Притокът на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България от януари до декември 2024 г. е положителен в размер на 1,497 млрд. евро, като е по-малък с 1,786 млрд. евро (54,4%) спрямо година по-рано, когато беше 3,284 млрд. евро. Това показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ), които подлежат на ревизия в бъдеще. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е на плюс с 211,3 млн. евро за януари – декември 2024 г. Той е по-малък с 455 млн. евро спрямо същия период година по-рано. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е на минус с 15,2 млн. евро (в т.ч. отрицателен поток от 24,8 млн. евро за Русия), при отрицателен нетен поток от 13,2 млн. евро за януари – декември предходната година. Статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 1,327 млрд. евро, при положителна стойност от 2,938 млрд. евро за януари – декември 2023 г. Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е на минус с 40,7 млн. евро, при отрицателна стойност от 320,7 млн. евро година по-рано. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за миналата година са от Австрия (426,7 млн. евро), Гърция (295,1 млн. евро) и Италия (245,9 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци – към Люксембург (436,7млн. евро) и САЩ (378,9 млн. евро). Нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари – декември 2024 г. възлиза на 455,4 млн. евро, при 639,5 млн. евро за януари – декември 2023 г.

Търговският баланс на България за декември е отрицателен и е 724 млн. евро. Дефицитът за същия месец на 2023 г. беше 554.7 млн. евро. За януари – декември показателят също е отрицателен и е в размер на 5.47 млрд. евро (5.3% от БВП*) при дефицит от 3.93 млрд. евро (4.1% от БВП) за същия период на 2023-а. Това съобщават от Българската народна банка. Износът на стоки е за 3.18 млрд. евро за декември като намалява с 80.7 млн. евро в сравнение с този за същия месец на 2023 година. Между януари и декември експортът е бил в размер на 42.43 млрд. евро (41.5% от БВП), като намалява с 1.10 млн. евро спрямо този за дванадесетте месеца на 2023 година. Тогава е бил 43.54 млрд. евро, или 46% от БВП на стната. Българският износ за януари – декември 2023 г. също намалява на годишна база (със 7.6%). Вносът на стоки за декември е на стойност 3.90 млрд. евро, като нараства с 88.5 млн. евро спрямо същия месец на 2023 година. Между януари и декември импортът е бил 47.90 млрд. евро (46.8% от БВП), като се увеличава с 438.2 млн. евро спрямо същия период на 2023 година. Тогава той е бил 47.47 млрд. евро, или 50.1% от БВП на страната. Вносът за януари – декември 2023 г. намалява на годишна база (с 9.1%). Салдото по услугите е положително в размер на 448.9 млн. евро, но леко намалява. През декември 2023 г. показателят е положителен и е бил 597 млн. евро. Между януари и декември салдото е положително и е 7.51 млрд. евро (7.3% от БВП) при положително салдо от 7.81 млрд. евро (8.2% от БВП) за същия период на 2023 година.

Лидерът в търговията с авточасти в Румъния АД Auto Total иска да навлезе в България чрез придобиване на българската "Ауто хит". Сделката би увеличила бизнеса на румънската верига, която на родния си пазар има над 90 склада и собствен автопарк от 800 коли, използван за дистрибуция на авточасти. Активните ѝ клиенти в Румъния са над 15 хиляди, а на ден се правят над 35 хил. поръчки. Освен в северната ни съседка AD Auto Total има централен склад и клонове в унгарските градове Будапеща и Дебрецен, а също така има регионален хъб и три клона в Молдова. Приходите на компанията за 2023 г. са малко над 440 млн. евро и печалба 24 млн. евро. Броят на служителите към 2024 г. вече са близо 1700, от които 130 се грижат за обработка на поръчките в контактния център на компанията. Мажоритарен собственик с 90% е Михай Александру Стайку. "Ауто хит" е основана през 2002 г. и е регистрирана в Русе. Там се намира и централният склад на компанията, като има още близо 30 обекта в различни градове из цялата страна. Клиентите ѝ са над 3000. Тя, както и румънската компания са част от AutoDistribution International (ADI), едно от големите световни сдружения в бизнеса с авточасти. През 2023 г. "Ауто хит" отчита приходи от 60.2 млн. лв и печалбата от 4.3 млн. лв.. Служителите на дружеството към ноември миналата година са 279 души. Съдружници в него са Милен Кунчев (с дял от 55%), Златан Джурелов (40%), като 5% притежава и Пламена Кунчева. Макар "Ауто хит" да не е най-голямата компания в страната за продажба на авточасти, тя се нарежда сред разпознаваемите имена. Лидер е "Интер карс България", която за 2023 г. е с оборот 607 млн. лв. Полската компания майка от своя страна управлява няколкомилиарден бизнес, а през 2022 г. се нареди на второ място сред търговците на авточасти в Европа. През 2023 г. "Елит кар", друг водещ автотърговец, отчита приходи 138.7 млн. лв. Тя разполага с обекти във всички областни градове на страната. Друга от водещите компании за внос и търговия с авточасти е "Ауто плюс България", която за 2023 г. е отчела оборот 123.4 млн. лв. Нейната централна база е в София, но разполага с логистична база в Русе, както и е изградила дистрибуторска мрежа от 35 склада. Също с 35 обекта из страната "Тех-ко" е друг от лидерите в бранша. За 2023 г. тя е отчела приходи 94.8 млн. лв. Дългогодишният бивш номер едно на местния пазар "Евро 07" от своя страна по приходи е по-близо до "Ауто хит". За последната отчетена година те са 48.5 млн. лв. Тя разполага с 25 обекта из страната, като има по един офис и в Северна Македония и Сърбия.

