Плащанията към бизнеса в размер на 110 лв. за мегаватчас използвана електроенергия няма да се считат за държавна помощ и България може да приложи мярката за защита на небитовите потребители от високите цени на електроенергията, съобщиха от Европейската комисия. Това отваря възможността за практическо стартиране на плащанията по програмата за компенсиране на бизнеса заради високите цени на електроенергията. Според предвиденото в нея всички небитови крайни потребители ще бъдат компенсирани с по 110 лв. за всеки използван мегаватчас електроенергия. Помощта ще се получава чрез приспадане на съответната сума от сметката за всеки клиент.

Българската икономика ще расте с по-нисък от средния за ЕС темп през тази и следващата година, движена основно от потребление и износ. Възстановяването на инвестиционната активност в страната е все още слабо, но пък изпиленият откъм добри кадри пазар на труда ще доведе до нов осезаем ръст на заплатите в страната. Подобно на останалата част от Европа, и в България инфлацията е временно по-висока, но ефектът на скъпата енергия се очаква да отшуми до 2023 г. Това отчита в есенната си прогноза Европейската комисия. България е една от малкото държави, за които са занижени очакванията за икономиката й през тази година. Прогнозата на ЕК е за ръст на БВП с 3.8%, или с 0.8 пр. пункта под очакванията от лятната прогноза на институцията. Числото за 2022 г. остава непроменено - ръст с 4.1%. 

Производителят на биохрани „Смарт Органик“ пласира всичките 310 хил. акции, които предложи на първичното си публично предлагане, при цена от 18,9 лева за брой – горната граница на ценовия диапазон, заложен от дружеството. Така компанията набра 5,859 млн. лева, с които да финансира сделката по придобиването на свой германски конкурент. Акциите са презаписани близо 2 пъти. Компанията планира и изграждането на нова производствена база край Божурище, която ще се реализира на два етапа – първият за 4 хил. кв.м, а вторият – за 8 хил. кв.м. В момента дружеството разполага с производствена и складова база в кв. „Княжево“ в София със собствена соларна електроцентрала. Според прогнозите на „Смарт Органик“ 2021 г. ще приключи с приходи в размер от 57,6 млн. лева, или с над 56% повече в сравнение с 2020 г.

Комисията за защита на конкуренцията откри злоупотреба с господстващо положение от страна на „Лукойл Нефтохим Бургас“ и „Лукойл България“. Проверка бе по сигнал на друга компания от бранша - "OMV България". И двете фирми управляват големи вериги от бензиностанции в страната. В хода на производството комисията идентифицирала конкурентни проблеми, свързани с достъпа до данъчни складове. Заради това фокусирала проучването си върху поведението на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и „Лукойл България“ ЕООД (група Лукойл) във връзка с ограничаване на достъпа до данъчни складове и транспортна инфраструктура, което от своя страна може да ограничи вноса на горива. Групата "Лукойл" притежава най-голямата складова и свързана с нея транспортна инфраструктура, която я прави господстващо предприятие на пазара на съхранение на автомобилни горива.

22 български фирми попадат в тазгодишната класация ТОП 500 на най-големите компании в Централна и Източна Еропа, на международната агенция за кредитно застраховане и управление на риска "Кофас". Общият оборот на 22-те най-големи български фирми е 20.748 млрд. евро (по финансови отчети за 2020 г.) и така страната се нарежда на 7-о място в класацията. Български енергиен холдинг се нарежда на 34-то място с оборот през 2020 г. от 2.861 млрд. евро и печалба от 80 млн. евро. "Аурубис България" е на 38-о място, с 12% ръст на продажбите до 2.7 млрд. евро и печалба от 135 млн. евро. "ЛУКойл Нефтохим" е на 111-то място като е отчела 53% спад на оборота си през 2020 г. до 1.523 млрд. евро и загуба от 260 млн. евро. "ЛУКойл България" с продажби за 1.109 млрд. евро е на 182 място . Сред най-големите български компании са също така НЕК (150-о място), "Адванс Пропъртис" - 206-то, "Би ей глас" на 217-а, "Кауфланд България" - 221-во, заводът за биодизел "Астра био плант" - 233-то, "Софарма", "Сакса", "Лидл България", АЕЦ "Козлодуй", "Хювепроджект", "Експрес лоджистик", БТК.

