Дефицитът на България в стокообмена за първите десет месеца на тази година е на стойност 7,439 млрд. лева и намалява с близо 40% в сравнение с година по-рано, когато беше 12,280 млрд. лева, показват данните на НСИ. От януари до октомври износът на български стоки е над 73,001 млрд. лева, което е с 6% по-малко в сравнение със същия период на 2022 година. За десет месеца в България вносът достига 80,440 млрд. лв., което е с 10,5% по-малко спрямо периода януари - октомври 2022 година. За десет месеца от България към ЕС са изнесени стоки за 46,721 млрд. лева, а вносът е над 48,258 млрд. лева. Търговското салдо с ЕС е на минус с 1,537 млрд. лева, докато за същия период на миналата година той беше на отрицателна територия с 1,777 млрд. лева. През периода януари - октомври износът за трети страни намалява с 1,5% в сравнение с година по-рано и е на стойност 26,280 млрд. лева. Вносът на стоки в България за десетте месеца намалява с 21% в сравнение със същия период на 2022 г. и е на стойност 32,181 млрд. лева.Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през периода януари - октомври е отрицателно в размер на 5,901 млрд. лева. През октомври то също е на минус с 574,2 млн. лева.

В Държавния фонд за гарантиране устойчивост на пенсионна система, по-известен като Сребърния фонд, в края на ноември са натрупани 3,985 млрд. лв., от които 3,945 млрд. лв. са депозирани в отделна сметка в Българската народна банка. През месец ноември 2023 г. по сметка на фонда са трансферирани средства в размер на едва 8,82 млн. лв. В същото време разходите за пенсии вече стигат 14,071 млрд. лв. Те нарастват с 2,988 млрд. лв. или с 27% спрямо същия период на предходната година. Към 30.11.2023 г. върху парите в Сребърния фонд са натрупани лихви в размер на 86,61 млн. лв. Сребърният фонд бе създаден през 2007 г. с около 2 млрд. лв., но за 15 години парите в него дари не са се удвоили. Предназначението му е да подкрепя пенсионната система, но реално средствата в него не биха стигнали за изплащане на пенсиите дори за месеца.

През 2021 г. общите приходи на американските компании в България са близо 11 млрд. лв., а заетите в тях - близо 41 хиляди души. Секторът на преработващата промишленост включва 18 компании с произход САЩ. Той носи над 30% от общите приходи на американските компании (например "Идеал Стандарт - Видима" АД, "Кока-Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България" АД, "Чипита България" АД). Там са и 35% от заетите (14,2 хил. души). Общите преки чуждестранни инвестиции в сектора са 2,3 млрд. лв. или 40,9% от американските инвестиции. В сектора на индустрията с най-високи приходи от дейността са компаниите за производство на керамика, санитарни издения, нишесте и нишестени продукти, както и в производството на автомобилни части и електроника. В тях са заети над 8,5 хиляди души. Около 1/3 от американските инвестиции (1,8 млрд. лв.) пък са в сектора на енергетиката (например компаниите от групите на КонтурГлобал - собственик на ТЕЦ Марица Изток 3, както и от групите на Ей И Ес - собственик на ТЕЦ Марица Изток 1). Шестте компании осигуряват заетост на 735 души и доспринасят за 22,9% от приходите на американските компании изобщо. Един от най-значимите за американските инвестиции сектори е този на създаването и разпространението на информация и творчески продукти (например "ВиЕмУеър България" ЕООД, "Ди Екс Си България" ЕООД, "Ай Би Ем България" ЕООД). В ИКТ сектора оперират 19 компании с произход САЩ с 12,9 хиляди заети (близо 1/3 от всички заети в американски компании). ПЧИ от американските компании са на стойност около половин милиард лева и представляват 8,3% от общите ПЧИ в сектора. Освен фирмите, занимаващи се с информационни технологии, този сектор включва и няколко компании в сферата на телевизията (например "Дъ Уолт Досни Къмпани България" ЕООД" и "Ню Бояна Филм" АД), които осигуряват заетост на над 250 човека и носят инвестиции на стойност над 130 млн. лева. Основният брой на предприятията с произход САЩ е в сферата на търговията. Именно такава дейност извършват 21 от идентифицираните компании (например "Монделийз България" ООД, "Проктър и Гембъл България" ЕООД", "Ейвън Козметикс България" ЕООД). Приходите им представляват близо 1/5 от приходите на всички американски компании в България, заетите в тях - над 1,2 хиляди, а заплатите са над тройно по-високи от средните за страната. ПЧИ от компаниите с произход САЩ в търговията са за близо половин милиард лева или 8,2% от общите ПЧИ за сектора. Преките чуждестранни инвестиции в сектора на операциите с недвижими имоти (например двата Бизнес парка, както и "София Еърпорт Център" ЕООД) са над 150 млн. лв. или 2,7% от всички американски инвестиции. Същият дял и обща стойност от почти 150 млн. лв. имат и инвестициите в сектора на професионалните дейности и услуги. В сектора работят 16 компании с различно естество на дейността, включително счетоводни и одиторски компании, рекламни агенции, инженерни и технически консултанти, посредници по набиране и предоставяне на работна сила. Те осигуряват заетост на 4,3 хиляди души или над 10% от заетите в американски компании в страната. В американските центрове за обслужване на клиенти (например "Съдърланд Глобал Сървисиз България" ЕООД и "Сайтел България" ЕООД) са заети над 5 хиляди души, а инвестиции в тях са 80 млн. лева. Редица американски компании извършват дейност в сектора на проучванията и научните изследвания и по-специално в областта на клиничните изследвания, научноизследователска и развойна дейност в областта на медицината, търговия с фармацевтични стоки, медицинска техника и апаратура (например "Пи Пи Ди България" ЕООД, "АбВи" ЕООД, "Мерк България" ЕАД). В сектора са заети 1,7 хиляди души, а инвестициите са за над 50 млн. лева. 

