Нарастващите печалби на банките в България тази година се дължи основно на големия ръст на приходите от лихви по раздадените кредити. Въпреки, че българските банки все още държат едни от най-ниските лихви по новоотпусканите ипотечни заеми, много от тях плавно и постепенно започнаха да увеличават лихвите по действащите договори за кредити - и жилищни, и потребителски. Този процес започна още през есента на миналата година като първи усетиха новия тренд фирмите и хората със заеми в евро. След това застигна заемите, при които базовата лихва зависи от индеска EURIBOR, а по-късно обхвана всички кредитодържатели. На фона на кредитния бум през последните години, този лек, и дори незначителен, ръст на лихвите, носи огромни печалби за банките. В същото време масово банките у нас продължават да държат без никакво олихвяване спестяванията на клиентите си - процес, който продължава вече три години. Само няколко малки банки започнаха тази година да повишават лихвите на новосключени и подновени депозити. Нивата им обаче са по-скоро символични и не надхвърлят 1% за парите на влог за една година. Така за деветте месеца на 2023 г. банките у нас са реализирали нетен лихвен доход от 3.6 млрд. лв., който е с 1.3 млрд. лв. по-висок от отчетения за същия период на минала.

От 504 на 526 лева се покачва т.нар. "линия на бедност" с решение на Правителството. С увеличаването на линията на бедност ще нараснат и социалните помощи по Закона за социално подпомагане, финансовата подкрепа по линия на Закона за хората с увреждания, финансовите средства за превенция, реинтеграция и отглеждането на дете при роднини и близки и при приемни семейства. С настоящото решение ще се разшири и обхватът на хората, които получават социална пенсия за старост. Около 800 хиляди души от уязвими групи ще получат повече пари през следващата 2024 година, отколкото досега. Общо 75,6 милиона лева ще бъдат отпуснати допълнително за новите помощи за социално подпомагане, 27,6 се дават за хората с увреждания, а средствата по линия на Закона за закрила на детето се увеличават с 1 милион лева.

