Бюджетният дефицит на България към края на юни 2025 г. достига 3,4 млрд. лв. или 1,5% от БВП, показват данни на Министерството на финансите (МФ). От тях 2,3 млрд. лв. са по националния бюджет, а 1,1 млрд. лв. – по европейските средства. За сравнение, през първото полугодие на 2024 г. дефицитът по Консолидираната фискална програма (КФП) е бил пет пъти по-нисък – 636 млн. лв., формиран от 1,3 млрд. лв. дефицит по националния бюджет и 737,7 млн. лв. излишък от европейски средства. Към 30 юни 2025 г. фискалният резерв е 13,16 млрд. лв., включително 12,46 млрд. лв. депозити и 702,6 млн. лв. вземания от ЕС. Приходите, помощите и даренията възлизат на 39,02 млрд. лв. (43,2% от плана), като данъчните постъпления, включително осигуровките, са 31,8 млрд. лв. (45% от годишния разчет). Разходите достигат 42,37 млрд. лв. (43,8%), с ръст основно при социалните плащания, пенсиите, разходите за персонал и капиталовите разходи. Максимално заложеният дефицит за годината е 6,4 млрд. лв. (3% от БВП).

Безпрецедентно голям брой общини в България са повишили местните данъци и такси през тази година. В 72 общини е увеличен данъкът върху недвижимите имоти, в 33 - данъкът при продажба на имущество. 45 общини са повишили данъка върху превозните средства, а 28 - патентният налог за търговските обекти. Това показва традиционното годишно проучване на Института за пазарна икономика, на базата на което се изчислява индекс на местната данъчна тежест. От ИПИ отбелязват, че резултатите тази година са рекордни за последното десетилетие - индексът на местната данъчна тежест е скочил до 55.5 при 53 през миналата година и 47.7 преди десет години. Като най-висока се очертава данъчната тежест в областните градове в страната и в общините от Южното Черноморие. В Топ 5 се нареждат именно морски общини, като техните налози растат спрямо миналата година. На челните места са Царево (стойност на индекса от 87,9), Чепеларе (73,9), Приморско (73,4), Ботевград (72,5) и Созопол (71,4). С показатели малко над 70 са също така Благоевград, Ботевград, Карлово, Рила и Своге. Четирите данъка, които генерират по-голямата част от собствените приходи на общините са: данък върху недвижимите имоти за юридическите лица, вариращ между 0,1‰ и 4,5‰ от данъчната оценка на имота според допустимото по ЗМДТ; Данък върху възмездното придобиване на имущество със законово допустими граници от 0,1% до 3% от стойността на придобития имот; Данък върху превозни средства и леки автомобили с мощност от 74 kW до 110 kW след отчитане на екокомпоненти за Евро 1 и Евро 2, като тук данъкът варира от 1,21 до 4,62 лв. на киловат; Патентен данък за търговия на дребно до 100 кв. м чиста търговска площ на обект с допустими граници от 2 до 20 лв. на квадратен метър според ЗМДТ.

Първа банка в България премина границата от 40 млрд. лв. активи под управление. Делът на петте най-големи банки в страната пък доближава 77% - на фона на рекордните активи на банковата система. Обединена българска банка продължава да е начело в класацията, като към 30 юни тя управлява активи за 40.1 млрд. лв. Следващите две банки имат активи за по над 37 млрд. лв. Банка ДСК е с 37.8 млрд. лв., а Уникредит Булбанк с 37.1 млрд. лв. Общо трите най-големи банки в страната имат активи за 115.1 млрд. лв., което е 57% от общите на банковата система. Ако добавим и следващите две банки – Пощенска банка (24.3 млрд. лв.) и Първа инвестиционна банка (15.8 млрд. лв.), този процент расте до 76.91 на сто спрямо 76.65 на сто преди тримесечие и 76.18 на сто 12 месеца по-рано. Общите активи на банковата система растат рекордните 201.9 млрд. лв. срещу 178.4 млрд. лв. преди година. Централна кооперативна банка е все по-близо до границата от 10 млрд. лв. на активите. С 9.4 млрд. лв. тя заема шестото място, като оставя след себе си ПроКредит Банк (4.8 млрд. лв.) и Алианц банк (4.5 млрд. лв.). Десетката се допълва от Ти Би Ай Банк и Инвестбанк, които управляват по около 3.8 млрд. лв.

