България получи нов транш от 438,6 милиона евро безвъзмездно финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост, съобщиха от Европейската комисия. Същевременно Брюксел забавя превеждането на 214,5 млн. евро заради неизпълнена реформа на Антикорупционната комисия. Отпуснатата сума е втората, която България получава по своя национален план за възстановяване и устойчивост. Страната ни трябва да получи общо 6,17 милиарда евро. В края на юли България подаде преразгледано искане за второто плащане, възлизащо на 653 милиона евро. Брюксел одобри частично превеждане на сумата, като останалата част от нея ще бъде предоставена след изпълнение на поетите от страната ни ангажименти. За това бе съобщено още миналата седмица. Забавянето се дължи на неспазен антикорупционен ключов етап, заложен в плана. Той е свързан със съдбата на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). От Еврокомисията изрично подчертаха, че ключов етап 218 - реформата на тази институция, остава неизпълнен. Удържаните сега средства ще бъдат изплатени след приключването му. С тази преведена сума България е усвоила 29,5% от договорените 6,17 млрд. евро по плана.

През периода януари - август 2025 г. износът на стоки от България за Европейския съюз намалява със 7 на сто спрямо същия период на 2024 г. и е на стойност над 34,8 млрд. лева. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които формират 64 на сто от износа за държавите членки на ЕС. За периода януари - септември 2025 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 2,4 на сто в сравнение със същия период на 2024 г. и е на стойност почти 22 504 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, САЩ, Сърбия, Република Северна Македония, Алжир, Китай и Обединеното кралство, които формират 49 на сто от износа за трети страни. При износа за ЕС най-голям ръст е отбелязан в сектор „Храни и живи животни“ (15,6 на сто). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ (20,1 на сто). През август 2025 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 11,4 на сто спрямо същия месец на 2024 г. и е на стойност малко над 4 млрд. лева. При износа за трети страни най-голям ръст е отбелязан в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.“ (51,4 на сто). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (39,7 на сто). През септември 2025 г. износът на стоки от България за трети страни нараства с 0,4 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на над 2,417 млрд. лева. Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари - август 2025 г. се увеличава с 2,5 на сто спрямо същия период на 2024 г. и е на стойност почти 38,4 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Гърция, Италия и Полша. При вноса най-голямо увеличение е отчетено в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (24,7 на сто). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (4,4 на сто). През август 2025 г. вносът на стоки в България от ЕС се увеличава с 0,9 на сто и е на стойност 4 218,3 млн. лева. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - септември 2025 г. нараства с 4,3 на сто в сравнение със същия период на 2024 г. и е на стойност малко над 32 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Сърбия и Казахстан. През септември 2025 г. вносът на стоки в България от трети страни нараства с 12,6 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на над 3,8 млрд. лeвa. При вноса най-голямо увеличение е отчетено в сектор „Храни и живи животни“ (26,2 на сто). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (43,2 на сто). Външнотърговското салдо на България с ЕС през периода януари - август 2025 г. е отрицателно и е на стойност близо 3,559 млрд. лева. Външнотърговското салдо на България с трети страни за периода януари - септември 2025 г. също е отрицателно и е в размер на близо 9,497 млрд. лева.

Българският пазар на млечни продукти е малък, но на него се конкурират над 235 мандри. Млечните продукти са втората най-голяма категория в хранителната индустрия след тази на хлебните и тестените изделия. По данни на агростатистиката през 2024 количеството преработено мляко намалява с 2.6% спрямо предходната година и достига 694 млн. литра. Ръст в производството се отчита при: кисело мляко, прясно пакетирано мляко, сметана, млечни мазнини, други сирена (меки, синьо). Спад има при класическото саламурено сирене, кашкавала, топените и пушени сирена.

