Бългapин e дeĸлapиpaл пpeд Haциoнaлнaтa aгeнция пo пpиxoдитe (HAΠ) дoxoд oт нaд 70 милиoнa лeвa пpeз 2023 гoдинa и тoвa e peĸopдът зa изминaлaтa дaнъчнa ĸaмпaния, пpиĸлючилa нa 30 aпpил 2024 гoдинa. Финaнcoвият пpиxoд нa peĸopдьopa e дoшъл oт тъpгoвия c aĸции. В cпpaвĸaтa влизaт физичecĸи лицa и eднoлични тъpгoвци, нo нe и фиpми. Инaчe 927 бългapи ca дeĸлapиpaли дoxoд oт нaд 1 милиoн лeвa, ĸoeтo ги ĸлacифициpa ĸaтo милиoнepи. Paзбиpa ce, бoгaтитe бългapи ca мнoгo пoвeчe, ĸoгaтo ce взeмaт пpeдвид и фиpмeнитe aĸтиви. Oтдeлнo 514 бългapи ca имaли дoxoд в диaпaзoнa мeждy 750 000 и 1 000 000 лeвa, a дpyги 1228 - мeждy 500 000 лeвa и 750 000 лeвa. 4710 дyши ca cпeчeлили зa гoдинaтa мeждy 250 000 и 500 000 лeвa. Нaд 20 000 бългapи имaт дoxoд oт нaд 8 333 лeвa мeceчнo или 100 000 лeвa гoдишнo. B диaпaзoнa 100 000 - 250 000 лeвa влизaт тoчнo 20 247 дaнъĸoплaтци.Oбщият бpoй нa xopaтa, пoдaли дaнъчни дeĸлapaции ĸaтo физичecĸи лицa и eднoлични тъpгoвци, e нaд 742 000, ĸaтo oбщo 27 626 oт тяx ca c дoxoди в шecтцифpeнaтa ĸaтeгopия.

Активите на частните пенсионни фондове в България вече са почти 24 милиарда лева или 23 964 743 лева, сочат данните на Комисията за финансов надзор за първото тримесечие на годината. В индивидуалните партиди на най-масовите, универсални фондове, в които всеки, роден след 31 декември 1959 г., трябва задължително да се осигурява, има средно по 5140 лева. В сравнение с края на 2023 г. активите на частните пенсионни фондове са се увеличили с 4.5 процента. Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 4.72 на сто спрямо 31.12.2023 година. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 3.66 на сто и 2.50 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за периода е 2.11 на сто. Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.03.2024 година са 21 178 души, от които 3 013 пенсионери и 18 165 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото тримесечие на 2024 година от фондовете за извършване на плащания са изплатени общо 1 916 000 лв. за пенсии, 24 084 000 лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 103 000 лева на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания.

БНБ прие решение за изменение на лиценза на „БОРИКА“ като оператор на платежната система за обслужване на клиентски преводи в евро БИСЕРА. Взето е решение и за включване на БНБ като директен участник в паневропейската платежна система STEP2, оперирана от EBA Clearing. Основната промяна в дейността на платежната система БИСЕРА е свързана с преминаване от 3 юни 2024 г. към предплатен (pre-funded) модел на сетълмент, което от една страна ще ускори обработката на клиентски плащания в евро между участниците в системата, а от друга – ще намали системния риск, става ясно от съобщението на БНБ. От 9 юли 2024 г. се предвижда осигуряване на пълна SEPA достижимост на платежната система БИСЕРА посредством директното участие на БНБ в платежната система STEP2. С това се осигурява възможност на банките и небанковите доставчици на платежни услуги в БИСЕРА да бъдат достижими страни в STEP2 през БНБ и да нареждат и получават SEPA клиентски преводи в евро до всички 36 страни в единната зона за плащания в евро SEPA (Single Euro Payment Area). Следваща стъпка в изпълнението на дейностите в областта на платежните системи по Националния план за въвеждане на еврото в Република България е осигуряването до края на годината на възможност за изпълнение на незабавни кредитни преводи в евро посредством присъединяване на доставчици на платежни услуги в страната и платежната система БИСЕРА към услугата на Евросистемата за незабавни плащания TIPS (Target Instant Payment Settlement).