Фонд на фондовете (ФнФ) подписа първия договор за настоящия програмен период с „Витоша Венчърс II“ ООД, избран за управлението на Фонд „Предприемачество – Ранен етап“. Очаква се да бъде акумулиран ресурс от €33,3 млн., от които €30 млн. публични средства, осигурени по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021–2027 (ПКИП), съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Избраният изпълнител се ангажира да привлече над €15 млн. частен ресурс, които ще вложи в крайни получатели в допълнение на публичните средства. Фонд мениджърът е продължение на „Витоша Венчър Партнърс“ ООД, които управляваха близо €26 млн. през предходния програмен период и осъществиха над 100 инвестиции. Фондът предвижда подкрепа за 78 предприятия, основно стартиращи, включително такива в начален етап на развитие, фаза ускоряване или на ниво концепция. От тях най-малко 44 трябва да бъдат новосъздадени (т.е. с до 3 г. от датата на регистрация). Индивидуалното финансиране може да бъде в размер от €25 хил. до €1 млн., като близо половината от подкрепените предприятия следва да бъдат извън Югозападния регион. Инвестиционният период продължава до края на 2029 г., а първите сделки на посредника се очаква да бъдат реализирани на пазара още през тази година.

Оборотът на Българската фондова борса (БФБ) през юли 2025 г. се увеличава с близо 21% в сравнение с юни и с почти 9% за периода януари-юли 2025 г. спрямо януари-юли 2024 г. Оборотът през миналия месец достига над 150,7 млн. лева в сравнение с повече от 124,9 млн. лева през предходния месец, или с 20,65% повече. За периода януари-юли оборотът на БФБ възлиза на над 598,3 млн. лева при почти 549,6 млн. лева за януари-юли 2024 г.

Българската компания „ДЕ 5 СТУДИО“ ООД – официален и ексклузивен представител на международната мебелна марка Kave Home – стартира изграждането на нова логистична база в Индустриален парк София-Божурище. Проектът е на стойност 8.1 млн. лева и е сертифициран като инвестиция клас „А“ по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). Дружеството придоби парцел от 16 268 кв. м след подписан договор с Национална компания индустриални зони (НКИЗ). Съоръжението ще се използва за съхранение и логистична обработка на мебели за дома и офиса, като в резултат на проекта се очаква откриването на четири нови работни места. „ДЕ 5 СТУДИО“ е официален представител на испанския бранд Kave Home – мебелна марка с глобално присъствие в над 80 държави и над 100 магазина. В България компанията оперира с шоурум на бул. „Витоша“ в София, а новата база ще отговори на разширяващите се обеми продажби и нуждите от по-ефективна дистрибуция. Индустриалният парк София–Божурище е сред най-динамичните зони в страната, с над 3 млн. кв. м площ и вече привлечени 43 инвеститори от сектори като автомобилостроене, логистика, високи технологии и производство. Паркът разполага с пълна инженерна инфраструктура – електрозахранване, газификация, канализация, водоснабдяване и оптична свързаност.

