В Бюджет 2026 се опитват да запазят всички придобивки, които имат някои слоеве и групи на бюджетна издръжка. В приходната част ще се вдигнат осигуровките още от следващата година, в което няма икономическа логика и ще е голяма грешка,  каза Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш зам.-министър на финансите. Твърдението, че в България имаме ниски данъци е заблуда. И ако бъдат увеличени осигуровките, България ще влезе в първите седем държани с най-високи осигуровки в рамките на Европейския съюз. Повишаването им вдига и цената на труда, а това донякъде ще се отрази и на инфлацията, „защото продължава да се помпа потребление”. Според Дацов нивото на заетите на бюджетна издръжка е с близо 20% по-високо, отколкото преди 20 години. Мерките, насочени към увеличение на преките данъци, влияят на икономическата активност и „вместо да се стимулират инвестициите, те ще бъдат намалени”.

България отделя едни от най-високите разходи за вътрешен ред и сигурност в целия Европейски съюз – 2,6% от БВП при средно 1,7% за ЕС и еврозоната, показват данните на Евростат (2023 г.). Само разходите за „Вътрешен ред и сигурност“ в бюджета за 2024 г. възлизат на 2,76% от БВП, докато за отбрана те са 1,6% от БВП. Най-големият дял от средствата отива за секторите „Полиция“ и „Правосъдие“, където България държи рекорди в рамките на ЕС. Разходите за правосъдие у нас достигат 0,7% от БВП (при средно 0,3% за ЕС), а за полиция – 1,3% от БВП, срещу 0,9% в европейските държави. На фона на демографския спад бройката на полицейските служители продължава да нараства. По данни на Националния статистически институт, през 2022 г. в България е имало 421 полицаи на 100 000 души население, докато през 2015 г. те са били 312 – увеличение с 28% за седем години. През 2015 г. България се е намирала точно около средното ниво за ЕС – 313 полицаи на 100 000 души, и че увеличението оттогава не е съпроводено с по-висока ефективност или с нарастване на доверието на гражданите към системата. Щатната численост на Министерството на вътрешните работи към 30 юни 2025 г. е 55 000 щата, от които 5 700 незаети. Разпределението по звена показва: 27 000 щата в областните дирекции на МВР, 8 700 в Пожарна безопасност и 8 700 в Гранична полиция.

През септември в България са били регистрирани 3818 нови леки коли, което е с почти 51,6% повече в сравнение с миналата година. Нашият пазар е с най-голям ръст за месеца в целия ЕС. Това сочат данните на Асоциацията на автомобилните производители в Европа (ACEA). От началото на годината в България са пласирани 36 216 нови леки автомобила или 11,8% повече. През първите девет месеца на годината, в България са регистрирани 1673 нови изцяло електрически коли (+54,6%), 435 плъгин хибрида (PHEV) (+20,5%), 1209 хибрида (+67,7%), 30 089 бензинови (+10.8%) и 2735 дизелови коли (-9.2%). От началото на годината регистрациите на нови автомобили в ЕС са се увеличили с 0,9% в сравнение със същия период на миналата година, което отбелязва трети пореден месец на растеж. Този малък импулс е донякъде обусловен от пускането на пазара на нови модели, като само през септември е отчетено силно увеличение от 10%, коментират от АСЕА. Пазарният дял на електрическите автомобили с батерии се е запазил стабилен на 16,1% от началото на годината, което все още е под темпото, необходимо на този етап от прехода.

