Министерството на финансите (МФ) си набави финансиране, с което да покрие бюджетния дефицит. Пласирани са две емисии външен дълг (с падеж след 7.5 и 12.5 години) за общо 2.3 млрд. евро. По данни от пазара, емисиите са постигнали лихви от 4.673% за седемгодишните и 5.130% за дванадесетгодишните. Облигациите са с падеж след 7.5 години през май 2031 г., а другите са 12.5-годишни като изплащането им трябва да стане през май 2036 г. Изтегленият нов дълг е практически до тавана на позволеното за годината. Заложеният в Бюджет 2023 лимит за емитиране е 7.5 млрд. лв., но още през януари бяха пласирани 1.5 млрд. евро десетгодишни книжа за рефинансиране на падежиращи. Това означава, че остават малко над 4.5 млрд. лв., или 2.3 млрд. евро. А това почти напълно би покрило заложения в бюджета дефицит от 4.6 млрд. лв., което представлява 2.5% от БВП на касова основа.

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в периода юли - септември е 1239, а новопостроените жилища в тях са 5085. Спрямо третото тримесечие на 2022 г. сградите са с 97 по-малко, или със 7.3%, а жилищата в тях намаляват с 856, или с 14.4%. Общо 73.5% от тях са със стоманобетонна конструкция, а тухлени са 23.3%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (76.0%), следвани от жилищните кооперации (15.3%). В сравнение с третото тримесечие на 2022 г. се наблюдава намаление в броя на новопостроените къщи и жилищните кооперации, докато броят на сградите от смесен тип и вилите се увеличава. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите: София (столица) - 182 сгради с 1 413 жилища, Пловдив - 174 сгради с 548 жилища, Бургас - 136 сгради с 1 073 жилища. Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (37.0%), следват тези с три стаи (32.7%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 3.7%. Общата полезна площ на новопостроените жилища също намалява на годишна база до 486.7 хил. кв.м, или с 13.2% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2022 г., а жилищната площ намалява с 13.1% и достига 387.7 хил. кв.м.

Софийският градски съд прекрати делото за изтеклите лични данни от Националната агенция за приходите (НАП) и го върна на прокуратурата. Определението на съда подлежи на протест пред горната инстанция. Подсъдими по случая са Кристиян Бойков и собственикът на “ТАД Груп” Иван Тодоров, те са обвинени за престъпление срещу Републиката с цел всяване на смут и страх в населението. Делото започна в Специализираната прокуратура. След атаката срещу сървърите на агенцията, извършена в края на юни 2019, изтекоха данни на 6 млн. данъкоплатци, а Комисията за защита на личните данни глоби приходната администрация с 5.1 млн. лв. НАП обаче отказа да плати и обжалва глобата с мотива, че също е жертва на атаката. Разследването продължи четири години преди държавното обвинение да го внесе в съда. Един път разследването вече бе връщано на прокуратурата за отстраняване на нарушения. Сега съдебният състав отново определи, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване права на подсъдимите и в частност да разберат в какво престъпление се обвинени. Част от указанията дадени на прокуратурата при предходното връщане на делото продължават да не са изпълнени.

„Албена“ АД обяви, че е продала мажоритарния си дял в „Хотел де Маск“ в Швейцария. Дружеството е продало мажоритарния пакет акции – 89,43%, от хотела без да посочва нито цената на сделката, нито купувачът на акциите. „Албена“ придоби „Хотел де Маск“ в Анзер, Швейцария, преди повече от 20 години. Няколко години след това обаче от „Албена“ заговориха за евентуална продажба на хотела заради невъзможността на дружеството да оказва необходимия контрол на дейността там. В последната година акциите на „Албена“ АД поевтиняват с 5,5%, а пазарната капитализация достига почти 109,4 млн. лева.