Вoдeщият пpoизвoдитeл нa caнитapни издeлия зa eжeднeвнa и бoлничнa yпoтpeбa "Ceптoнa Бългapия" ще разширява дейността си чрез изграждане на нов цех за нетъкан текстил в Русе. Предстои значително разширяване на дейността на компанията чрез изграждането на цех за нетъкан текстил, производствена линия и складови помещения. Инвестицията възлиза на 40 млн. лева. Първата фаза на проекта се очаква да завърши до средата на май, като ще бъдат създадени около 50 нови работни места. Втората фаза ще стартира през 2026, а след приключването ѝ персоналът ще нарасне до приблизително 450 души спрямо настоящите малко над 300, като ще се увеличи и заетостта в други производствени звена. През последните 17 години „Септона България“ е вложила близо 100 млн. лева в развитието на производствените си мощности в страната. Фабриката на компанията се намира в Източната промишлена зона на Русе и произвежда мокри кърпички с различни аромати, свойства и предназначение. Основана през 2007 г., фирмата е част от гръцката група Septonа, която е създадена през 1975 и в момента изнася продукцията си в над 70 държави. Единственото ѝ производствено съоръжение извън южната ни съседка е разположено в Русе.

Разградският производител на пшенични изделия и брашна Млин-97 изпълнява проект за модернизация на технологичните операции с европейско финансиране. Компанията инвестира 1,1 млн. лв. във внедряването на иновативен процес, който е собствена разработка и според нея представлява новост на световно равнище. 495 хил. лв. от предвидените средства са безвъзмездна финансова помощ, отпусната по линия на Програма "Конкурентоспособност и иновации в предприятията" 2021-2027 г. Останалите 605 хил. лв. са собствено участие на предприятието. Заложено е проектът да бъде финализиран до март 2026 г. За целите на модернизацията е планирано придобиването на специализирано оборудване – автоматизирана многофункционална линия за пакетиране на солетни продукти, която ще повиши степента на автоматизация и дигитализация на производствения процес и ще позволи по-ефективно оползотворяване на ресурсите. Новата технологична линия ще бъде използвана за високоскоростно опаковане на солети, гризини, крекери и бретцели в пакети с различни форми и размери. Млин-97 е наследник на едно от най-старите производствени предприятия от хранително-вкусовата промишленост в Разград. Компанията прилага затворен цикъл на производство, като разчита на собствен зърнодобив и разполага с модерно оборудвана мелница, високотехнологична производствена база и лаборатория.

Министърът на енергетиката е сменил един от членовете на борда на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Става въпрос за Галина Тодорова, която до скоро беше и един от двамата изпълнителни директори на дружеството заедно с бившия депутат от ГЕРБ Валентин Николов. С решение от 7 февруари Галина Тодорова, която беше назначена в борда на БЕХ в средата на 2024 г., е освободена и на нейно място е избран Диян Атанасов Иванов. Промените са вписани на 13 февруари. След тях БЕХ отново има само един изпълнителен директор - Валентин Николов. Преди да влезе в борда на БЕХ Галина Тодорова беше в ръководството на АЕЦ "Козлодуй". Също от там в енергийния холдинг дойде и Валентин Николов, който преди да бъде назначен в БЕХ, беше директор на атомната централа. В средата на миналата година той смени позицията си с Иван Андреев, който стана шеф на "Козлодуй", след като Валентин Николов отиде в БЕХ.

