Броят на сделките с имоти в София през второто тримесечие на тази година са на най-високото си ниво за този период от 2008 г. , показват данните на Агенцията по вписванията. В столицата са вписани 10 647 сделки, което е ръст от 10,4% спрямо същия период на миналата година. Броят на сделките преминава 10 хиляди през второто тримесечие за първи път от 2008 г., когато са отчетени 10 980 сделки. Вписаните сделки в София нарастват и за полугодието с 13,3%, като от началото на годината до края на юни в столицата са изповядани общо 19 235 сделки. В цялата страна вписаните сделки през второто тримесечие нарастват с 3%, също толкова е и ръстът им за полугодието. От началото на годината в страната са изповядани общо 101 154 сделки. В Пловдив през второто тримесечие са изповядани 4136 сделки с имоти, или с 1,1% повече спрямо същия период на миналата година. От началото на годината вписаните сделки са 7618 и нарастват с 2,2 на сто. Във Варна сделките с имоти отбелязват годишен спад от 6,5% до 3695 през второто тримесечие. Сделките намаляват и за първото полугодие с 4,6 на сто до 6794, като прекъсват възходящата тенденция от миналата година. Бургас също отбелязва спад на сделките през второто тримесечие с 3,8% на годишна база до 2388. Но все пак отбелязват ръст за полугодието с 1,8 на сто. В зимните курорти изповяданите сделки с имоти в Разлог, където се вписват и сделките в Банско, намаляват с 3,1%. В Самоков, където се вписват сделките в Боровец, е отчетен ръст от 12,8%. В Смолян и Чепеларе, където се изповядват сделките в Пампорово, са регистрирани с едва по пет сделки повече спрямо второто тримесечие на миналата година.

През 2024 г. сухопътният товарен транспорт в България достига 26,969 млрд. тонкилометра, понижавайки се значително от достигнатите година по-рано 33,125 млрд. тонкилометра (спад с над 18 на сто) и отчитайки по този начин най-ниското си ниво от 2019 г. Това показват най-новите данни на Евротат. За ЕС данните показват леко нарастване до общ годишен обем от 1,869 трилиона тонкилометра, което е малко повече от 1,857 трилиона през 2023 г., което представлява незначително увеличение от 0,6 на сто на годишна база. През 2024 г. Полша продължава да бъде лидер в ЕС по отношение на сухопътния товарен транспорт, като регистрира общо 368 млрд. тонкилометра, което представлява почти 20 на сто от общия обем на ЕС. Тя е следвана от Германия с 281 млрд. тона (15 на сто), Испания с 272 млрд. тона (15 на сто), Франция със 174 млрд. тона (9 на сто) и Италия със 153 млрд. тона (8 на сто). На тези 5 държави се падат 67 на сто от общия автомобилен товарен транспорт в ЕС. Сред по-малките икономики забележителни обеми са регистрирани и в Чехия (70 млрд. тонкилометра), Румъния (67 млрд. тонкилометра), Литва (66 млрд. тонкилометра) и Нидерландия (63 млрд. тонкилометра). По отношение на групите продукти, превозвани през 2024 г., първите 10 остават същите като през 2023 г. Хранителните продукти, напитките и тютюневите изделия продължават да доминират с 312 млрд. тонкилометра през 2024 г., следвани от групираните стоки (различни стоки, превозвани заедно) с 237 млрд. тонкилометра. Продуктите на селското, горското и рибното стопанство са на трето място с 208 млрд. тонкилометра, следвани от други неметални минерални продукти (137 млрд. тонкилометра), метални руди и други минни/кариерни продукти (132 млрд. тонкилометра) и химикали (116 млрд. тонкилометра).