Производствената база на най-големият инвеститор в община Симитли Марели Системс се разширява с още един завод. Управителят и собственик на Марели Системс Георги Чимев стартира изграждането на нов високотехнологичен завод, който се намира в производствената зона на Симитли. Марели Системс (Mareli Systems) разширява своята база с изграждане на още един завод, изцяло за производство на термопомпи въздух-вода за отопление и охлаждане. Разширяването на производствената база ще бъде на стойност 5 млн. лева. Новият завод ще бъде изграден върху площ от 3 500 кв. метра, като около 700 кв.м. ще бъдат офис зали, а останала част производствена площ. Предвижда се през месец юни 2024 година да бъде пусната в експлоатация новата производствена база. Фабриката Марели Системс (Mareli Systems) произвежда основно камини и котли на пелети и е предимно експортно ориентирана, изнася за повече от 18 държави в Европа и света. Марели Системс ЕООД (Mareli Systems) през 2022 година получиха Сертификат за инвестиция клас А от Министерството на иновациите и растежа и Българската агенция за инвестиции. Сертификатът бе издаден за увеличаване на обема на производството на камини, разширяване на производствената гама на Марели Системс ЕООД (Mareli Systems) чрез започване на производство на Термопомпи въздух - вода за отопление и охлаждане и Конвектори за отопление и охлаждане.

Трети търг е обявен за консервната фабрика в Белащица от ЧСИ, след като първите два опита не успяха. Заводът, който е на площ от 3 дка, е построен едва преди няколко години, но вече втора година той се предлага на търг, без да има интерес към него. Фабриката се продава заради дълг на дружеството "Хера трейдинг" с управител и собственик Жана Ганчева към БАКБ. Първият търг за предприятието за преработка на зеленчуци, производство на лютеница, кетчуп и други сосове беше обект на публична продан в началото на 2022 година. Първоначалната цена, от която започна наддаването тогава бе 4,6 млн. лева. Търгът обаче остана без интерес и съответно дълговете не бяга погасени. Вторият бе на стойност от 4,4 млн. лева, а третият вече е с близо 1 млн. лева по-малко от първоначалната цена. Частният съдебен изпълнител е обявил нова тръжна процедура с първоначална цена от близо 3,67 млн. лева. Фабриката, обект на продажба, е разположена върху терен от 3 декара в местност "Бялата пръст" в Белащица. Базата представлява двуетажна сграда със сутерен, със застроена площ от 1341,84 кв. м. и РЗП от близо 4000 кв. м. Обект на продажба е не само фабриката,но и с пълно оборудване - хладилни отделения, специализирани машини, мониторингова система и т.н. Строителството на предприятието започва през 2016 година. По проект производствените й линии са с капацитет 675 т/годишно производство на доматени и пиперкови концентрати и 2500 т/годишно на лютеница, кетчуп и други сосове. То дори е подпомогнато по програма за европейско финансиране към Държавен фонд земеделие по мярка „Инвестиции в земеделски стопанства”, като одобрената сума за субсидия е 2,9 милиона лева. Освен това върху предприятието са учредени две договорни ипотеки за над 3 млн. лева към Българската банка за развитие. Източник: trafficnews.bg

