Леко покачване на коефициента на безработица у нас спрямо същия период за миналата година отчита НСИ. Безработните в България през третото тримесечие на 2023 г. са 125,0 хил., от които 69,9 хил. (55,9 на сто) са мъже и 55.1 хил. (44,1 на сто) - жени, съобщи Националният статистически институт (НСИ). В сравнение с третото тримесечие на 2022 г. броят на безработните се увеличава с 14,0 хил., или с 12,6 на сто. За същия период коефициентът на безработица нараства с 0,4 процентни пункта и достига 4 на сто, съответно 4,3 на сто за мъжете и 3,8 на сто за жените. От всички безработни 17,1 на сто са с висше образование, 49,6 на сто - със средно, и 33,3 на сто - с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 2,1 на сто за висше образование, 3,6 на сто за средно образование и 12 на сто за основно и по-ниско образование. Продължително безработни (безработни от една година или повече) са 66,3 хил. души, или 53,1 на сто от всички безработни. Коефициентът на продължителна безработица е 2,1 на сто, съответно 2,2 на сто при мъжете и 2,1 на сто при жените. От общия брой на безработните 17,7 хил., или 14,1 на сто, търсят първа работа. Коефициентът на безработица за възрастовата група 15 - 29 навършени години през третото тримесечие на 2023 г. е 8,3 на сто (9 на сто при мъжете и 7,4 на сто при жените). В сравнение със същото тримесечие на 2022 г. този коефициент е по-висок с 0,3 процентни пункта, което изцяло се дължи на увеличение при жените.

Идващите в България чужденци от трети страни с цел работа продължават официално да бъдат твърде малък брой - под 5000 за 2022 г. Още по-малко са висококвалифицираните специалисти, които внасяме със "синя карта" - макар да се увеличават в пъти за последните години, те са едва 922 души за 2022 г. Семейните причини остават водеща причина за установяване на чужденци от трети страни у нас, а работата е на второ място. 5345 души са дошли в България през 2022 г. по семейни причини, показват данните на НСИ. 4621 души са получили разрешение за пребиваване у нас с цел работа. Броят на получените разрешения за пребиваване с цел образование и обучение са 1923. Най-желаните имигранти - високоспециализираните кадри, за които има специални условия със "синя карта", са най-малко. През 2022 г. 1119 души са получили такова разрешение за работа у нас, като от тях 922 идват за първи път в България (при останалите става дума за подновяване на синята карта). Това все пак е двойно повече в сравнение с 2021 г., когато сините карти са били едва 446. Като цяло легално пребиваващите чужденци от трети страни у нас са около 60 000 и в сравнение с 2021 г. даже намаляват, според данните за 2022 г. 57 511 души притежават разрешение за дългосрочно и постоянно пребиваване у нас - с около 2000 по-малко в сравнение с 2021 г. Все пак в сравнение с 2019 г. увеличението е значително - тогава са били 45 236 души.

Дружеството "Монтажи", което е собственост на Държавната консолидационна компания (ДКК), е поискало да му бъде върнат платеният в началото на 2021 г. аванс от 66 млн. лв. на избрана без поръчка фирма, за да строи правителствен комплекс на територията на "София тех парк. Даденият срок за възстановяването на сумата е 21 ноември, а ако това не стане доброволно, от "Монтажи" ще заведат съдебно дело срещу получателят на сумата, заяви икономическият министър Богдан Богданов. Решението за изграждане на нов правителствен комплекс в "София Тех Парк" бе взето в края на мандата на третото правителство на Бойко Борисов. На ДКК бяха предоставени 182 млн. лв. за изграждането на небостъргача с 90 000 кв. м разгърната застроена площ. Компанията обаче превъзложи това чрез вътрешна поръчка на дъщерното си дружество "Монтажи", което пък незнайно как избра за изпълнител консорциума "Планекс – ГЕС". Той получи аванса, като бързо се заработи за плановете за строеж. Оказа се, че още през 2019 г. от "София тех парк" са учредили право на строеж в полза на ДКК по решение на общия им принципал – тогавашното Министерство на икономиката. През 2021 г. служебният кабинет на Стефан Янев взе решение за прекратяване на проекта за новия правителствен комплекс, където трябваше да се изнесат сегашните офиси на Министерския съвет.