За председател на Управителния съвет (УС) на Българската стопанска камара (БСК) беше преизбран Добри Митрев, на XVI Общо събрание на камарата. В нжвшя състав на Управителния съвет на БСК бяха избрани: Андрей Митков Делчев - изпълнителен директор на Българска петролна и газова асоциация, управляващ съдружник в адвокатско дружество "Юролекс"; Антон Кирилов Петров - член на Съвета на директорите на "Стомана Индъстри" АД, "Стомана Инженеринг" АД, "Сидма България" ЕАД, "Аифорос България" ЕАД и "Порт Свищов Уест" АД, Ботьо Станимиров Захаринов – зам.-председател на Българската камара по химическа промишленост; Проф. д-р инж. Валентин Генов Колев - председател на Българската браншова камара на енергетиците (ББКЕ), декан на Електротехнически факултет при Техническия университет – София; Веселин Божидаров Данев – основен партньор в "Мелия Хотелс Интернешънъл“ в България; Проф. д-р Васил Живков Живков – председател на УС на Българската камара на дървообработващата и мебелна промишленост, член на Борда на директорите и представител на България в Европейската конфедерация на мебелната промишленост (EFIC); Веселин Юлиянов Балджиев - член на Съвета на директорите на "Дарик Холдинг" АД, изпълнителен директор на "Булгарконтрола" АД, управител на "Аква Фийлд“ ООД и на "Фейском" ООД; Виолина Емилова Накова - член на Съвета на настоятелите на Икономически университет – Варна, управител на "ВН Консулт България" ЕООД; Виолина Маринова Спасова - член на Надзорния съвет на Банка ДСК; Владислав Александров Лазаров – зам.-председател на Националния съвет на Трудово-производителните кооперации; Проф. дн инж. Георги Димитров Тодоров - декан на Факултета по индустриални технологии и ръководител на Центъра за върхови постижения при ТУ-София; Добри Димитров Митрев – председател на УС на БСК от 2021 г., преизбран на 1.11.2023 г. Емил Иванов Дандолов - заместник-управител СТБ и МО в "М&М Милицер и Мюнх БГ" ООД, председател на КС на Националното сдружение на българските спедитори (НСБС); Ивайло Гълъбов Борисов - председател на УС на Съюза на птицевъдите в България; Иван Велков Велков - председател на УС на Българска фасилити мениджмънт асоциация (БГФМА) и председател на УС на ФИАБЦИ България (Международна федерация на специалистите по недвижими имоти); Ивана Георгиева Радомирова - изпълнителен директор и член на УС на Съюза на пивоварите в България; Йонко Владимиров Чуклев – зам.-председател и основател на сдружение "Професионална асоциация по роботика, автоматизация и иновации" (PARAi); Мария Минчева Минчева – зам.-председател на БСК и член на Европейския икономически и социален комитет; Никола Георгиев Рангелов - председател на УС на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), управител на "Пещостроене" ООД и "Рефлекс Трейд" ООД, изпълнителен директор на "Пещостроене и изолации – Монтажи"; Николай Тончев Тончев - собственик на "Агромашинаимпекс – Шумен" АД, изпълнителен директор на "Индустриален Парк Шумен" АД , "Ники – БТ" АД, "Миссириан – България" АД, "Норд Табак" ЕАД; Петър Иванов Стефанов - председател на Централния кооперативен съюз; Полина Кръстева Карастоянова - изпълнителен директор на Национален борд по туризъм; Спирос Номикос - изпълнителен директор на "Солвей соди" АД – Девня, и генерален мениджър на Група "Солвей" за България; Станислав Янчев Попдончев – зам.-председател и главен финансов директор на БСК; Таня Йорданова Бончева – изпълнителен директор на Индустриална стопанска асоциация – Ямбол, управител на "Бизнес стил корект" ООД; Явор Мишев Жеков - управител на "Абанос" ООД и член на Търговско-индустриална камара – Бургас; Ярослав Дончев Дончев – вицепрезидент "Търговска дейност и изнесени услуги" на "Идеал Стандарт Интернешънъл", изпълнителен директор и председател на Борда на директорите на "Идеал Стандарт – Видима" АД. В новия състав на Контролния съвет на БСК бяха избрани: Илия Макариев Левков – председател на УС на Национална браншова организация Индустриален клъстер електромобили (ИКЕМ); Михаел Христов Делийски – председател на УС на Асоциацията за екологичен инженеринг, управител на "Енергоефект консулт" ЕООД; Николай Иванов Радев (председател на КС на БСК) – председател на УС на Стопанска камара – Добрич, управляващ съдружник във "Фолиарт" ООД, собственик и управител на "Смарт Импрес" ЕООД.

Министерският съвет одобри 730 хил. лв за Община Габрово, с които да компенсира домакинствата, оставени на студено от свързаната с Христо Ковачки „Топлофикация Габрово“, което фалира преди няколко месеца. Одобрените средства са изчислени на база „средното реално потребление на всеки един клиент на „Топлофикация Габрово“ за последните 3 години“. За последния отоплителен сезон 2022/23 топлофикацията е произвела с 37.8% по-малко количество топлинна енергия спрямо предходния отоплителен сезон и с 41.7% спрямо отоплителния сезон 2020/21. От държавата помощ ще се възползват всички – и с ниски доходи, и с много високи доходи. Средствата ще бъдат използвани за подпомагане на битовите клиенти на топлофикационното дружество в града, които няма да имат топлоснабдяване през предстоящия сезон 2023 – 2024 г." От подпомагането ще се възползват около 4120 битови клиенти на топлинна енергия на територията на Габрово. „Топлофикация Габрово“ официално е собственост на кипърската офшорна компания „Дарклет Лимитид“. Дружеството обаче се счита за свързано с бизнесмена Христо Ковачки, който чрез своята фирма „Топгруп“ ЕООД го приватизира преди близо 20 години. Оттогава досега собствеността беше прехвърлена няколко пъти, като в някои случаи се използваха офшорни компании.

