Инфлацията в България е продължила да забавя темпа си и през декември, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Годишната инфлация се забавя до 4,7%, а месечната е 0,3%. Забавянето на инфлацията започна от октомври 2022 година, след като достигна връх от 18,7% през септември 2022 г. на годишна база. През юни 2023 г. годишната инфлация спадна до 8,7%, което беше и първото забавяне на общия индекс до едноцифрено число от почти две години. Средногодишната инфлация за периода януари - декември 2023 г. спрямо периода януари - декември 2022 г. е 9,5%. Според Хармонизирания индекс на потребителските цени през декември 2023 г. месечната инфлация е 0,3%, а годишната за декември 2023 г. е 5,0%. Средногодишната инфлация за периода януари - декември 2023 г. спрямо януари - декември 2022 г. е 8,6%. Според индекса на цените за малката кошница през декември 2023 г. е регистрирано увеличение с 0,2% на месечна база и увеличение с 4,6% от началото на годината. През месеца цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са се увеличили при хранителните продукти с 0,5% и при услугите с 0,1%. При нехранителните стоки е отчетено намаление с 0,1%.

На фона на все по-увеличаващи се възможности за електронни плащания, броят на банкнотите в обращение в България се увеличава, показват данните на БНБ. В края на 2023 г. в обращение са били обко 605.9 млн. банкноти - с 16.0 млн. (2.7%) повече в сравнение с края на септември. През четвъртото тримесечие общата им парична стойност е нараснала с 3.7%, достигайки към 31 декември 28,826 млрд. лв. А общо парите в обращение са се увеличили за последното тримесечие с 1034.3 млн. лв. (с 3.6%) спрямо края на септември 2023 г. На годишна база увеличението на броя на банкнотите в обращение е с 9.2 млн. (1.5%), а стойността им се е увеличила с 1999.6 млн. лв. (7.5%). Запазва се тенденцията на висок годишен темп и на нарастване на броя на банкнотите с високи номинали (50 и 100 лева). В края на 2023 г. най-голям дял (41.20%) от обращението се пада на 50-левката - към 31 декември в обращение са били 249.6 млн. такива. Най-малко са 5-левките - дял от 5.26%. В края на 2023 г. в обращение е имало 3222.9 млн. монети - с 47.9 млн. (1.5%) повече спрямо края на септември.

Регионалната инспекция по околната среда и водите в Благоевград реши да не извършва ОВОС на инвестиционно намерение на столичната фирма "Кореком-Принцес" АД за изграждане на мегакомплекс, включващ автоснабдителна станция със зарядни за електромобили, бензиностанция, газстанция, търговски обекти, казино, заведение за хранене, мотел и трафопост в поземлен имот в местността Капсиди на петричкото село Чучулигово. Върху 8000 кв.м земеделска земя фирмата ще изгради станция със зарядни за електромобили, бензиностанция и газстанция, като за съхранението на горивото е предвидено вкопаването на 4 резервоара – 3 с обем по 20000 л за бензин и 1 за съхранение на дизел с вместимост 30000 л. В проекта е предвидено изграждането на търговски обекти, казино, заведение за обществено хранене с капацитет от около 50 места, мотел с 30 легла, паркинг за 10 коли и трафопост. Имотът се намира на близо 2 км от българо-гръцката граница и е предвидено транспортният достъп да се осигури от АМ „Струма” чрез изграждането на забавителен шлюз с едностранен вход и изход. За тази цел е съставен протокол от Областното пътно управление в Благоевград още на 25 ноември 2022 г. След като РИОСВ – Благоевград реши, че инвестиционният проект няма вероятност да окаже отрицателно въздействие върху природни местообитания на видове и популации, попадащи в защитените зони „Рупите-Струмешница“, предстои "Кореком-Принцес" АД да започне строежа на мегакомплекса в петричкото село.

