Цените на горивата в България се повишават. За юли НСИ отчита само 0,6% поскъпване на масовия бензин А-95 и 0,5% на дизела, но то значително се ускори в първите дни на август. Още в първата десетдневка на август литър бензин поскъпна с 13 стотинки, достигайки средно 2,69 лв., а към момента в някои големи вериги бензиностанции се продава дори за 2,81 лв. Средната му цена е 2,75 лв, което означава, че от средата на юли досега поскъпването е с близо 10%. Дизелът, който в последните месеци струваше по-евтино от бензина, поскъпва дори още по-ускорено - с близо 30 ст. за месец до средна цена от 2,74 лева. Мини ценови шок има и при пропан-бутана заради връщането на ДДС. В началото на този месец само за седмица от 89 ст. той стана 1,12 лв., а по някои бензиностанции в момента се продава и за 1,17-1,19 лева. В момента има видимо покачване на петролните котировки заради по-голямата консумация в Китай и намалените запаси на САЩ. Това е причината петролът да се задържа над 85 долара за барел. За близо месец и половина котировките се вдигнаха с близо 20%, но през миналата седмица имаше леко поевтиняване. А увеличаването на транспортните разходи със сигурност ще бъде скоро калкулирано по веригата на потреблението от всички търговци и производители. И не е изключено инфлацията, за която всички доскоро смятаха, че намалява темповете си, отново да се върне към нарастване.

Към края на юни 2023 г. активите, управлявани от местните и чуждестранните инвестиционни фондове, които осъществяват дейност в България, възлизат на почти 8,885 млрд. лева, съобщава Българската народна банка (БНБ). Техният размер се увеличава на годишна база с 602,5 млн. лева (7,3 на сто) и със 78,5 млн. лева (0,9 на сто) спрямо март. Като процент от прогнозния БВП общият размер на активите на местните и чуждестранните инвестиционни фондове към юни 2023 г. е 4,8 на сто, при 5 на сто от БВП към юни 2022 г. и 4,7 на сто към края на първо тримесечие на 2023 г. Към края на юни 2023 г. активите на местните инвестиционни фондове достигат почти 2,822 млрд. лева и на годишна база се увеличават с близо 140 млн. лева (5,2 на сто). Към края на юни относителният дял на активите на фондовете, инвестиращи в акции, от общия размер на активите на местните инвестиционни фондове е 57,2 на сто, при 49,5 на сто година по-рано. Фондовете, инвестиращи в облигации, притежават 28,6 на сто от общата сума на активите към юни 2023 г. при относителен дял от 33,4 на сто към юни 2022 г. и 29,1 на сто към март 2023 г. Към полугодието с най-големи относителни дялове в собствения капитал на местните инвестиционни фондове са домакинствата (37,7 на сто), застрахователните компании и пенсионните фондове (30,4 на сто) и нефинансовите предприятия (9,6 на сто).

Процедурата за прехвърляне на оперативния контрол върху пристанищен терминал "Росенец" от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД към държавата (Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура") е стартирала. Министерският съвет с решение от 11.08.2023 г. прекрати концесионният договор, считано от 15 август 2023 г. Министърът на транспорта и съобщенията е назначил комисия, която в срок от 30 дни от прекратяването да приеме обекта на концесията. Изпълнителна агенция "Морска администрация" пък е издала заповед за заличаване на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД от Регистъра на пристанищните оператори. В същия регистър предстои да бъде вписана ДП "Пристанищна инфраструктура", на която се възлага да извършва пристанищните услуги на терминала.

"Геострой" ще строи новата станция на софийското метро в района на "Бакърена фабрика" между съществуващите спирки МС "Обеля" и МС "Сливница". Дружеството участва в търга на "Метрополитен", който бе обявен в началото на март т.г. Победителят е предпочетен с оферта да построи обекта за 43,78 млн.лв. без ДДС при прогнозна цена на "Метрополитен" от 47 млн. лв. Следващата най-ниска оферта е на "БС Конструкция" - 45 млн. лв. без ДДС. "Геострой" е част от групата "Геотехмин", чийто собственик е бизнесменът Цоло Вутов. Изпълнителен директор на "Геострой" е Владимир Цолов Вутов. Двете дружества вече са строили метрото в София - МС "Стадион Васил Левски", МС "Джеймс Баучер" и МС "Бизнеспарк". Договорът за новия обект предвижда той да бъде изграден до 36 месеца след старта на дейностите.