Производителят на чипове Melexis, който работи основно за автомобилната индустрия, инвестира в софийския завод, който е най-големият производствен обект в рамките на белгийската група, като само за тази година са предвидени 11 млн. евро. Макар че чиповете на Melexis се използват в различни индустрии, най-големият дял - 90%, е насочен към автомобилните производители. Плановете са постепенно компанията да диверсифицира клиентите, за което целта е до 2030 г. продажбите за аутомотив да нараснат с 10%, а тези за другите индустрии - с 15%. Общо групата е доставила 1.7 млрд. чипа през 2024 г. През 2025 г. групата планира капиталови разходи за общо 11 млн. евро в София. На групово ниво бюджетът за инвестиции на Melexis е около 50 млн. евро. Наскоро компанията откри нов офис в Шанхай, където премести екипа си, за да може да се фокусира върху продажбите. Нов малък офис има и в Тайпе. Във Франция в началото на годината екипът също е преместен в нова сграда с офис част и помещения с по-голяма лаборатория.

Трети автоматизиран склад в Дистрибуционния център на "Юск" (JYSK) в Индустриален парк София-Божурище се очаква да бъде готов през 2028 г., като планираната инвестиция в обекта възлиза на около 40 млн. евро. Средствата са от собствен капитал на компанията, като досега в Дистрибуционния център компанията е инвестирала 112 милиона евро. В момента в Центъра работят над 300 човека, от които около 40 жени са правоспособни водачи на електрокари и друга транспортна техника. Като цяло за "Юск" в България работят над 800 човека, заедно с тези в магазинната мрежа. Компанията в страната има общо 57 обекта, а през август предстои отварянето на още два магазина - в София и в Козлодуй. В дистрибуционния център се обслужват магазините на "Юск" в България, Румъния, Гърция, Турция и 6 франчайз държави. В Дистрибуционния център голяма част от процесите са автоматизирани. В двата напълно автоматизирани склада съхранението на стоката е без човешка намеса, като движенията се извършват посредством конвейери, роботи, кранове.

Българската „Квинс Арго“ ще инвестира 25 млн. лв. в разширение на действащата си птицеферма в село Козма Презвитер, край Омуртаг. Във фермата, в която се отглеждат кокошки носачки, в момента работят 30 души, като се предвижда да бъдат наети още 15. Проектът получи подкрепата на местната власт, след като Общинският съвет в Омуртаг реши да издаде сертификат за инвестиция клас В на дружеството. Строителството ще се осъществи върху площ от около 11 000 кв.м., която впоследствие ще бъде населена с кокошки носачки.„Квинс Арго“ ЕООД за 2022 г., дружеството е приключило годината с печалба от 1.3 млн. лв. Управител и едноличен собственик на капитала е Азиз Мустафа Азиз. Фирмата, която е правоприемник на „КВИНС-АРГО И С-ИЕ, СД“ след промяна на правната форма през 2018 г., разполага с 17-годишен опит в производството и предлагането на висококачествени яйца за консумация. Стартира дейността си през 1996 г. с първата си ферма в село Буйново, община Търговище. През 2012 г. отваря втората си ферма именно в село Козма Презвитер, община Омуртаг.

Пощенска банка успешно издаде емисия покрити облигации на стойност 500 милиона евро, с матуритет 7 години, купон 3м EURIBOR + 80 базисни точки. Citi бе водещ организатор по емисията, а облигациите бяха регистрирани и допуснати до търговия на Люксембургската фондова борса. Покритите облигации са издадени по българския Закон за покритите облигации (ЗПО), който през 2022 г. транспонира Европейската директива за покритите облигации (Directive 2019/2162) в законодателството на страната. Издаването на емисията бе лицензирано от Българската народна банка (БНБ) след успешно завършена процедура по издаване на разрешение по реда на ЗПО.

"Алкомет" АД намалява загубата с 12% на годишна база до 3 млн. лв. за полугодието на 2025 г. Компанията произвежда алуминиево фолио за домакински цели, алуминиеви профили, алуминиеви листове и други продукти, включително за автомобилната индустрия. Суровината му е скрап, който основно се внася. Всичко това прави дружеството изложено на световната конкуренция. Продажбите се увеличават с 15% на годишна база до 303 млн. лв. за периода януари-юни 2025 г. Основните акционери са "Алуметал" АД със 73,25% и FAF METAL SANAYII VE TICARET AS с 16,86%. Произведената валцова и пресова продукция от дружеството за първата половина на 2025 г. е 36 056 метрични тона, което е със 7 % по-малко, сравнено със същия период на 2024 г. Основните пазари на "Алкомет" АД са Италия с 22,3%, Германия с 18,1%, Полша с 15,9%, САЩ със 7,4%, Холандия и Испания с 4,5%, Франция с 4,1%, България с 3,5% и други.

