Депозитите на неправителствения сектор са малко над 13 млрд. лева (132,034 млрд. лв. или 67,4 на сто от БВП) в края на юли, като на годишна база се увеличават с 9,9 на сто (при 10,4 на сто годишно повишение през юни 2024 г.). Това показват данните на Българската народна банка (БНБ). Депозитите на нефинансовите предприятия в края на юли са близо 44,6 млрд. лв. (22,8 на сто от БВП). В сравнение със същия месец на 2023 г. те се увеличават с 8,9 на сто (9,1 на сто годишно повишение през юни 2024 година). Депозитите на финансовите предприятия намаляват с 16,9 на сто на годишна база през юли 2024 година (11,6 на сто годишно понижение през юни 2024 г.) и в края на месеца достигат 3,330 млрд. лв. (1,7 на сто от БВП). Депозитите на домакинствата в края на юли са 84,130 млрд. лв. (42,9 на сто от БВП). Те се увеличават с 11,9 на сто спрямо същия месец на 2023 г. (12,2 на сто годишен ръст през юни 2024 година). В края на юли 2024 г. кредитите за неправителствения сектор са над 97,5 млрд. лв. (49,8 на сто от БВП) при 96,366 млрд. лв. към юни 2024 г. (49,2 на сто от БВП). През юли 2024 г. те се увеличават на годишна база с 13,9 на сто (13,6 на сто годишно повишение през юни 2024 година). Кредитите за нефинансовите предприятия нарастват в края на юли с 8,7 на сто на годишна база (8,5 на сто годишно повишение през юни 2024 г.) и в края на месеца достигат 46,461 млрд. лв. (23,7 на сто от БВП). Кредитите за домакинствата в края на юли са малко над 43 млрд. лв. (22 на сто от БВП). Спрямо същия месец на 2023 г. те се увеличават с 19,6 на сто (19 на сто годишно повишение през юни 2024 година). В края на юли жилищните кредити са 22,730 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 25,1 на сто (24,8 на сто годишно увеличение през юни 2024 година). Потребителските кредити възлизат на 18,528 млрд. лв. и се увеличават с 14,7 на сто спрямо юли 2023 г. (14 на сто годишно повишение през юни 2024 година). На годишна база другите кредити нарастват с 10,7 на сто (5,8 на сто годишно повишение през юни 2024 г.), като достигат 432,1 млн. лева. Кредитите, предоставени на финансови предприятия, в края на юли са над 8 млрд. лв. (4,1 на сто от БВП). В сравнение с юли 2023 г. те се увеличават с 16,7 на сто (17,2 годишно повишение през юни 2024 година).

Аграрният отрасъл създава около 4% от общата брутна добавена стойност от икономиката на България и осигурява заетост на около 6% от населението у нас, съобщи Министърът на земеделието д-р Георги Тахов. В сектора се инвестират около 0,8 – 1,2 млрд. евро годишно, или около 8% от инвестициите в икономиката на страната. Те са насочени най-вече към модернизация на стопанствата, постигане на стандарти за безопасност, опазване на околната среда, технологично обновление в земеделската дейност и преработвателната индустрия.

На 4 септември 2024 г. се навършват 50 години от официалното откриване на атомната електроцентрала „Козлодуй”. В този ден юбилеят ще бъде отбелязан с празничен концерт, който ще започне в 11:00 часа в Ботев парк. През 1974 г. пускът на АЕЦ „Козлодуй” поставя началото на ядрената енергетика в България и в Югоизточна Европа. Днес централата е най-големият производител на електроенергия в страната, с дял от над една трета в националния енергиен микс. Стабилното електропроизводство с нулеви въглеродни емисии, високата експлоатационна безопасност и надеждните доставки определят българската атомна централа като ключов фактор за енергийната сигурност и за стабилността на националната електроенергийна система.

