За периода януари - октомври 2023 г. търговският баланс на България е отрицателен в размер на 2,285 млрд. евро (2,4 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт - БВП) при дефицит от над 3,961 млрд. евро (4,6 на сто от БВП) за същия период на 2022 г. Износът е за над 36,7 млрд. евро (38,4 на сто от БВП), като намалява с над 2,8 млрд. евро (7,2 на сто) в сравнение с този за същия период на 2022 г. Вносът е малко над 39 млрд. евро (40,8 на сто от БВП), като се понижава с 4,5 млрд. евро (10,4 на сто) спрямо същия период на 2022 г. Салдото е положително в размер на близо 5,778 млрд. евро (6 на сто от БВП) при положително салдо от 4,574 млрд. евро (5,3 на сто от БВП) за периода януари-октомври 2022 г. Текущата и капиталовата сметка е положителна и възлиза на близо 2 млрд. евро (2,1 на сто от БВП прогнозния брутен вътрешен продукт - БВП) при отрицателно салдо от над 1,2 млрд. евро (1,4 на сто от БВП) за януари - октомври 2022 година. Капиталовата сметка е положителна в размер на малко над 1 млрд. евро (1,1 на сто от БВП), при отрицателна стойност от 439,6 млн. евро (0,5 на сто от БВП) за януари - октомври 2022 г. Финансовата сметка е положителна - над 1,2 млрд. евро (1,3 на сто от БВП), при положителна стойност над 2,691 млрд. евро (3,1 на сто от БВП) за същия период на 2022 г. Преките чуждестранни инвестиции в страната се повишават с близо 3,4 млрд. евро (при увеличение с над 2,2 млрд. евро за януари - октомври 2022 г.).

Производството на електричество в България от ВЕЦ и ПАВЕЦ намалява. За първите девет месеца на 2023 г. ВЕЦ и ПАВЕЦ, собственост на НЕК, са произвели общо 1,541 млрд. kWh. Запазва се тенденцията електричеството, произведено от този тип централи, да намалява плавно. През 2021 г. са произведени 3,647 млрд. kWh, а през 2022 г. те са намалели до 2,535 млрд kWh. Общо от януари 2021 до септември 2023 г. ВЕЦ и ПАВЕЦ са произвели 7,723 млрд kWh. Една от причините за намалялото производство през тази година е ремонтът на ПАВЕЦ "Чаира", който е един от най-големите производители на ток. През тази година до края на септември са извършени общо 52 броя текущи ремонти. През 2021 и 2022 г. те са съответно 56 и 59. Производството на ток от ВЕЦ и ПАВЕЦ се ползва предимно за покриването на върховите натоварвания на електроенергийната система. НЕК притежава общо 31 ВЕЦ и ПАВЕЦ с обща инсталирана мощност от 2737 МВт.

Най-голямото предприятие за преработка на царевица в страната планира да инвестира и да направи производството си по-енергийно ефективно, заяви Стийв Матушак, мениджър на завода в България на американската компания ADM. Компанията има ясни цели и показатели, свързани с намаляване на емисиите на парникови газове, потреблението на природен газ, консумацията на вода и количеството отпадъци. Американската компания ADM оперира основно на пазари от Балканите, но изнася продукцията си в близо 60 държави по света, което разширява пазара за българските производители на царевица до глобални размери. В допълнение, компанията дарява и над 60 000 лв. в подкрепа на местната общност. Последната инвестиция на ADM по разширяване на дейността, с която заводът удвои производствения си капацитет, беше завършена през 2021.

Един от водещите производители на велосипеди в България „Макском“-Пловдив освобождава от работа 180 човека, или 22 процента от общия персонал. Причината е в световната рецесия, предизвикана от ковида, която засегна в голям мащаб и немската икономика. Това рефлектира върху тамошния пазар, който е основен за „Макском, намаляват поръчките, респ. и обемът на работа с близо 30 процента. Съкращенията ще са от всички отдели, включително и от администрацията. Макском е сред водещите производители на велосипеди в Европа, с фокус върху електрическите модели. Миналата година бе създадено съвместно българо-австрийско дружество с австрийския концерн „Пиерер“ - „Пиерер & Макском Мобилити“ ООД. То получи сертификат за инвестиция клас А от Българската агенция за инвестиции и Министерството на иновациите и растежа. Част от съвместната дейност е изграждане на нова фабрика, която се строи в съседство със сегашната. По план трябва да е готова през 2024 г.

