Слабо покачване на инфлацията през първото тримесечие на годината очакват преобладаващата част от финансовите посредници. Това показва анкета на Министерство на финансите сред финансови посредници - банки, инвестиционни посредници, управляващи дружества и пенсионни фондове. Леко увеличение на инфлацията очакват 40 на сто от участниците в анкетата, въпреки коментарите на представители на управляващите, че инфлацията намалява. С равен дял от 27% са тези, които очакват инфлацията да остане без промяна през първото тримесечие на годината или слабо да се забави. Инфлацията в България е значително над прага, за да изпълним критерия за ценова стабилност за влизане в еврозоната. Ако прогнозата на повечето финансови посредници се сбъдне, България няма да изпълни условията за влизане в еврозоната и може да ни приемат само с голям компромис. Лихвените проценти по депозитите ще се повишават, смятат финансовите посредници. Най-категорично е мнението на анкетираните банки и инвестиционни посредници по отношение на лихвите по привлечените средства в левове и евро.

Средният осигурителен доход за декември 2023 г. у нас е 1575,02 лв., обяви Националният осигурителен институт. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. е 1445,55 лева. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване на размерите на новоотпуснатите пенсии през месец януари 2024 г., съгласно Кодекса за социално осигуряване.

В края на 2022 г. УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД запазва лидерското си място в сектор "Хуманно здравеопазване и социални дейности" в България, като отчита приходи от 235 млн.лв. На следващиге места в класацията на "Информационната система на българските предприятия - BEIS", поддържана от БИК Капиталов пазар ЕООД са: Аджибадем Сити клиник МБАЛ Tокуда ЕАД - София с приходи от 180 млн.лв, УМБАЛ-Света Марина ЕАД - Варна - 163 млн.лв, МБАЛ "Сърце и мозък" ЕАД - София - 148 млн.лв и УМБАЛСМ-Н.И.Пирогов ЕАД - София - 131 млн.лв. Най-големи печалби за 2022 г. отчита "Самостоятелна медико-диагностична лаборатория Рамус" ООД - София - 18,3 млн.лв, следвана от МЦ Света София ООД - Бургас - 17,9 млн.лв, ДКЦ Пълмед ЕООД - Пловдив - 16,6 млн.лв, Аджибадем Сити клиник МБАЛ Tокуда ЕАД - София - 16,3 млн.лв и ДКЦ Софиямед ЕООД - София - 16 млн.лв. На другият полюс е финансовото представяне на болниците отчитащи най-големи загуби. Негативната класация ца 2022 г. се оглавява от УМБАЛ Александровска ЕАД - София със загуба от 8 млн.лв, УМБАЛСМ-Н.И.Пирогов ЕАД - София с - 6,8 млн.лв, МБАЛ Национална кардиологична болница ЕАД - София с -4,4 млн.лв, УМБАЛ Д-р Георги Странски ЕАД - Плевен с -4,2 млн.лв и УМБАЛ Света Екатерина ЕАД - София със загуба от 3,9 млн.лв.