Общественият газов доставчик "Булгаргаз" отчита загуба от 315 млн. лв. за 2024 г. Само за година тя е нараснала с над 500%, след като през 2023 г. дружеството отчете загуба 52 млн. лева. Основната причина за този резултат са разходите за неизползван капацитет по споразумението с "Боташ", които се равняват на около 267 млн. лв. само за 2024 г. Неотдавнашни изчисления показаха, че "Булгаргаз" губи по близо милион на ден по договора с турския газов оператор. Той беше сключен по време на кабинета "Донев" в края на 2022 г. и е със срок до 2035 г. Развалянето на контракта пък ще изисква плащането на всички дължими такси за целия период, или над три милиарда лева. Причина за негативния финансов резултат на "Булгаргаз" е и неизползваният капацитет по маршрута от терминала в Александруполис до България поради забавянето на датата на въвеждането му в експлоатация (16 млн. лв.). Загуби са генерирани още от обезценката на природния газ в хранилището в "Чирен", нагнетен през лятото на 2022 г. (36 млн. лв.) и др. Общият размер на приходите от дейността е 1.49 млрд. лв., или спад с над 40% спрямо година по-рано, като това се дължи на намалението на цената спрямо предходния отчетен период, както и на по-слабото потребление - компанията все по-отчетливо губи и клиенти. Продажбите на газ се понижават значително - към края на 2024 г. са били изтъргувани общо 17 806 287 MWh, което е намаление с около 28% спрямо същия период на предходната година. Най-големият спад в продадените количества идва от борсовите продажби (-82%) и от секторите химия (-76%), строителство (25%) и стъкло и порцелан (23%). Общият размер на пасивите е почти 1.9 млрд. лв. Тенденция за нарастване дела на LNG доставките след намалените доставки на "тръбен" газ от Русия към Европа продължава и през 2024 г. От началото на м.г. се наблюдава и намаление на цените на природния газ на европейските газовите пазари, което, от една страна, се дължи на запълването на газовите хранилища и осигуряването на алтернативни доставки на втечнен газ. От друга, влияние оказват и изграждането на нови терминали за регазификация на LNG на повече европейски пристанища, сравнително топлата зима и др. "Булгаргаз" отчитат продължаващи местни и регионални доставки на количества руски природен газ с голяма отстъпка. Основната част от количествата в хранилището "Чирен" са били нагнетени през 2022 г. на цена, значително по-висока от пазарната през 2023 г. Тези количества са били нагнетени в съответствие с няколко еврорегламента и във връзка с целите за запълване на 80% капацитета на локалните газохранилища. Общественият доставчик е получил 157 млн. лв. по Програмата за предоставяне на компенсация за предприятия, нагнетили природен газ в подземното газово хранилище в периода от май до октомври 2022 г. Става въпрос за 1 045 167 MWh по цена до 150 лв. за MWh. В резултат дружеството е възстановило голяма част от загубата си, натрупана от продажбата на газ под себестойност. "Булгаргаз" отчита финансови негативи и по друга линия. Поради технически причини терминалът в Александруполис не заработи от януари 2024 г., както беше планирано, и това наложило договорените за доставка количества втечнен природен газ по обявените търгове от дружеството да бъдат доставени на терминали в Турция в съответствие със споразумението с "Боташ". На фона на рекордната загуба на "Булгаргаз" общинското дружество "Топлофикация София" продължава да се бави с погасяването на своите задължения. Общественият доставчик от години е "кредитор" на столичното парно, чиито просрочени брутни задължения към "Булгаргаз" са 985.5 млн. лв. на фона на 784 млн. лв. година по-рано. Към 19.05.2025 г. общото задължение на "Топлофикация София" към "Булгаргаз" вече е било в размер на 1.3 млрд. лева. По силата на споразумение между "Топлофикация", фонд "Сигурност на електроенергийната система", БЕХ и "Булгаргаз" месечните суми от плащанията на фонда се пренасочват към "Булгаргаз" и БЕХ в съотношение 80/20. В края на м.г. стана ясно, че дълговете на "Топлофикация София" са напът да достигнат 1 млрд. лв. А причината е, че загубата на столичната топлофикация за 2024 г. вече е 160 млн. лв. и без държавна дотация, заем от БЕХ или друга форма на подкрепа тя няма да успее да покрие дълговете си скоро.

