През миналата година заетостта в Европейския съюз достигна исторически връх от 74,6 на сто. В България заетостта е достигнала 70,4 на сто от трудоспособното население на възраст между 16 и 64 годишна възраст през 2022 г. Това е най-високото ниво заетост в страната ни, откакто в базата данни на Евростат има налични данни за страната – 2000 година. Тогава нивото на заетост в България е било едва 51,5 на сто. През 2021 г. родната заетост леко е намаляла - до 68,1 на сто. Година по-късно обаче е нараснала с 1,3 процентни пункта. Югозападният регион, където е и София, е бил с най-голяма заетост в България през 2022 г. – 75,8 на сто, което представлява нарастване с 2,1 процентни пункта в сравнение с 2021 г.

През 2022 година БВП на един зает се увеличава реално с 4.3% в сравнение с предходната година според актуализираните данни на НСИ. Заетите лица в икономиката са 3 446.7 хил., а общият брой отработени часове е 5 574.8 милиона. Структурата на заетостта по икономически сектори през 2022 г. спрямо 2021 г. показва увеличение на относителния дял в сектора на услугите, намаление на относителния дял в аграрния сектор и в индустрията. На едно заето лице се падат 48 687.1 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки зает създава средно 30.1 лв. БВП за един отработен час. През 2022 г. брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает се увеличава реално с 5.7% в сравнение с 2021 г., а на един отработен човекочас се увеличава с 5.9%. Според актуализираните годишни данни за 2022 г. равнището на производителността на труда в индустриалния сектор възлиза на 49 550.0 лв. БДС на един зает и 29.8 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 44 000.8 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 26.8 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 12 390.3 лв. БДС на един зает и 8.6 лв. за един отработен човекочас.

Нови 24 млн. лв. загуби за бюджета от работата на енергийни дружества, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки, отчита Националната агенция по приходите, след като давността за тази сума е изтекла в началото на октомври 2023 г., а хазната не е успяла да си събере дължими данъци и осигуровки от въглищната империя "Ковачки". Сумата на неплатените задължения с изтекла давност нараства значително за последните три години – към края на 2020 г. те са били 10 млн. лв., сочат данни на данъчните, предоставени на екоорганизацията "Грийнпийс" – България по Закона за достъп до информация. Те се отнасят за 19 дружества, свързани с Ковачки - осем мини за добив на въглища и единайсет въглищни централи и топлофикации. Сред тях са някои от най-старите и замърсяващи предприятия в българската енергетика: ТЕЦ "Брикел" в Гълъбово, ТЕЦ "Марица 3" в Димитровград, ТЕЦ "Република" в Перник, ТЕЦ "Бобов дол" в Големо село, които регулярно обгазяват съседните населени места със серен диоксид и прах. "Когато някой не плаща дължимите данъци и осигуровки, сметката плаща цялото общество. Тази измерима финансова цена е само добавка към трудно измеримите щети от замърсяването, на което са изложени местните хора под комините на архаични и лошо поддържани инсталации със съмнителни пречиствателни съоръжения", коментира Десислава Микова, координатор на кампанията "Климат и енергия" в "Грийнпийс" – България. Опростените задължения са на сметката на шест от компаниите във Въглищната империя.

Трейс Груп Холд АД обяви, че е подписало дългосрочен договор (със срок за изпълнение от 48 месеца) със Столична община за текущ ремонт и поддържане на уличната мрежа в три района на София - “Витоша“, „Лозенец“ и „Триадица“ на стойност от 30,75 млн. лева без ДДС. От началото на годината дружеството подписа договор за ремонт на улици и пътища в община Стара Загора за 25 млн. лева без ДДС, за реконструкция на отсечка от ул. „Опълченска“ в София за над 12 млн. лева, за реконструкция на гара „Плиска“ за 11,8 млн. лева и за ремонтни дейности на летището в София за 3,3 млн. лева. По договор, подписан миналата година, дружеството изгражда канализация в кв. „Драгалевци“ в район „Витоша“ на София.