В продължение на интеграционните процеси в дружествата от „КВС груп България“, считано от януари 2024 г. ще влезе в сила вливането на „ОББ – Застрахователен Брокер“ ЕАД в „ОББ Застрахователен Брокер България“ ЕООД. В резултат на вливането и по силата на универсално правоприемство „ОББ – Застрахователен Брокер“ ЕАД се прекратява без ликвидация като „ОББ Застрахователен Брокер България“ ЕООД придобива всички права и задължения на вливащото се дружество. От 1 януари 2024 г. всички документи, уведомления, бланки и кореспонденцията, включително сключване и подновяване на застрахователни полици ще се извършва от името на „ОББ Застрахователен Брокер България“ ЕООД, София, бул. „Черни връх“ № 32А, ет. 6. За клиенти с лизингови активи, плащанията ще продължават да бъдат фактурирани от съответната лизингова компания: „ОББ Интерлийз“ ЕАД и „Кей Би Си Лизинг България“ ЕООД.

Държавните "Мини Марица-изток" продължават да влошават финансовото си състояние. Към края на септември то вече е на рекордна загуба 99.6 млн. лв. при печалба 60 млн. лв. за същия период на миналата година, когато заради кризата с цените на тока въглищните централи работеха на максимум. Основните потребители на лигнитните въглища от "Мини Марица-изток" са именно ТЕЦ "Марица-изток 2", "КонтурГлобал Марица-изток 3", "Ей И Ес - ЗС Марица-изток 1" и "Брикел", като добивът е силно зависим от натоварването им. От лятото на 2022 г. компанията има още един клиент - сръбската "Виром груп", към която вече изнася на по-висока от първоначално утвърдената цена (111.01 лв./ТУГ, при първоначално договорените 96.09 лв./ТУГ). Загубата на мините започна да се трупа още през второто тримесечие на годината, когато дружеството се оказа на минус около 51 млн. лв. Към края на септември, т.е. три месеца по-късно, тя вече е с почти 50% по-голяма, което предполага и още по-съществено натрупване на загубата в края на годината. Компанията експлоатира най-голямото находище на лигнитни въглища в България и заради това е изцяло зависима от клиентите си, които ако до миналата година имаха много работа - и съответно купуваха големи количества въглища, през тази година това вече не е така. Общите приходи за деветте месеца на 2023 г. са 329 млн. лв., което е с 47.9% по-малко в сравнение със същия период на м.г., когато са били отчетени 633 млн. лв. В същото време приходите от продажби на въглища са 294 млн. лв., което е намаление 42% в сравнение с деветмесечието на 2022 г., когато са били 511 млн. лв.

В Европейския съюз през 2022 г. са оперирали 32 милиона предприятия, чиито нетен оборот е възлизал на 38 трилиона евро. В тях са били заети 160 милиона души, показват най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат. По-голяма част (99 на сто) от тях (31,7 милиона) са били микро и малки предприятия, с до 49 служители. В тях са били заети 78,8 милиона души (49 на сто от цялата работна сила в ЕС). Тези компании са генерирали 32 на сто от целия нетен оборот на фирмите, което се равнява на 12,2 трилиона евро. Големите предприятия, с над 249 служители, са били само 0,2 на сто от общия брой фирми в Евросъюза (53 000), но те са осигурявали работа на повече от една трета от работниците и служителите в целия ЕС (35 на сто). Това съответства на 56,5 милиона души. Тези компании са генерирали малко над 50 на сто от нетния оборот на бизнеса в ЕС 19,2 (трилиона евро). Средните по-големина предприятия в Европейския съюз (между 50 и 250 служители) са съставлявали 0,8 на сто от всички компании в ЕС (247 000). В тях са били заети 15 на сто от всички работници и служители в Евросъюза (24,6 милиона души). Нетният оборот на тези фирми през 2022 г. е възлизал на 6,8 трилиона евро.  В сектора на промишленото производство е генериран 35 на сто от общия оборот на компаниите в ЕС (13,5 трилиона евро) през 2022 г. В него са били заети 33,1 милиона души (21 на сто от работната сила), въпреки че промишлените предприятия (2,4 милиона) са съставлявали само 8 на сто от всички фирми в Евросъюза.  Фирмите в сектора на търговията  са били 18 на сто от всички компании в ЕС (5,8 милиона). Те са осигурявали трудова заетост на 29,8 милиона души (19 на сто от общата работна сила в Евросъюза). Търговските компании са генерирали 29 на сто от общия нетен оборот в Европейския съюз (11,2 трилиона евро). В сектор "строителство" са оперирали 12 на сто от фирмите в ЕС, но те са успели да генерират едва 6 на сто (2,1 трилиона евро) от общия оборот. Строителният сектор в ЕС е осигурявал работа на 13,7 милиона души през 2022 г., което съставлява 9 на сто от общата работна сила в Евросъюза. Дейността на почти две трети (62 на сто) от компаниите в Евросъюза (19,9 милиона предприятия) през 2022 г. се отнася към категорията "други услуги". Тя включва фирми от различни сфери в сектора на  услугите - от "транспорт и складиране", през "хотелиерство и ресторантьорство", до "здравеопазване". В тези фирми са били заети 52 на сто (или 83,3 милиона души) от всички работници и служители в ЕС през миналата година. На тях се е падал почти една трета (11,4 трилиона евро) от общия оборот на компаниите в Евросъюза. В България през миналата година са оперирали 449 481 предприятия, в които са били заети 2 188 285 души, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ).