В новия завод за ваксини на „Биовет“ в Разград ще се произвеждат ваксини за индустриално животновъдство – за птици, свине и говеда, заяви изпълнителният директор на „Биовет-клон Разград“ Теменуга Газдова. Инвестицията е направена така, че в момента надхвърля изискванията за ветеринарната медицина. Инвестицията е на стойност 140 000 000 лева. Заводът притежава сертификат за добра производствена практика на GMP и в него ще бъдат разкрити 300 работни места, като първоначално са назначени 70 човека. Заводът представлява 8000 кв. м чисти стаи, в които ще се произвеждат различните видове ваксини в независими производствени зони. Ще има зона за производство на ваксини от яйца, зона за вирусни ваксини, на бактериални ваксини, както и отделна специализирана зона за пълнене и опаковане на продукцията. Процесите са автоматизирани, а модерното оборудване е закупено основно от Германия и Италия. Към момента дейностите са на етап предпроизводство.

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) санкционира с над 2,1 млн. лева "Мост Енерджи" и "Кумер"заради манипулации на пазара на едро на електроенергия. Според регулатора компаниите "Мост Енерджи" и "Кумер" са нарушили основен европейски регламент за търговия на ток през януари и юни 2020 година. На "Мост Енерджи" е наложена санкция в размер на 1 057 026 лв., а на "Кумер" ООД - 1 057 026 лв. Решението на КЕВР може да се обжалва пред Административен съд – град София в 14-дневен срок от съобщаването му. Това е трето решение на КЕВР за санкциониране на енергийни компании, които са злоупотребили при продажбата на електроенергия на пазара. В края на миналата година регулаторът глоби и държавната Национална електрическа компания и още пет дружества за над 1 млн. лева.

Българският газопреносен оператор "Булгартрансгаз" и операторът на газопреносната система на Сърбия "Transportgas Srbija" d.o.o. подписаха споразумение за междусистемно свързване за новата точка Калотина/Димитровград, която се създава с интерконектора България-Сърбия (IBS). Капацитетът на IP Калотина/Димитровград е 1.8 млрд. м 3 годишно с възможност за реверсивен поток. Благодарение на IBS България получава достъп до източници на газ от Западна Европа по нов маршрут, а Сърбия до терминалите за втечнен природен газ и други алтернативни източници в региона. Като част от приоритетните проекти за Европа, връзката България-Сърбия е призната за ключова инфраструктура, която ще има значителен принос за подобряване на енергийната свързаност. По линия на Механизма за Свързване на Европа проектът получи финансиране в размер на 28 млн. евро.

Финансовият резултат на „Тексим Банк“ АД в края на септември е нетна печалба в размер на 1.97 млн. лева при 751 хил. лева година по-рано. Общо нетните оперативни доходи от дейността на банката се увеличават до 16.01 млн. лева. Нетният лихвен доход расте на годишна база с 49.92 на сто, а нетният лихвен доход се повишава с 9.78 процента. През първото полугодие „Тексим Банк“ не е начислявала или изплащала дивиденти на своите акционери. През август капиталът на „Тексим Банк“ беше увеличен с 3 600 000 лв. след конвертиране на облигации на 33 595 036 лева. Най-големите акционери в банката са “Уеб финанс холдинг” АД с дял от 17.93%, „ТК-Холд“ АД – 9.95%, “Сила холдинг” АД – с 8.84%, ПОК “Съгласие” АД – с 5.82%, УПФ „ЦКБ-Сила“ с 4.53 процента. Дружествата “Датамакс” АД, “Датамакс систем холдинг” АД и “Итрейд” АД, в качеството им на свързани лица, притежават заедно 12.34% от капитала. Акциите на „Тексим Банк“ се търгуват на “Българската фондова борса”. От месец май цените им са на нивото от 3.40 лева за един брой. А това оценява кредитната институция на 114 223 122 лева пазарна капитализация.