Федералното бюро за разследване в САЩ започна широкомащабно разследване по сигнали на американски инвеститори от 9 щата, които преди месеци закупили инвестиционно сребро, което така и не било доставено. Инвестиционните монети се предлагали от калифорнийска компания, а за производител била избрана пловдивската фирма "Булминт Уан" ООД. Първоначално поръчките били изпълнявани успешно, но след серия от грешни бизнес ходове, от "Булминт" не успели да доставят последните 500 хил. монети на стойност близо 30 милиона лева, планирани за началото на септември. "Булминт" бяха измамени с над 7 милиона лева чрез “фишинг” схема от мними златни мини в Мали и Буркина Фасо по-рано тази година. Съдружниците Владимир Спасов, Пламен Запрянов и Нина Йорданова са подозирани, че са в основата на "Понци" схемата.

Акционерът „Юлинор“ ЕООД (в открито производство по несъстоятелност) е извършил продажба на 6 311 147 броя поименни безналични акции, с номинална стойност от 4 лева всяка една и с обща номинална стойност 25 244 588 лева, представляващи 23.11 процента от капитала на компанията за търговия с горива „Петрол“ АД. В резултат на извършената сделка, дяловото участие „Юлинор“ ЕООД (в несъстоятелност) е нула процента. Заедно с това акционерът „Сторидж Инвест“ ЕООД – София е извършил покупка на същия паект акции от капитала на „Петрол“ АД. В резултат процентът акции с правото на глас от капитала на „Петрол“ АД, които притежава „Сторидж Инвест“ ЕООД се е увеличил с 23.11 процента) и е станало 26.769 процента. “Сторидж Инвест” се занимава с производство и търговия със стоки и услуги в областта на промишлеността, строителството, селското стопанство, туризма и транспорта, инвестиции, посредническа, представителска и инженерингова дейност в България и чужбина. Едноличен собственик на капитала му е “Лазурит Мобайл Сървисиз” ЕООД.

Заводът за кабелни инсталации в автомобилостроенето "Леони България" успешно премина сертификационен одит от от TÜV Nord Bulgaria за качество в съответствие с изискванията на стандарт ISO 14001:2015. Одитът имаше за цел да установи съответствието на системата със стандарта и внедряването на стандарта в завода. Обучението и подготовката на екипа на завода по екологичните норми и изисквания също бяха обект на задълбочени наблюдения на одитната комисия. Заключенията й удостовериха, че системата за управление по околната среда и внедряването на стандарта съответства на международния стандарт и отговаря на добрите световни практики по опазване на околната среда. ISO 14001:2015 е стандарт, който рефлектира изискванията на система за управление на въздействието от дейността на компанията по отношение на околната среда. Сертифицирането по този стандарт е изискване на клиента. ЛЕОНИ е глобален доставчик на продукти, решения и услуги за управление на енергия и данни в автомобилната индустрия. Групата от компании наброява около 95 000 души в 27 страни и генерира консолидирани продажби от 5.1 млрд. евро в 2022 г.

Цените на производител в еврозоната и Европейския съюз са се повишили със съответно 0,5 и 0,6% през септември спрямо август тази година, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. На годишна база обаче производствените цени са се понижили с 12,4% в зоната с единна валута и с 11,2% в по-широкия блок. Цените на производител в индустриалното производство в еврозоната през септември 2023 г. спрямо същия период на миналата година са се понижили с 31,3% в енергийния сектор и с 4,8% при междинните стоки. Капиталовите стоки са поскъпнали с 3,9%, а цените на трайните и нетрайните потребителски стоки са се повишили със съответно 4,3% и 5,5%. Без разходите за енергия цените на производител са се вдигнали с 0,5% на годишна база през септември. В ЕС производствените цени са се понижили с 28,5% в енергийния сектор и с 4,7% при междинните стоки. Инфлацията при капиталовите стоки и трайните потребителски стоки е съответно 3,8% и 3,7 на сто. Нетрайните стоки са поскъпнали с 5,4%. Цените на производител без енергията са се повишили с 0,4%. Най-голямо понижение на цените на производител в индустриалното производство е отчетено в Ирландия (-38,9%), България (-32,0%) и Италия (-18,3%). Най-голямо годишно увеличение регистрират Люксембург (23,8%), Унгария (7,1%) и Словения (3,1%).