Фирмата „Столичен електротранспорт” (СЕГ) разполага с 314 трамвая, 134 тролея, 49 елетробуса. Служителите в дружеството са общо 1850, като 737 от тях са водачи. Средния брутен доход на водачите е 3138 лева, а на останалия персонал – 2607 лева. През 2019 година заплатите на целия персонал са увеличени с 10 процента, а на водачите – с 20 процента. През 2020 година отново е имало увеличение с 10 процента за всички. 2021-ва – също увеличение с 10 процента на всички, както и през 2022-ра. През 2023 година пак увеличение с 300 лева на основните заплати на всички. 174 трамвая се движат в София. 89 стоят в резерва. 40 са в престой по технически причини (ремонт или обслужване). Трамваите над 24 години са 190 броя, от 18 до 24 години – 17 броя, от 12 до 18 години – 18 броя, от 6 до 12 години – 25 броя, до 6 години – 42 броя (полските PESA Swing). Движат се 91 тролея. 32 стоят в резерва. 11 са в престой по технически причини (ремонт или обслужване). Тролеите над 24 години са едва 16 броя, от 12 до 18 години – 30 броя, от 6 до 12 години – 50 броя, до 6 години – 34 броя. Повечето са Škoda Solaris, а най-старите 16 са Ikarus. Има 54 електробуса. Повечето са Higer, но има и 5 Karsan. От „Столичен електротранспорт” са предложили да закупят нов подвижен състав за 403.5 млн. лева, в това число: 15 къси тролея, 18 мотриси за междурелсие 1435 мм, 25 съчленени трамвая за междурелсие 1009 мм, 30 електробуса по 12 м и 15 по 18 м, 20 съчленени трамвая за междурелсие 1435 милиметра. В София междурелсие 1435 мм имат само трамваи 20 и 22. Другите са 1009 милиметра. За сравнение САТ са планирали да закупят 210 автобуса за 183 млн. лева. Не е ясно откъде СОС и дружествата ще намерят финансиране към момента. СЕТ разполага с три трамвайни депа, две тролейбусни депа, централно управление и ремонтни поделения и база. Стойността на материалните активи на дружеството към 30 септември 2023 година е 375.36 млн. лева. Собственият капитал към тази дата е 72.04 млн. лева. През последните пет години дружеството има най-много приходи за 2022 година – 121.4 млн. лева. Съответно и най-много разходи за тази година – 123.39 млн. лева. Към 30 ноември 2023 година Центърът за градска мобилност дължи на СЕТ 9.61 млн. лева. Към 30 септември 2023 задълженията на СЕТ са 39.57 млн. лева.

Доставчикът на автомобилни части Eberspächer продаде чисто новия си завод в България с над 100 служители на австрийската GG Group. От компанията оправдават хода с продажбата на завода, защото "планираният растеж на електронната мобилност в Европа се забавя". Eberspächer искаше да започне да произвежда нагреватели за електрически автомобили в новата си фабрика в Русе в началото на 2024 г. Първата копка на завода бе направена през април 2023 г. Eberspächer вече пусна в експлоатация временна производствена база в Русе през януари 2023 г. Новият собственик GG Group иска да произвежда кабелни комплекти за високо напрежение за е-мобилност в Русе. Не е ясно дали работните места на наетите в момента около 100 служители ще бъдат запазени.

Образователната платформа за управление на училищни процеси в България Школо ООД става част от Джунипър Едюкейшън (Juniper Education), най-големият доставчик на образователен софтуер и услуги във Великобритания. У нас услугите на Shkolo.bg се използват от над 1700 образователни институции в България. Клиентите на Shkolo в България ще продължат да получават поддръжката и иновациите, с които са свикнали. По думите на управителя на Shkolo Любомир Ваньов "развитието на международни пазари е следващата стъпка след успеха в България". Настоящите клиенти на Juniper скоро ще научат повече за Shkolo и как ще бъде адаптирано към пазара във Великобритания, като интегрирано решение с водещите на пазара технологични решения за училища. Софтуерът на Школо предоставя на директори и учители инструменти за управление на данни и оперативна организация на работата в модерна образователна институция, включително възможност за онлайн уроци, електронен дневник и много други. Джунипър Едюкейшън работи с над 14 000 училища във Великобритания като предоставя интегрирани софтуерни решения за класната стая, администрацията, управление на човешките ресурси и ангажирането на родителите към образователния процес с помощта на технологии и експертиза в образованието. Компанията е подкрепена от Horizon - водещ инвеститор в бързоразвиващи се технологии и компании в сферата на услугите.

За последните години светът и бизнесът преминаха през няколко кризи. Макар че войната в Украйна засяга поръчките и размества доставките на "Ленокс груп", производителят на профили бързо успява да преодолее проблемите и да отчете значителен ръст на продажбите за трета поредна година. След като през 2021 г. компанията удвои приходите си, тя запазва темпа, а прогнозите за 2023 г. са за още по-голямо увеличение. Всичко това става благодарение на въвеждането на по-модерни технологии и без значително разширение на производството. "Ленокс груп" произвежда екструдирани алуминиеви профили и работи изцяло за бизнес клиенти. Продуктите й включват профили за соларни панели, които носят значителен обем от бизнеса последните години, фасади за офис сгради, профили за дограма, както и джанти за велосипеди, които се продават основно в Италия. Заводът се намира в село Стряма край Пловдив (община Раковски). Компанията е създадена преди 12 години от Михаил Ракаджиев, който преди това се е занимавал с търговия с профили. Ракаджиев е едноличен собственик на "Ленокс груп" чрез дружеството си "МР инвест", има участие и в други търговски и строителни фирми. Санкциите срещу Русия заради инвазията й в Украйна също са се отразили на компанията по линия на доставките на алуминий. Преди войната "Ленокс груп" е купувала суровината от "Русал", но с налагането на ембарго е преминала към други доставчици. "Купуваме от Турция, от Виетнам, от Бахрейн. Нямаме проблем с доставките", каза Ракаджиев. Компанията изнася около 75% от продукцията си и продава основно в Европа и на Балканите - Сърбия, Македония и Хърватия. Предварителните данни за 2023 г. сочат, че "Ленокс груп" ще отчете още по-голям ръст - около 300%. За момента компанията не обмисля разширение на завода. В момента в предприятието работят около 100 души, като част от тях са от Турция. Очаква се скоро заводът да има и работници от Индия. За момента "Ленокс груп" не отчита спад на поръчките въпреки плахите прогнози за икономиката като цяло.