Международната рейтинговата агенция Standard & Poor’s (S&P) е повишила миналата седмица кредитния рейтинг на "Националната електрическа компания" (НЕК) - от "ВВ-" на "BB", със стабилна перспектива. Причината е подобряването на кредитните показатели на дружеството, което миналата година се възползва от високите цени на електроенергията и постигна сериозна печалба. Принос има и финансовото представяне през 2022 г. на собственика на НЕК - "Българския енергиен холдинг" (БЕХ). Стабилната перспектива отразява очакванията на рейтинговата агенция, че БЕХ ще продължи да оказва ликвидна подкрепа на НЕК и ще продължи да се поддържа ниска задлъжнялостта до 2025 г. От S&P посочват също, че очакват подобрение в профила на приходите на БЕХ. Отлагането на либерализацията на пазара на електроенергия на дребно за 2025 г. ограничава самостоятелния кредитен профил на НЕК, отбелязва рейтинговата агенция. Тя прогнозира, че поради изпълнението на функцията на Обществен доставчик НЕК ЕАД може да бъде изправена пред променливи финансови резултати. В анализа на S&P се подчертава, че групата на БЕХ запазва стратегическото си значение за сигурността на доставките на електроенергия и природен газ в страната. 

Новите акции от увеличението на капитала на „Емка“ АД – Севлиево – 21 699 726 броя вече се търгуват на Сегмент акции „Standard” на Основен пазар BSE на „Българска фондова борса“. Промяната в капитала на „Емка“ АД е вписана в Търговския регистър, КФН, „Централен депозитар“ АД и „Българска фондова борса“. "Емка" произвежда електрически и електронни проводници и кабели. На проведено на 19 август общо събрание на акционерите на „Емка“ АД е взето решение за разпределяне на дивидент в акции (увеличение на капитала със собствени средства) от печалбата за 2022 година. Преди увеличението капиталът беше 21 699 726 лева. След решението на акционерите бяха издадени 21 699 726 нови акции, които се разпределиха единствено между акционерите, съразмерно на участието им в капитала до увеличаването му при съотношение 1:1. След приключване на процедурата капиталът пвече е в размер на 43 399 452 лева, разпределен в 43 399 452 броя обикновени, поименни, безналични, свободно прехвърляеми акции с право на глас, с номинална стойност от 1 лев всяка. В края на юни общото събрание на дружеството гласува разпределение и на паричен дивидент от 0.1579 лева на акция от нетната печалба за 2022 година.

Козметичната компания „Българска роза“ АД – Карлово отчитат приходи в размер на 321 хил.лв. през м.юли т.г., а с натрупване от началото на годината общо 2.12 млн. лева. Неокончателен финансов резултат за юли е печалба в размер на 41 хил. лева. За периода януари-юли положителният финансов резултат е 70 хил. лева. Основен акционер на дружеството е бившият приватизационен фонд “Стара планина холд” АД с дял от 49.99%, а “Гарант-5” ООД държи 32.94% от книжата с право на глас. Останалите книжа са собственост на по-малки инвеститори.

Норвежкият суверенен фонд, управляващ активи за над 1.4 трилиона долара, е постигнал 10% възвръщаемост на инвестирания капитал през първото полугодие на годината. Това се случва най-вече благодарение на ръста на технологичните книжа, както и на акциите на производителите на чипове. Фондът е реализирал доходност от 143 млрд. долара към полугодието, като вложенията в акции носят 14%, докато в облигации - нови 2%. За сравнение, щатският индекс S&P500 се е повишил с 16% за периода. Не всички инвестиции на фонда обаче носят положителна доходност за първите шест месеца на 2023 г. Той е реализирал загуби от 4.6% от вложенията си в непублични имотни компании, както и 6.5 на сто от инвестициите си във възобновяеми енергийни източници. Норвежкият суверенен фонд е най-големият инвеститор в ценни книжа в света, притежаващ 1.5% от всички публични компании. По последни данни той притежава инвестиции в 69 държави, но в този списък не попада България. Към 30 юни общо 71% от активите на фонда са вложени в акции. От 1998 до юни 2023 г. фондът е генерирал средна годишна доходност от почти 6%. Миналата година той отчете най-лошите 12 месеца в историята си, като загуби 14%, а само за второто полугодие реализира минус 23%, пише Fortune. Apple продължава да е най-голямото вложение на фонда, следвано от Microsoft, Alphabet, Amazon и Nvidia. Негови големи вложения са още Meta, Tesla и най-голямата щатска банка JPMorgan. Именно технологичните акции носят най-голяма доходност от началото на година, като тя възлиза на 38.6%.