Германският оръжеен гигант Rheinmetall ще започне производство в България, след като подписа договор с държавната ВМЗ за изграждане на завод за барут и боеприпаси в страната. Двете компании ще създадат смесено предприятие, в което ще инвестират близо 1 млрд. евро. Договорът беше подписан от главния изпълнителен директор на Rheinmetall Армин Папергер и директора на отдел "Оръжия и боеприпаси" на концерна Роман Кьоне - от германска страна, и от изпълнителния директор на ВМЗ Иван Гецов - от българска страна. Той предвижда създаването на смесено предприятие, в което Rheinmetall ще държи 51%, а ВМЗ - останалите 49%. България планира да финансира участието си със средства по европейския механизъм за кредитиране на отбранителните способности SAFE. Заводът ще произвежда барут и 155-милиметрови артилерийски снаряди и модулни зарядни системи. Планира се оръжейният завод да бъде изграден за 14 месеца и ще създаде над 1000 нови работни места. Сега следващите стъпки ще са организационни - регистрация на смесената компания, избор и лицензиране на площадка, проектиране, изграждане на инфраструктура и т.н. Rheinmetall е най-голямата германска оръжейна компания. За 2024 г. приходите й достигат 9.8 млрд. евро, което е почти двойно повече от отчетените 5.7 млрд. евро през 2021 г., преди да започне войната в Украйна. Най-продаваните й продукти са 155-милиметровите артилерийски боеприпаси, които украинските сили използват и които ще се произвеждат и в България. Компанията е борсово търгувана, като акционери са предимно институционални инвеститори. Пазарната й капитализация е около 80 млрд. евро. ВМЗ е най-голямата държавна оръжейна компания, която също расте бурно последните години, като за 2024 г. отчита 976.8 млн. лв. приходи. Основната производствена база е в Сопот, но има площадки и на други места. Заетите са близо 5000 души.

Руската група "Лукойл" съобщи, че възнамерява да продаде международните си активи "поради въвеждането на ограничителни мерки срещу компанията и нейните дъщерни дружества от някои държави". Съобщението е публикувано на сайта на концерна. Започнато е разглеждането на оферти от потенциални купувачи, допълва компанията. Продажбата на активите се извършва съгласно лиценз за прекратяване на дейността, издаден от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към министерството на финансите на САЩ. При необходимост компанията планира да подаде заявление за удължаване на лиценза, за да осигури непрекъснатата работа на своите международни активи, се допълва в съобщението. САЩ наложиха санкции на двете най-големи руски петролни компании "Роснефт" и "Лукойл" заради войната в Украйна миналата седмица.

Централната банка на Сан Марино отказа да разреши покупката на мажоритарен дял в Банката на Сан Марино (Banca di San Marino) на инвеститор с участието на българския бизнесмен Асен Христов и компанията му "Старком Холдинг". Решението е взето след проучване, продължило няколко месеца. Издаденият в края на октомври отказ съвпадна с раздор в борда на продавача и с арестите на трима души по разследване за подкуп, свързан с готвената продажба, в размер на 1 млн. евро. Banca di San Marino е една от най-старите финансови институции в малката държавица Сан Марино, чиито територии са обградени от всички страни от Италия. Банката е основана през 1920 г. като кооперация от инвеститори от Сан Марино и е собственост на Ente Cassa di Faetano – фондация на банката. От години се обсъжда идеята за привличане на чужд инвеститор, който да развие позициите на банката на европейския пазар, но срещу идеята има и силна съпротива и тревога сред местната общност за допускане на външен играч в ключовата за финансовата система на страната институция. Официално покупката на мажоритарния дял в Banca di San Marino трябваше да стане през компанията San Marino Group S.p.A., в която според местните медии президент и мажоритарен акционер е Асен Христов и в чиято собственост участва и българският холдинг "Старком" – основен акционер в "Еврохолд" и през него – в "Евроинс". Договорът за покупката на 51% от капитала на Banca di San Marino е бил подписан на 15 май тази година, а цената на сделката е била 36.7 млн. евро (базова цена от 16.7 млн. евро и последващо увеличение на капитала от 20 млн. евро). От "Старком" уточниха, че са планирали да подкрепят финансово инвестицията на "частния външен инвеститор" и са участвали с малко под 10% в капитала на самото дружество-инвеститор, но са се отказали заради възникнал раздор в средите на продавача.