През юни 2021 година имотът на фалиралия и неработещ обувен завод в Добрич беше закупен от „Търговски парк Добрич“ ЕООД на цена от 3 178 100 лв. Имотът включваше 5 сгради, които в края на 2021 година бяха съборени и останаха само руини. Първоначалната идея на собствениците от „Добрич Сити център“ беше там да се изгради ритейл парк с магазини и кино. В началото на 2022 година собственик на „Търговски парк Добрич“ ЕООД и на имота стана Мариан Николов Колев, основател и изпълнителен директор на веригата хипермаркети за детски и бебешки стоки „Хиполенд“, член на УС на Сдружение за модерна търговия. Капиталът на дружеството се запазва. През април той обяви, че там „Хиполенд“ ще изгради първия си ритейл парк. Първата копка бе направена на 24 ноември 2022 година. След малко повече от година там отвориха първите пет магазина. Следващата група търговски обекти - магазини и заведения, ще бъдат открити през януари, като се очаква тогава да започнат да посрещат клиенти детски кът Capella Play, Hippoland, аптека Propolis, LC Waikiki, LA pizza и др. Официалното откриване на търговския парк на „Хиполенд“ ще бъде през март 2024 г. с грандиозно събитие. Тогава ще заработи и последната група обекти, които са сключили договори за своите брандове.

В района на ГКПП "Капитан Андреево" до Свиленград се изгражда мащабен комплекс с казино и хотел за 300 милиона лева. Строителство се изпълнява от две български и една турска фирма. Първата копка се направи през 2019 година, като се очакваше след две години да бъде открит комплекса. Сега американският инвеститор се надява казиното да заработи, а през лятото трябва да се открие и големият хотел, който е втори по големина в България. Комплексът е разположен на терен от 143 дка с разгъната и застроена площ от 61 000 кв. м. Освен хотелска част и игрални зали, ще има СПА център, басейн, два ресторанта и търговски площи. Хотелът ще разполага с 624 стаи и леглова база от 1248 места на два 9-етажни корпуса, високи по 28 метра. Игралните зали ще са три. Основната ще е с площ от 4000 кв. м, а по-малките ВИП зали ще са с обща площ 1000 кв. м. Комплексът включва и два ресторанта. Търговският център ще е разположен на площ от 833 кв. м. Паркингът е предвиден за 500 места за автомобили. Инвеститорът е един от най-големите оператори в хазартния бизнес. Планирано е на следващ етап обектът да бъде разширен с още 110 декара. Българският партньор на американския инвеститор е “БиСи Индъстрис” ЕООД. Едноличен собственик на капитала на “БиСи Индъстрис” е “БиСи ХолдКо” ЕАД.

Реновирано спешно отделение за 163 млн. лв. беше открито в болница "Царица Йоанна - ИСУЛ" със средстава осигурени по проект "Подкрепа за развитието на системата за спешна медицинска помощ" по Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. Спешното отделение в болницата вече разполага с 10 легла в зала за преглед и спешна терапия, с пет легла в зала за диагностично уточнение и наблюдение, противошокова зала с два поста, със специализирани консултативни кабинети, манипулационна и зала за гипсиране, стая за пациенти с инфекциозно заболяване - изолатор и др.

В края на 2023 г. дългогодишният изпълнителен директор на Силвър Стар Ролф-Юрген Заерле напуска поста си. Силвър Стар изгради дилърска мрежа, наложи марката Mercedes-Benz в България и постигна двуцифрен ръст на продажбите. През настоящата година беше изграден нов модерен мултифункционален продажбено-сервизен комплекс в София. От началото на 2024-та компанията ще се ръководи от управляващ съвет начело с Негован Йосифович като изпълнителен директор. Д-р Йоаким Шмид ще продължи да съветва компанията като зам.-председател на съвета на директорите. Негован Йосифович е част от екипа на Силвър Стар от 2017 година. Той оглавява отделите по следпродажбено обслужване на ниво вносител и за цялата дилърска мрежа на компанията в България. Има над 25 години опит в автомобилната индустрия, 23 от които в структурите на Mercedes-Benz на няколко пазара в Европа, Близкия Изток и Африка. 