Пpoĸypaтypaтa окончателно е ocъдeнa дa плaти пo 10 000 лв. нa пpeзидeнтcĸия cъвeтниĸ Πлaмeн Узyнoв и бизнесмена Πлaмeн Бoбoĸoв зa нaнeceни вpeди oт бeздeйcтвиe нa държавното oбвинeниeтo пo дeлoтo зa "пpecтъпния cгoвop" cpeщy двaмaтa. Oбeзщeтeниeтo ce дължи заедно със законната лихва oт 24 фeвpyapи 2021 гoдинa. Toвa cлeдвa oт oпpeдeлeниe нa Bърховния касационен съд, ĸoйтo нa 26 oĸтoмвpи е oтĸлoнил жaлбaтa нa пpoĸypaтypaтa зa ĸacaциoннo paзглeждaнe нa дeлoтo cpeщy peшeниe нa Aдминистративния съд в Coфия, ĸoeтo нe caмo пoтвъpди пpиcъдeнoтo пo-paнo oбeзщeтeниe на двамата oт Cофийски градски съд, нo гo и yвeличи. Бoбoĸoв и Узyнoв ca пyблични личнocти, чиятo peпyтaция e пocтpaдaлa oт бeздeйcтвиe нa paзcлeдвaнeтo. Въpxoвнитe cъдии пpизнaвaт и нapyшeнoтo пpaвo нa cпpaвeдлив пpoцec нa Бoбoĸoв и Узyнoв пo oбвинeниeтo нa cпeцпpoĸypaтypaтa зa "пpecтъпeн cгoвop" мeждy двaмaтa. Узунов и Бобоков ocъдиxa пpoĸypaтypaтa зa бeздeйcтвиe пo пoвдигнaтитe им oбвинeния и нapyшeнo пpaвo нa paзглeждaнe нa дeлoтo им в paзyмeн cpoĸ. На 23 декември 2021 г. Coфийcĸият гpaдcĸи cъд реши, че пpoĸypaтypaтa трябва да плати на всеки от двамата пo 3000 лв. oбeзщeтeниe плюс aдвoĸaтcĸи paзнocĸи, дъpжaвни тaĸcи и дp. През ноември 2022 г. двамата осъдиха държавното обвинение за втори път, като на всеки от тях съдът присъди обезщетение в размер на 10 хил. лв. 

Нова инвестиция в размер на 110 милиона лева обявиха от стъкларския завод "Рубин" в Плевен. Проектът, с който се предвижда и разкриването на 150 нови работни места, е за изграждане на нова 300-тонна ванна пещ. Предприятието изпълнявав момента двата инвестиционни проекта, получили сертификат за инвеститор клас "А" по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ), по коийто вече са разкрити 550 работни места. По проекта за новата инвестиция, също е подадено искане от инвеститора за сертифициране по ЗНИ. Общата стойност на инвестициите на дружеството след изпълнение на новия проект ще достигнат около 250 милиона лева. В проекта за изграждане на ванната пещ са предвидени редица иновации при управлението, което ще се извършва с реални данни от смарт контрол център, намаляване на вредните емисии. Още през февруари тази година компанията "Глас контрибюшън", която стои зад стъкларския завод "Рубин" в Плевен обяви, че ще инвестира над 100 милиона лева в предприятието. Проектът за изграждането на 300-тонна пещ е изпълнен от германските компании Nikolaus Sorg GmbH&Co.KGc, Sorg Feuerungsbau und Service GmbH и Excelsius Global Services GmbH. 

