България е 19-о място в европейските класации по износ на мебели за 2022 г. Страната ни е на 21-ва позиция по производство на мебели, на 24-та по потребление, а по внос - на 25-а, съобщават от Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост. Потреблението на мебели в страната (без матраци и подматрачни рамки) за 2022 г. е за 466 млн. долара. За сравнение - предходната година е било за 420 млн. долара, отбелязва проф. д-р Васил Живков, председател на браншовата камара. Покупките на произведени в България мебели обаче спадат - при 30% от пазара през 2017 делът им се срива на 10% през 2022 г. Най-много се търсят мебели от трети страни, както и от ЕС (44%). Вносът от държави извън евросъюза бележи скок - от 26% през 2017 на 47% през 2021 г., когато Китай (внос за 88 млн. евро през 2021 г.) детронира Полша от първото място. В топ пет на държавите, от които се внасят мебели в страната, са още Турция, Германия и Италия. Най-продавани са офис мебелите, кухните и меката мебел.

В края на декември 2023 г. депозитите на неправителствения сектор* са 127.54 млрд. лв. (68.2% от БВП), като годишното им увеличение е 9.5 процента. За сравнение, годишното повишение през ноември миналата година е било с 8.5 процента. Това сочат данните от анализ на Българската народна банка. Този ръст е подкрепен от повече спестени средства от домакинствата и от нефинансовите предприятия. Сравнението с 2020 и 2021 г. сочат подобно увеличение – съответно с по 9.7 и 9.1 процента. През 2022 г. имаше обаче ръст с 14.3 на сто. Депозитите на домакинства и НТООД са в най-голям размер – 79.98 млрд. лв. (42.8% от БВП) в края на декември. Сумата се увеличава с 11 процента спрямо същия месец на 2022 година. Отбелязва се засилване на интереса към трупане на пари. За сравнение, годишният ръст през ноември миналата година е бил с 10.5 процента. Влоговете на нефинансови предприятия са 43.83 млрд. лв. (23.4% от БВП) в края на декември. В сравнение със същия месец на 2022 г. те се увеличават с 9 процента (6.9% е било годишното повишение през ноември миналата година). Депозитите, които притежават финансовите предприятия, обаче намаляват – с 11.6 на сто на годишна база през декември и в края на месеца достигат 3.73 млрд. лв. (2% от БВП). Справката показва, че намаление в обема на спестените пари е отчетено и през ноември миналата година, като годишното понижение е било с 12 процента.

Онлайн търговецът eBag ще инвестира 5 млн. евро в автоматизация на фирмената складова база, като финансирането е осигурено чрез банков кредит. Инвестицията е свързана с покупки на поточна линия и на робот, включващ софтуер с внедрен изкуствен интелект, който ще помага на служителите (пикъри) в склада при подготовката и пакетирането на продуктите. През 2024 ще бъде обновен автопарка. Плановете са през тази година 10% от автомобилите на компанията да са електрически, за целта дружеството изгражда необходимата инфраструктура и собствени зарядни станции. Клиентите на eBag вече са над 110 000 домакинства, които традиционно поръчват храни и продукти за дома през онлайн платформата. Компанията приема заявки за София, Пловдив, Благоевград и Банско. Доставката е до 3 часа, като за София при поръчки над 100 лв. е безплатна. За 2023 г. eBag регистрира над 20% ръст на поръчките и 42% нови клиенти. Расте и средният размер на поръчката. Резултатът от това е 34% ръст на оборота, който надхвърля 80 млн. лева. еBag е основана през 2015 и няколко години си партнираше с веригата "Фантастико", но от 2018 г. се отдели и работи самостоятелно. Компанията отвори собствена логистична база, която беше разширена впоследствие. По данни на онлайн търговеца еBag има 70% пазарен дял в онлайн търговията с бързооборотни стоки. Към ноември 2023 г.година служителите са около 250. Основателят Иван Александров е мажоритарен собственик. Миноритарни дялове в "Кънвиниънс" - компанията, която управлява eBag, имат чешката Rohlik Group, инвестиционните фондове Eleven и MFG Invest, компанията за рискови инвестиции HR Capital, както и Миглена Попова-Василева и Ивайло Караманолев. В края на октомври 2023 "Кънвиниънс" привлече нов капитал - 539 хил. лева - от двама инвеститори: Милен Стоичков, търговски директор в eBAG, и "ПК кепитъл" - инвестиционнo дружество от Варна, собственост на серийния IT предприемач Пресиян Каракостов. Оценката на интернет търговеца за храни при тази сделка достига 84 млн. лв.

