Цените на производител в еврозоната, както и в целия ЕС се понижиха по-силно от очакваното през месец април спрямо месец март, като цените на производител в България отбелязаха най-силен спад в рамките на съюза. Това показват данните на европейската официална статистика Евростат. В България производствените цени се понижиха през април с цели 4,9% спрямо март, когато отбелязаха спад с едва 0,5%. В същото време в България ръстът на производствените цени на годишна база остава най-солиден в ЕС. В България те скочиха със 17% спрямо година по-рано след повишение с 22% през март, като това е най-солидният растеж на цените на производител в рамките на целия Европейския съюз. Цените на производител в еврозоната се понижиха през април с 2,2% спрямо март, когато се свиха с 1,7%, докато очакванията бяха за понижение с 1,8 на сто. Това е най-рязкото месечно понижение на цените от април 2023 г. В рамките на целия ЕС производствените цени се понижиха с 2,1% спрямо предходния месец, когато се понижиха с 1,6 на сто. През април след България по спад на цените са Франция (спад с 4,3%) и Ирландия (спад с 4%). Повишение на цените е отчетно в Кипър (с 0,3%), Малта и Словения (с по 0,2%), както и в Латвия и Люксембург (с по 0,1%). Спрямо година по-рано растежът на производствените цени в ЕС се забави през април до 0,6% от 2,1% през март, а в еврозоната - до 0,7% от 1,9% месец по-рано. Това е най-сериозното нарастване на цените на производител в еврозоната от март 2023 г. насам. Най-солиден спад на цените на производител на годишна база беше отчетен в Литва (спад с 3,4%), Португалия (с 2,4%) и Чехия (с 1,4%).

Значително намаление се наблюдава в производството на кафяви и лигнитни въглища в България – с 28,5%, които съставляват 96,4% от общото производство на твърдите горива. Това показват предварителните данни за 2024 г., които Националният статистически институт. С 21,7% намаляват и доставките на твърди горива през миналата година, отчита статистиката. За една година вложените в рафинериите суровини за производство на нефтопродукти се увеличават с 6,3%, като основен дял в тях има суровият нефт – 91,6%. С 6,4% е ръстът при производството на нефтопродукти. В НСИ регистрират увеличение с 4,9% на доставките на нефтопродукти през 2024 г. Производството на природен газ намалява с 15,7% спрямо 2023 година, а доставките в страната се увеличават със 7,4%. В НСИ констатират, че при брутното производство на електрическа енергия също се наблюдава намаление на годишна база – с 5,5%. Преобладаващ дял в него и през миналата година продължава да има производството на електрическа енергия от ядрена енергия и въглища – 64,6%, въпреки че бързо се увеличава делът на електрическата енергия, произведена от централи, които използват слънчева енергия – 13,3%. Същевременно доставките на електрическа енергия повишават нивото си от 2023 г. с 1,6%. В сравнение с 2023 г., през миналата година се наблюдава увеличение на брутното производство при топлинната енергия с 1,9% и на доставките – с 1,8%.

Базираната в Гърция глобална индустриална и енергийна компания Metlen обяви, че е подписала необвързващо споразумение за влизане в процеса на придобиване на 75% дял в българския бизнес за търговия с енергия "Мост Енерджи“ АД. Проектите за възобновяеми активи и системи за съхранение на енергия от батерии (BESS) на "Мост Енерджи" не са част от придобиването. "Мост Енерджи" е компания за търговия с енергия със седалище в българската столица София. Тя обслужва 897 промишлени и търговски клиенти с висока консумация (B2B) и действа като агрегатор за 143 клиенти, уточнява гръцкото издание. Чрез това придобиване, Metlen се стреми да получи надеждна оперативна платформа в България, която ще улесни разширяването на настоящата клиентска база на компанията, като същевременно ще засили физическото ѝ присъствие в страната. Освен това, чрез дейността на "Мост Енерджи" като агрегатор, Melten ще затвърди позицията си в региона, тъй като ще управлява портфейли от ВЕИ единици на трети страни и собствени. Споразумението е част от по-широкия стратегически план на Metlen, който е насочен към разширяване на B2B портфолиото, както и на доставките на енергия в Югоизточна Европа.