Фирмите в Тракия икономическа зона в Пловдив ще имат свой медицински център. „Тракия Медикал“ ще се ползва както от служители на компаниите, така и от жителите на близките населени места. За първи път в страната ще се прави скрининг на персонала на фирмите за на личие на пост-ковид последствия. Медицинският център е част от социалната програма на „Клъстер Тракия икономическа зона“, чрез която се предоставят допълнителни услуги на инвеститорите, променя се средата за бизнес и качеството на живот. Той е първият в страната, ситуиран в индустриална зона, посочват от ТИЗ. Първият обект ще е в зона „Марица“, но при интерес от компаниите, ще заработят още звена и в останалите подзони на ТИЗ.

Най-ниска цена за изграждане на отсечката между бул. Сливница и Северната скоростна тангента, част от автомагистрала “Европа”, е предложило обединение ДЗЗД “Eвpoпa - 2022”. В него влизат компаниите “ГБC - Инфpacтpyктypнo cтpoитeлcтвo”, “Глaвбoлгapcтpoй Интepнeшънaл” и “Oбoнaтo Билд”. Цената, оферирана от компаниите, е 222,5 млн. лв. без ДДС. От подадените общо оферти от 10 компании и обединения, бяха отворени още само три ценови оферти в търга, обявен от Агенция “Пътна Инфраструктура”. ДЗЗД “Kopидop Запад - Изтoк”, в кoeтo влизат фирмите “Джи Пи Гpyп” и “Инжcтpoйинжeнepинг”, са предложили цена от 230,1 млн. лв. От “Гpoмa Xoлд” са подали оферта за изграждане на магистралната отсечка от 238 млн. лв. Haй-cкъпo e пpeдлoжeниeтo нa ДЗЗД “Cтpoитeл AM Eвpoпa” - мaлкo пoд 249 млн. лв. B oбeдинeниeтo влизaт “Глoбaл Kънcтpъкшън” и “Лeвaнтинa, Инxeниepиa и Koнcтpyкcиoн C. Л.”.

Европейският съюз ще представи следващата седмица стратегията си на стойност над 40 млрд. евро за инвестиции в технологии и инфраструктура – ключова част от западния отговор на инициативата „Един пояс, един път“ на Китай. Стратегията на ЕС „Global Gateway“ ще е фокусирана върху дигитални, транспортни, енергийни и търговски проекти, става ясно от проект. Планът цели да подпомогне интересите и конкурентоспособността на Европа по света, докато в същото време насърчава устойчивите екологични стандарти и ценности като демокрацията, човешките права и върховенството на закона. Стратегията следва постигнатото през лятото споразумение в рамките на Г-7 за създаване на международна инфраструктурна инициатива, наречена „Build Back Better World“, чиято цел е инфраструктурна помощ за развиващите се държави и зелен отговор на китайските амбиции. От документа става ясно, че европейският проект цели да създаде чадър за вече наличните европейски инвестиции в инфраструктура по света.

Централната банка на Мексико повиши лихвените проценти с една четвърт процентен пункт за четвърто поредно заседание в четвъртък, тъй като инфлацията се ускори по-бързо от очакваното, надхвърляйки вече над два пъти целта на регулатора. Служителите на централната банка, водени от нейния управител Алехандро Диас де Леон, одобриха покачването на лихвите до 5% с 4 гласа „за“ срещу един „против“, както прогнозираха 18 от 26 икономисти, анкетирани от Bloomberg. Осем анализатори прогнозираха, че 5-членният борд на регулатора ще одобри по-голямо увеличение в размер на една втора процентен пункт „Балансът на рисковете около траекторията на инфлацията в рамките на прогнозния хоризонт се влоши и остава наклонен в посока нагоре“, изтъкват членовете на борда на банката, добавяйки, че прогнозите за инфлацията са ревизирани в посока нагоре. Диас де Леон, заедно с членовете на борда Галия Борха, Ирен Еспиноза и Джонатан Хийт, гласуваха в полза на повишаването на лихвите, докато Херардо Ескивел гласува против увеличението.

Китайският председател Си Дзинпин се включи онлайн в срещата на бизнес лидерите на страните от Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС). В речта си пред участниците той представи няколко предложения за постигане на устойчиво развитие и изграждане на общност на споделена съдба в Азиатско-тихоокеанския регион: категорично справяне с епидемията от COVID-19, открито сътрудничество, насърчаване на „зелената“ трансформация и иновациите, предава Радио Китай. Си Дзинпин подчерта, че икономическото развитие на Пекин винаги е било в хармония с процеса на сътрудничество в Азиатско-тихоокеанския регион. През тази година Китай постигна целта си за изграждане на общество със средно ниво на благосъстояние и сега се отправя на ново пътуване към превръщането си в модерна социалистическа държава, който ще донесе по-големи възможности и за Азиатско-тихоокеанския регион.