Главболгарстрой изпълнява успоредно строителните дейности по Лот 1 и Лот 3 от енергийния проект за изграждането на Вертикален газов коридор . По трасето на Лот 3 към момента са разчистени 50 км от строителната полоса, разнесени са тръби по 10 км от него и е изпълнено първото от общо 20 безизкопни преминавания на пътища и железопътни линии. Предстоят ключови инженерни пресичания – под три реки, автомагистрала „Хемус“ и Стара планина, които ще бъдат реализирани чрез хоризонтално насочено пробиване. Дейностите по 48-километровото трасе на Лот 1 „Кулата – Кресна“ също са в напреднал етап - тръбите са разнесени по цялата дължина, заваръчните работи обхващат над 41 км, а направените траншейни изкопи са 45 км. Успешно са реализирани всички 14 безизкопни преминавания под пътища и жп линии, както и три от петте планирани хоризонтални пробивания.

Една от най-големите компании на Българската фондова борса обяви планове за набиране на капитал близо 125 млн. лева. Съветът на директорите на фармацевтичната "Софарма" одобри три проспекта за емисии на варанти, които ще дадат възможност на инвеститорите да запишат акции през следващите три, пет или седем години. Компанията планира да емитира три отделни емисии с по 8 985 960 варанта на цена 0.27 лева. Първата емисия ще дава възможност на инвеститорите да запишат акции на цена 3.6 лева в срок три години. Втората ще е със срок на упражняване на правото за записване на книжа пет години при цена 4.56 лева. А третата ще е със срок седем години на цена 5.7 лева. Цената на акциите на "Софарма" расте с над 40% през последните 12 месеца и ако успее да задържи този темп, за няколко години цената на акциите може и да надхвърли цената за упражняване на варантите. Емисионната цена на варантите, които обикновено се емитират около 0.01 лева, също носи известен ангажимент от страна на инвеститорите, които биха регистрирали загуба, ако решат да не упражняват правото си за записване на акции. Само от емитирането на варантите "Софарма" може да набере над 7 млн. лева, което реално обаче не е голяма сума за компания с близо 1.3 млрд. лева приход за първите шест месеца на 2025 г. За да бъде успешна всяка емисия, ще трябва да бъдат записани поне 20% от варантите, или по 1 797 192 варанта. При минимално записване набраната сума за "Софарма" би била около 24.9 млн. лева. При максимално записване на варантите набраната сума обаче ще достигне близо 124 млн. лева. Записване на варантите не гарантира и записване на акции впоследствие, тъй като варантите като инструмент дават правото за записване, но не е задължително то да бъде упражнено. Към края на юни нетната печалба за годината на "Софарма" е над 76 млн. лева. Освен на БФБ акциите на компанията се търгуват и на борсата във Варшава.

На 28.10.2025 г. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи тримесечен финансов отчет към 30.09.2025г. От КММ АД - Шумен

През 2024 г. Европейският съюз като цяло остана третият по големина търговски партньор на Русия, пише германското издание Bild. Годишният търговски оборот между Русия и ЕС възлиза на 67,5 милиарда евро за миналата година. Същевременно структурата на търговията се е променила значително през миналата година.Германия (преди години най-големият европейски търговски партньор на Русия) вече почти напълно е спряла вноса на руски стоки - с 92%. Така търговският оборот между Русия и Германия за миналата година е възлизал като цяло на едва 9,5 милиарда долара. Докато Унгария, междувременно, е увеличила вноса от Русия (предимно енергоносители) с 31%, до 6,2 милиарда долара. Основният търговски партньор на Русия за миналата и тази година е Китай, който е страната с втората по големина икономика в света. Миналата година обемът на руските стоки, внесени в Китай, във финансово изражение е възлизал на почти 130 милиарда долара, като общият търговски оборот между двете страни е достигнал около 250 милиарда долара. Същевременно Китай е увеличил вноса си на първичен алуминий от Русия с 64% за периода януари - август 2025 г. в сравнение със същия период на миналата година, до 3,94 милиарда долара, според данни на Главната митническа служба на Китайската народна република, пише Интерфакс. Това представлява приблизително 1,49 милиона тона при средни цени на Лондонската борса за метали (LME) за този период. Конкретно за август, Китай е внесъл алуминий от Русия на стойност 388,2 милиона долара, което е с 2% повече на годишна база. Вносът на рафинирана мед от Русия се е увеличил 2,3 пъти на годишна база във финансово изражение през осемте месеца, до 2,83 милиарда долара (спрямо 1,2 милиарда долара година по-рано).