Производителят на млечни и месни продукти "Димитър Маджаров" приключи поредна инвестиция, за която очаква издаване на Акт 16. Общата сума от 2.335 млн. лв. е за пречиствателна станция в мандрата в град Стамболийски и за опаковъчна машина за т.нар. slice продукти във фирмения месокомбинат в Пловдив. Част от средствата - 749 хил. лв., са собствени, а по-голямата сума, или точно 2/3, са европейска субсидия по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. В пречиствателната станция за отпадни води дружеството инвестира е 1.586 млн. лв. Това е третият проект на "Димитър Маджаров" с подкрепа от европейски програми. Предишните два са за модернизация на производството и покупка на нови машини и съоръжения. "Димитър Маджаров 2" е създадена през 1991 г. Компанията има две подразделения - за производство на колбаси и месни деликатеси и за млечни продукти, приготвени по традиционни рецептури. Млекопреработвателното предприятие е в гр. Стамболийски с дневен капацитет до 80 тона свежо мляко, а месопреработвателното е в Пловдив и може да произвежда 8-10 тона готови продукти на ден. Производството на бели саламурени сирена и кашкавали с марката "Димитър Маджаров" започва през 1998 г., на кисело мляко - през 2015 г., на прясно мляко - през 2021 г. През 2023 г. - 2025 г. фирмата лансира на пазара 2 изцяло нови серии: серия от 4 безлактозни млечни продукта (LactoFree), и серия от 6 продукта с обогатено съдържание на протеини (Protein Plus). Днес фирмата предлага над 160 млечни и месни продукта. "Димитър Маджаров-2" е сертифицирана по шест международни и национални стандарта: "БДС стандарт" при кашкавалите, "Защитено наименование за произход" (ЗНП) при българското саламурено сирене и българското кисело мляко, "Европейски регламент за храни с традиционно специфичен характер" (ХТСХ) при колбасите, "Добри производствени практики" (GMP), "Анализ на рисковете и контрол на критичните точки" (НАССР) и International Food Standard, като последните три са и за млечните, и за месните продукти. За 2024 г. "Димитър Маджаров" отчита над 4% ръст на приходите, които надхвърлят 48.2 млн. лева, и 545 хил. лева печалба.

Петролната компания "Инса ойл", която бе посочена от шефа на Държавния резерв Асен Асенов като една от трите фирми, които не спязват законовите изисквания да поддържат резерв от горива, се оправда за пропуска си с тежките финансови и администратични тежести на това задължение и поиска даръжвата да поеме изпълнението на този ангажимент, който струвал прекалено скъпо на частните компании. Дружеството на Георги Самуилов, което има рафинерия и верига чензиностанции и на практика и втория значим играч на пазара на горива след "Лукойл", отбелязва, че сегашният регламент създава монопол именно на "Лукойл", държавата прехвърля своя ангажимвент за запасите върху частните дистрибутори и вносители на нефтопродукти, които в момента са поставени в "неравноправно и икономически непоносимо положение". Според изчисленията на компанията вносител на петролни продукти, който оперира с около 50 000 тона месечно, трябва да отдели приблизително 150 милиона лева за формиране на запаси от нефтопродукти, както и да заплати разходи за около 10 милиона лева за лихви, такси, застраховки, съхранение и др. Така се затварял съществен финансов ресурс и сериозни количества горива, с които съответната компания не може да разполага и да се възползва с тях при подходяща пазарна конюнктура.

Софийската "Телетек електроникс" спечели наградата "Фабрика на годината 2024" в категорията "Малки и средни предприятия". През последните две години компанията е инвестирала над 2 млн. евро в автоматизация и роботизация и значително е увеличила ефективността си. Повече от 30 години "Телетек електроникс" произвежда пожароизвестителни и алармени системи. Когато през 2023 г. се премества в нова собствена сграда, това й дава възможност да заложи на съвременните технологии, като автоматизира производството и "възложи" някои от операциите на роботи. С направените инвестиции компанията е увеличила капацитета си, като в същото време ефективността значително се е повишила. Освен че й дава конкурентно предимство, това й помага и да отговори на растящото търсене. А очакванията са за допълнителен растеж и още инвестиции в модерно оборудване. Компанията е създадена от двама българи, а от 2019 г. е собственост на италианската Comelit Group. Продажбите за 2024 г. са 64.5 млн. лв., заетите са около 300 души.