Основателят на софтуерната компания "Хаос софтуер" Петър Митев е придобил офис сградата FairPlay Business Hub в софийския квартал "Хладилника". Това е станало чрез банков заем чрез дружеството на Митев "Фърст биг ориндж гардън" EООД. Сделката е с цел доходност, като съществуващите наемни договори остават в сила. Продавач е "ФеърПлей Пропъртис АДСИЦ" (FPP), един от най-дългогодишните инвеститори в бизнес, жилищни и ваканционни имоти на местния пазар. Сградата разполага с РЗП от 12 560 кв.м, които са разделени на 7 надземни и 2 подземни етажа със 106 паркоместа. След като Митев продаде основана от него компания се насочи към образованието, а през 2024 г. придоби и друга офис сграда - построената, но неизползвана никога от "Алфа банк", на "Цариградско шосе".

Рекорден товарооборот от над 845 000 тона са обработени на пристанищен терминал "Варна-Запад" през месец май 2025 г., съобщи операторът "Пристанище Варна" ЕАД. От началото на годината до сега през терминала са преминали общо 3 милиона тона товари, което е ръст от 12% спрямо същия период на 2024 г. Налице е увеличение при зърнените товари с 200% повече спрямо предходната година. Към момента товарооборотът е близо 600 хиляди тона и по двете направления "внос" и "износ". Въведеният в експлоатация през 2024 г. зърнен терминал "Варна-Запад" допринесе за осъществяване на поставените цели. След приключване на дейностите по монтажа на новото технологично оборудване на 15-то корабно място на пристанищния терминал, капацитетът за обработка на зърно ще възлиза на над 2 милиона тона годишно. Приходите на "Пристанище Варна" възлизат на над 83.5 милиона лева през 2024 г., което е спад с 1.5 милиона спрямо предходната година. Печалбата му също намалява до 8.3 млн. лв. при над 14.6 млн. лв. през 2023 г. Основната причина за това са увеличените разходи за външни услуги и заплати. Капиталът на "Пристанище Варна" ЕАД възлиза на близо 8.5 милиона лева. Дружеството се управлява от 5-членен Съвет на директорите. Негов председател е Тихомир Илиев Тодоров, а заместник-председател е Александър Миладинов Александров. Останалите членове на директорския борд са Фридрих Катцер, назначен от транспортния министър и Кирил Василев Карагьозев, назначен след проведен конкурс като представител на държавата. Петият член на директорския борд е Ивайло Славов Гавраилов, който е и изпълнителен директор на "Пристанище Варна". Той заема поста от юни 2022 г. след проведен конкурс. В компанията работят 1245 служители, като задълженията към персонала възлизат на близо 4 милиона лева към края на 2024 г. Общо разходите за персонала възлизат на над 51.2 млн. лв. за миналата година. Това означава, че бруто средната заплата е над 3400 лв. Възнагражденията на ключовия управленски персонал възлизат са в размер на 456 хил. лв., което е увеличение с около 50 000 лв. спрямо 2023 г.

Булбанк стартира кампания „Готови за еврото“ в рамките до края на юли, всички индивидуални клиенти на банката ще могат да внасят средства по собствена сметка на каса без такса, независимо от размера и броя на вноските за периода. За същия период, банката премахва и таксата при депозит на банкомат в рамките на дневния лимит до 4 хиляди лева. Банката продължава да работи активно в изпълнение на подготовката си за приемане на еврото.