Доналд Тръмп и Си Цзинпин трябва да се срещнат тази седмица на фона на шокиращото състояние на най-важните двустранни отношения в света. Седмици наред САЩ и Китай си нанасят удари. Вашингтон затегна ограниченията за износ на технологии и заплаши с по-високи мита; Пекин отвърна със санкции и ограничения върху редкоземните елементи. Двете страни комуникират лошо. В Белия дом са убедени, че Америка има надмощие в тази игра на нерви. Те смятат, че Китай е слаб. Но реалността е различна. Пекин печели търговската война. Той се научи да ескалира и да отвръща на удари също толкова ефективно, колкото САЩ. И експериментира със собствени екстериториални търговски правила, променяйки курса на световната икономика. Когато Тръмп отново влезе в Овалния кабинет, целта на администрацията беше да осакати китайската производствена машина, да изтръгне финансови и търговски отстъпки и да забави технологичното развитие на азиатската държава. След шест месеца Китай диша по-леко, отколкото САЩ - по три причини. Първо, той се оказа способен да устоява на американската принуда и да прилага ответни действия, постигайки т.нар. ескалационно надмощие. Някои критици на Тръмп приписват това на TACO (Trump Always Chickens Out - "Тръмп винаги се огъва"). Но то също така отразява и базовата сила, подготовката и умението на Китай. Митата, наложени от американския президент върху азиатската държава през април, бяха отменени след срив на Уолстрийт. Наскоро след като Пекин ограничи износа на редкоземни елементи, използвани във високотехнологичното производство, Тръмп заплаши с мита от 100%, но отново отстъпи. Заплахите му да парализира Китай чрез почти пълно ембарго не са достоверни, защото това би навредило и на Америка. Китай се научи да отвръща умело. След като Тръмп наложи такса върху китайските контейнерни кораби, пристигащи в американски пристанища, Пекин отговори със собствени пристанищни такси. Азиатската държава заплаши с антитръстови разследвания, за да окаже натиск на американски фирми като DuPont, Google, Nvidia и Qualcomm. Отказът му да купува американска соя - пазар за 12 млрд. долара за фермерите от Средния запад миналата година и най-големият американски износ за Китай, удря по електорален блок, който е ценен за Тръмп. Въпреки че някои американски "задушаващи хватки" върху Китай остават - например при авиационните двигатели, Си е предприел твърди действия, за да освободи китайските вериги за доставки от чуждестранни участници, като същевременно прави страната незаменима за веригите за доставки на другите. На теория Тръмп би могъл да повиши залога, като отреже достъпа на Китай до доларовата банкова система. Но вероятно няма да го направи, тъй като последвалите сътресения на финансовите пазари биха навредили сериозно на САЩ. На фона на всички тези мерки "око за око" Китай развива по метода "проба-грешка" нов набор от глобални търговски норми. Това е втората му зона на успех. Той иска да изгради система, водена от Пекин, върху руините на стария либерален търговски ред - такава, която да съперничи на "империята от мита" на Тръмп. Китай вече измести географията на своята търговия: през годината до септември износът му на стоки нарасна с над 8%, дори когато този към Америка се понижи с 27%. Заплахите на Пекин да ограничи експорта на редкоземни елементи будят страх, защото той доминира този пазар и би могъл да парализира производствените вериги на Запада. Но те са забележителни и защото показват, че Китай се опитва да наложи система на глобално лицензиране. Това е по-свирепа версия на методите, с които Америка контролира индустрията на полупроводници. Очаквайте още примери за това как азиатската страна пренаписва правилата на търговията, възползвайки се от позицията си на комплексен производител и най-голям търговски партньор на над 70 държави. Последната причина Китай да печели е, че търговската война направи Си и комунистическата партия по-силни, а не по-слаби. Външни наблюдатели посочват огромните проблеми на страната, включително имотния кошмар, боязливите потребители, притиснатите предприемачи и свръхкапацитета и неефективното разпределение на капитала, които индустриалната политика създава. Но за много китайци грубият натиск на Тръмп оправдава 12-годишния проект на Си да подготви Китай за един враждебен свят, превръщайки го в техноиндустриална свръхсила. Миналата седмица ръководството на комунистическата партия се събра, за да обсъди нов петгодишен план. Очаква се той да удвои залога за технонационалистическия подход на Си. Много неща все още могат да се объркат за Китай. Пренасочването на износа от Америка може да подтикне повече държави да вдигнат митата. Зародилият се лицензионен режим може да създаде бюрократичен кошмар за Пекин и за другите страни. Както САЩ откриват, използването на икономическата мощ като "тояга" е рисковано. Стимулът за другите нации да диверсифицират и иновират, за да намалят зависимостта си от теб, бързо нараства. Перспективата, която се очертава, не е за две страни, преодоляващи различията си, а за войнствени гиганти, които превръщат икономическата си мощ в оръжие. И дори когато Китай печели търговската война на Тръмп, отстъплението от откритата търговия в крайна сметка прави всички губещи.

