Индексът на промишленото производство се повишава с 0.6% през юли 2024 г. в сравнение с предходния месец, но на годишна база записва 19-и пореден месец на спад. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Намалението спрямо същия месец на миналата година е 2.5%. На годишна база се отчита спад в преработващата промишленост - с 3.6%, в добивната промишленост - с 1.7%, а ръст при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 12.4%, и при производството на тютюневи изделия - с 51.8%. През юли 2024 г. строителството се понижава с 0.1% спрямо предходния месец, но за седми пореден месец се покачва на годишна база. Увеличението на строителната продукция спрямо същия месец през 2023 г. е с 2.5%.

Строителната продукция в България се е повишила с 2,5% на годишна база през юли спрямо същия месец на миналата година, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е шести пореден месец, в който произведената строителна продукция у нас се повишава на годишна база. Спрямо юли миналата година е регистрирано повишение с 6,8% на продукцията при специализираните строителни дейности и с 3,6% при строителството на съоръжения. Спад на годишна база през юли регистрира само сградното строителство с 1,8%, което е пети пореден за него. От началото на годината този сегмент е излизал на плюс само през февруари с минималните 0,2%. На месечна база произведената строителна продукция у нас се е понижила с 0,1%, сочат предварителните и сезонно изгладени данни на НСИ. През юли е отчетено намаление спрямо предходния месец с 1,0% при строителството на съоръжения и с 0,1% при продукцията от строителство на сгради. При специализираните строителни дейности се наблюдава увеличение с 0,6 на сто.

Фондът на фондовете (ФнФ) стартира процедура за избор на финансов посредник за управлението на Фонд „Иновации в предприятията“, финансиран със средства по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (ПКИП) 2021-2027, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие. Публичният ресурс, който ФнФ ще предостави, възлиза на 32.17 млн. евро, като от избрания фонд мениджър се очаква набиране на допълнително съфинансиране от частни инвеститори. Основната цел на инструмента е да стимулира предприемаческата активност чрез създаване на предприятия, базирани на иновации и разработващи продукти с висока добавена стойност. Сред приоритетите е и подобряване на вътрешно-иновационния капацитет на предприятията и осигуряване на по-добър достъп до знания и технологии. Инвестиционният период е до 31 декември 2029 г., а срокът на фонда ще бъде 10 години, с възможност за удължаване до 1+1 години. При избора на фонд мениджър, с основна тежест ще бъде оценяван опитът на предложения екип с дялови инвестиции, включително такива в иновативни предприятия. Това е втора процедура за избор на фонд мениджър с ресурс по ПКИП 2021-2027, която Фондът на фондовете публикува, след обявената в края на 2023 г. процедура за избор на финансови посредници по Фонд „Предприемачество“, която предизвика висок интерес и бяха получени 24 заявления за участие. С настоящата поръчка публичният ресурс, който ще достигне до пазара, е в размер на над 130 млн. евро.

Компанията за алуминиеви валцови и пресови продукти „Алкомет“ инвестира над 136 млн. лв. в проект „Разширяване на продуктовия микс чрез инсталиране на линия за непрекъснато леене, линии за производство на профили, универсален фолиев стан” по реда на Закона за насърчаване на инвестициите. При разширяване на завода в Шумен се предвижда откриване на нови 160 работни места. В „Алкомет“ ще бъде инсталирано и допълнително технологично оборудване.Ще се произвеждат нови видове алуминиеви сплави, които се влагат в акумулаторни батерии (за електромобили), а в пресовото производство се разширява продуктовата гама за автомобилното производство и алуминиеви профили за соларния сектор.

„Антибиотик-Разград“ АД отбеляза своя 70-годишен юбилей. Предприятието е наследник на Пеницилиновия завод, открит на 5 септември 1954 година. Тогава България става първата страна на Балканите и една от малкото в света производители на пеницилин. Предприятието, което първо носи името „Пеницилинов завод“, неколкократно сменя името си, увеличават се мощностите и броят продукти, които се произвеждат, както и пазарите. Към момента продуктовата листа включва над 200 лекарствени средства, които се продават в над 50 държави на 4 континента. Многократно продуктите получават и престижни отличия. През последните години се инвестира в изграждане и поддържане на съвременни мощности и системи за качество. За последните 2 години са купени нови машини за над 2 милиона лева, от тази година е в експлоатация нова мощност за производство на очни капки и течни продукти. За същия период са инвестирани и 9 милиона лева в развойна дейност, придобита е столична лаборатория за разработване на нови продукти, таблетки, капсули и очни капки. Въвеждат се и мерки за икономия на енергия. Върху покривите на производствената сграда е изградена фотоволтаична централа с мощност 800 киловата, предстои реализация на проект за фотоволтаична централа на паркинга с обща мощност 1 мегават.

