Депутатите от бюджетната комисия приеха проекта, с който новият механизъм за изчисляване на таксата за битови отпадъци се отлага за пореден път. Комисията подкрепи предложението новият начин за таксуване на гражданите - според количествата на изхвърляния боклук, да бъде въведен не от 1 януари догодина, а от 2026 г. Като изключим някои малки общини с оправни кметове и местни парламенти, останалите не са готови за тази сериозна реформа. Централната власт изобщо не улеснява работата, тъй като светът и Европа прилагат различни системи за таксуване и третиране на битовите отпадъци, а досега не сме чули кой е (или кои са) най-подходящият за България - въпреки десетките конференции и кръгли маси по темата. Тази поредна отсрочка обаче заплашва България с наказателна процедура от ЕК, съд и огромни евроглоби, тъй като ще продължи да нарушава европейското правило "колкото повече замърсяваш, толкова повече плащаш". Работодателските организации остро възразиха срещу поредното отлагане на реформата, свързана с такса смет.

Бордът на изпълнителните директори на Групата на Световната банка обсъди новата Рамка за партньорство на страната за фискалния период 2025-2029, насочена към повишаване на конкурентоспособността и социалното включване, като същевременно се насърчава нисковъглеродна и по-устойчива икономика на България. Новата рамка ще запази фокуса на подкрепа, основан на знания и анализи, като същевременно се гарантира достъп на България до пълния набор от инструменти на Групата на Световната банка, включително финансиране. Групата ще осигури и силно съвместно действие на всички свои институции. По този начин ще се мобилизира капитал от частния сектор в подкрепа на усилията на правителството за справяне с предизвикателствата пред развитието на страната и изравняване на жизнените стандарти с тези в Европейския съюз. Партньорството на Групата на Световната банка с България започва преди повече от 30 години и в момента е фокусирано върху предоставянето на глобални знания и анализи с цел насърчаване на водения от частния сектор икономически растеж на страната. Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР/IBRD) отпуска заеми на правителства на страни със среден доход и кредитоспособни страни с нисък доход. През последните три десетилетия МБВР е предоставила на България 3.3 милиарда долара финансиране, разпределено в 45 операции. Международната финансова корпорация (МФК/IFC) е най-голямата глобална институция за развитие, фокусирана изключително върху частния сектор. Настоящата програма на IFC в България възлиза на 690.9 милиона щатски долара, съставена от 109 милиона щатски долара собствени средства на IFC и мобилизация от 582 милиона щатски долара, в шест проекта в областта на инфраструктурата, застраховане, здравеопазване и търговско финансиране.

Четири дни след като Румен Гайтански - Вълка се предаде доброволно и влезе в ареста през август заради невърнат кредит от 148.5 млн. лв. от държавната Българска банка за развитие (ББР), развръзка е настъпила и по друг крупен заем от кредитната институция. Банката доброволно се е съгласила да приеме за погасен заем от 75 млн. лв. срещу придобиването на сгради и други имоти на "Булгартабак" в Благоевград от фирмата кредитополучател "Индастриал Солюшънс енд Технолоджи" (с дубайски собственик). От страна на ББР споразумението е подписано от пълномощници на изпълнителните директори Илия Караниколов и Цанко Арабаджиев. Въпросните 75 млн. лв. са част от поредица от заеми от ББР за "Булгартабак", за чиято обща стойност се цитират различни суми - между 150 млн. лв. и 250 млн. лв. През 2021 г. дългът на "Булгартабак" бе обявен от тогавашния служебен министър на икономиката Кирил Петков като един от едрите заеми, отпуснати от ББР на приближени до властта олигарси - в случая от орбитата на Делян Пеевски. През юни 2023 г. сдружението "БОЕЦ" обяви, че плащанията по кредита на "Булгартабак" са спрели още през март 2023 г. По информация на "БОЕЦ" още по това време от фирмата кредитополучател "Индастриал солюшънс енд технолоджи" са предложили да прехвърлят цялото кредитно обезпечение на банката, като заменят дълга срещу собственост. В началото на 2021 г. компанията "Индастриал солюшънс енд технолоджи" замести "Благоевград – БТ" в задълженията му по заемите от държавната банка. Едноличен собственик на дружеството беше "Булгартабак Холдинг", но през 2021 г. то стана притежание на TSH Ltd., регистрирано в Свободната зона "Аджман" в Дубай, Обединени Арабски емирства. През 2015 г. Делян Пеевски официално влезе в "Булгартабак", след като години наред преди това се говореше как той контролира компанията. Година по-късно Пеевски обяви, че продава дела си в "Булгартабак". Също в началото на 2021 г. "Индастриал солюшънс енд технолоджи" придоби от "Булгартабак – БТ" няколко големи имота, които сега са прехвърлени на Банката за развитие вместо изплащането на дълга. Преди три години Кирил Петков разкри, че ББР е раздала на 20 фирми 90% от капитала си или над 2 млрд. лева. Едва това лято, след старта на войната между Ахмед Доган и Делян Пеевски, прокуратурата реши да възобнови прекратеното преди това производство за един от най-едрите заеми - за 148.5 млн. лв. на фирма, свързана с Румен Гайтански - Вълка. След три години почти пълно бездействие се стигна до повдигането на обвинения срещу Гайтански и тогавашния шеф на ББР Стоян Мавродиев, който бе обявен за национално издирване. По повод обвинението срещу Гайтански в средата на август Кирил Петков призова да се разследва и кредита от 150 млн. лв. за "Булгартабак", но сега се оказва, че пет дни след това връщането на заема на практика е уредено.