Годишната инфлация в еврозоната се очаква да бъде 2,0% през юли 2025 г., което е стабилно в сравнение с юни, показва експресна оценка на Евростат. Разглеждайки основните компоненти на инфлацията, се очаква храните, алкохолът и тютюнът да имат най-висок годишен темп през юли (3,3% в сравнение с 3,1% през юни), следвани от услугите (3,1% в сравнение с 3,3% през юни), неенергийните промишлени стоки (0,8% в сравнение с 0,5% през юни) и енергията (-2,5% в сравнение с -2,6% през юни). Предварителните данни на Евростат отчитат, че месечната инфлация в еврозоната през юли остава без изменение (0,0). Най-значително е повишението на цените на годишна база през юли в Естония (5,6 на сто), Словакия и Хърватия (4,5 на сто и за двете) и Латвия (3,9 на сто). Най-ниска е инфлацията в Кипър (0,1 на сто), Франция (0,9 на сто) и Ирландия (1,6 на сто). През юли няколко държави са били в дефлация на месечна основа, сочат още предварителните данни на Евростат. Общото ниво на цените на стоките и услугите в Италия се е понижило с 1 на сто, следвана от Белгия с -0,8 на сто, Испания и Португалия с -0,4 на сто и за двете, Гърция и Люксембург с по -0,3 на сто. В Австрия цените остават без промяна през юли на месечна база.

Автомобилната индустрия на Европейския съюз през 2023 г. е генерирал вътрешна добавена стойност от потребители извън ЕС в размер на 91,6 млрд. евро, като се отчита увеличение от 74% спрямо 2010 г. (52,7 млрд. евро) и 7% спрямо 2022 г. (85,4 млрд. евро). САЩ е най-големият потребител на автомобилни продукти от ЕС с 20% участие в общата вътрешна добавена стойност. Делът на Китай, който се превърна в голям пазар за автомобилния сектор на ЕС, нараства от 9% през 2010 г. до 20% през 2021 г., но спада до 16% през 2023 г., като страната заема второто място в списъка с най-големите потребители. Обединеното кралство се нарежда на трето място с принос от 15% към вътрешната добавена стойност на ЕС. Между 2010 и 2023 г. добавената стойност на ЕС от китайския пазар бележи най-голям ръст – 211% от 4,8 млрд. евро до 14,8 млрд. евро. Русия пък бележи най-голям спад – 73% от 3,2 млрд. евро на 0,9 млрд. евро. През 2023 г. добавената стойност в автомобилната индустрия извън ЕС, стимулирана от крайното потребление в Съюза, достига 34,4 млрд. евро. Това е увеличение в номинална стойност от 130% от 2010 г. насам (14,9 млрд. евро) и 6% спрямо 2022 г. (32,2 млрд. евро). По-голямата част от добавената стойност в чуждестранната автомобилна индустрия от потреблението в ЕС отива при производители от Япония – 14%, Обединеното кралство и Китай – по 12%. Между 2010 и 2023 г. най-голям ръст, свързан с потреблението в ЕС, отчитат автомобилните сектори на Северна Македония – 5322% от 4 млн. евро на 194 млн. евро, Сърбия – 713% от 61 млн. евро на 500 млн. евро, и Мексико – 567% от 437 млн. евро на 2,91 млрд. евро. Най-голям спад отчита Русия – 37% от 100 млн. евро на 63 млн. евро.