Китайските компании продават доларите си с невиждано от декември 2020 година темпо, сигнализирайки фундаментална промяна в корпоративното поведение и растящата увереност в укрепването на юана за сметка на американската валута, пише China Daily. През септември банките са продали $51 милиарда от името на клиентите си. Данните на Държавната администрация за валутен контрол показват и 7% месечен ръст на трансграничните плащания сред небанковия сектор до $1,37 трилиона. Динамиката отразява драматична промяна спрямо предишни търговски конфликти, когато Пекин позволяваше отслабване на юана, за да компенсира въздействието на митата. Сега властите поддържат силна валута, за да ограничат изтичането на капитали и да подкрепят интернационализацията на юана. Народната банка на Китай установи референтния курс спрямо долара близо до най-високите нива за годината. Анализаторите отчитат растящ брой чуждестранни клиенти, които избират плащания в юан, като при някои компании поръчките, сетълнати в юан, достигат 10-20% от общия износ. За първите три тримесечия банковият сектор отчете кумулативен нетен излишък от $63,2 млрд. при валутни сетълмънти, докато трансграничният капитал регистрира нетни притоци от $119,7 млрд. Паралелно с "разтоварването" на долари, Пекин драматично ускори натрупването на злато през 2025 година. Народната банка на Китай закупи злато за 11 пореден месец, добавяйки 1.2 тона само през септември и достигайки общи резерви от 74,06 милиона унции на стойност $283.3 млрд. Този стратегически ход съвпада с по-широкия контекст на търсенето на алтернативи на доларово-доминираните финансови системи. През октомври 2025 страните от БРИКС стартираха борса за благородни метали, позволяваща търговия със злато, платина и редкоземни минерали без използване на американски долари. Цените на златото скочиха над $4000 за унция през 2025 - ръст от 56% на годишна база, като по думите на Торсен Слок, главен икономист в Apollo Global Management, Китай се е превърнал в "най-големия единичен двигател зад това историческо рали". Влиянието се простира отвъд покупките на централната банка до потребление от домакинствата, арбитражна търговия и институционална диверсификация. Morgan Stanley проследи спад на долара от 11% през 2025 - най-лошият резултат от 1973 година, докато 68% от търговията в БРИКС вече заобикаля долара изцяло. Goldman Sachs повиши прогнозата си за златото за декември 2026 до $4,900 за унция, като някои анализатори проектират цени до $10,000 до 2028 година. Борсата за благородни метали на БРИКС представлява конкретно предизвикателство към американското финансово доминиране, тъй като страните-членки контролират около 72% от глобалните резерви от редкоземни елементи. Централните банки в световен мащаб вече държат повече злато, отколкото американски държавни облигации, изключвайки Федералния резерв - промяна, отразяваща растящите опасения относно рисковете от замразяване на активи след случая с $300 млрд. руски резерви през 2022 година.