При търговците на дребно с облекла в България от години вносителите са установени местни или чужди компании, а на пазара сравнително рядко влизат нови брандове. Преди четири години сръбската Sport Time пое лидера при маратонките тук, а и глобално - Nike, а после "Спорт депо" взе марка №3 на пазара - Puma. От тази година има промяна в представителя на марките за дамско бельо Еtam и за мъжко облекло Celio. Инвестиционното дружество "Янва и Дисава капитал" е купило 80% от "Френч ритейл" - компанията, която държи франчайз правата за България върху двата френски бранда и развива свой собствен бранд "1001 пантофки". Параметрите за покупката не се съобщават, но при сделката има нов заем за купувача "Френч ритейл България" от Уникредит Булбанк за 2 млн. лв.. Новият мажоритарен собственик планира да увеличи броя на търговските обекти и тяхното присъствие не само в столицата, но и в Пловдив, Варна и Бургас. По-далечната цел е излизане на балканския пазар и получаване на франчайз права за още брандове. "Френч ритейл" е създадена през 2009 г. от Елена Герганова - дъщеря на Ели Герганова, позната като дългогодишен управител на Diageo за страната. Компанията държи франчайз правата за марките Еtam и Celio. Etam е марка номер 1 за бельо във Франция, създадена през 1916 г., и е в средния ценови сегмент. В България брандът има четири обекта в столицата - три в молове и един на бул. "Витоша". Celio също e френски бранд, но за мъжко облекло и съществува от 1985 г. В България присъства от 2006 г. и има четири магазина в софийски молове. "1001 пантофки" е собствена марка на "Френч ритейл" за мултибранд магазини, предлагащи вносни детски пантофки, обувки, ботуши, аксесоари. Първият обект е отворен през 2012 г., днес има три магазина в столични молове. За 2022 г. "Френч ритейл" отчита 9.3 млн. лв. приходи от продажби и 265 хил. лв. печалба. През следващата година оборотът на дружеството е по-нисък - 8.5 млн. лв., но печалбата е по-висока - 365 хил. лв. Прогнозите за 2024 са за 9.5 млн. лв. продажби и 405 хил. лв. печалба. Ритейл бизнесът е нова сфера на дейност за "Янва и Дисава капитал". "Познавам лично основателката на "Френч ритейл" Елена Герганова. През октомври миналата година Ели Герганова влиза в управлението на "Френч ритейл", а след сделката става част от управителния съвет на дружеството, след като основателката - дъщеря й Елена Герганова, е заминала в чужбина. Оперативният мениджмънт се извършва от "Янва и Дисава капитал" чрез дружеството "Френч ритейл България". "Янва и Дисава капитал" е създадена през 2016 г. като инвестиционна компания от затворен тип от няколко инвеститори от България и чужбина. Името на дружеството е анаграма от имената на някои от акционерите. Компанията работи на принципа на Multi-Family Office, като инвестира капитали на партньорите. Формално дружеството е с едноличен собственик Тодор Георгиев и се управлява от сина му Георги Георгиев, познат в миналото като директор на "Адеко България". "Янва и Дисава капитал" се фокусира в инвестиционни проекти главно в B2B Services компании с цел развитие на бизнеса чрез придобиване на мажоритарен дял и пряко управление на всеки проект. От началото на дейността си дружеството е инвестирало над 5 млн. евро в 13 проекта, като най-успешният е продажбата на Synergyc на One Equity Partners през 2021 г. Други инвестиции на компанията включват TaxiMe, Re:Benefit и Logiscool Center. "Янва и Дисава капитал" има приходи почти 2 млн. лв. и печалба 338 хил. лв. за 2023 г., а дългосрочните й активи са оценени на 7.4 млн. лв. - акции и заеми.