БДЖ и Deutsche Bahn са във финална фаза на преговори за закупуване на до 70 вагона от подвижния състав на германските железници. С тях националният железопътен превозвач ще модернизира над 20% от подвижния състав, използван в момента, който е на възраст над 40 години. Ще бъдат закупени между 50 и 70 модернизирани пътнически вагони, които до миналия месец са били в експлоатация от Deutsche Bahn по линиите “Intercity”. Подвижният състав е за скорост до 200 км в час, климатизиран, без купета, а тип отворено пространство, като притежава всички удобства за пътниците. Предстои до средата на февруари български екип да посети Германия за уточняване и финализиране на процедурите по доставка и придобиване.

Българската "Велея глобал" е един от лидерите в продажбата на мебели в България. Семейната компания е основана от Данчо Виденов - допреди няколко години съдружник в нея заедно със синовете си Добри и Григор Виденови. През юни 2019 дяловете са прехвърлени на Григор Виденов, който сега е едноличен собственик. На 18 март 2021 г. той преобразува компанията от ЕООД в ЕАД и сменя името й на "Ви Джи глобал" като правоприемник на "Виденов груп". На 10 ноември 2022 следва ново преименуване - този път от "Ви Джи глобал" на "Велея глобал". Групата притежава "Виденов индъстрис" (производство на мебели), "Мебели Виденов" (търговия с мебели), както и дъщерни дружества в Северна Македония, Румъния, Гърция, Унгария и Албания. През 2023 "Мебели Виденов" инвестира в развитие на онлайн магазина си, разширяване на мрежата от физически магазини и обучения на служителите. Към днешна дата магазините в страната са 46. През 2022 компанията инвестира над 20 млн. лв. в изграждане на завод в Ямбол, който позволява увеличение на производствения капацитет с 30% и разкрива нови 200 работни места. Той се намира на територията на бившата текстилна фабрика "Тунджа" в Ямбол, разположен е върху парцел 166 декара, от които 52 декара са застроена площ. През 2023 компанията изгради и три фотоволтаични централи, които захранват фирмените бази в различни локации от страната. Част от инвестициите са свързани и с нови линии за пакетиране. В компанията работят над 1600 служители, в повече от 50 различни локации, а тяхната средна възраст е 38 години.

"Хаус маркет България" е гръцко дружество, което управлява на франчайз магазините на шведската верига IKEA (ИКЕА) в страната, отчита над 138.7 млн. лв. продажби на стоки за дома за 2022 г. (15.4% ръст спрямо предходната година). Печалбата нараства от 16.7 млн. лева през 2021 на 17.3 млн. лева през 2022 г. Продажбите на компанията растат и през следващата година. За каталожната 2023 (от септември 2022 до август 2023) те надхвърлят 153.3 млн. лв., което е 22% скок спрямо каталожната 2022 и 27% спрямо 2021. Сред най-новите инвестиции на компанията в България са мобилното приложение 2-в-1 за пазаруване онлайн и в магазина; увеличеният брой каси на самообслужване; въвеждането на технология Chat GPT - чатбот разработка, в сътрудничество с Microsoft. IKEA инвестира и в доставки в столицата само с електрически автомобили. Първият магазин на ІКЕА в страната бе открит през септември 2011 в столицата. През 2015 веригата започна онлайн продажби и отвори първия си център за поръчки във Варна. Година по-късно заработи втори център за поръчки - в Бургас, а през 2018 трети - в Пловдив. През септември 2020 във Варна отвори нов магазин ІКЕА, който замени съществуващия център за поръчки. През юни 2021 веригата разшири центъра си за поръчки в Пловдив, като прибави към вече съществуващите 2100 квадратни метра площ нови 360 кв.м. А през септември oтвори нов магазин в столичния Маll оf Ѕоfіа на бул. "Стамболийски".