Българският производител на хотелска козметика LAREN Hotel Cosmetics откри новата си производствена база в село Юлиево, област Стара Загора. Стойността на инвестицията възлиза на 2.5 млн. лв., а с модерната фабрика компанията дава старт на следващ етап от своето развитие. Новата база ще позволи увеличаване на производствените обеми, разработване на иновативни продуктови линии – сред които и патентована рецепта за грижа за кожата – и участие на престижно изложение в Париж през 2026 г. Компанията е специализирана в хотелска козметика, хотелски консумативи и текстил. Според сайта ѝ, LAREN се позиционира като най-големият производител на хотелска козметика в България. Продуктовото ѝ портфолио включва над 500 продукта и фирмата работи с партньори в Гърция, Румъния, Хърватия, Унгария, Северна Македония и Молдова.

Тринити Кепитъл започва строителството на своя нов ритейл парк от веригата XOPark в гр. Сандански. Mестоположението на XOPark Sandanski на ул. „Свобода“ № 53 е стратегически избрано. Локацията на входа на града от АМ „Струма“ и в близост до автогарата е с бърз и лесен достъп. А съседна на бъдещия ритейл парк е установената сред граждани и гости на града търговска зона на Kaufland. Kлючовата инвестиция в регионалната търговска инфраструктура е с обща търговска площ от 12 000 кв. м, 2 200 кв. м. от които са отредени на една от водещите вериги за бързооборотни стоки Lidl. XOPark Sandanski ще приюти над 20 търговски обекти на водещи международни марки. Ритейл паркът е проектиран частично на две нива, като горното ще има директен пешеходен достъп от улицата. Изпълнител на първа фаза от строителните дейности е „Пътно поддържане - Сандански“, а главен проектант на ритейл парка е „ИПА Архитекти".

„Сортови семена Елит 2001“ ЕООД - Свищов е дългогодишен земеделски производител в областта на зърнопроизводството и техническите култури. Чрез четири проекта, финансирани от Държавен фонд „Земеделие“ по Програмата за развитие на селските райони 2014–2020 г., фирмата е създала орехова градина с напоителна система и е закупила специализирана техника и оборудване за цеха за преработка. През 2015 г. дружеството започва засаждането на един от най-големите орехови масиви в региона. Към момента градината се простира на 668 декара в землището на град Свищов, изграден е и модерен цех с обща площ 2246 кв. м, включително складово помещение от 500 кв. м с климатична система и хладилна камера за съхранение. В зависимост от сезона в градината и производството работят между 15 и 25 души, включително агрономи, работници в полето, механизатори и оператори на машини, както и персонал в цеха за преработка.

Съдът на ЕС в Люксембург, постанови, че Брюксел е превишил своите правомощия при определянето на правила за минимална работна заплата, отменяйки две разпоредби от директивата на Европейския съюз. Съдът отмени разпоредбата, която определя критериите за изчисляване и актуализиране на минималните заплати, както и тази, която забранява намаляване на заплатите, ако те са обвързани с автоматична индексация - механизъм, който коригира заплащането спрямо инфлацията. Според съдиите определянето на критерии за размера на минималната заплата е директна намеса в процеса на договаряне на заплатите, който по силата на договорите на ЕС остава изключителна компетентност на държавите членки. Същото тълкуване е приложимо и към разпоредбата, забраняваща понижаването на възнаграждения при автоматична индексация. "ЕС може да създава рамка за адекватни заплати и да насърчава колективни споразумения, но не може да диктува конкретни правила за това колко точно да са минималните заплати или как да се индексират автоматично“, пише в мотивите си за решението Съдът на ЕС в Люксембург. Засега не е ясно дали това решение ще се отрази на новата минимална работна заплата в България, която бе изчислена точно по тези правила на ЕС. Делото срещу директивата бе заведено от Дания, която оспори приетия през 2022 г. документ с мнозинство от държавите членки. Останалата част от директивата остава в сила, включително изискването държавите да насърчават колективното договаряне между работодатели и служители по въпросите на труда и заплащането. Съдът постанови, че това не нарушава свободата на сдружаване, тъй като държавите не са задължени да принуждават работниците да членуват в синдикати.