Комисията за финансов надзор (КФН) е одобрила най-новата емисия облигации на „Ай Ти Еф Груп“ АД да бъде качена за търговия на Българската фондова борса (БФБ). Емисията е в размер на 8 млн. евро, разпределени в 8 хил. броя обикновени, лихвоносни, безналични, поименни, свободнопрехвърляеми, необезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 1000 евро. Облигациите са емитирани на 4 април 2025 г. Матуритетът им е 7 години и 2 месеца (86 месеца), а падежът е определен на 4 юни 2032 г. Емитентът има право да упражни кол опция (обратно изкупване на облигациите) на датите на 10-о, 11-о, 12-о и 13-о лихвено плащане, а облигационерите - две пут опции (пут опция при промяна в контрола на емитента и пут опция при неприемане на облигациите за търговия на регулиран пазар до 6 месеца от датата на емитирането им). Годишната лихва е определена на 13%, като се предвижда лихвени плащания да се правят на всеки 6 месеца. Главницата се предвижда да бъде изплатена на пет вноски по 1 млн. евро, като се започне от 4 декември 2029 г. На падеж се предвижда изплащането на финалните 3 млн. евро. Облигациите бяха реализирани при условията на частно пласиране. Над 100 инвеститора са поканени да запишат от новите книжа, като сред тях са както институционални инвеститори в лицето на чуждестранни инвестиционни фондове, взаимни фондове и инвестиционни посредници, така и индивидуални лица. Дружеството ще използва средствата за разширяване на дейността и клиентската си база, включително за разработването и пускането на нови кредитни продукти на пазара, съобщават от компанията. Ще продължат и инвестициите в платформата на компанията, чрез която се обработват повечето от клиентските заявления за кредити.

Акционерите на „Сирма Груп Холдинг“ АД са одобрили разпределянето на брутен дивидент в размер на 0,02 лева на акция на проведеното на 3 юни 2025 г. общо събрание. Печалбата на дружеството за 2024 г.възлиза на почти 3,257 млн. лева. От нея близо 325,7 хил. лева се отнасят към фонд „Резервен“ на компанията. Остатъкът от печалбата за разпределяне възлиза на над 2,9 млн. лева. Остатъкът ще се отнесе като неразпределена печалба.

Строителната активност в еврозоната продължи да се свива в средата на второто тримесечие на 2025 г., като темпът на спад се ускорява на месечна база, според проучване на строителната активност, проведено от Hamburg Commercial Bank (HCOB). Индексът на мениджърите по поръчките (PMI) за строителния сектор падна от 46 през април до 45,6 през май, което показва по-рязко и по-изразено свиване на активността в еврозоната. Негативните тенденции отразяват по-рязък спад както в Германия, така и във Франция, като последната регистрира най-бързия си спад от три месеца насам. За разлика от това, италианските строителни фирми регистрираха трети пореден месец на растеж на активността, въпреки че темпът на растеж беше умерен. Активността в жилищното строителство отбеляза най-голям спад, въпреки че спадът в търговското и инфраструктурното строителство също беше сравнително рязък. И трите сектора обаче регистрираха по-изразен спад в сравнение с април. Строителните компании в еврозоната продължиха да се сблъскват със слабо търсене през май. Френските компании регистрираха най-рязък спад на новите поръчки, докато ситуацията в германския строителен сектор също се влоши. Италианските компании обаче регистрираха значително увеличение на новите поръчки. На фона на негативните тенденции, строителните компании продължиха да съкращават работната си сила през май, като темпът на загуба на работни места достигна 3-месечен връх. Съкращенията на работни места в германския строителен сектор се увеличиха рязко в сравнение с април, но френските компании регистрираха най-малкия спад в броя на работните места от август 2024 г. Темпът на създаване на работни места в италианските строителни компании достигна петмесечен връх. Въпреки отчетения спад, строителните компании в еврозоната отчетоха оптимистични перспективи за бизнес активността през следващата година през май, което се случва за първи път от февруари 2022 г. Германия и Италия регистрираха положителни перспективи, като индексите за бъдеща активност достигнаха съответно 40- и 12-месечни върхове. Фирмите във Франция обаче бяха най-песимистични през последните три месеца.

