Износът на България нараства и е значително по-голям спрямо предкризисната 2019 г. За първите шест месеца на годината експортът е на стойност близо 32 млрд. лв., което е с над 13% повече спрямо същия период на 2019 г., отчита Националният статистически институт. Спрямо миналата година ръстът на износа е с повече от 20%. Само за месец юни експортът на страната е 5,6 млрд. лв. Това е с 21,5% повече от същия месец на 2019 г. и увеличение с 27,8% на годишна база. През всеки един от месеците на настоящата година експортът е по-голям спрямо същия период на 2019 г. Оказва се, че експортът като цяло не само се е възстановил от кризата, но има и съществен ръст.

Българската оперативна програма „Конкурентоспособност и иновации“ получава допълнителни 120 млн. евро. Това става, след като Европейската комисия одобри изменението на шест оперативни програми, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд, в България, Италия, Испания, Унгария и Германия в рамките на REACT-EU* за общо 2,7 млрд. евро. Увеличението на ресурса за България ще бъде използвано за подкрепа на оборотния капитал за малки и средни предприятия (МСП). Очаква се около 2600 МСП да се възползват от подкрепата, информира Комисията.

Ново поскъпване на природния газ в началото на отоплителния сезон предлага „Булгаргаз”. Цената се очаква да стане 69,76 лв./MWh (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС) или 35.67 евро/MWh, изчислена по фиксинга на БНБ. Спрямо действащата в момента цена от 57,60 лв./MWh увеличението е с нови 21 процента, след като от август тя беше повишена с 12 на сто. Сегашната стойност на суровината е най-високата от края на 2014 година, когато цената на газа у нас е била 64,86 лв./мВтч. Ако увеличението за октомври стане факт, то ще има нова рекордна цена на синьото гориво. Засега от „Булгаргаз” прогнозират цената за септември да е 55,62 лв./MWh (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС), но тя едва ли ще се запази.

Столична община се готви да разшири обхвата на синята и зелената зона за платено паркиране в София, като замисълът е големи части от зелената зона да преминат към синята. Планира се и увеличаване на нейното времетраене – вместо от 19.30 ч. от есента тя вече ще продължава до 20 ч. Към синята зона ще бъдат приобщени улиците между бул. „Дондуков“ и „Сливница“ и бул. „Данаил Николаев“, между „Тодор Александров“ и „Сливница“, между бул „Христо Ботев“ и „Скобелев“ и „Опълченска“, както и всички улици между бул. "Васил Левски" и бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, както и между бул. „Пенчо Славейков“ и бул. „Скобелев“. Изчисленията на Столична община са, че разширението на синята зона ще увеличи приходите на Центъра за градска мобилност с около 6 милиона лева.

Акционерите на „Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ АД („ТБСГ“) се очаква да разпределят през септември 6-месечен дивидент в размер на 10,25 млн. лева, или 0,82 лева на акция. Това ще стане на извънредно общо събрание на акционерите на 14 септември 2021 г., на което се планира приемане на 6-месечния финансов отчет на ТБСГ. Общият размер на дивидента включва 677 хил. лева от печалбата за 2020 г. (остатък след разпределяне на 6-месечен дивидент за м. г.) и 9,572 млн. лева от печалбата за първото полугодие на 2021 г. Компанията раздаде дивидент през септември 2020 г. от 0,480299 лв. на акция. Тогава бе разпределен и дивидент от около 0,016 лв. (1,6 ст.) от печалбата за 2019 г. и общият възлезе на 0,496 лв. на акция. За първото полугодие на 2021 г. ТБСГ отчита нетна печалба от 12,971 млн. лв. при 8,165 млн. лв. за същия период на миналата година, което е ръст от 59%, показва неконсолидираният отчет на технологичната компания за второто тримесечие.