Близо дузина компании, специализирани в решенията за следене на граждани, извършват дейност на територията на България,  показва справка в глобалната платформа Surveillance Watch, която е създадена от граждански активисти и събира информация от публични данни и собствени източници. Прави впечатление богатата палитра от инструменти за правоохранителните органи - от софтуер за хакване на смартфони до AI видеонаблюдение с лицево разпознаване в реално време. Интересно е обаче и припокриването на различните доставчици, което е знак, че клиентите с интерес към български граждани са няколко - и може би не всички са в държавния сектор. Dahua Technology е един от най-големите производители на оборудване за следене в Китай. Нейните технологии се използват за контрол над мюсюлманското малцинство в страната, а освен това стандартно предлага на клиентите си възможността да анализират заснетите от камерите лица по... цвета на кожата. Сред клиентите на Dahua са както държавни структури в САЩ и Великобритания, така и такива във Виетнам, Мианмар и т.н. Англо-германската компания Gamma Group също работи у нас чрез небезизвестния софтуер FinFisher/FinSpy. Той може да следи комуникациите, да събира данни от устройства и да предава информация за действията на мишената. След няколко мощни международни скандала Gamma Group закри FinSpy подразделението си през 2014 г., но очевидно софтуерът продължава да се използва. В България той работи поне от 2012-2013 г.  Тогава международен изследователски екип откри команден сървър в адресното пространство на Министерския съвет. Машината бързо смени адреса си и не беше открита повече, а властта не даде ясен отговор за какво е използван софтуерът. Програмата е дело на израелски кибернаемници, използвана е от авторитарни режими. Продуктите Griffeye също се използват в България. Оригинално разработени в Швеция, те съдържат система за анализ на информация и съдържание за нуждите на полицията, мощен софтуер за лицево разпознаване и други. Сред клиентите са "Европол" и над 1000 други агенции по света. През 2023 г. Griffeye беше закупена от друг софтуерен разработчик "под пагон" - Magnet Forensics. Hiddentec разработва оборудване за GPS следене в реално време - софтуер и хардуер. Нейните тракъри се използват по целия свят от правоохранителните органи, държавни служби и армията. От 2022 г. тя е част от MetOcean Telematics. Hikvision е друг доставчик на видеонаблюдение с AI, който има голям цивилен бизнес. Негови алгоритми обаче са използвани за профилиране на населението по расов признак в Китай. САЩ бяха вторият най-голям клиент, следван от Виетнам, но от 2019 г. Вашингтон ограничава използването на системи за наблюдение от компанията във федерални обекти. Rayzone предоставя инструменти за прехващане на данни, извличане на информация и следене на местоположението. Нейният софтуер Geomatrix позволява следене през мобилната мрежа, а също и създаване на виртуални "граници", преминаването на които активира аларма - това помага за по-ефективно следене на гражданите. Израелската компания SuperCom предлага различни решения за електронно следене и дигитална идентичност. Пакетът PureSecurity Suite може да се използва за контрол над лица под домашен арест, при издаване на ограничителни заповеди и т.н. В САЩ обаче има информации, че е използван при потушаването на студентски протести от страна на властите. Отбранителният гигант Thales Group има голям бизнес в областта на следенето - особено за целите на граничния контрол. Компанията обаче предлага и решения за контрол на публични пространства с идентификация на лица, превозни средства и т.н.ZTE Corporation е един от китайските телеком гиганти, като неговите решения за наблюдение се интегрират директно в телекомуникационната инфраструктура. Те включват следене на конкретни лица чрез видеонаблюдение, но и чрез следене на преминаващите през мрежата данни в реално време. На практика всички изброени до момента компании, платформи и софтуерни решения изрично подчертават, че предоставят продукти и услуги за добросъвестна употреба от страна на държавата и бизнеса. Уви, няма как тези думи да бъдат приети на доверие. Няма например гаранция, че даден софтуер за следене ще се предлага само на държавни структури, а даже и тогава остават множество въпрос, свързани с отчетността на използването му. Съдебният и граждански контрол върху този тип изключително мощни специални разузнавателни средства е силно затруднен от самия факт, че "арсеналът" на полицията и службите е таен. В същото време, огромният обем от информация и комуникация, случващи се през нашите смартфони днес, прави изключително вероятна ситуацията, в която легитимната употреба на софтуер за следене спрямо даден заподозрян води до събирането на данни за още десетки хора - и има риск с тези данни да бъде злоупотребено. Surveillance Watch показва кои са инвеститорите в компании, специализирани в следенето на граждани. И не, тук не говорим само за държавни пари от авторитарни режими. САЩ всъщност водят по инвестиции в сектора, като според Атлантическия съвет само през миналата година 20 нови фонда са започнали да наливат пари в такъв тип дейности. Сред големите инвеститори са познати имена като BlackRock и a16z. "Следенето е глобален бизнес. Използва се не само в Иран, Китай и Северна Корея. В много случаи даже не трябва да правите или говорите нещо специално - в лобито на хотела се използват смарт камери, които засичат необичайно поведение, ако се спрете за твърде дълго, движенията ви се записват и понякога автоматично се изпращат към полицията", обяснява пред The Register Есра ал-Шафей, основател на Surveillance Watch. Сега платформата следи близо 700 доставчици на решения, с които службите и бизнесът наблюдават гражданите без те да го осъзнават.