500 млн. лв. инвестиция в терминал 3 на летище София и увеличаване на капацитета за приемане на пътници до 20 млн. на година обявиха концесионерите от френския инвестиционен фонд Meridiam. Новата сграда ще бъде при терминал 2, с който ще имат топла връзка. Терминалът ще бъда с площ от 65 000 кв. м, плановете са строителството да започне през април 2026 г., а да бъде пуснат в експлоатация през април 2031 г. Целите са тази трансформация на столичното летище да му осигури 5-звездна сертификация SkyTrax, първата за регионално летище в Европа. Според оператора на летището "СОФ Кънект" общо за времето на концесията, която е 35 г., вложенията на концесионера в летището ще бъдат 1,2 млрд. лв.

"АДМ Разград" е най-големият потребител на царевица в България, като 100% от суровината се закупува от местни производители. Компанията е втората по големина в сектор "Храни и напитки", поставена цел е предприятието в Разград да стане най-ефективният завод за преработка на царевица в Европа. Произвежда царевични нишестета, глюкозо-фруктозни сиропи, кристална и течна декстроза - основни суровини за хранително-вкусовата и други индустрии. Продукцията се изнася в близо 60 държави по света. Основно са страните от Югоизточна и Централна Европа. Последната инвестиция, с която заводът удвоява производствения си капацитет, е завършена през 2021 г. Изградена е и инсталация за производство на етанол. Тя е част от дългосрочните проекти за намаляване на енергийните разходи и въглеродния отпечатьк на компанията, а също така и за навлизане на пазара на биогорива. Етанолът се доставя на рафинерии в България, Румьния, Гърция и дори Западна Европа, където се използва като добавка към бензина. Износът на етанол оказва въздействие върху цялата верига на стойност на биогоривата в България. Подпомага изпълнението на националните цели за декарбонизация, зададени по силата на законодателни актове на ниво ЕС. 380 служители работят в "АДМ Разград", ангажирани са допълнително 90 души от фирми подизпълнители.

„Евромастер Импорт-Експорт” ООД започва изграждането на складова база в Индустриалната зона Костинброд с площ 20 хил. кв. м. „Евромастер Импорт-Експорт” ООД произвежда, доставя, развива и обогатява гамата от предлагани ръчни и електро и пневматични инструменти, като ефективно задоволява потребителското търсене, спазва европейските стандарти за качество и осигурява конкурентни цени. Корпоративният успех и устойчивост на компанията се базира на приемственост в начина на действие, дългосрочна стратегия, адаптивност и гъвкавост. Евромастер Импорт Експорт” ООД притежава добре развита дистрибуторска мрежа с национално покритие, собст­вени магазини и добре функционираща сервизна мрежа – централен сервиз и над 40 регионални сервизи в цялата страна. Фирмата обслужва както вътрешния, така и външни пазари. Източник: espressonews

Частен съдебен изпълнител пусна за продажба фабрика за производство на кроасани в пловдивското село Скутаре. Базата включва участък подготовка, участък опаковка и производство на кроасани, който цех представлява втори етап от обект „Предприятие за производство на захарни изделия". Базата е пусната в експлоатация през 2015 г., но заради дългове попада в ръцете на ЧСИ. Целият производствен имот е с обща площ от близо 10 дка, като се състои от 2 парцела, които се продават отделно (9267 кв.м и 4050 кв.м). Цехът за кроасани се простира на 601 кв.м, като разполага с всички необходими обслужващи помещения. Сградата е собственост на ФИЛ СУИЙТС ООД, а поземлените имоти са собственост на Георги Атанасов Русинов, който е и собственик на 74,70 % от дружеството. Върху имота имотите има договорна ипотека и възбрани в полза на НАП от 2022 г.и в полза на взискателя по делото – фирма КАМ 919 ООД, от юли тази година. ФИЛ СУИЙТС ООД има задължения и към приходната агенция на стойност на 276 хил. лева. Това е първа публична продан на имота като цената представлява 80% от пазарната оценка. Наддаванията ще започнат от 1 560 400 лв. (797 819 евро). По-малкият имот се продава отделно като началната тръжна цена е 113 120 лв. Източник: "Трафикнюз"