„Булгартрансгаз“ е направила авансови плащания за над 178 млн. лв. за разширението на газохранилището в „Чирен“. Ключовият за държавата проект е спрян заради започнатото от Европейската прокуратура разследване. Общата цена на проекта за разширение на газохранилището е 600 млн. лв., от които 153 млн. лв. са европейско финансиране и имено заради това Европрокуратурата има право да търси отговорност за харченето на парите. Проектът има за цел да удвои капацитета на хранилището, да увеличи дневния обем на нагнетяване и на добив, който трябва да достигне 10 млн. куб. м и да замени старите технологии, като бъдат развити допълнителни системи за сигурност и управление. Изплатените предварително средства са за всички сключени досега договори с изпълнителите на трите обекта – „Тех енерджи експанжън“, „Ю Джи ЕС дрилинг Чирен“ и „Стройгазсистем“. И трите плащания са 100% обезпечени с гаранция за предоставените средства, издадена в полза на „Булгартрансгаз“. Най-голямото авансово плащане е към консорциума „Тех Енерджи Експанжън“ – 88.9 млн. лв. Обединението работи по надземната част. Общата стойност на поръчката по този договор е 298 млн. лв. без ДДС. 65 млн. лв. са платени по поръчката, която стана обект на разследване на Европрокуратурата, за подземната част, която включва сондажите на газохранилището. Изпълнител на тази част от проекта е консорциумът „Ю Джи Ес Дрилинг Чирен“. Поръчката е за 221 млн. лв. и е за проектирането, доставката на необходимите материали и изграждането на сондажи за разширението на „Чирен“. На обединението „Стройгазсистем", което бе избрано да прави газопровода, свързващ „Чирен" с газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“, е направено авансово плащане в размер на 24.3 млн. лв.

През второто тримесечие на 2024 г. „Агрия Груп Холдинг“ увеличава значително загубата заради реализирания спад на продажбите на годишна база и значителен ръст на разходите за лихви. Продажбите на дружеството към края на юни 2024 г. са за близо 301 млн. лева в сравнение с над 334 млн. лева към края на юни 2023 г., което представлява спад от почти 10% на годишна база. Продажбите на стоки за отчетния период се свиват с почти 6% до близо 258 млн. лева от 273,7 млн. лева, а на продукция – с почти 33% до почти 38,6 млн. лева от 57,5 млн. лева. Общите приходи на компанията, които включват приходите от лихви и от финансиране от правителството (средства за осъществяване на европроекти и др. подобни), достигат почти 309 млн. лева в сравнение с 341,8 млн. лева година по-рано, или са с почти 10% по-малко на годишна база. Общите разходи на компанията също намаляват – с малко над 7% до над 313,4 млн. лева от 338,3 млн. лева. Разходите за лихви на дружеството се увеличават до почти 9,9 млн. лева към края на юни от 5,5 млн. лева към края на юни 2023 г., или с почти 80%. Така компанията реализира загуба в размер на над 4,2 млн. лева към края на второто тримесечие при 3,4 млн. лева печалба по същото време на миналата година и 6 млн. лева загуба към края на първото тримесечие на 2024 г.

“Корадо-България” АД ще изплати 6-месечен дивидент от част от печалбата на дружеството за първата половина на 2024 година. Това става ясно от поканата за свикване на извънредно общо събрание на акционерите производителя на стоманени панелни и тръбни радиатори в Стражица, насрочено за 11 септември. Компания е част от чешката „КОРАДО Груп“. Нетната печалба на дружеството е в размер на 1 612 224.97 лева. Проектът на решение предвижда да се изплати част от нея като дивидент в общ брутен дивидента от 1 316 861.40 лв. или по 0.10 лв. за една акция. Фирмата от Стражица ще изплати брутен дивидента от 0.19 лв. на акция или общо 2 502 036.65 лв. от печалбата за миналата година.Основен акционер в дружеството е “Корадо” – Чехия с дял от 82.56% от капитала. Няколко други фирми държат 15.41 на сто, а малки инвеститори са собственици на 2.03% от книжата с право на глас. Общият дивидент от печалбата за 2022 г. е 0.20 лева на акция. От печалбата за 2021 г. бяха изплатено по 0.29 лева за един брой, колкото и от положителния финансов резултат през 2020 г., 2019 г. и 2018-а.