Глобалните инвестиции в енергия ще скочат до рекордните 3.3 трлн. щ. долара през тази година, въпреки политическата несигурност и геополитическото напрежение, пише в публикуваното на 5 юни десето издание на проучването на сектора (World Energy Investment) на Международната агенция по енергетика (МАЕ). Най-голям принос за мощния ръст ще имат технологиите за чиста енергия, които ще привлекат двойно повече средства от изкопаемите горива. Китай затвърждава позицията си на най-голям енергиен инвеститор в света, а в слънчевите фотоволтаични системи ще бъдат вложени повече капитали от която и да било друга технология. Вложенията в зелени проекти – възобновяеми енергийни източници, ядрени мощности, мрежи, съхранение, нискоемисионни горива, ефективност и електрификация, ще се повишат до рекордните 2.2 трлн. долара през 2025-а, пише в доклада на МАЕ. Инвестициите в суров петрол, природен газ и въглища се очаква да са в размер на 1.1 трлн. долара. През последното десетилетие делът на Китай в глобалните разходи за чиста енергия се е увеличил от 25% до почти 33% благодарение на стратегическите вложения в широк кръг технологии, включително за генериране на електричество от слънце, вятър, вода и атомни реактори, за батерии и електрически автомобили. Докато световните вложения в петрол и газ гравитират към Близкия изток. МАЕ посочва в доклада си, че тенденциите показват ясно наближаването на нова „Електрическа епоха“. Преди десет години инвестициите в изкопаеми горива са били с 30% по-високи отколкото в мощности за производство на електроенергия, мрежи за разпределение и съхранение. През тази година обаче електрическите вложения се предвижда да са с около 50% по-високи от общия размер на средствата, похарчени за доставките на черно злато, синьо гориво и въглища на пазара. Инвестиционен отличник сред нискоемисионните енергийни източници са слънчевите фотоволтаични системи, в които се очаква да се влеят 450 млрд. щ. долара през 2025-а. Средствата за производството на батерии за съхранение на енергия също растат бързо и ще надхвърлят 65 млрд. долара. Капиталовият приток в ядрена енергия е нараснал с 50% през последните пет години и е напът да достигне 75 млрд. долара. Тревожен сигнал за сигурността на електрозахранването е спадът на вложенията в електропреносни мрежи, които в момента с в размер на 400 млрд. долара годишно и не успяват да достигнат темпото на разходите за производство и електрификация. Поддържането на електрическата сигурност изисква инвестициите в мрежи да се увеличат до размера на средствата за генериране до началото на 2030-а, което обаче се възпрепятства от продължителните процедури за издаване на разрешителни и недостатъчното предлагане на трансформатори и кабели, заключават експертите на МАЕ. По-ниските цени на суровия петрол и очакваното по-слабо потребление ще са причина за първия годишен спад от около 6% на вложенията в добива на черно злато от пандемията от КОВИД-19 през 2020-а насам. За разлика от него, инвестициите в нови съоръжения за втечнен природен газ са в сериозен възход в очакване на реализирането на новите проекти в Съединените щати, Катар, Канада и на други места по света. Прогнозите са, че между 2026-а и 2028-а глобалният пазар на горивото ще постигне най-големия в историята ръст на производствения капацитет. Разпределението на енергийните разходи е изключително неравностойно в световен разрез, като много развиващи се икономики, най-вече в Африка, се борят да привлекат капитали за енергийна инфраструктура. В момента Черният континент има едва 2% дял от глобалните инвестиции в чиста енергия, въпреки че там живеят 20% от населението на глобуса.

Китай и Индия одобриха изграждането на най-големия капацитет от нови електроцентрали на въглища от десетилетие насам, стремейки се да засилят енергийната сигурност. По данни на Международната агенция по енергетика Китай е дал зелена светлина за почти 100 гигавата нови въглищни централи през 2024 г., а Индия - за още 15 гигавата, с което глобалните одобрения са достигнали най-високото си ниво от 2015 г. насам. „Капацитетът на въглищата се увеличава“, заяви изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол в интервю, когато агенцията публикува годишния си доклад за инвестициите в енергетиката в света. По думите му „Степента на използване на капацитета в Китай е по-ниска, отколкото в предишни години. Те го използват главно, когато има големи предизвикателства за посрещане на търсенето на електроенергия.“ През 2025 г. глобалните инвестиции в чиста енергия ще бъдат два пъти по-големи от разходите за изкопаеми горива - 2,2 трилиона долара за възобновяеми енергийни източници и 1,1 трилиона долара за нефт, природен газ и въглища. Очаква се през 2025 г. разходите за слънчева енергия да достигнат 450 млрд. долара, което ще я превърне в най-големия единичен получател на инвестиции в енергетиката в света.