„Синергон Холдинг“ АД – София е сключил сделка за покупка на 3870 броя акции от капитала на дъщерно дружество „Топливо“ АД. Този пакет акции представлява 0.07% от книжата с право на глас на един от най-големите търговци на строителни материали, отоплителни материали и горива в страната. В резултат на поредица от сделки в последните месеци „Синергон Холдинг“ увеличи дела си в дъщерното дружество до 5 003 551 акции, представляващи 92.37% от капитала. “Топливо” АД, което е част от групата на „Синергон Холдинг“, има разработена мрежа от магазини и складове, която осигурява на фирмата предимство на пазара за строителни и отоплителни материали. „Синергон холдинг” АД е мажоритарен собственик в 19 предприятия и има миноритарни дялове в други дружества. Инвестиционният портфейл на холдинга обхваща четири отрасъла.

Съдът на Европейския съюз (СЕС), най-висшият съд на общността, потвърди днес глобата от 2,4 милиарда евро, наложена през 2017 г. от Европейската комисия на Google заради предполагаемо нарушение на правилата на ЕС за конкуренцията, предаде Франс прес. СЕС потвърждава глобата, наложена на американския технологичен гигант за "злоупотреба с господстващо положение чрез рекламиране на собствена услуга за сравнение на продукти", посочи съдът. Операторът на най-популярната интернет търсачка е поставил собствената си услуга за сравняване на цени "Гугъл шопинг" (Google Shopping) в по-благоприятна позиция спрямо предлаганите от конкуренти и следователно е злоупотребил с пазарната си сила. Това е втората най-тежка финансова санкция, налагана някога от ЕС по антимонополно дело. СЕС се произнесе окончателно днес и по дело, заведено от ЕК през 2016 г. срещу Apple, нареждащо на компанията да внесе 13 млрд. евро (14,4 млрд. долара) данъци, твърдейки, че американската компания не е платила дължимите данъци в блока вследствие на предполагаема сделка с Ирландия. Първоначално "Епъл" успешно обжалва пред Общия съд на ЕС с аргумента, че Комисията не е успяла да докаже, че оспорваната данъчна сделка представлява забранена държавна помощ. Компанията твърди също така, че приходите на двете ѝ дъщерни дружества в Ирландия по начало подлежат на данъчно облагане в САЩ и от нея е било поискано да плати два пъти. През 2020 г. Комисията обжалва отмяната на заповедта за плащане от страна на Общия съд. 13-те милиарда долара, приравнени към незаконна държавна помощ, съответстват на ползите, получени от предимство в данъчното облагане между 2003 г. и 2014 г. в Ирландия, където "Епъл" прехвърли всичките си приходи, придобити в Европа, както и тези от Африка, Близкия изток и Индия, допълва Франс прес.

Обемът на глобалното рисково финансиране през август възлиза на 18.2 млрд. долара, което е с 36% по-малко спрямо юли и с 23% по-малко от август 2023 г., сочат данни на международната онлайн платформа Crunchbase. Цифрата през август е най-ниската досега за тази година. През август „ангелски кръгове“ (сделки с частни рискови инвеститори, предоставящи финансова и експертна подкрепа на компании в ранните етапи) възлизат на 2.2 милиарда долара, сделки на ранен етап – 5.8 милиарда долара, сделки на късен етап – 8.9 милиарда долара, а при технологичен растеж етап – 1.3 милиарда долара. Както отбелязват в Crunchbase, през 2023 г. три пъти (през февруари, юли и декември) показателят за глобално рисково финансиране също е паднал под 20 млрд. долара. Подобни спадове са циклични и не показват тенденция към забавяне на растежа на пазара. Така през второто тримесечие на 2024 г. общото финансиране се е увеличило с 16% на тримесечие и с 12% на годишно ниво до 79 милиарда долара. Лидери по отношение на финансирането на стартъпи през август са компаниите, свързани с технологиите за изкуствен интелект (AI). Те събраха 4.3 милиарда долара чрез 258 сделки, или почти една четвърт (24%) от общия пазар. Спрямо юли (10.4 милиарда долара) размерът на финансирането в компаниите в областта на AI е намалял с 2.4 пъти, а спрямо август 2023 г. се е увеличил с 39 процента. В същото време броят на сделките намалява на месечна база с 12%, а на годишна база се свива с 39 на сто. На второ място са компаниите от сектора на здравеопазването и биотехнологиите – набрали общо 3.5 млрд. долара, или 19% от общите инвестиции в пазара на рисков капитал. Две трети, или 66% от глобалния пазар на рисков капитал през август се пада на северноамерикански компании. Азиатските стартиращи компании успяха да привлекат около 25% от общото финансиране, а европейските – само 7 процента. Отбелязваме, че като цяло анализаторите очакват рисковият пазар да се възстанови до нивата от 2020 г. през тази година след спада си през 2022-2023 г. (пикът настъпи през 2021 г.).  Рискът от инвестиране в стартиращи фирми се увеличи през последната година поради геополитически проблеми, нарастващи лихвени проценти и постоянно висока инфлация. Геополитическото напрежение кара страните да разчитат повече на собствените си технологии.