Комисията за финансов надзор вписа емисия облигации, издадени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с цел търговия на регулиран пазар на ценни книжа. Това се случва след успешно приключилото първично публично предлагане на емисията облигации на дружеството. Общият брой дългови книжа, за които са подадени заявки за записване и за които е постъпила емисионната стойност, е над първоначално предложения за записване брой подчинени облигации (100 броя), т.е налице е свръхзаписване. Емитентът и мениджърът на емисията „Капман“ АД съобщават, че не са срещнали затруднения, не са били налице спорове и други подобни при записване на емисията подчинени облигации на „Ти Би Ай Банк“. Тя е в размер на 100 броя обикновени, лихвоносни, поименни, безналични, неконвертируеми, подчинени, необезпечени, свободно прехвърляеми облигации, с номинална стойност от 100 000 евро всяка. Фиксираният лихвен процент в 5.25% на годишна база.

Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) и Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) ще използват и управляват имоти – държавна собственост, необходими им за реализацията на проекти по мореднизация на железопътната и пътната инфраструктура. Правителството предостави безвъзмездно на НКЖИ управлението на 21 имота - публична държавна собственост. Два от тях са разположени на територията на с. Свобода, 13 в гр. Чирпан, два терена са в с. Самуилово и четири - в с. Воденичарово, община Стара Загора. Целта на решението е да се позволи реализацията на националния обект „Рехабилитация на железопътна линия Пловдив-Бургас, Фаза 2“, Позиция 5: „Модернизация на жп участък Оризово-Михайлово“.

Растящите цени на имотите означават, че жилищният пазар в Швейцария е близо до балон, предупреждава UBS Group. Индексът на банката Swiss Real Estate Bubble е нараснал с 1,90 пункта през второто тримесечие. Цените на жилищата нараснаха с най-бързия си темп от осем години през периода съобщи банката. Ръстът на ипотечното кредитиране също се ускорява. Швейцария, която деактивира банков капиталов буфер в началото на пандемията, не е единствената страна, която отчита ръст на цените на жилищата. Както Великобритания, така и САЩ регистрират силно поскъпване на жилищата, а Нова Зеландия, Канада и Швеция са смятани за едни от най-нажежените пазари в света. Анализатори от UBS казват, че индексът вероятно ще отбележи спад през второто полугодие на фона на възстановяването на икономиката. Въпреки това те очакват дисбалансите на имотния пазар да бъдат по-изразени в сравнение с периода преди кризата.

Цените, плащани от американските производители, се повишиха през юли с повече от очакваното, което предполага, че по-високите разходи за стоки и затрудненията в предлагането все още оказват инфлационен натиск за компаниите. Индексът на производствените цени при крайното търсене се е увеличил с 1% спрямо предходния месец и със 7,8% спрямо година по-рано, показват данните на Министерството на труда в четвъртък. Като изключим колебливите хранителни и енергийни компоненти, т. нар. основен PPI също нарасна с 1%, което е рекордно увеличение за втори месец. В сравнение с юли 2020 г. основният индекс е нараснал с 6,2%. Почти три четвърти от ръста на индекса се дължи на повишението с 1,1 % в разходите за услуги, най-голямото увеличение, откакто данните са били изчислени за първи път през декември 2009 г. Цената на стоките се е увеличила с 0,6 %. Годишно изменение на цените на производителите със 7,8 процента е най-големият ръст при 12-месечните данни, откакто се води статистика от ноември 2010 г.

Скорошната атака на Пекин срещу редица местни технологични гиганти е само началото. Китай планира да продължи да затяга регулациите в икономиката и през следващите пет години. Късно снощи властите във втората най-голяма икономика в света представиха плана си за следващата петилетка, в който е разписано, че ще бъдат създадени нови правила в редица области, включително националната сигурност, технологиите и монополите. Планът от десет точки бе публикуван от Държавния съвет и Централния комитет на Комунистическата партия. В него се подчертава, че законите във "важни области" ще бъдат подсилени, а властите ще опитат да се справят с монополите в страната. През 2021 г. Пекин започна със строго преразглеждане на дейността на най-големите технологични компании в страната, а след това се насочи към образователния сектор. Акциите на множество китайски компании поевтиняха заради атаката.