Управителният съвет на Международния валутен фонд (МВФ) одобри отпускането на транш от приблизително 2 млрд. долара за Аржентина, част от спасителен заем в размер на 20 млрд. долара за южноамериканската държава. Това е първият част от заема и е сигнал за значителна подкрепа за президента на Аржентина Хавиер Милей, който провежда реформи, насочени към стабилизиране на финансовото състояние на страната. "Решителното прилагане на политиките подпомогна плавния преход към по-гъвкав режим на валутния режим, с намаляваща инфлация и продължаващ икономически растеж", се казва в изявление на МВФ, като същевременно се признава, че Аржентина не е постигнала целта си за натрупване на нетни международни резерви в средата на юни. Миналата седмица служителите на МВФ съобщиха, че с правителството на страната са постигнати договорености по политиките, включващи запазване на фискалната политика и възстановяване на (брутните) резерви. "Това ще бъде допълнено от по-нататъшни действия за създаване на по-отворена, устойчива и пазарно базирана икономика", заявиха от МВФ.

Промишленото производство в Азия продължи да се влошава през юли, показват частни проучвания. Слабото глобално търсене и продължаващата несигурност около американските мита оказват натиск върху бизнес настроенията в региона, предаде Ройтерс. Това допълнително застрашава и без това крехкото икономическо възстановяване. Изследванията са проведени преди финализирането на търговските споразумения между Япония, Южна Корея и САЩ. Според някои анализатори тези споразумения дават надежда, че намаляването на несигурността може да подкрепи промишленото производство в близките месеци. Юлските данни показват свиване на индустриалната активност в големи износителки като Япония и Южна Корея – ясен сигнал за сериозните предизвикателства пред региона, зависим от глобалната търговия. Политиката на президента Доналд Тръмп и въведените мита поставят под въпрос самите основи на световната търговска система, на която Азия дълго време разчиташе. В Китай също се наблюдава спад в индустриалното производство. Забавянето на икономическия растеж принуждава производителите да ограничават производствените обеми - негативен сигнал за цялата регионална икономика. Индексът на производствената активност на "Ес енд Пи Глобал Чайна"  S&P Global China спадна до 49,5 пункта през юли, при 50,4 пункта през юни, като се оказа под очакванията на анализаторите и под границата от 50 пункта, която разделя растеж от свиване. Данните потвърждават резултатите от официалното проучване от предходния ден, което отчете четвърти пореден месец на спад в китайското производство. Причините: забавяне на износа на фона на очакваните нови мита от САЩ и слабо вътрешно потребление. Индексът на производствения сектор в Япония, изготвен от "Ес енд Пи Глобал Джапан" (S&P Global Japan), също се понижи – от 50,1 пункта през юни до 48,9 пункта през юли. Това е допълнително потвърждение, че американските мита оказват негативен ефект върху четвъртата по големина икономика в света. По-голямата част от данните са събрани преди подписването на търговското споразумение между Япония и САЩ, с което митата върху японските продукти бяха намалени от обявените първоначално 25 на сто на 15 на сто. Южна Корея отчете шести пореден месец на спад в производството. Глобалният PMI индекс за страната се понижи до 48,0 пункта от 48,7 пункта през юни. Производственият обем и новите поръчки са се свили още по-рязко, като според анализи вътрешната икономическа слабост е допълнително изострена от търговската политика на САЩ, заяви Усама Бхати от "Ес енд Пи Глобъл Маркет Интелиджънс" (S&P Global Market Intelligence). Данните са събрани между 10 и 23 юли – преди подписването на търговското споразумение между Южна Корея и САЩ, с което митата също бяха редуцирани до 15 на сто. Индия остава ярко изключение. Благодарение на силното външно търсене, промишленото производство отбеляза най-бързия си ръст от 16 месеца насам. Въпреки това бизнес доверието спадна до тригодишно дъно заради нарастващия ценови натиск, конкуренцията и липсата на напредък в търговските преговори със САЩ. Проучванията отчитат ръст на производството и във Филипините и Виетнам, докато в Тайван, Индонезия и Малайзия се наблюдава спад на промишлената активност.