В Община Пловдив е внесен идейния проект за изграждане на гигантския мол на Сточна гара, наречен „Търговски и развлекателен център „Променада Пловдив“. Инвеститор е южноафриканският фонд за инвестиции в недвижими имоти NEPI Rockcastle, който е собственик на столичните молове Serdika Center и Paradise. Молът на Сточна гара остава един от най-мащабните в цяла България със своите близо 150 000 кв. метра разгъната застроена площ, която достига 188 000 кв. метра, ако в нея се включат и подземните гаражи. Отдаваемата площ ще бъде 60 000 кв. м. Достъпът до мола е осигурен от две пътни артерии - ул. „Христо Ботев“ от северозапад и бул. „Найчо Цанов“ от североизток. Търговският център е развит на пет нива, с паркинг за 1700 автомобила, кино, зона за хранене и голям зелен парк със зони за релакс и събития. Общата инвестиция в него ще е близо 150 млн. евро. Още през 2018 г. фондът NEPI Rockcastle обяви намерението си за строителство на мол в Пловдив. Една година по-късно Експертният съвет към Общината одобри нов ΠУΠ-ΠPЗ за терена от 65 декара до Сточна гара. С него беше изготвена и транспортно-комуникационна план-схема за организация на движението в зоната. Първоначалните очаквания на инвеститора бяха търговският център да отвори врати до края на 2020 г., после срокът беше изместен за края на третото тримесечие на 2021 г. Пандемията обаче принуди южноафриканския фонд да замрази някои проекти в Централна и Източна Европа, един от които беше и този в Пловдив. В началото на 2023 г. обаче NEPI Rockcastle отново даде тласък на мащабния проект. Плановете тогава бяха молът да е готов до средата на същата година, но проектът отново се забави. По това време фондът пренасочи инвестициите си в Букурещ, където продължи разширението на своя мол Promenada. Очакванията са румънският мол да бъде завършен до края на 2026 г. В портфолиото на компанията влизат и няколко знакови търговски обекта у нас. През 2017 г. NEPI придоби Paradise Center в София в сделка за почти 253 млн. евро, която беше най-голямата за годината. Преди това фондът стана собственик и на Serdika Center за малко над 207 млн. евро.

Златодобивната компания "Дънди Прешъс Металс Крумовград" ЕАД ще инвестира 3,5 милиона лева през настоящата година в проекти в полза на обществото, както и за здравеопазнване, с подписването на годишния рамков договор с Община Крумовград. Средствата са разпределени в две направления, включващи здравеопазване, инфраструктура и културно-обществен живот, като се цели цялостно подобряване качеството на живот. Подкрепата в областта на здравеопазването е 1 211 508 лв. и с нея ще бъде подпомогнато финансовото оздравяване на МБАЛ "Живот+" ЕООД. Освен това ще бъдат осигурени: допълнително възнаграждение за работещите лекари, нов скенер за болницата и ще бъде подобрена инфраструктурата към лечебното заведение. Средствата, които златодобивната компания предоставя на Общината за инвестиции, са близо 2,3 милиона лева. С тях е заложено да бъдат извършени рехабилитации на пътища, покриване на разходи за културни и спортни мероприятия, както и за допроучване на късноантична и средновековна крепост до село Храстово и проучване на скално светилище Ковил-Джанка. Миналогодишният рамков договор бе за четири млн. лева и включваше 38 проекта в различни категории.

Преди около две години "Сиесайеф" - холдингът на Цветелина Бориславова, който обединява множество дружества - от банка, през туристически до производствени, решава да проучи съществуващите технологии и да избере една за свое предприятие. В крайна сметка се спира на ванадиева поточна батерия (vanadium flow battery), а наскоро такава демонстрационна система е изградена в завода за минно оборудване "Монек България" в Кърджали, също част от групата. Компанията предвижда да направи смесено предприятие с китайски партньор и да започне производство на ванадиеви батерии в България. Екипът се спира на ванадиевите батерии, които използват електрохимичен процес. Създадено е официално партньорство с китайската компания, като предстои регистрирането на смесено дружество в България. Най-вероятно в него ще влезе "Сиесайеф", а целта е да се започне производство в страната. Инсталирането на батерията в Кърджали е част от проект, за който "Монек" наскоро получи инвеститорски сертификат клас А и който включва също саниране и обновяване на производствената сграда. Със собствени средства компанията изгражда соларни панели на покрива си, инвестира и в нови машини, като целта е да се модернизира производството. В завода работят около 100 души, а оборотът за 2023 г. е 5 млн. лв. С натрупания опит от Кърджали и заедно с китайските си партньори "Сиесайеф" вече планира следващата си стъпка - производство на ванадиеви батерии в България. За целта ще бъдат изградени два завода - един за клетки и един за електролит. За първото предприятие вече е закупен парцел в индустриалния парк на Стара Загора, тече вертикална планировка, а идейният проект е готов. Заводът за електролит ще е в сграда под наем на друго място, като в момента се произвежда оборудването. В края на март 2025 г. "Сиесайеф" е купила близо 206 дка земя от "Индустриална зона Загоре". Сделката е за 6.4 млн. лв. Наскоро "Сиесайеф" също получи инвеститорски сертификат клас А. Очакванията са производството на клетки да започне до средата на следващата година. Общата инвестиция в двата завода се оценява на малко над 10 млн. евро, а производството ще бъде максимално автоматизирано, така че разходите за труд няма да имат голяма тежест в себестойността. За момента заводът за клетки е планиран с капацитет 100 мегавата годишно. В идейна фаза обаче вече са още 100 мегавата. Очакванията са, че производството в България ще позволи да се понижат и началните капиталови разходи за монтиране на ванадиеви батерии.