ЕС и САЩ са се споразумели Вашингтон да продължи да не налага мито върху стоманата и алуминия от Евросъюза до март 2025 година, а Брюксел да не взема ответни мерки, съобщи днес Европейската комисия, цитирана от Ройтерс. В рамките на 15-месечното удължаване САЩ ще се въздържат от мита от 25 на сто върху стоманата от ЕС и 10 на сто върху алуминия, наложени през 2018 г. от бившия американски президент Доналд Тръмп, като така отлагат трайното решаване на спора за след изборите в ЕС и САЩ, които ще се проведат през юни и ноември 2024 г. Митата на ЕС, наложени като ответна мярка, покриват широк диапазон от американски стоки - от моторите "Харли Дейвидсън" (Harley Davidson) до бърбъна и моторните лодки. Вашингтон замени митата с квоти от януари 2022 г., първоначално за период от две години. Очакваше се двете страни да се споразумеят за мерки за справяне за свръхкапацитета преди края на 2023 г., но преговорите замряха преди срещата САЩ - ЕС през октомври. Вашингтон предложи оттогава да удължи спирането на митата, за да има повече време за разговори за създаване на система за справяне със свръхкапацитета и насърчаването на нисковъглеродното производство на стомана. Европейската асоциация на производители на стомана "Юрофер" (Eurofer) обяви, че гледа положително на удължаването, тъй като то проправя пътя за възобновяване на преговорите. Системата от квоти на САЩ позволява вноса на до 3,3 милиона метрични тона стомана от ЕС и 384 000 тона алуминий в САЩ без мита, отразявайки минали търговски равнища, като допълнителни обеми подлежат на облагане с мита. ЕС се оплака, че тази система е твърде строга и стоманата от ЕС е била обект на американски мита за 264 милиона долара миналата година, а ЕС просто е отменил ответните мита.

Неизплатеният ипотечен дълг за бизнес имоти и многофамилни жилища в САЩ е нараснал с 37,1 млрд. долара, или 0,8% през третото тримесечие на 2023 г., сочат данни на Асоциацията на ипотечните банкери (MBA). Общият ипотечен дълг за бизнес имоти и многофамилни жилища е нараснал до 4,63 трлн. долара към края на третото тримесечие. Само ипотечният дълг на многофамилни жилища се е увеличил с 26,8 млрд. долара, или 1,3%, спрямо второто тримесечие и е достигнал 2,05 трлн. долара. „Спадът на сделките за продажби и на обемите на рефинансиранията водят до отпускането на по-малко нов дълг, но също така означават, че се изплащат по-малко заеми в сравнение с предишни периоди. В резултат на това нивата на дълга продължават да растат, но с темп, който е наполовина спрямо наблюдавания през миналата година“, коментира Джейми Уудуел, ръководител на отдела за анализи на бизнес имотите в MBA. Търговските банки продължават да държат най-голям дял (38%) от ипотечните кредити за бизнес имоти с 1,8 трлн. долара. През третото тримесечие те са увеличили притежанията си с 9,6 млрд. долара, или 0,5%. Застрахователните компании също са отпуснали повече заеми за бизнес имоти  – те са се увеличили с 10,4 млрд. долара, или 1,5 на сто. Федералното правителство е повишило притежанията си с 1,9 млрд. долара, или 2,1%, сочат данните на MBA. В същото време банките са увеличили и притежаваните си неизплатени ипотечни кредити за многофамилни жилища през второто тримесечие с 5,6 млрд. долара, или 0,9%, а застрахователните компании са повишили дела си с 4,5 млрд. долара, или 2%. Нефинансовият корпоративен бизнес е постигнал най-голямо процентно увеличение на притежавания си ипотечен дълг за многофамилни жилища със 7,1 на сто. Финансовите компании са отбелязали най-големия спад с 10%.

Производителят на електрически превозни средства Nio се споразумя с инвестиционния фонд на Абу Даби CYVN Holdings за инвестиция в размер на 2,2 млрд. долара, съобщава Ройтерс. Планираната трансакция от страна на CYVN в китайския концерн ще подкрепи последния на фона на мудните продажби и липсата на рентабилност. По-рано Nio обяви, че ще съкрати значително работната си сила, за да ограничи разходите и да засили своята конкурентоспособност. Сделката, която се очаква да приключи през последната седмица на декември, ще увеличи акционерното участие на CYVN в Nio до 20,1% от общите емитирани акции на китайците, след инвестицията от 1 млрд. долара, направена през юли. Това би направило CYVN най-големият единичен акционер в Nio, въпреки че основателят и главен изпълнителен директор Уилям Ли запазва най-много права на глас със своя дял от обикновени акции клас C. CYVN, която ще придобие 294 000 000 новоиздадени обикновени акции от клас А на цена от 7,50 долара всяка, също ще има право да номинира двама директори в борда на Nio. Компанията, чиито електромобили се конкурират в Китай с премиум моделите на Mercedes-Benz и BMW, разработва две нови марки за масовия пазар, които трябва да се появят в Европа от 2025 г. В стремежа си да стане по-ефективна, Nio обмисля отделяне на звеното си за производство на батерии, като същевременно продължава самостоятелно да разработва технологии за ключови компоненти. Nio се класира на девето място по продажби на електромобили и плъгин хибриди през първите 10 месеца на годината в Китай със 126 067 продадени бройки, показват данни на Китайската асоциация за леки автомобили.