Фирма "Макском ЕООД" (Maxcom) оборудва два специализирани кабинета за проектиране и производство на електрически велосипеди в Професионалната гимназия по машиностроене в Пловдив. Инвестицията е в размер на 70 000 лева, с които са ремонтирани кабинетите и оборудвани с инструменти и опитни образци на електрически велосипеди. Освен инвестицията в оборудване на кабинетите, в проекта се включват служители на "Макском" като наставник-обучители. По отношение на дуалното обучение училището си партнира и с "Милара Интернешънъл" ООД, която разработва и произвежда електрически автомобили от клас мини камиони.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши на "Юнилинк България" да придобие едноличен контрол върху "ЕС Ди Ай Груп" (SDI). Така двата най-големи застрахователни брокера у нас - I&G Brokers и SDI, ще се окажат с един и същи собственик. Става дума за финтех компанията Acrisure, която у нас влиза през полското си подразделение Unilink. По данни на Комисията за финансов надзор SDI и I&G имат общ премиен приход от дейност у нас за 2022 г. в размер на над 300 млн. лева. Обединената група ще има значителна преднина пред останалите участници на пазара и при застраховка "Помощ при пътуване" с пазарен дял 23,13%, отново формиран преимуществено от "Ес Ди Ай Груп", добавъчният дял на което е 17,57% за 2022 г. При застраховката "Сухопътни превозни средства (без релсови превозни средства)", заемаща второ място по приходи в портфейла на двамата участници в сделката, общият пазарен дял на обединената група ще бъде в размер на 6,68% от реализирания от застрахователите премиен приход. С този дял, групата ще запази второ място след водещия брокер при тази застраховка - "Уникредит - Застрахователен Брокер" ЕООД с дял от 7%. Останалите брокери са с дялове около и под 4 на сто. Най-голям дял в портфейла на "Ай Енд Джи Иншурънс Брокерс" EООД през периода има "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД с нарастващ дял от 26,6% през 2021 г. на 30% от премийния приход за 2022 г. При "Ес Ди Ай Груп" АД най-голям дял в портфейла на дружеството има ЗД "Бул инс" АД с намаляващ дял от 40% през 2021 г. на 32% през 2022 г. Вторият по големина застраховател за "Ай Енд Джи Иншурънс Брокерс" EООД е "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД с дял от 14% за 2022 г., следвано от ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД с 12% за 2022 г., ЗД "Бул инс" АД с 11% за 2022 г. и ЗК "Лев Инс" АД с 9% за 2022 г. При "Ес Ди Ай Груп" АД вторият по големина застраховател през 2022 г. е "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД с 22%, следвано от ЗК "Лев Инс" АД и ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД с по 13% за 2022 г. и "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД с 8% за 2022 г.

Над 1,2 милиона лева без ДДС търси частен съдебен изпълнител за продажбата на завод за производство на нитрилни ръкавици във Пловдив, който фалира три месеца след откриването си. Мащабната инвестиция бе на стойност над 13 млн. лв., като на площ от 6000 кв. м. трябваше да работят 100 човека. Като причини за фалита бяха посочени влошеният бизнесклимат в страната, високата инфлация, високите цени на ток и енергия, както и забавяне на доставките на производствената линия от Азия в периода на въведените мерки и карантина покрай COVID-19. Продажбата е с цел погасяване на дълговете към Обединена българска банка, ДЗЗД “Фондът за устойчиви градове" и “Фонд за устойчиво градско развитие" ЕАД. Производствената линия и цялото оборудване се продава заедно.

"Доверие обединен холдинг" ще получи 23.5 млн. лв. дивидент от Молдиндконбанк, ста ва ясно от документите за предстоящото общо събрание на молдовската банка. Бившият приватизационен фонд държи 78.21% в банката чрез едноличното си дружество "Доверие инвест". На предстоящото общо събрание на 22 февруари ще се гласува единствена точка - разпределение на 300.4 молдовски леи общо за дивидент, което прави около 30.6 млн. лв., или 15.67 млн. евро. Предвид дела на българския холдинг той би трябвало да получи близо около 23.5-24 млн. лв. в зависимост от текущия курс на леята. Година по-рано дивидентът от банката към българските й собственици беше 28 млн. лв. Приходите от Moldindconbank, която е втора по големина в Молдова, формират около 60% от общите постъпления на "Доверие ОХ". Ако бъде одобрен, дивидентът на молдовската банка ще се отрази в резултатите на "Доверие ОХ" за тази година - през миналата година холдингът не разпредели дивидент заради загуба през 2022 г. Дали ще направи това ще се разбере в съобщение за предстоящо общо събрание. През последните поне пет години "Доверие ОХ" не е разпределял финансов резултат. Бившият приватизационен холдинг има над 140 хил. малки акционери, като съществен контрол с около 40% дял има групата "Софарма" и близки до нея лица.