“Захар Инвест” АД отправи търгово предложение за закупуване на до 658 848 броя акции от всички останали акционери в “Захарни заводи” АД – Горна Оряховица. Към момента “Захар Инвест” АД притежава пряко и по силата на споразумение общо 10 454 071 броя обикновени, безналични акции, с право на глас, представляващи 94.071% от капитала и гласовете в общото събрание на акционерите на “Захарни заводи” АД. “Захар Инвест” не притежава и иска да придобие пряко до 658 848 броя обикновени, безналични, поименни, свободно прехвърляеми акции с ISIN код BG11ZAGOBT19, или до 5.929% от капитала и от гласовете в общото събрание на фирмата. “Захар Инвест” АД предлага да закупи тези книжа при цена на една акция в размер на 6.30 лева. Предлаганата цена е по-висока от средната претеглена пазарна цена на акция за последните шест месеца преди регистрацията на търговото предложение (която е 5.90 лв. съгласно данните от “Българска фондова борса”). Срокът за приемане на търговото предложение е 28 дни, считано от деня, следващ деня на публикуване на тази оферта. Не се предвижда преобразуване, прекратяване и/или прехвърляне на контрол на трети лица върху “Захарни заводи” АД и “Захар Инвест” АД. “Захарни заводи” АД е най-старото действащо предприятие в отрасъл хранително-вкусова промишленост в България.

Софтуерната компания „Болерон“, която управлява онлайн платформа за застраховане, е подала заявление за листване на пазара за малки и средни предприятия beam на Българската фондова борса (БФБ-София). Постъпилият документ за допускане е с цел първично публично предлагане от страна на емитента на емисия до 1 179 323 обикновени, поименни, безналични акции, всяка с номинална стойност 1 лев, минимална емисионна стойност 3,32 лева и максимална емисионна стойност 9,95 лева. Съветник по емисията е ИП „София Интернешънъл Секюритиз“ АД. Със средствата дружеството ще финансира развитието си в България, Румъния и Гърция. „Болерон“ се цели в набирането на 4 млн. евро от БФБ. Дружеството посочва, че досега е натрупало 6,5 млн. лева премиен приход, като е привлякло 20 хил. клиенти. През 2022 г. премийният приход е нараснал над два пъти в сравнение с 2021 г., но засега компанията работи на загуба заради инвестициите по разширяването ѝ. Дружеството очаква да излезе на печалба през 2026 г., както и да увеличи положителния финансов резултат до 12 млн. евро през 2029 г. „Болерон“ е създадена през 2019 г., като е привлякла 500 хил. евро инвестиция от „МФГ Инвест“ и оценката ѝ тогава е била 1,5 млн. евро. През 2020 г. е привлякла още 500 хил. евро от NV3 Venture и Eleven Ventures, като е достигнала оценка от 2,5 млн. евро. През 2021 и 2022 г. дружеството е привлякло още, съответно, 1 млн. евро и 2,1 млн. евро, като в кръговете финансиране се включват и Impetus capital, Wireless electric, Digital SPV. Оценката на компанията достига 7 млн. евро през 2022 г.

През последното тримесечие на миналата година „Ямболен“ АД – Ямбол промени своя предмет на дейност, който вече е производство и продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници. Дружеството изгради фотоволтаична централа за производство на ел.енергия с цел собствена консумация и продажба след необходимото лицензиране. Така се осигуряват основната част от паричните постъпления. Приходи се генерират още и от услуги от РМЗ, отдаване на активи под наем и пречистване на води към определени контрагенти. Приложени са мерки за налагане на ограничения и максимално свиване на всички непоризводствени разходи, както и гъвкаво натоварване на служители и техника при намалена производствена програма. Предвидено е и затваряне на хотелския комплекс „Бакаджик“. Към края на миналата година приходите от дейността на „Ямболен“ растат и са в общ размер на 2.17 млн. лева, като само тези от фотоволтаичната централа са 1.33 млн. лева. Разходите по дейността също са повече и са на обща стойност 2.01 млн. лева. Така в края на декември се формира печалба от 162 хил. лева при загуба от 116 хил. лева за 2022 година. Сред приоритетите на „Ямболен“ през тази година е изграждане на фотоволтаична инсталация за собствена консумация и продажба на електроенергия – втори етап. Предвидени са мерки и за снижаване на енергийните разходи, обновяване на машинния парк и намаляване себестойността на услугите и продукцията, както и установяване на бизнес контакти за изпълнение на поръчки за машиностроителни изделия и конструкции. В хотелския комплекс ще се предлагат повече услуги по привличане на организирани групи, организиране на семинари и други. Акционери в дружеството са 12 фирми и 3385 индивидуални инвеститори. „Еникорп“ АД – София държи най-голям дял от капитала (90.50%). В началото на януари „Еникорп“ направи търгово предложение към останалите акционери за изкупуване на пакета от 116 144 акции или 9.50% от капитала на „Ямболен“ АД, които не притежава. Предлаганата цена за една акция е 2.27 лв. за един брой. Търговият предложител възнамерява да поиска отписване на „Ямболен“ АД от регистъра на публичните дружества, воден от Комисията за финансов надзор.