Булмаркет продължава последователната си програма за възобновяване дейността на бившия Локомотивен и вагонен завод в Русе и изграждане на модерен индустриален парк. Дъщерното дружество на компанията, което е собственик на завода, вече е пререгистрирано на „Индустриален парк ЛВЗ“ ЕООД. Идейният проект е одобрен от инвеститора и се предвижда запазване на всички съществуващи производствени халета. Планира се въвеждането на високотехнологично производство, както и сериозна научно-изследователска дейност в партньорство с два университета в сферата на иновации в железопътния транспорт. Направени са постъпки за регистрация на Индустриален парк ЛВЗ по новия Закон за индустриалните паркове, както и са внесени проектни книжа в Община Русе. Управлението на Индустриален парк ЛВЗ е възложено на инж.Спасимир Димитров, доскорошен директор на дирекция „Обществен ред и сигурност“ в Община Русе. Източник: rusemedia

Две държави от ЕС вече са в рецесия, показват данни на Евростат. Това са Естония и Австрия, които вече две поредни тримесечия имат отрицателен ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) спрямо предходното тримесечие. През третото тримесечие на годината Германия също има отрицателен ръст ва БВП (-0,1%), но през предходното тримесечие имаше положителен ръст от 0,1%. Общо за страните от ЕС ръстът на БВП през третото тримесечие спрямо предходното е само с 0,1%. Ръст от 0,1% на БВП за страните от ЕС е отчетен и през третото тримесечие на годината спрямо същия период на миналата, показват данните на Евростат. От наличните данни на Евростат, има шест страни от ЕС, в които БВП се е свил на годишна база. Това са Ирландия (спад на БВП с 4,7% на годишна база), Естония (-2,5%), Швеция (-1,2%), Австрия (-1,2%), Чехия (-0,6%) и Германия (-0,4%).

Кредитирането на бизнес имоти в САЩ се свива до исторически ниски нива, създавайки опасност от спиране на обслужването на изтичащ дълг и рязък спад на новото строителство на складове, апартаменти и други видове имоти, пише Wall Street Journal. Банки, застрахователни компании и други кредитори на бизнес имоти намаляват кредитирането от първото полугодие на 2022 г., когато Федералният резерв започна да повишава лихвите и опасенията за рецесия се засилиха. Но кредиторите станаха още по-неохотно настроени към отпускането на нови заеми, откакто доходността по държавните облигации започна да расте от началото на август. Повечето заеми за бизнес имоти са обвързани с краткосрочни, а не с дългосрочни лихви. Ръстът на доходността по облигациите обаче тревожи вече уплашените кредитори и предизвиква нови съмнения за това дали някои видове имоти не са надценени. Общият обем на заемите за бизнес имоти, държани от банките, най-големият източник на дългово финансиране, е намалял през първите две седмици на октомври, сочи анализ на компанията Trepp на данните на Федералния резерв. Кредитирането на бизнес имоти от банките се е свивало само през два месеца от 2014 г. насам. Повечето останали двуседмични периоди от 2014 г. насам са показвали растеж. Други доставчици на дълг също се оттеглят. Заеми за едва 28,2 млрд. долара, които могат да бъдат превръщани в ценни книжа, обезпечени с ипотеки върху бизнес имоти, са били предоставени тази година, най-ниското ниво от 2011 г. насам, сочат данните на Trepp. Освен това най-големият ипотечен тръст за инвестиции в недвижими имоти (REIT) спря да предоставя заеми на нови кредитополучатели през първото полугодие на тази година. Целият дългов пазар в сектора на бизнес имотите, включително банки, ценни книжа, обезпечени с ипотеки върху бизнес имоти и небанкови кредитори, е отбелязал ръст от над 1% през второто тримесечие. Това е най-ниското тримесечно покачване от първото тримесечие на 2014 г. насам, съобщава Матю Андерсън, управляващ директор на Trepp. Най-големите жертви са собствениците на офиси, които рефинансират изтичащи заеми при много по-високи лихви. Но недостигът на финансиране засяга и други кредитополучатели от сектора на бизнес имотите като собствениците на жилищни сгради и складове, които от години са предпочитани от инвеститорите. Ръстът през последно време на доходността по 10-годишните облигации „разтревожи пазара“, коментира Майкъл Леви, главен изпълнителен директор на компанията Crow Holdings, една от най-големите строителни компании на апартаменти за отдаване под наем и индустриални площи. „Проблемите на капиталовия пазар смазват всички“, допълва той. Много частни дългови фондове не успяват да наберат капитал и голяма част от времето им минава в обсъждания със съществуващи кредитопалучатели, които имат затруднения да рефинансират заемите си с ниска лихва. „Ако сте алтернативен кредитор и нямате нов капитал, не отпускате много нови заеми, докато не видите че по-голяма част от тях се изплащат“, коментира Ричард Мак, главен изпълнителен директор на компанията Mack Real Estate Credit Strategies.

