души, или около 3% от трудещите се. Правителството разшири разрешителните за работни визи за редица сектори и квалифицирани професии на фона на обществено мнение, което "омеква" по отношение на приемането на имигрантската работна ръка. Експертите смятат, че с оглед на препятствията, сред които отслабването на йената, традиционно ниските заплати и проблемите с човешките права, Япония трябва да увеличи усилията си, за да остане конкурентоспособна в световната надпревара за таланти.