Предпроектното проучване за изграждането на трети мост на р. Дунав (втори при Русе) е сред одобрените проекти за финансиране по линия на военния компонент на Механизма за свързаност на Европа. Европейската комисия съобщи, че бъдещият Дунав мост 3 между България и Румъния ще получи 6.9 млн. евро. Преди това обаче трябва всички страни членки трябва да одобрят инвестицията. Румъния кандидатства с проекта за проучване още през декември миналата година. Именно заради това като координатор на инвестицията в документацията на ЕК е записана румънската Национална административна компания за пътна инфраструктура. Проектът ще включва предпроектни проучвания и проекти за изграждане на пътен мост с железопътен вариант над р. Дунав, при Гюргево – Русе, и достъпът му от двете страни. Дължината на моста ще бъде 2 км, като ще има инфраструктура за достъп от около 15 км от румънска страна и на 15 км от българска. Финансовото участие на ЕС е под формата на безвъзмездни средства, съфинансиращи 50% от общите допустими разходи за проучването. Така на практика останалите 50% трябва да бъдат осигурени от България и Румъния. Европейската комисия подкрепя с 807 млн. евро общо 38 проекта, които ще модернизират ключова транспортна инфраструктура в ЕС до двойна употреба както за граждански, така и за отбранителни цели.  Някои примери за проекти по тази покана включват изграждане и модернизиране на железопътни линии, модернизиране на пътни участъци от мрежата и подобряване на инфраструктурата с двойна употреба в морските пристанища, летищата и вътрешните водни пътища. Общият бюджет на пакета за военна мобилност на CEF е 1.7 млрд. евро и вече е напълно изразходван след подбора на тези 38 проекта. След като държавите членки одобрят тези 38 проекта, Комисията ще приеме официално решението за финансиране и след това CINEA ще започне подготовката на споразуменията за безвъзмездни средства с бенефициентите. Превеждането на парите ще се случи, едва след като Европейската комисия приеме съответното решение за това.