Търговският оборот през юни 2024 г. между Русия и Европейския съюз (ЕС) възлиза общо на едва 4,9 млрд. евро, което е с 10% по-малко от предния месец. Това е най-ниската стойност на показателя от септември 1999 г., когато търговският оборот е бил 4,6 млрд. евро, пише РИА Новости, като се позовава на данни от Евростат.Най-силен спад при търговията с Русия през юни спрямо май, по-конкретно е отчетен при Португалия - със 75% до 13,2 млн. евро, както и при Чехия и Ирландия - търговията е паднала е наполовина, съответно до 121,5 млн. евро и 41,5 млн. евро. В същото време, търговският оборот с някои държави от ЕС се е увеличил през юни на месечна база. Така например, търговията на Русия с България и Румъния нарасна с 15%, съответно до 55,8 млн. евро и 12,3 млн. евро. Освен това, търговският оборот на Русия през месеца се увеличи и с Нидерландия (с 10%) и Хърватия (със 7%).По данни на Евростат, през юни доставките на руски стоки за ЕС са намалели с 14% в сравнение с май и възлизат на 2,5 млрд. евро. Това е минималната стойност на показателя от февруари 1999 г. насам. От износа на Русия за ЕС за месеца, над половината в стойносно изражение са енергоносителите - природен газ (1,1 млрд. евро), петрол и петролни продукти (333 млн. евро), както и желязо и стомана (164 млн. евро). Същевременно, доставките на европейски продукти за Русия през юни са намалели с 5% на месечна база, до 2,4 млрд. евро. Основните категории стоки, които страните от ЕС през юни са изнесли за Русия, са: фармацевтични продукти (634 млн. евро), техническо оборудване (262 млн. евро) и оптични инструменти (203 млн. евро).През май 2024 г. обемът на внасяните в Европейския съюз желязо и стомана от Русия, достига най-високите си стойности от юни 2022 г., т.е. за последните две години. През месеца Русия беше доставила на страните от ЕС тези метали и продукти от тях на обща стойност 373,1 млн. евро, което е с 29% повече в сравнение с април. А на годишна база показателят е по-висок с 1,2%, сочат изчисленията и анализите на РИА Новости на основата на официални данни от европейската статистика. Статистическите данни показваха, че основният купувач на руски метали през май е Италия - за 120 млн. евро (повишение с 60% спрямо април), което е близо една трета от целия внос на ЕС. Освен това, най-голямо месечно нарастване на вноса на стомана и желязо от руски компании за май имаше Нидерландия - над 7 пъти, до 78,5 млн. евро. В резултат на посоченото нарастване на износа, за май Русия стана най-големият доставчик на желязо и стомана за страните от ЕС като цяло.

Президентът на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ Джером Пауъл даде знак, че предстои финансовата институция да започне да понижава основните си лихвени проценти, предаде Си Ен Би Си. "Настъпи времето за промяна на (паричната - бел. ред.) политика". Това заяви Пауъл в дългоочакваното си обръщение към участниците в годишната среща на централни банкери от цял свят в Джаксън Хоул, щата Уайоминг. "Посоката на движение е ясна. Срокът и темпът на намаляване на лихвените проценти ще зависят от постъпващите данни, от променящите се (икономически - бел. ред.) перспективи, както и от балансираната оценка на рисковете", отбеляза президентът на Управлението за федерален резерв на САЩ. Той не посочи конкретно кога и с колко ще бъдат намалени лихвите, но акцентира върху отслабването на темпа на нарастване на цените.  Инфлацията последователно спада до целта на УФР за годишно равнище от 2 на сто. За да я постигне, американската централна банка предприе серия от повишения на лихвените си проценти до диапазона от 5,25 - 5,50 на сто, което е най-високото им равнище от над 23 години.

Индия изпревари през юли Китай като най-големият вносител на руски петрол в света, тъй като китайските рафинерии купуваха по-малко поради по-ниските маржове на печалба от производството на горива, предаде Ройтерс. Руският суров петрол съставлява рекордните 44% от общия внос на Индия миналия месец, нараствайки до рекордните 2,07 милиона барела на ден, с 4,2% повече от юни и с 12% повече от преди година. Това надхвърли юлския внос на руски петрол от Китай от 1,76 милиона барела на ден чрез тръбопроводи и доставки. Индийските рафинерии започнаха сериозното зареждане с руски петрол, продаван с отстъпки, след като западните държави наложиха санкции срещу Москва и ограничиха покупките им на енергия в отговор на руската инвазия в Украйна. Рафинериите в Североизточен Китай обикновено са най-големите купувачи на ESPO поради близостта им до Русия, но техните заявки са спаднали поради слабото търсене на гориво.