В края на 2022 г. повечето анализатори бяха твърдо убедени, че в рамките на една година американската икономика ще влезе в рецесия. Близо година по-късно обаче очакваният спад не само че не е настъпил, а активността в страната остава изненадващо устойчива. На този фон, макар страховете от рецесия да не са напълно изчезнали, все повече икономисти вече залагат на сценария за "меко приземяване". Перспективите пред американската икономика се подобряват и според Федералния резерв. Прогнозата на експертите от централната банка еволюира от "риск от спад" миналата есен до базов сценарий "рецесия до края на годината" през март след сътресенията в банковата система. В последния протокол от заседанието на Фед през юли обаче, публикуван наскоро, мрачните предвиждания вече липсват. Безработицата е около 3.5% и остава на предпандемичните ниски нива, а ръстът на БВП изненадва в посока нагоре през последните тримесечия. След спад в началото на 2022 г. растежът на САЩ се върна на положителна територия и оттогава се движи на нива над 2%. Прогнозата за БВП "в реално време" на Федералния резерв в Атланта оценява ръста за текущия период юли - септември на забележителните 5.8% заради продължаващо силно потребление и изненадващ скок в промишленото производство и строителството. Прогнозите за рецесия постепенно или се отместиха напред във времето - за 2024 г., или изцяло отпаднаха.  Добрите резултати до голяма степен се дължат на издръжливостта на американските потребители, които продължават да харчат повече от очакваното. Повишеното търсене на стоки в началото на пандемията сега се измести към услугите и развлеченията, както показват приходите на бокс офис хитовете и претъпканите музикални концерти. За избягването на спад вероятно са допринесли високите нива на спестявания, които се натрупаха по време на пандемията благодарение на паричната подкрепа от държавата за домакинствата и отложеното потребление, обясняват икономисти. Други фактори са сравнително бързият спад на цената на енергията на международните пазари, както и изненадващата устойчивост на пазара на труда, който засега се оказва по-малко чувствителен към високите лихви, отколкото се смяташе преди. Икономисти обаче предупреждават, че макар рецесията да е била избегната през 2022 г. и началото на 2023 г., това не означава, че опасността е преминала. Част от буферите, на които икономиката досега разчиташе, като високите спестявания например, са на изчерпване. Предупредителните знаци за спад не липсват - краткосрочните лихвени проценти остават доста над доходността по 10-годишните държавни облигации, което представлява т.нар. обърната крива на доходност. Тя е сигнал, че според инвеститорите лихвите няма дълго да се задържат високи, тъй като условията ще се влошат и Фед ще трябва отново да стимулира икономиката. Този пазарен феномен исторически се е доказал като почти сигурен предвестник на рецесия. Съществува и друг риск - бумтящата икономика да доведе до нов ръст на инфлацията и да се окаже, че досегашните усилия на Фед не са били достатъчни и е необходимо още по-сериозно затягане на паричната политика.

През юли износът на Япония намаля за първи път от близо 2,5 години, повлечен от колебливото търсене на лек петрол и оборудване за производство на чипове, което подчертава опасенията за глобална рецесия, тъй като търсенето на ключови пазари като Китай отслабва, отбелязва „Ройтерс“. Износът на третата по големина икономика в света се е понижил с 0,3% през юли на годишна база, показват данни на Министерството на финансите, спрямо с 0,8% спад, очакван от икономисти в анкета на „Ройтерс“. За сравнение показателят отчете ръст от 1,5% през предходния месец. Япония разчита на износа, за да укрепят икономиката и да възстановят спада в частното потребление, което пострада поради нарастващите цени. Въпреки това, сянката на по-рязко глобално забавяне и колеблив растеж на основния пазар на Япония Китай пораждат опасения относно перспективите. Световната банка предупреди, че по-високите лихвени проценти и по-строгите кредити ще окажат по-голямо влияние върху глобалния растеж през 2024 г.