„Адванс Терафонд“ приключва 2023 г. с над една пета авансово събрани ренти за стопанската 2023/2024 г. Дружеството очаква почти 9,5 млн. лева постъпления от ренти тази година, което означава, че са събрани малко под 2 млн. лева (20,8%). За изминалата стопанска 2022/2023 г. компанията е събрала почти 87% от планираните приходи от ренти. През декември дружеството е купило 3385 дка земеделски земи при средна цена 1317 лева/дка. Това представлява чувствителен спад от отчетените рекордни 2060 лева средно на дка през ноември. Средната цена на земята на компанията от основаването ѝ досега скача до 680 лева/дка. „Адванс Терафонд“ отчита още, че през декември е получило предсрочно окончателно плащане по договор за продажба на разсрочено плащане от 2020 г. за 157 дка земеделски земи. Към края на месец декември 2023 г. „Адванс Терафонд“ АДСИЦ притежава 179 090 дка земеделска земя и почти 61 дка земя в урбанизирани територии.

През ноември 2023 г. спрямо ноември 2022 година всички страни членки на ЕС с изключение на четири са отчели спад на износа, съобщана Евростат. Най-голямото понижение е регистрирано в Белгия (-20,6 на сто), Латвия (-18,8 на сто), България (-18 на сто) и Литва (-17,2 на сто). Най-голямото увеличение на износа е отчетено в Кипър (7,5 на сто). Подобна е и картината при вноса. През ноември 2023 година спрямо ноември 2022 година всички страни членки са регистрирали спад с изключение на Ирландия (1,8 на сто), Кипър (2,5 на сто) и Словения (7,8 на сто). Най-големите спадове са отчетени в Унгария (-25 на сто) и Белгия (-22 на сто). Спадът на вноса в България е бил около 10 на сто. През ноември 2023 г. ЕС е изнесъл стоки за 225,5 милиарда евро, което е спад с 5,1 на сто спрямо ноември 2022 г., когато той е възлизал на 237,6 милиарда евро, предаде БТА по данни на Евростат. Вносът от останалия свят е на стойност 206,3 милиарда евро или с 20,5 на сто по-малко от ноември 2022 г. (259,5 милиарда евро). В резултат на това ЕС е регистрирал излишък от 19,2 милиарда евро в търговията със стоки с останалия свят през ноември 2023 г. спрямо дефицит от 22 милиарда евро през ноември 2022 г. Търговията в рамките на ЕС е намаляла до 358,5 милиарда евро през ноември 2023 г., което е спад със 7,6 на сто спрямо ноември 2022 г. От януари до ноември 2023 г. износът извън ЕС е останал стабилен на стойност от 2 352,5 трилиона евро, а вносът се е понижил до 2 327 трилиона евро (спад от 16,1 на сто спрямо януари-ноември 2022 година). В резултат на това ЕС е отчел излишък от 25,5 милиарда евро спрямо дефицит от 423,1 милиарда евро през януари - ноември 2023 г. Търговията в рамките на ЕС е спаднала до 3 806,7 трилиона евро през януари - ноември 2023 г. или понижение с 2,9 на сто спрямо януари - ноември 2022 г. Първата оценка за износа на стоки от еврозоната за трети страни през ноември 2023 г. показва 252,5 милиарда евро, което е понижение с 4,7 на сто спрямо ноември 2022 г. (265,0 милиарда евро). Вносът от трети страни е 232,2 милиарда евро или спад от 16,7 на сто спрямо ноември 2022 г. (278,8 милиарда евро). В резултат на това еврозоната е регистрирала излишък от 20,3 милиарда евро в търговията със стоки с трети страни през ноември 2023 г. спрямо дефицит от 13,8 милиарда евро през ноември 2023 г. Търговията в рамките на еврозоната е намаляла с 227,2 милиарда евро през ноември 2023 г., което е понижение с 9,4 на сто спрямо ноември 2022 г. От януари до ноември 2023 г. износът на стоки от еврозоната за трети страни е спаднал до 2 621,3 трилиона евро (спад от 0,6 на сто спрямо януари-ноември 2022 година), а вносът е намалял до 2 571, 7 трилиона евро (понижение с 13,1 на сто спрямо януари - ноември 2022 година). Еврозоната е регистрирала излишък от 49,7 милиарда евро спрямо дефицит от 323,7 милиарда евро през януари - ноември 2022 година. Търговията в еврозоната е намаляла до 2 441,0 милиарда евро през януари - ноември 2023 година, което е понижение с 4,6 на сто спрямо януари - ноември 2022 г. През ноември 2023 година спрямо октомври 2023 г. сезонно коригираният износ в ЕС е нараснал с 0,4 на сто, а вносът е намалял с 1,9 на сто. Сезонно коригираният баланс е 14 милиарда евро, което е растеж спрямо октомври (9,3 милиарда евро). Сезонно коригираният износ в еврозоната през ноември 2023 г. спрямо октомври 2023 г. се е повишил с 1 на сто, а вносът е намалял с 0,6 на сто. Сезонно коригираният баланс е 14,8 милиарда евро или увеличение спрямо октомври (11,1 милиарда евро).