Инвестиционните банки намаляват прогнозите си за растежа на Китай, като смятат, че Пекин рискува да не постигне официалната си цел от около 5%, тъй като доверието във втората по големина икономика в света намалява. Bank of America понижи прогнозата си от 5% на 4.8%, а канадската инвестиционна банка TD Securities - от 5.1 % на 4.7%. Тези стъпки последваха понижението на UBS наскоро и поредица от подобни намаления през лятото, съобщава Financial Times. Икономистите на Citi предупредиха, че официалната цел за растеж на Пекин, която е най-ниската от десетилетия насам (близо 5%), "може да бъде изложена на риск". Това увеличава притесненията относно траекторията на китайската икономика, докато политиците се справят с продължителния спад в сектора на недвижимите имоти и слабото потребителско и инвеститорско доверие. Средната прогноза за растеж на брутния вътрешен продукт за цялата година според анкета сред десетки икономисти от Bloomberg е спаднала до 4.8% в сравнение с 4.9% средата на август. Миналата година Китай регистрира растеж с 5.2%, в съответствие с прогнозите. В продължение на десетилетия ръстът на БВП на Китай лесно постигаше целта на правителството, която се обявява на заседание на парламента с гумен печат в началото на всяка година. Но след пандемията от ковид това става твърде трудно. По-слабият от очакваното растеж за второто тримесечие от 4.7% през юли предизвика поредица от намаления на прогнозите. Например Goldman Sachs, Citi и Barclays намалиха целите си за растеж за цялата година през юли на съответно 4.9, 4.8 и 4.8%, всички от 5%. JPMorgan очаква БВП да нарасне с 4.6%. Главният икономист на UBS за Китай, Ванг Тао, миналата седмица заяви, че швейцарската банка, която сега прогнозира растеж с 4.6% за 2024 г. и само 4% за 2025 г., е понижила очакванията си "поради по-дълбок от очакваното спад в имотния сектор", който според тях все още не е достигнал дъното. UBS също така понижи оценката за дефлатора на БВП на Китай, който отразява разликата между номиналните и реалните цени, тъй като очаква "дефлационният натиск да се запази за по-дълго време". В навечерието на публикуването на данни за икономиката и инфлацията през август следващата седмица, Citi заяви, че през миналия месец Китай е претърпял "двоен удар от климатични шокове и слабо търсене", посочвайки, че производството на стомана се е свило с 8.5%, докато през юли е нараснало с 5.3%. Китай не успя да постигне целта си за БВП за 2022 г., като отбеляза растеж с едва 3% при цел 5.5% след поредица от локдауни заради COVID. Редица разочароващи икономически данни тази година засилиха призивите за повече правителствени стимули. Алекс Лоо от TD Securities също прогнозира, че Пекин отново няма да изпълни целта си тази година, освен ако не се стигне до раздуване на бюджетните разходи до края на годината. Той се позовава на "отслабващите разходи", липсата на частни инвестиции и "набиращия сила песимизъм" сред местните компании и големите вносители. Според него Пекин вероятно "ще се отклони от споменаването на целта като през 2022 г.", ако данните за август отново не оправдаят очакванията.