Веригата лечебни заведения на инвеститора "Булфарма", сред които и най-голямата в групата - УМБАЛ "Софиямед" инвестира в изграждането на системи от възобновяеми енергоизточници от слънцето чрез инсталацията на фотоволтаични генератори. Поддръжката е минимална и се извършва от специализираната българска фирма "Хебър Солар" ООД. Във всяка от болниците в 6-те града: София - УМБАЛ "Софиямед", Пловдив - УМБАЛ "Пълмед", Бургас - МБАЛ "Бургасмед", Велинград - МБАЛ "Здраве", гр. Пазарджик - МС "Здраве", гр. Пещера - МБАЛ "Проф. Д. Ранев", са изградени фотоволтаични системи. "Булфарма" като основен инвеститор в лечебните заведения има дългосрочна политика на инвестиции във възобновяеми енергоизточници и като цяло повишаване на енергийната ефективност на сградите си. Фирмата е сертифицирана като "Инвеститор клас А" от Българската агенция по инвестиции през 2017 г.

„Българска фондова борса“ АД отчита 55% ръст на нетната консолидирана печалба до 3,9 млн. лв. за първото тримесечие на 2024 г. В абсолютна стойност повишението е с 1,38 млн. лв., като повишението на приходите от лихви е с 1,64 млн. лв. БФБ е собственик на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД, където търговците на ток оставят като гаранция по сделките си огромни суми (получени аванси за 249 млн. лв. към 31 март 2024 г.). Към 31 март 2024 г. общият брой на служителите в група „Българска фондова борса“ АД е 61 (към 31 декември 2023 г. са били 58 служители). През първото тримесечие на 2024 г. оборотът на пазарите, организирани от БФБ, е 193 млн. лв., с което се отчита повишение от 114% спрямо първото тримесечие на 2023 г. Ръководството на борсата предлага дивидент в акции в размер на 6,6 млн. лв., като за всяка сега съществуваща акция ще бъде дадена още една и основният капитал на БФБ АД ще достигне 13 165 720 лв. в същия брой акции, ако предложението бъде прието. Събранието на акционерите е свикано за 18 юни 2024 г. от 10 ч. в Административната сграда на НДК в зала 13 (залата на Софийска стокова борса). Предложено е също така цялата печалба за 2023 г. в размер на 1,95 млн. лв. да бъде разпределена като брутен дивидент от 0,296 лв. на акция. На 11 юли 2023 г. беше разпределен брутен дивидент от 1,04 лв. на акция, на 8 август 2022 г. - от 0,4826 лв., и на 22 октомври 2021 г. - от 0,55 лв. Така предложеният дивидент за 2023 г. ще е най-ниският за последните 4 години. За последната една година акциите на борсовия оператор поскъпват с 57% до 14,4 лв. за брой и 95 млн. лв. пазарна капитализация. Разпределен е и брутен дивидент от 1,04 лв. на акция, с което поскъпването става по-голямо.

Есетере България ЕООД - Добрич произвежда 6 стратегически за компанията - майка doTERRA, етерични масла: лавандула, маточина, бял равнец, чубрица, тамян и смирна. Базата в Добрич и разполага с 40 броя дестилационни апарати, от тях 27 за тревни култури, 10 за смоли и 3 малки тестови апарата с общ капацитет 232 куб.м. Над 100 души са заети на постоянен трудов договор и още толкова наема сезонно всяка година. Дружеството реализира печалба в размер на 9.7 милиона лева през 2023 г.. Към момента дружеството е направило инвестиции в размер на 15.6 милиона лева в базата си в град Добрич.

„Сирма Солюшънс“ ЕАД – дъщерно дружество на „Сирма Груп Холдинг“ АД, e изкупило миноритарния дял от 45.91% от капитала за 2 539 768 лева на дружеството „Сирма Бизнес Консултинг“ АД. „Сирма Солюшънс“ ЕАД е вписано в Търговския регистър като едноличен собственик на капитала на „Сирма Бизнес Консултинг“ ЕАД. „Сирма Солюшънс“, която е най-голямата компания в групата „Сирма“, е създадено 1992 година в София. В момента има 600 служители. „Сирма Солюшънс” е лидер на световния и българския пазар в областта на информационните технологии, ИТ консултантските услуги и системната интеграция. „Сирма Бизнес Консултинг“ инвестира и се специализира в предоставянето на персонализирани бизнес и ИТ решения, базирани на дългогодишен опит и познаване на различни финансови и платежни системи, продукти и услуги.