Общите разходи на Федералния резерв на САЩ за 2023 г. надхвърлиха очакваните печалби със 114,3 милиарда долара, съобщи в петък американската централна банка в предварителната финансова информация за приходите и разходите през отминалата година. Това е най-голямата оперативна загуба, публикувана някога от водещата финансова институция, водена главно от стабилните й усилия за укрепване на икономиката през 2020 г. и 2021 г., последвани от рязко увеличение на лихвените проценти, целящо справяне с високата инфлация. Според доклада на Фед приходите от лихви от ценни книжа, закупени чрез операции на открития пазар, възлизат на 163,8 млрд. долара през 2023 г., което е с 6,2 млрд. долара по-малко от приходите от лихви през 2022 г. От друга страна, общите разходи за лихви възлизат на 281,1 млрд. долара, което е увеличение с цели 178,7 млрд. долара спрямо лихвени разходи в размер на 102,4 млрд. долара през предходната година. Федералният резерв получава приходи от ценните книжа в своя портфейл и плаща лихва върху резервите, държани във Фед от търговките банки. Това генерираше огромни печалби, когато лихвите бяха почти нулеви, както и огромни плащания към Министерството на финансите, но това се промени, когато Фед започна да повишава агресивно лихвите през март 2022 г.

Южна Корея оповести подробности по план за създаване на "полупроводников мега клъстер" до 2047 г. чрез насърчаване на инвестиции за общо 622 трилиона вона (472 милиарда щ. долара) в партньорство със "Самсунг електроникс" (Samsung Electronics), "Ес Кей Хайникс" (SK Hynix) и други местни компании. Очаква се клъстерът, който ще включва няколко индустриални зони в южната част на провинция Кьонги-до, да има площ от 21 милиона квадратни метра и месечен производствен капацитет от 7,7 милиона вафли (силициеви слитъци, които се използват като интегрални схеми при производството на полупроводникови елементи - бел. р.) до 2030 г., гласи съвместно изявление на министерствата на индустрията и науката на Южна Корея. Съгласно плана на правителството в региона, вкъдето сега има 21 производствени съоръжения, до 2047 г. ще бъдат изградени 16 нови завода, включително три центъра за научни изследвания. "Нашата първоначална оценка е за инвестиция от 622 трилиона вона, която вече е започнала, и очакваме през следващите 20 години тя да създаде нови най-малко 3 милиона високоплатени работни места", заяви президентът на страната Юн Сук-йол в коментар на плановете за изграждане на полупроводниковия клъстер. 158 трилиона вона ще бъдат инвестирани в проекта през следващите пет години, което ще създаде 950 000 нови работни места. "В момента нашият сектор за производство на чипове има 180 000 работни места, но след като клъстерът бъде завършен, той ще създаде още 70 000 работни места", добави южнокорейският държавен глава. Като част от планираната инвестиция за 622 трилиона вона най-големият производител на чипове в страната "Самсунг електроникс" ще вложи общо 500 трилиона вона, включително 360 трилиона вона в три нови фабрики и три научноизследователски комплекса. На свой ред "Ес Кей Хайникс" ще инвестира 122 трилиона вона за изграждането на четири нови завода. Президентът Юн също така обеща удължаване на данъчните кредити за инвестиции в полупроводниковия сектор, чието действие трябва да изтече тази година, и отхвърли критиките, че схемата облагодетелства само голрмия бизнес. Държавният глава отхвърли политиката на отказ от ядрена енергия и каза, че тя е станала незаменима за стабилното снабдяване с електроенергия не само за производството на чипове, но и за други високотехнологични сектори.