Balkan Services организира полудневен семинар на живо на тема „ESG докладване стъпка по стъпка“, който ще се проведе на 18-ти септември, в хотел Hyatt, гр. София. По време на събитието ще се дискутират ключови въпроси относно ESG докладването като: специфики в процеса; основни роли; предизвикателства и решения; ползи от инструментите за автоматизиране на ESG отчитането; къде се срещат бизнес, одит и консултанти по отношение на ESG. Семинарът е подходящ за всички участници в организацията на нефинансовото докладване на устойчивостта, ESG експерти, финансови директори и мениджъри, счетоводители, ДВИ.

Производителят на кабелни комплекти за автомобилната индустрия „СЕ Борднетце – България“ ЕООД ще затвори завода си в Мездра. Компанията с японска собственост обяви 2-годишен план за реорганизация на дейността си в България, като преустановяването на дейността ще се случи през 2025 г. Фирмата има още един завод в България – в Карнобат. Според плановете ѝ той ще продължи да работи, но с намален капацитет. „СЕ Борднетце – България“ ЕООД е българското подразделение на японската компания „Сумитомо Електрик Борднетце“ (SEBN), която откри завода си в Карнобат през 2006 г., а в Мездра – през 2008 г. Причината за оттеглянето от България са високите производствени разходи и резкия скок на заплатите у нас. Компанията мести производството си в Молдова и Румъния. Решението за преместване на производството се дължи на конкуренцията в индустрията за кабелни комплекти. Високите производствени разходи в България, особено нарастващите разходи за труд, се отразиха негативно на способността на компанията да възлага нови проекти за серийно производство на кабелни комплекти към българските си локации“, се посочва в съобщението на компанията. В завода в Мездра, който ще затвори през март 2025 г., работят около 950 души. За завода в Карнобат се планира от февруари 2025 г. да се премахнат около 100 работни места. В момента в него работят около 1000 човека. „СЕ Борднетце-България“ ЕООД е част от групата на Сумитомо Електрик Борднетце СЕ (SEBN), глобален автомобилен доставчик с над 36 000 служители в 13 държави. SEBN е част от японската група Sumitomo Electric Industries, която има 380 дъщерни дружества в различни индустрии по света. Продуктовото портфолио на SEBN включва системи за окабеляване, както и електрически и електронни компоненти за конвенционални и електрически задвижващи технологии, включително кабелни снопове за мулти и високо напрежение.

Германският производител на строителни материали Knauf иска да разшири производството си във Видин с нова инвестиция. От общината предлагат на Knauf да обмислят изграждане на локална топлоелектрическа централа (ТЕЦ), която да изгаря битови отпадъци и получената енергия да задоволява нуждите на производството. Така от една страна ще бъде решен до голяма степен проблемът с част от отпадъците, а от друга - ще се получи "затваряне" на енергийния цикъл в индустрията. Миналата година Knauf Insulation - германският производител на строителни материали, част от Knauf Group, започна изграждането на нова фабрика в Румъния. Инвестицията е в размер на €135 милиона. Новото производство на компанията в северната ни съседка е в допълнение към фабрика, която групата строи от 2022-ра година. Общата инвестиция възлиза на над €135 милиона и ще генерира допълнителен годишен оборот от над €50 милиона. Knauf е основана в Германия през 1932 година и днес е сред големите производители и доставчици на продукти в сферата на строителството. Компанията има над 35 000 служители в 86 държави в света, включително в България.