Търговският дефицит на САЩ се разшири през септември с близо 5% до 61,5 млрд. долара, но въпреки това остава близо до тригодишното дъно от предходния месец. Дефицитът на САЩ при международната търговия със стоки и услуги се е увеличил с 4,9% през септември до 61,5 млрд. долара от 58,7 млрд. долара през август (най-ниско ниво от септември 2020 г.), показват последните данни на Бюрото за икономически анализи, публикуван във вторник. Пазарните очаквания бяха за по-слабо разширяване на дефицита до 59,9 млрд. долара. Разширяването на дефицита през септември е в резултат на повишаването на вноса на стоки и услуги с 2,7% до 7-месечен връх от 322,7 млрд. долара благодарение на увеличени продажби на вносни мобилни телефони и други домакински стоки, пътнически автомобили, суров петрол, транспорт, пътувания, компютърни аксесоари, пътнически самолети и части и други индустриални машини. В същото време американският износ се повиши с 2,2% до 261,1 млрд. долара, достигайки най-високо ниво от август 2022 г. благодарение на по-голям експорт на други петролни продукти, соя, суров петрол, царевица, пътувания и транспорт. Увеличението на дефицита през септември отразява повишение на дефицита при търговията със стоки с 1,7 млрд. долара до 86,3 млрд. долара при намаление на излишъка от търговията с услуги с 1,2 млрд. долара до 24,8 млрд. долара. Въпреки нарастването, търговският дефицит на САЩ остава близо до тригодишни дъна и е на път да отбележи най-ниско ниво от 2020 г. насам. По-малките дефицити са позитивни за брутния вътрешен продукт. През третото тримесечие БВП на САЩ нарасна през третото тримесечие с 4,9% на годишна база.

Китай регистрира отлив на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) през третото тримесечие на 2023 г., по данни Държавното управление за валутен контрол на страната, цитирани от Bloomberg. За периода юли – септември 2023 г. притокът на ПЧИ е отрицателен с 11.8 млрд. долара спрямо година по-рано. Отлив на ПЧИ има за първи път от 20 години – за последно показателят е бил отрицателен през 1998 г. Чуждестранните компании изтеглят капитали от страната и преместват производствата си в други държави под влиянието на ограничителните мерки на Китай в технологичния сектор. Други причини за изтеглянето на инвестициите са „затягането“ на валутния контрол, както и по-високите лихви в другите страни. Спадът на притока на ПЧИ в Китай е тревожен знак, свидетелстващ за продължаващата диверсификация на веригите на стоки“, смята икономистът от Societe Generale по въпросите в Китай. Движен от изходящите потоци на ПЧИ, основният баланс на Китай – който включва балансите по текущата сметка и преките инвестиции и е по-стабилен от променливите портфейлни инвестиции – регистрира дефицит от 3.2 милиарда долара – вторият тримесечен дефицит в историята на страната. Търговията с оншорния юан спрямо долара достигна рекордно нисък обем през октомври, показват официални данни, подчертаващи засилените усилия на властите да ограничат продажбата на местната валута. Последните данни показват, че обемът на търговията с юани спрямо долара в страната е спаднал до рекордно ниско ниво от 1.85 трилиона юана (254.05 милиарда долара) през октомври, което е 73% спад от нивото от август. Китайската народна банка призова големите банки да ограничат търговията и да разубедят клиентите да обменят юана за долар, казаха източници на Reuters. През септември изходящите валутни потоци от Китай са нараснали рязко до 75 милиарда долара, най-голямата месечна цифра от 2016 г. насам, показват данните на Goldman Sachs.