С 5,8% по-малко предприятия са обявили несъстоятелност в Европейския съюз през третото тримесечие на 2023 г. спрямо предходното тримесечие. Въпреки това общият брой на обявените банкрути през годината е по-висок от периода преди пандемията от COVID-19, сочат данни на Евростат. За периода между юли и септември има леко повишение на регистрациите на нови фирми за трето поредно тримесечие. Спрямо предходното тримесечие ръстът е 0,7%. Цялостно има нарастване в броя на новите компании през второто и третото тримесечие на годината спрямо периода на 2015-2022 г. Най-голям спад в обявените банкрути има в сектора на транспорта и съхранението – с 41,3% по-малко. Спад на банкрутите има и при предприятията в сектора на услугите за настаняване и хранене (-28,4%), в сферата на образованието, здравните и социални дейности (-12,3%). Повече банкрути са регистрирани обаче в сферата на информацията и комуникацията (+25,3%) , в индустрията (+4,6%) и в строителството (+0,1%). Спрямо последното тримесечие на 2019 г. броят на обявените в несъстоятелност дружества за третото тримесечие на 2023 г. е по-висок за половината сектори на икономиката. В сравнение с периода преди пандемията, има по-висок брой на банкрутите в сферите на настаняването и храненето, информацията и комуникацията, образованието, здравните и социални дейности, във финансите, застраховането и търговията с недвижими имоти. Обратно на това, има четири сектора на икономиката, в които по-малко дружества обявяват несъстоятелност, спрямо периода преди пандемията. Това са търговията, индустрията, транспортът и съхранението, и строителството.

Инвестиционните фондове се превърнаха в ненаситни купувачи на земеделска земя в САЩ, натрупвайки над милион акра, докато търсят защита срещу инфлацията и се стремят да се възползват от нарастващото глобално търсене на храна. Тенденцията тревожи някои американски законодатели, които се страхуват, че корпоративният интерес ще направи земеделската земя недостъпна за следващото поколение фермери. Тези законодатели внасят в Конгреса законопроект, който ще наложи ограничения върху покупките в индустрията. Въпреки че тяхната площ е малка част от близо 900 милиона акра (1 акр - около 4 декара) земеделска земя в САЩ, темпът на придобивания от инвестиционни фирми като Manulife Investment Management и Nuveen се ускори след глобалната финансова криза от 2008 г.Тя накара фирмите да търсят нови инвестиционни инструменти, показват интервюта на Ройтерс с мениджъри на фондове и анализ на данни от Националния съвет на доверителите на инвестиции в недвижими имоти (NCREIF). Броят на имотите, притежавани от такива фирми, се е увеличил с 231% между 2008 г. и второто тримесечие на 2023 г., а стойността на тези притежания е нараснала с повече от 800% до около 16,2 милиарда долара, според тримесечния индекс на земеделската земя на NCREIF, който проследява притежанията на седемте най-големите фирми за инвестиции в земеделска земя. Земеделската земя предлага стабилна възвръщаемост дори в периоди на висока инфлация и фирмите се надяват търсенето на култури да остане стабилно, тъй като ООН прогнозира, че светът ще се нуждае от 60% повече храна до 2050 г. поради нарастването на населението. Придобиванията на земя от инвестиционни фирми също така изпреварват покупките на земеделска земя от чуждестранни субекти, според данни на Министерството на земеделието на САЩ (USDA). Законодателите обсъдиха тази година дали да ограничат чуждестранната собственост върху земеделска земя, загрижени, че противниците могат да купуват земя, за да упражнят политическо влияние. Сенатът включи разпоредба за забрана на закупуването на земеделска земя от Китай, Русия, Иран и Северна Корея в своята версия на Закона за разрешение за национална отбрана, която все още не е съгласувана с версията на Камарата. Размерът земя, притежаван от чуждестранни субекти, се е увеличил с 64% до около 40,8 милиона акра между 2010 г. и 2021 г., като стойността се е удвоила до около 72,5 милиарда долара, според най-новите налични данни на USDA. NCREIF не отчита площта, притежавана от инвестиционни посредници, но преглед на Reuters на уебсайтове на компании, доклади за устойчивост, годишни отчети, федерални документи и интервюта с ръководители от шест от седемте компании, които докладват на индекса, установи, че заедно те притежават около 1,65 милиона акра. Средната цена на акър обработваема земя достигна рекордните $5460 през 2023 г., според USDA, спрямо $2700 през 2010 г., водена от високите цени на суровините и силното търсене, наред с други фактори. Около 60% от земеделската земя в САЩ е собственост и се управлява от фермери, а останалата част е собственост на неземеделски оператори, включително физически лица, тръстове и корпорации, според USDA. Инвестиционните посредници казват, че купуват земеделска земя, защото е устойчива на инфлация, предлага стабилна възвръщаемост чрез лизинг на земя и има ограничен риск от спад, характеристики, които станаха по-привлекателни след финансовия срив през 2008 г., тласнаха инвеститорите да изградят диверсифицирани портфейли. Индексът на земеделските земи NCREIF има с редна годишна възвръщаемост от 11,4% през последните 25 години, в сравнение с 9,3% за индекса S&P 500, според презентация на инвеститори от август. Земеделските земи също предлагат потенциал за растеж, тъй като търсенето на храна нараства в световен мащаб, се казва в уебсайтовете на Manulife, който притежава 284 413 акра американски ферми на стойност 3,3 милиарда долара според доклада си за селскостопански инвестиции за 2022 г., и Nuveen, който притежава 751 000 акра американски ферми на стойност 6,6 милиарда долара според доклада си за устойчивост за 2023 г.