Европейската комисия разреши на фермерите да засеят тази година целите си ниви, без да оставят част от обработваемата земя свободна от култури, за да дадат шанс на биоразнообразието и на възстановяването на почвата. Решението е по искане на фермерски организации, които се противопоставят на високите климатични изисквания на ЕС, тъй като ги правят неконкурентни на вносители, които не трябва да следват подобни стандарти. Отстъпката ще важи само за тазгодишната сеитба и влиза в сила от сряда със задна дата от 1 януари. Тя ще позволи на земеделците да кандидатстват за субсидии дори да не отговарят на това условие, но оставя възможност на желаещите да продължат да оставят земя под угар. Според европейските правила земеделците трябва да оставят между 4 и 7 процента от обработваемата земя в зависимост от културите, които отглеждат, под угар, за да отговарят на условията за получаване на субсидии. В сравнение с първоначалното предложение, което беше внесено в разгара на земеделските протести в Западна Европа, окончателният текст на регламента предвижда освобождаване от задължението само частично - за площите до 4 процента, независимо колко азот произвеждат отглежданите върху нивите земеделски култури. Комисията посочва, че това е направено по искане на държавите - членки на ЕС. Новият регламент ще засегне земеделците, които отглеждат култури, които обогатяват почвата с азот (като леща, грах или бакла) или междинни култури (фураж, зелен оборски тор) без продукти за растителна защита. Комисията дава право на националните власти да променят своите екосхеми за подпомагане на непроизводствени площи, като само информират еврокомисията, че няма да плащат пълните размери. Това трябва да стане в рамките на 15 дни, така че решенията ще са ясни към началото на март. Неотдавна председателят на еврокомисията Урсула фон дер Лайен обяви, че еврокомисията оттегля предложението си за регламент за намаляването наполовина на използването на пестициди до 2030 г., за да намали разходите на фермерите при производството на продукцията им. Промените ще обхванат почти 90% от обработваемата земя в ЕС, при обработването на която се изисква да се прилагат девет стандарта, благоприятни за околната среда и климата, за да се получават европейски субсидии. Един от тях е свързан с оставянето на земя под угар, живи плетове и дървета.

През 2023 г. САЩ са внесли стоки от Русия на обща стойност само 4,57 милиарда долара, спрямо 14,44 милиарда долара през 2022 година. Основните видове стоки внесени от Русия в САЩ, през миналата година са били - ядрено гориво, минерални торове и метали от платиновата група, сочат данни на Бюрото за преброяване на САЩ (Census Bureau - събира статистически данни). Вносът на обогатен уран от Русия в САЩ възлиза на 1,19 милиарда долара (при 830 милиона долара през 2022 г.). Същевременно в натурално изражение през 2023 г. са внесени 701,8 тона уран (през 2022 г. - 588,4 тона). В парично изражение вносът на уран стана рекорден в цялата история на руско-американската търговия от 1992 г. насам. Вносът на руски паладий (необработен) възлиза в парично изражение на 1,08 милиарда долара (при 1,35 милиарда долара за предходната година). САЩ са внесли минерални торове от Русия за 1,35 милиарда долара, спрямо 1,75 милиарда долара през 2022 година. Освен това, през 2023 г. Съединените щати са внесли от Русия турбореактивни двигатели на стойност 91 милиона долара, а доставките на черни метали са паднали за година 6 пъти, до 201,5 милиона долара. Американският износ за Русия, през 2023 година достига едва 597 милиона долара (за предходната година е бил 1,66 милиарда долара). Почти изцяло той се състои от фармацевтични продукти и медицинска техника.

Потребителските цени в Китай паднаха с най-стръмния си темп от повече от 14 години през януари, като производствените цени също паднаха, засилвайки натиска върху политиците да направят повече, за да съживят икономика с ниско доверие и изправена пред дефлационни рискове, коментира „Ройтерс“. Втората по големина икономика в света се бори със забавяне на цените от началото на миналата година, принуждавайки политиците да намалят лихвените проценти, за да стимулират растежа, въпреки че много развити икономики бяха съсредоточени върху укротяването на упорито високата инфлация. Индексът на потребителските цени (ИПЦ) падна с 0,8% през януари спрямо година по-рано, след спад от 0,3% през декември, показват данни на Националното статистическо бюро (NBS) на страната. ИПЦ се повишава с 0,3% на месечна база спрямо повишение от 0,1% през предходния месец. Анкетирани от „Ройтерс“ икономисти прогнозираха спад от 0,5% на годишна база и ръст от 0,4% на месечна база. Годишният спад на индекса на потребителските цени през януари е най-големият от септември 2009 г., главно поради рязък спад в цените на храните, но анализаторите предупреждават, че общият дефлационен импулс в икономиката рискува да се вкорени в поведението на потребителите.