Eдно знаково за жп историята на България предприятие Локомотивния и вагонен завод (ЛВЗ) в Русе е все по-близо до своето завръщане - като модерна индустриална зона, която цели да стане регионален център за производство и поддръжка на подвижен състав. "Към момента са възстановени и въведени в експлоатация две от основните производствени халета, в които вече се извършват ремонти на локомотиви и товарни вагони. В процес на завършване е реконструкцията на трето производствено хале, което ще допълни капацитета на завода и ще позволи разширяване с производствени мощности", обяснява изпълнителният директор на дружеството "Индустриален парк ЛВЗ" Спасимир Димитров.Това е огромен комплекс - над 40 000 квадратни метра застроена площ върху терен от 178 декара, 2 километра релси само в рамките на завода и още 10 километра коловозно развитие. До момента инвестицията е над 80 милиона лева. Проектите се финансират с пари по Плана за възстановяване. За момента в първото опериращо в парка дружество - "Локомотивен завод 1866"ЕАД, са назначени 115 служители, като до края на годината се очаква да станат над 200. Общият капацитет на индустриалната зона обаче е в пъти по-голям - около 600 инженери, механици, машинни оператори и т.н. се очаква да работят в нея. "Булмаркет" планират ЛВЗ да се превърне в регионален хъб в Източна Европа и Балкани именно за производство, ремонт и модернизация на железопътна техника. ЛВЗ вече не е просто завод, а индустриален парк с отделни производствени зони - за ремонт и модернизация на локомотиви и вагони, за производство на нови товарни вагони, за технически изпитания.

„Телематик Интерактив България“ АД свиква извънредно общо събрание на акционерите на 24 март 2023 г., в София, за да се одобри финансовия отчет на дружеството за първото шестмесечие на 2024 г. и да се гласува дивидент за полугодието. Междинният дивидент се предвижда да е в размер на 0,35 лева на акция, или общо малко над 4,5 млн. лева. Консолидираната печалба на „Телематик“ за първото полугодие на 2024 г. е в размер на над 9,4 млн. лева, т.е. компанията ще разпредели на акционерите почти 48% от финансовия резултат. Дружеството ще изплати на акционерите гласувания дивидент в рамките на до 60 дни от провеждането на общото събрание при условия и ред съгласно предложението на съвета на директорите, допълва се в уведомлението. Акциите на „Телематик Интерактив България“ поскъпват с 66% в последната година, а пазарната капитализация на дружеството надвишава 290,3 млн. лева.

В Търговския регистър при Агенция по вписванията са отразено увеличението на капитала на „Уазйър Технолоджи“ АД. В резултат от процедурата основният капитал на ИТ компанията е нараснал до 16 426 052 лева, разпределени в 16 426 052 броя обикновени безналични акции с право на глас и с номинална стойност от 1 (един) лев всяка. Дружеството извърши успешно увеличение на капитала, в което участваха служителите на „Уазйър Технолоджи“. Право да вземат участие в тази процедура имаха само работници и служители на дружеството и неговите дъщерни фирми, наети към 12 декември 2024 година, с изключение на членовете на борда на директорите. В резултат са записани и платени 91 690 акции. В момента с акциите на “Уайзър технолоджи” се сключват сделки на “Българска фондова борса” на 4.96 лева за един брой. Това оценява компанията на 81 018 436 лева пазарна капитализация.