Американският производител на шистов петрол Occidental Petroleum (Oxy) купува частната компания CrownRock LP, която произвежда нефт и газ в Пермския басейн, за приблизително 12 милиарда долара, включително дълга. Според прессъобщението на Oxy сделката ще бъде платена в акции на стойност $1,7 млрд. и в брой за $9,1 милиарда. Дългът на CrownRock се оценява на $1,2 милиарда. Планира се придобиването да бъде завършено през първото тримесечие на 2024 г. след получаване на одобрение от американските регулаторни органи. Покупката на CrownRock ще увеличи производствения капацитет на Oxy с приблизително 170 хиляди барела петролен еквивалент на денонощие, се отбелязва в прессъобщението на компанията. Освен това Oxy обяви, че ще увеличи своя тримесечен дивидент от февруари следващата година с 4 цента до 22 цента на акция. CrownRock е една от последните останали големи частни компании, произвеждащи в Пермския басейн в Съединените щати, заедно с Endeavor Energy Resources.  Haй-гoлямaтa aмepиĸaнcĸa пeтpoлнa и гaзoвa ĸoмпaния Еххоn Моbіl през октомври пoдпиca oбвъpзвaщo cпopaзyмeниe зa зaĸyпyвaнe нa пpoизвoдитeля нa шиcтoв пeтpoл Ріоnееr Nаturаl Rеѕоurсеѕ Со. зa 59,5 милиapдa дoлapa. Преди месец друг американски енергиен гигант - Сhеvrоn Соrр., пocтигнa cпopaзyмeниe зa зaĸyпyвaнe нa ĸoнĸypeнтa cи Неѕѕ Соrр. зa 53 милиapдa дoлapa.

Пазарната капитализация на фондовия пазар в Индия изпревари тази на борсата в Хонконг, превръщайки го в седмия по големина в света, тъй като оптимизмът за икономическите перспективи пред страната нарастват, съобщи Си Ен Би Си. Към края на ноември общата пазарна капитализация на Националната фондова борса на Индия е била 3,989 трилиона долара, надскачайки капитализацията на Хонконгската фондова борса, която е била 3,984 трилиона долара, сочат данни на Световната федерация на борсите. Индийският индекс Nifty 50 - референтен за индийския фондов пазар индекс, обхващащ 50-те най-големи индийски компании, днес достигна ново рекордно високо ниво. Той скочи с 16 процента от началото на годината и се отправя към осмата си поредна година с растеж. За разлика от него, за същия период референтният хонконгски индекс Hang Seng се срина със 17 процента. Тази година индийският фондов пазар се откроява в Азиатско-тихоокеанския регион. Повишената ликвидност, по-голямото местно участие и подобряването на динамиката в глобалната макросреда под формата на спадаща доходност на доходността на американските държавни облигации - всичко това даде тласък на фондовите пазари в Индия. На този фон индексът Hang Seng е напът да отбележи четвърта година на спад и е най-зле представящият се сред основните пазари в Азиатско-тихоокеанския регион. В началото на ноември властите в Хонконг заявиха, че очаква икономиката на самоуправляващия се южен китайски град Хонконг да нарасне с 3,2 процента през 2023 г., намалявайки прогнозата си за растеж от по-рано заложения диапазон от 4 – 5 процента.