Международният валутен фонд (МВФ) предупреди за валутни рискове, възникващи за държави като Кения и Етиопия, които заменят отпуснати от Китай заеми в щатски долари в юани, за да намалят разходите за обслужване на дълга. Смяната на валутите е проактивен подход към управлението на задълженията, но държавите трябва да гарантират, че ползата от тези действия не създава нови уязвими места, заяви кредиторът. „Въпреки че тези транзакции могат да намалят разходите, те могат също така да въведат валутни рискове в зависимост от структурата им“, каза говорител на МВФ във Вашингтон. И допълни, че международната институция „насърчава държавите да обмислят подобни операции в рамките на всеобхватни средносрочни стратегии за управление на дълга и резервите, за да осигурят подходящ баланс между разходи и риск.“ Държавните и корпоративните облигации, деноминирани в юани, се продаваха с лихва от 2.4% тази година – около 50% от лихвата по дълга, деноминиран в щатски долари. Конвертирането на отпуснати от Китай доларови кредити за железопътната инфраструктура в юани от Кения намали годишните разходи на страната с 215 милиона долара. Етиопия води преговори за обмен на поне част от задълженията си от 5.38 милиарда долара към Пекин в юани. Страната от Африканския рог, която на успява да обслужва еврооблигациите си за 1 милиард долара, води преговори с кредитори за преструктуриране на дълга си съгласно Общата рамка на Г-20. Шри Ланка пък иска еквивалента на 500 милиона долара в юани за проект за магистрала, който първоначално е трябвало да бъде финансиран в зелени пари. Европейски държави като Португалия, Унгария и Словения също също гледат на изток с емисии на панда облигации (последната, предвидена за 2026-а от Словения – с номинал пет милиарда юана). Кредитите в юани ще принудят държавите „да диверсифицират част от националните си резерви в юани“, според Дийпак Дейв, директор в базираната в Йоханесбург Autonomi Capital. Това може да се окаже предизвикателство за малките икономики, които не изнасят в много валути, като зелените пари са де факто оперативната парична единица за световната търговия, посочи той.