Интернет икономиката в Югоизточна Азия се очаква да нарасне с 11% на годишна база през 2023 г., забавяйки се от миналогодишния растеж от 20%, показва годишен доклад за индустрията, цитиран от Ройтерс. Докладът, публикуван от Google, сингапурския държавен инвеститор Temasek Holdings и международната бизнес консултантска компания Bain & Company, също така твърди, че интернет икономиката на региона се очаква да достигне 295 млрд. долара до 2025 г. Това е под по-ранната прогноза за 330 млрд. долара. „Секторите на дигиталната икономика показват положителни траектории на растеж, като до 2024 г. пътуванията и транспортът са напът да надхвърлят нивата отпреди пандемията“, гласи съвместно изявление на съставителите на доклада. Свиването на прогнозата се дължи основно на дългосрочната промяна в целта и стабилизирането след пандемията, а сега се очаква да има стабилна основа до 2025 г., коментира Флориан Хопе, партньор и директор за Азиатско-Тихоокеанския регион в Bain & Company. Регионът, обхващащ 11 страни, има повече от 1 млрд. души население, което е съставено от преобладаващо млади хора. Смартфоните в региона са широко разпространени, а средната класа расте, което го прави един от най-бързо развиващите се интернет пазари в света. Дигиталната икономика на Виетнам се очаква да расте с 20% годишно в периода от 2023 г. до 2025 г. и ще достигне около 45 млрд. долара до 2025 г., записвайки най-бързия растеж в Югоизточна Азия заедно с Филипините, показва докладът. „Дигиталните плащания продължават да растат във Виетнам заради силната подкрепа от правителството, инвестициите от търговските банки и голямата популярност на QR кодовете“, допълва текстът. Очаква се тенденцията да се ускори, тъй като централната банка на страната насърчава безкешовите плащания в селските и отдалечените райони. Докладът, който обхваща също Индонезия, Тайланд, Виентам, Сингапур, Малайзия и Филипините, посочва, че частното финансиране на сектори, свързани с дигиталната икономика, е намаляло до нивата от 2017 г., след като през 2021 г. достигна рекордни нива. Но паричните резерви за инвестиции все още растат, въпреки че инвеститорите стават все по-предпазливи. „За да излязат от тази зима за финансирането, дигиталните бизнеси в Югоизточна Азия трябва да докажат, че качествените сделки са лесно достъпни“, гласи докладът, допълвайки, че спадът е в съответствие с с глобалните промени към висока цена на капитала и проблеми в жизнения цикъл на финансирането. Според доклада рисковите инвеститори са разполагали с 15,7 млрд. долара за сключване на сделки в края на 2022 г. „Всъщност зависи от това колко бързо компаниите могат да се насочат към рентабилността. Колкото по-бързо направят това, толкова по-бързо ще се върне финансирането“, коментира Фок Уай Хунг, ръководител за Югоизточна Азия в Temasek.