Wienerberger открива осмата си фабрика в Румъния Австрийският производител на строителни материали Wienerberger ще открие осмата си фабрика в Румъния. Новото съоръжение се намира в село Берка, окръг Бузъу и ще е специализирано в производството на тухли. Wienerberger вече има седем действащи съоръжения в северната ни съседка. Четири от тях са за производство на керамични тухли, а три от звената - за бетонови настилки, продаващи се под марките Tondach и Terca. Локалният бизнес на световния лидер в производството на тухли очевидно не е в най-добрата си форма. Компанията приключва 2023 г. с оборот от 214,3 млн. леи (oколо 43 млн. евро), което представлява 46% спад спрямо предходната година. Преди разкриването на позициите в чисто новото съоръжение, броят на служителите на компанията в страната е около 350 души. Австрийският производител е добре познат и в България. Wienerberger към момента управлява два завода - керамичен в Луковит и за бетонови изделия в Елин Пелин, а общият брой служители е над 100. Съоръжението в Луковит е първото в групата, което отговаря на действащите стандарти за енергийна ефективност и опазване на околната среда.

Частен съдебен изпълнител обяви на публична продан месопреработвателното предприятие в Асеновград. Крайната мярка е наложена заради дългове на собственика „Месокомбинат Асеновград“ ООД към Обединена българска банка /ОББ/ и НАП. Началната цена, от която ще тръгне наддаването е 5 820 774.81 лв. В нея влизат както сградния фонд, така и всички 217 машини и съоръжения за производството на колбаси. Оценката е извършена от три вещи лица. Върху всички движими и недвижими имоти има тежести към взискателя по делото – ОББ, както и запори в полза на приходната агенция за 1058319,03 лв. Капиталът на дружеството от 5000 лева не може да покрие всички задължения към банка и данъчни.

На 12 септември 2024 Дистрибуционният център на JYSK в България празнува 5 години от официалното откриване. От самото начало акцентът на новия логистичен център на JYSK са двете напълно автоматизирани високи кули (high bays), където се съхраняват стоки, които се обработват без никаква човешка намеса и правят съоръжението най-модерното в страната. Разположен в индустриален парк "Божурище" близо до София, логистичният център е сред първите инвестиции, направени в района. Скоро след като е построен, печели наградата "Сграда на годината 2019" в категорията "Логистични сгради", а JYSK получава наградата "Инвеститор на годината 2019". В момента дистрибуционният център обслужва 268 магазина в 10 държави, сред които България, Румъния, Гърция, Турция. В него работят близо 300 души, като над 80 от тях работят в Дистрибуционен Център Божурище от първите му дни. Между 2019 г. и 2024 г. 53 100 камиони и контейнера бяха разтоварени в дистрибуционния център, 61 000 камиони с доставки бяха изпратени до магазините на JYSK, а 1 210 000 онлайн поръчки бяха доставени до крайни клиенти. Компанията има дългосрочни планове за увеличаване на капацитета за съхранение чрез изграждане на трета автоматизирана висока кула (high bay) с капацитет 60 000 палетоместа. Дистрибуционният Център Божурище е 8-мият логистичен център, който JYSK изгради в Европа, с първоначална инвестиция от 107 милиона евро. През 2022 г. компанията направи нова инвестиция от 12 милиона евро за разширяване на съоръжението чрез изграждане на нова площ от 14 000 м2. Днес JYSK има общо 10 дистрибуционни центрове в Европа, които доставят стоки до почти 3 500 магазина.

Българската агенция за инведниции (БАИ) връчи сертификат клас “Б” на компания “Недшрьоф България”. Nedschroef е нидерландска фирма с над 120-годишна история и предприятия в 20 различни локации в света. Като един от водещите световни производители на крепежни елементи дава работа на 2300 души в 11 държави. Тя откри миналата година своята производствена база в Стара Загора. Предприятието се нарежда сред най-големите в аутомотив сектора в региона.