„УниКредит Булбанк“ и PGGM сключиха споразумение на стойност 2,1 млрд. евро за споделяне на риска от портфейл от корпоративни и МСП кредити на банката. Споразумението под името „Проект ARTS Silver-2“ представлява втората трансакция на „УниКредит Булбанк“ („Банката“) като емитент на пазара на прехвърляне на значителен риск (SRT). Това е най-голямата секюритизация, реализирана в България досега, и една от най-големите в Централна и Източна Европа. Проектът ARTS Silver-2 е резултат от тясното сътрудничество между „УниКредит“ и PGGM (втори съвместен проект, след проекта ARTS Morava през 2024 г.). Неговият референтен портфейл на стойност 2,1 млрд. евро се състои от корпоративни експозиции и експозиции към МСП, предоставени на клиенти в България. Капиталовата структура включва задържани транш за първа загуба и първостепенен транш, както и транш за втора загуба, закупен от PGGM от името на своя клиент PFZW, холандския пенсионен фонд за сектора на здравеопазването. „УниКредит Банк ГмбХ“ действаше като единствен организатор и агент по пласирането за банката.

ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" (ТЕЦ AES Гълъбово) постигна тригодишен производствен рекорд. За първите шест месеца на тази година централата генерира близо 1 413 499 мегаватчаса (MWh) електроенергия, което е най-високото производство за първото шестмесечие през последните три години. Само през юни тази година електропроизводството на ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" се равнява на 138 085 MWh. По този начин централата на AES България осигури електроенергия за 5 процента от общото потребление в България през изминалия месец. За първото полугодие на тази година производството на централата е представлявало 7 процента от потреблението на електроенергия в страната, допълват от централата. През май ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" произведе близо 131 000 MWh електроенергия. Освен това въглищната централа постигна рекордно производство на електроенергия за февруари от пускането си в експлоатация досега. Тогава тя генерира 343 459 MWh електроенергия.

"Риал стейтс" ЕООД притежава фотоволтаични централи с вмощност 534 мВт, като фотоволтаичната централа "Априлци" край Пазарджик е проект от световна величина с инсталираната вече мощност 400 мВт. и е най-голямата единична ВЕИ мощност в страната. При започването на проекта през 2020 г. той беше планиран като 150-мегаватова централа, но тази мощност бе достигната още в края на 2022 г. След това плановете бяха променени и параметрите увеличени до 400 мВт. Възможността за отдаване на енергия в мрежата обаче остана 300 мВт, тъй като соларните панели рядко могат да работят на 100% и през повечето време тази връзка ще е достатъчна, за да поеме цялата енергия от парка. Освен този парк край Пазарджик през изминалите 12 месеца групата, зад която стои семейството на Гинка и Славчо Върбакови, въведе в експлоатация още две сравнително големи централи - "Елхово" (65 мВт) и "Варвара" (50 мВт), които се управляват от различни дружества. В портфолиото им фигурират и още няколко по-малки соларни централи, изградени през 2012 г. и обединени в проект "Хаджийски ливади" с обща мощност 18.9 мВт. Те са собственост на различни дружества - "Улер 2009" (с обща инсталирана мощност 4.703 мВт), "Диана Хънт" (с 4.736 мВт), "Евро бетон" (4.78 мВт) и "Екострой инженеринг" (4.68 мВт). Така, събрани заедно, всичко мощности достигат 534 мегавата. Въпреки тази богата гама от фотоволтаични мощности обаче групата на Върбакови засега няма проекти за съхранение на енергия и предпочита да участва директно на пазара на електроенергия или чрез договори за изкупуване. Но вероятно в бъдеще и тук ще се появят батерии - с напредването на технологиите и понижаването на цените те стават все по-атрактивни за бизнеса.