Евростат публикува данни за дела на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в транспорта през 2023 г. Според тях този дял достига 10,8% на ниво Европейски съюз, което е с 1,2% повече в сравнение с 2022 г. Този дял е с 18,2% по-малък от заложения като цел за 2030 г. дял от 29% на използваната енергия от ВЕИ в транспорта. Постигането на тази цел ще изисква средно годишно увеличение от 2,6% между 2024 и 2030 г. През периода от 2014 до 2023 г. средният годишен ръст е едва 0,43%. Швеция е страната в ЕС с най-голям дял на ВЕИ в транспорта и с дял от 33,7% е и единствената, която вече е постигнала целта за 2030 г. Веднага след нея се нарежда Финландия с дял от 20,7%, следвана от Нидерландия – 13,4%, и Австрия – 13,2%. Същевременно, с най-малък дял са Хърватия – едва 0,9%, Латвия – 1,4%, и Гърция – 3,9%. В България делът на ВЕИ в транспорта през 2023 г. е 8%. Най-голямо увеличение на използването на енергия от ВЕИ в транспорта между 2022 и 2023 г. се отчита в Швеция – 4,9%, Австрия – 2,5%, и Португалия – 2,5%, а най-голямо понижение – в Латвия – 1,7%, Хърватия – 1,5%, и Румъния – 0,9%. В България е отчетен скромен ръст от 0,4%.

Петте големи американски технологични концерна - Apple, Meta, Amazon, Microsoft и Alphabet - отчетоха огромни печалби в милиарди през 2024. За собственика на Google - Alphabet печалбата е била рекордна - над 100 милиарда долара. Рекорд отбелязва и Meta - собственик на Instagram, Facebook и WhatsApp - с 62 милиарда долара. Печалбата на Apple е 93,7 милиарда - малко по-малко от предходната година, на Microsoft - над 80 милиарда, на Amazon - 59,2 милиарда. Компанията на Джеф Безос отбелязва ръст на годишна база с 86 на сто, пише AРД. Технологичните компании на САЩ са сред най-печелившите в света, като през последните години ги задминава единствено саудитският петролен концерн Saudi Aramco. Големи държави имат сходни приходи като тях - например Португалия със 116 милиарда евро към 2023 година и Гърция със 108 милиарда. Общо 12 държави в ЕС имат приходи, по-малки от 100 милиарда евро. Meta и Alphabet печелят най-много от реклама, Apple от своите айфони, а Microsoft - от софтуер като Teams и Office. Всички те инвестират сериозно и в други технологии - като изкуствен интелект и облачно пространство, които могат допълнително да увеличат приходите им в идните години. Amazon е лидер по отношение на Cloud и Изкуствен интелект (ИИ). Всеки един от технологичните гиганти доминира напълно в някой сектор: "Amazon - в дигиталното пазаруване, Meta - в социалните медии, Microsoft - в компютърните приложения. Начинът, по който концерните са достигнали тази доминираща позиция, обаче, е обект на критики. "Успехът на концерните е постигнат със създаване на монополи и гарантиране на техните привилегии чрез грешни регулации и методи за надзор", казва Мартин Андре, който критикува начина, по който американските концерни доминират и интернета в Германия. Според него институциите, които трябва да защитават конкуренцията и да се борят срещу картелите, са проспали израстването на тези мегаконцерни. Докато в телевизиите например има сериозни ограничения за пазарните дялове, в онлайн не е така - Meta отговаря за 83% от използването на социални мрежи, а Google - за 88% от търсенията. Причината е, че регулаторите допускат и поемането на конкурентни компании. Компаниите инвестират много пари в политическо лобиране. В проучване от 2023 г. неправителствената организация LobbyControl изчислява, че дигиталната индустрия изразходва над 113 милиона евро годишно за лобиране само в Европейския съюз. Експертът по цифрови технологии Фиге предполага, че някоя от големите технологични компании скоро ще успее да изпревари петролния гигант Saudi Aramco и ще стане най-печелившата в света. В Европа няма компания, която да се конкурира с тях.

Основните политики на Китай за подкрепа на иновациите в науката и технологиите, както и развитието на производствения сектор, доведоха до данъчни облекчения и намаляване и възстановяване на данъци на стойност 2,63 трилиона юана (около 366,75 милиарда щатски долара) през 2024 г. Тези мерки ускориха развитието на нови качествени производствени сили и съдействаха за висококачественото развитие на производствения сектор, съобщи Радио Китай. През 2024 г. приходите от продажби във високотехнологичните сектори на Китай нараснаха с 9,6 процентни пункта по-бързо от общия темп на растеж на националната икономика, което отразява бързото развитие на иновационните индустрии. Приходите от продажби в производствените предприятия, включително в секторите на оборудването, цифровата продукция и високите технологии, нараснаха съответно с 6,2%, 8,3% и 9%, показвайки стабилен напредък.