Данъкът върху добавената стойност (ДДС) в Швейцария трябва да бъде повишен с 0,7 процентни пункта, за да се финансира увеличението на пенсиите за възрастните хора.  Това съобщи правителството на страната, цитирано от Ройтерс. Планирано е повишението на данъка да влезе в сила от 2026 г.  Планът за предоставяне на пенсионерите на 13-та пенсия годишно беше подкрепен от швейцарските избиратели по-рано тази година на референдум. Обявявайки планираното увеличение на ДДС след свое заседание, Федералният съвет (правителството) заяви, че допълнителното плащане на пенсии ще струва около 4,2 милиарда швейцарски франка (4,96 милиарда долара) през 2026 г. Планът за увеличението на ДДС трябва да запази баланса на фонд "Резервен", подкрепяща пенсиите за старост до 2030 г., каза правителството. Основният размер на ДДС в Швейцария в момента е 8,1 на сто, но има и по-ниски ставки за някои стоки и услуги.

Застаряването на световно население се очаква да се ускори в идните десетилетия, което вероятно ще доведе до лоши резултати на фондовите пазари, твърдят анализатори на JPMorgan.Те казват, че в исторически план по-старото население води до по-малка възвръщаемост, по-малък ръст на печалбите и по-ниски пазарни оценки. В рамките на 10-годишен период, 1% увеличение на броя на хората на възраст над 65 г. се свързва с 0.92% понижение в годишната доходност от акции, изчисляват анализаторите в свой доклад. Те изтъкват основно по-бавния растеж и падащите пазарни оценки. При наличието на по-възрастна инвеститорска база, която се стреми да пести за пенсия, инвестиционният капитал намалява, което води до по-малко иновации. Това, заедно с по-бавния ръст на работната сила, ще окаже отрицателно въздействие върху ръста на печалбите, твърдят анализаторите. "Застаряването на местното население може да намали печалбите по няколко причини. То води до по-бавен растеж на работната сила, което намалява местния икономически растеж. Има също така доказателства, че застаряването може да намали иновациите и ръста на производителността," посочват анализаторите. Това важи най-вече за компании, които генерират приходите си от международна дейност, казват анализаторите. "За компаниите, които генерират по-голяма част от приходите си от чужбина, като мултинационални корпорации, застаряването на глобалното население вероятно ще окаже по-голямо влияние върху ръста на печалбите, отколкото застаряването на местното население," се казва в доклада. По-старото население също така се изтегля от пазара при по-високи лихвени проценти, което понижава цените на акциите. Тези тенденции, както и очакванията за по-малък ръст на печалбите, оправдават по-ниските пазарни оценки, казват анализаторите. Според тях обаче има и светъл лъч. Това е секторът на здравеопазването, за който по-старото население има склонност да харчи повече средства. "Намираме ясна положителна връзка между застаряването и свръхвъзвръщаемостта в сектора, вследствие изцяло на по-бързия ръст на печалбите," казват анализаторите. Увеличение с 1% на дела на хората от населението на възраст над 65 г. ще доведе до 0.85% ръст на възвръщаемостта от сектора на здравеопазването за 10-годишен период, се казва в доклада.

Американските компании в Китай отчитат рекордно ниски печалби, тъй като бизнес доверието достига най-ниското си ниво досега поради напрежението между САЩ и Китай и забавящата се китайска икономика, се посочва в доклад, публикуван тази седмица от Американската търговска камара в Шанхай (American Chamber of Commerce in Shanghai - AmCham Shanghai) и цитиран от Асошиейтед прес. От 306 анкетирани компании, едва 66 на сто са били на печалба през 2023 г., което е рекордно ниско, според доклада. Докладът също така установява, че само 47 на сто от запитаните са оптимистично настроени по отношение на бизнес перспективите си в Китай през следващите пет години. Това е най-ниското ниво в историята на проучването от повече от две десетилетия. Геополитическото напрежение между двете страни е основното предизвикателство за дейността на американския бизнес в Китай, пише в доклада. "Търси се баланс между риск и възнаграждение", заяви Ерик Джън, президент на Американската търговска камара в Шанхай, по време на пресконференция преди публикуването на доклада. "Рисковете от правенето на бизнес в Китай се повишиха през последните няколко години, но в същото време пазарът се забавя поради слабо търсене и свръхкапацитет", допълни той. Много компании сега пренасочват инвестициите си към други региони като Виетнам, Малайзия и Южна Азия, заяви Джън. Рекордно високо ниво - 25 на сто от анкетираните компании, са намалили инвестициите си в Китай през 2023 г., установи докладът на Американската търговска камара. Това се случва най-вече заради опасения относно забавящия се растеж на Китай. Докато малко над половината от компаниите в САЩ очакват приходите им да се увеличат спрямо миналата година, само 37 на сто очакват растежът в Китай да изпревари световния ръст през следващите три до пет години.