През 2023 г. страните от Европейския съюз са изнесли велосипеди, в това число и електрически, за страни извън Общността на стойност 1,03 милиарда евро, което е спад с 10 процента спрямо приходите от продажба на велосипеди в ЕС през 2022 г.,  показват най-новите данни на Евростат. Вноса на велосипеди в ЕС обаче е възлизал на 1,98 милиарда евро, което е 21-процентово намаление в сравнение с 2022 г. През миналата година ЕС е изнесъл 293 000 електрически велосипеда (-21 процента на годишна база) и е внесъл 867 000 електрически велосипеда (-27 процента). В същото време ЕС е изнесъл 852 000 неелектрически велосипеда (-17 процента спрямо 2022 г.) и е внесъл 3 500 000 (-34 процента). През 2023 г. Швейцария беше основната дестинация за износ на неелектрически велосипеди от ЕС, като на страната са се падали 30 процента от целия износ на ЕС за трети държави (изразен като парична стойност). На второ място като най-голяма дестинация за износа на велосипеди от ЕС е била Великобритания (20 процента) и САЩ ( 6 процента). Швейцария и Великобритания също са били основните дестинации за износ на електрически велосипеди (съответно 46 и 26 процента от общия износ на електрически велосипеди от ЕС), следвани от САЩ (10 процента) и Норвегия (9 процента). През 2023 г. вносът на неелектрически велосипеди в ЕС идва главно от Тайван (32 процента от целия внос на велосипеди в ЕС представен), Камбоджа (28 процента), Китай и Бангладеш (по 8 процента за всяка). Повечето вноса на електрически велосипеди в ЕС е идвал от Тайван (59 процента от общия внос в ЕС), следван от Виетнам (16 процента), Швейцария (11 процента) и Китай (6 процента).

За първи път в историята на Мексико, начело на страната застава жена президент Клаудия Шейнбаум. Кандидатката на управляващата партия спечели категорична победа на президентските избори с около 58% от гласовете. Шейнбаум е с еврейски произход и има българско потекло, от гр. Пловдив. По майчина линия баба ѝ и дядо ѝ са имигрирали в Мексико от България, бягайки от нацистите. Преди да влезе в политиката Клаудия Шейнбаум е имала блестяща кариера на учен. Занимавала се и с енергийно инженерство,.Тя ще влезе в историята и като първата жена кмет на столицата Мексико сити. Клаудия Шейнбаум управлява града от 2018-та до 2023-та година.

Китай вдигна ограничението за инвестициите в чуждестранни ценни книжа за първи път от юли насам, което може да помогне за задоволяване на част от нарастващото търсене на чуждестранни активи. Държавната администрация за чуждестранна валута одобри обща квота от 167,8 млрд. долара за квалифицирани местни институционални инвеститори (QDII) към края на май. Това представлява първото увеличение от юли насам, когато лимитът беше вдигнат до 165,5 млрд. долара, според данни, събрани от Bloomberg. QDII позволява на институционалните инвеститори, които отговарят на определени условия, да инвестират в чуждестранни ценни книжа в рамките на определените квоти. Китай беше спрял разширяването на програмата в опит да намали изтичането на капитали и да облекчи натиска върху юана. Това принуди редица фондове за QDII да ограничат записванията, тъй като не достигнаха квотните ограничения. Слабостта на китайската валута може да засили интереса към чуждестранните активи. Борсовият юан е спаднал с около 2% от началото на годината на фона на голямата разлика между лихвените проценти в САЩ и Китай и слабите настроения за най-голямата азиатска икономика. През май юанът се търгуваше предимно без промяна спрямо долара поради отстъплението на зелените пари. На фона на слабото възстановяване на макроравнище тази година китайските акции в чужбина не се представиха добре. Индексът CSI 300 е нараснал с 4,2 % досега през 2024 г. в сравнение с 14 % ръст на индекса Hang Seng China Enterprises в Хонконг. Увеличението на квотата за QDII през май е „много малко в сравнение с търсенето на инвестиции в чужбина, като се имат предвид големите разлики в доходността“, каза Сяоцзя Чжи, икономист в Credit Agricole. „Смятам, че то служи като политически жест от страна на Пекин, че все още са ангажирани с по-нататъшното отваряне на капиталовата сметка, макар че е малко вероятно да има съществен принос за изтичането на капитали.“