Само в източния индийски щат Джарканд са планирани 3,5 милиона сватби между края на ноември и средата на декември. Така нареченият сватбен сезон представлява възможност за индийския бизнес на стойност 51 млрд. долара, тъй като потребителите увеличават разходите си за златни бижута, дрехи, услуги по планиране на сватби и домакински стоки. Кумар Раджагопалан, главен изпълнителен директор на Асоциацията на търговците на дребно в Индия, очаква 8-11% ръст на продажбите в отраслите, свързани със сватбените разходи, като бижута, облекла, обувки и дизайнерски дрехи, от края на ноември до януари. Повечето индийци сключват брак в периода между края на индуисткия фестивал Дивали и първите няколко месеца на новата година. Традиционните сватби продължават няколко дни, като включват сложни ритуали и забавления за гостите с музика, цветни тоалети, храна и партита, които продължават до късно през нощта. По оценки на Конфедерацията на търговците в Индия общите продажби за периода от 23 ноември до 15 декември ще възлязат на около 4,25 трилиона рупии (51 млрд. долара). Носенето и подаряването на злато се счита за благоприятно през този период и домакинствата харчат голяма част от сватбения си бюджет за бижута. С годишно търсене от около 800 тона, повече от половината от които се купуват за сватби, Индия е втората по големина държава в света, която потребява злато. Търговци на дребно като Tanishq на Titan Co., Senco Gold Ltd., Tribhovandas Bhimji Zaveri Ltd. и Kalyan Jewellers India Ltd. ще се възползват най-много от сезонните покупки. Южноазиатската страна е една от най-бързо растящите в света по брой на хората с нетно състояние от 100 млн. долара или повече и това се отразява на сватбените ѝ разходи. "Бюджетите са се увеличили с 10-20%, но не става въпрос само за по-големи разходи", казва сватбеният организатор Нирадж Кумар, основател на базираната в Делхи и Джайпур компания Le Magnifique. Хората купуват това, което е модерно в социалните медии или телевизионните предавания - от уникални булчински дрехи до кулинарни пакети.