Китайските производители на автомобили представляват нарастваща заплаха за за автомобилната индустрия на САЩ, дори без да продават директно на потребителите на пазара в САЩ. Китай наскоро отчете износ на повече от 5 милиона превозни средства през 2023 г., изпреварвайки Япония, за да стане страната с най-голям износ на автомобили в света, предава CNBC. Този обем от утвърдени държавни компании, като SAIC и Dongfeng, както и по-нови играчи като BYD, Nio и други, катапултира Китай от шестото място в класацията до първото място от 2020 г. насам. Това идва на фона на намаляващия износ на автомобили в САЩ, като компании като General Motors  са намалили международните операции. Износът на автомобили в САЩ през 2022 г., според последните налични данни, е намалял с 25% спрямо пика си през 2016 г., според Бюрото за икономически анализи на САЩ. САЩ - четвърта в световен мащаб по износ на превозни средства преди 2020 г. - се нареди на шесто място в света миналата година, изоставайки от № 5 Мексико, № 4 Южна Корея и № 3 Германия, според световната консултантска фирма AlixPartners. Автомобилни експерти посочиха BYD като отличен пример за възхода на китайските автомобилни производители. Компанията, подкрепяна от правителството в Пекин, миналата година надмина Tesla да стане най-големият производител на електромобили в света. Главният изпълнителен директор на Tesla Илон Мъск, чиято компания управлява голям завод в Китай, каза, че китайските производители на автомобили са най-големите конкуренти на базираната в Тексас компания. Rhodium Group изчислява, че BYD е получила приблизително 4.3 милиарда долара държавна подкрепа между 2015 г. и 2020 г., според The Economist. Пекин също предложи субсидии за стимулиране на купувачите на електрически автомобили. BYD разби код за евтини електромобили, който привидно надхвърля границите: Неговият BYD Seagull, малък електромобил, който започва от приблизително 11 400 долара, би подбил значително цените на електромобилите в САЩ на по-малко от 15 000 долара, дори когато вземем предвид американската тарифа от 27.5% върху произведените в Китай превозни средства. Китайските компании са направили това чрез евтини, сравнително евтини модели - някои от които американските производители на автомобили са се отказали от тях - както и електромобили, които експертите разглеждат като отворен пазар за компаниите. Китайските компании представляват 8% от продажбите на изцяло електрически превозни средства в Европа към септември миналата година и могат да увеличат дела си до 15% до 2025 г., според Европейския съюз. ЕС смята, че китайските електромобили подбиват цените на местните модели с около 20% на европейския пазар. Притокът на китайски електромобили стимулира ЕС да стартира държавна подкрепа за индустрията. В Мексико произведените в Китай превозни средства с двигатели с вътрешно горене са се увеличили от 0% пазарен дял до 20% от продажбите на лекотоварни превозни средства в страната през последните шест години, според Кристин Дзичек от Федералния резерв на Чикаго. От десетилетия китайските автомобилни компании казваха, че ще започнат да продават автомобили в САЩ под собствените си марки, но нито една не успя. Това не означава, че Китай не се конкурира на пазара на САЩ. Освен големите връзки по веригата за доставки, има и шепа автомобилни марки, притежавани от китайски компании, работещи в САЩ, като Lotus, Volvo (включително отделянето на Polestar) и нишовия производител на електромобили Karma. Американски компании, като GM и Ford, вече или планират да произвеждат някои превозни средства в Китай, които да бъдат внасяни и продавани в САЩ. GM внася своя Buick Envision от Китай в САЩ, докато Ford миналата година заяви, че ще внесе своя предстоящ Lincoln Nautilus кросоувър от Китай. Но засега шофьор от САЩ не може лесно да си купи Dongfeng, BYD или друго произведено в Китай превозно средство. Освен потенциалните регулаторни пречки и протекционистичните актове, някои смятат, че китайските автомобилни производители могат да постигнат успех в разширяването на пазара на САЩ по същия начин, както японската Toyota Motor и южнокорейската Hyundai Motor са направили. Тези автомобилни производители навлязоха на пазара в САЩ с достъпни и достъпни превозни средства, след което увеличиха своите предложения, за да повишат качеството и безопасността и в крайна сметка се разшириха до модели от по-висок клас.

Японският износ е нараснал с най-бързия си темп от година насам през декември, което засилва вероятността икономиката да се е върнала към растежа през четвъртото тримесечие на 2023 г., предава Bloomberg. Износът се е увеличил с 9,8% на годишна база през декември, отбелязвайки най-сериозния ръст година насам, след спад от 0,2% през декември, съобщиха от японското Министерство на финансите. Резултатът остана и над прогнозите на икономисти за ръст от 9,2%. Доставките към САЩ постигат двуцифрен темп на растеж, а тези към Китай са нараснали за първи път от 13 месеца насам. Вносът се е свил с 6,8% спрямо прогнозите на икономистите за спад от 5,4%, с което търговският баланс на Япония преминава към излишък на стойност 62,1 млрд. йени (419 млн. долара) от ревизиран дефицит от 780,4 млрд. йени през ноември. Спадът на вноса на въглища и втечнен природен газ е допринесъл за свиването на общия внос. Засилването на растежа би помогнало на Японската централна банка (ЯЦБ) да сложи край на ултрахлабавата си парична политика – ход, който две трети от икономистите, анкетирани от Bloomberg, очакват да бъде направен до април. В последния си тримесечен прогнозен доклад ЯЦБ посочи развитието на задграничната икономическа активност и цените в чужбина като едни от факторите, създаващи голяма несигурност за икономическите перспективи на Япония, и каза, че износът и производството „се очаква да нараснат или да останат стабилни за момента“. Износът към САЩ е нараснал с 20,4% на годишна база, главно заради автомобилите, а този за Европа се е увеличил с 10,3% през декември. Доставките към Китай са се разраснали с 9,6%, като основен двигател при тях е износът на оборудване за производство на чипове. Световната търговска организация прогнозира, че растежът на търговията със стоки ще се ускори до 3,3% тази година от 0,8% през 2023 г., а Световната банка прогнозира увеличение на обема от 2,3% през 2024 г. спрямо 0,2% миналата година.