През първите месеци на 2025 г. централните банки в света отново насочват вниманието си към златото – стратегически актив, който предлага защита от инфлация, геополитически рискове и нестабилност на валутите. Новите данни от Световния златен съвет потвърждават: само през май 2025 г. са закупени нетно 20 тона злато, което представлява повишение спрямо предходния месец, макар и под 12-месечната средна стойност от 27 тона. Централната банка на Полша продължава да бъде най-активният купувач с 67 тона злато от началото на годината. През май конкретно, лидер беше Казахстан, закупил 7 тона, следван от Турция и Полша с по 6 тона. Китай, Филипините, Чехия, Камбоджа и Киргизстан също са добавили злато към резервите си. Сърбия продължава да впечатлява, макар през 2025 г. да е закупила само 1,7 тона, това ѝ стига да се нареди сред топ 10 купувачи в света. Тя е единствената страна, която от 2011 г. досега е купувала само злато, без нито една продажба, съобщава сръбското издание на Forbes. По данни на Световния златен съвет, цитирани от сръбското издание на Forbes България държи 40,9 тона злато, което представлява 9,3% от общите ѝ валутни резерви. Въпреки че страната ни не се е включила активно в нови покупки през 2025 г., резервите остават стабилни. Узбекистан остава най-големият продавач на злато през 2025 г. с 27 тона, следван от Сингапур с 10 тона. През май Германия и Узбекистан са продали по 1 тон, а Сингапур е отчел продажба на цели 5 тона.Според проучване на Световния златен съвет: 95% от централните банки вярват, че златните резерви ще се увеличат през следващата година (спрямо 81% през 2024 г.); 43% от анкетираните планират лично да увеличат златните си резерви – рекорден дял досега; 73% очакват намаляване на дела на щатския долар в резервите си; 44% от банките вече управляват златото си като отделен актив, с активна стратегия.

САЩ са събрали около 100 млрд. долара от мита от началото на годината и сумата може да нарасне до 300 млрд. долара до края на 2025 г., тъй като събирането на приходи от мита се ускорява в резултат на търговската кампания на президента Доналд Тръмп. Това съобщи финансовият министър на САЩ Скот Бесънт, цитиран от Ройтерс. Приходите от новите мита на Тръмп са започнали да се събират основно през второто тримесечие, когато той наложи почти повсеместно мито от 10% върху американския внос и увеличи налозите върху стоманата, алуминия и автомобилите. Говорител на финансовото министерство заяви, че целта от 300 млрд. долара се отнася до края на календарната 2025 г. на 31 декември, а не до края на фискалната година на правителството на 30 септември. Бюджетната служба на Конгреса е изчислила, че приходите от мита ще възлязат на общо 2,8 трлн. долара за 10 г., „което според нас е ниска оценка“. Финансовото министерство отчете рекордни брутни приходи от мита в размер на 22,8 млрд. долара през май, което е почти четирикратно увеличение спрямо общата сума от 6,2 млрд. долара година по-рано. С това събраните суми от мита през първите осем месеца на фискалната 2025 г. са достигнали 86,1 млрд. долара. Събраните суми за първите пет месеца на календарната 2025 г. достигат 63,4 млрд. долара. Към 30 юни събраните суми от мита и акцизи са надхвърлили 122 млрд. долара за фискалната година до момента, според ежедневния отчет на финансовото министерство.

На 9 юли на първата пресконференция на тема „Висококачественото развитие за периода на 14-ия петгодишен план", представител на Държавната комисия за развитие и реформа заяви, че през последните 5 години растежът на китайската икономика надхвърля 35 трилиони юана, съобщи КМГ. Този ръст всъщност е 30% от растежа на световната икономика като цяло. Средният растеж за първите четири години е 5,5%. Това е рядкото постижение в историята на икономическото развитие, особено имайки предвид непрекъснатите удари от различни рискове и предизвикателства. Иновациите в страната също са постигнали богат напредък. Фактите доказват, че заплахите само стимулират решителността и способността на китайския народ за независимото развитие и всъщност ще ускоряват научните иновации в страната.