Четиринадесет български компании попадат сред стоте най-големи дружества в Югоизточна Европа в тазгодишната класация SEE TOP 100, която подрежда компаниите на база общ приход за фискалната година, приключваща на 31-ви декември 2022 г. Единадесета, сред българските участници се класира преработвателят на мед и един от водещите световни доставчици на цветни метали "Аурубис България" с приходи от 4,2 млрд. евро за 2022 г. В миналогодишната класация на изданието "Аурубис България" попадаше на 5-та позиция с приходи от 3.8 милиарда евро. В тазгодишната класация отново попада производителят на биодизел "Астра Биоплант". С общи приходи от 3.9 милиарда евро компанията се изкачва от 28-та позиция (за 2021 г.) до 12-та позиция. На 14-та позиция откриваме "ЛУКОЙЛ България" с общи приходи от 3,7 милиарда евро. Търговецът на горива попадаше и в класацията на Seenews за 2021 г. - под номер 30. Сред най-големите компании в ЦИЕ попада и АЕЦ "Козлодуй" - на 20-та позиция (40-та позиция за 2021 г.). Общите приходи на атомната ни централа за изминалата година са възлизали на над 3 милиарда евро. В класацията попада и компания, която отсъстваше през 2021 г. - търговецът с възобновяема енергия и газ "Акспо България". Дъщерното предприятие на швейцарската "Акспо Груп" заема 21-ва позиция, с приходи от 3 милиарда евро. През 2022 г. "Национална електрическа компания" пада с 6 позиции до 26-та позиция, с общи приходи от 2.6 милиарда евро. С 2.5 милиарда евро за 2022 г. "Булгаргаз" заема 28-а позиция (54-та позиция за 2021 г.). "ТЕЦ Марица Изток 2" заема 36-та позиция. Компанията за търговия с енергоносители "MET Енерджи Трейдинг България", която през 2021 г. отстстваше от класацията попада на 42-ра позиция в последното й издание, с общи приходи от 1.9 милиарда евро. Нов в класацията е и производителят на стъклен амбалаж "БиЕй Глас България", който с 1.4 млрд. евро приходи заема 59-та позиция. С 1.3 млрд. евро приходи за 2022 г. преработвателят на слънчоглед "Олива" достига 65-та позиция (при 90-та за 2021 г.). Търговската верига "Кауфланд България" заема 81-ва позиция (64-та позиция за 2021 г.), с общ приход от 1.1. милиарда евро. Компанията за нефтопреработване "ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас", която не попадна сред най-големите компании в ЦИЕ за 2021 г., година по-късно реализира общ приход от 1.1 млрд. евро, който я класира на 83-то място за 2022-а. Търговската верига "Лидл България", която с общ приход от над 1 милиард евро зае 93-та позиция (84-та за 2021 г.). В миналогодишното издание на изследването попадаха 12 български компании, от тях тази година отсъстват - "Българска независима енергийна борса", "Сакса" и "София Мед". За втора поредна година румънският газов и петролен гигант "ОМВ Петром", част от австрийската група "ОМВ", оглавява класацията с 13,4 млрд. евро приходи - почти два пъти повече спрямо 2021 г. Компанията е на първо място в региона и по печалба - през 2022 г. тя нараства повече от три пъти и достига 2 млрд. евро. 

Силният ръст на приходите от кораборемонт увеличава печалбата на „Кораборемонтен завод Одесос“ АД („КРЗ Одесос“) за деветмесечието. Приходите от дейността на дружеството за периода януари-септември достигат 66,23 млн. лева при 50,471 млн. лева за януари-септември 2022 г., като нарастват с над 31% на годишна база. От началото на годината до края на септември дружеството е ремонтирало 55 кораба при 45 година по-рано, посочва се в междинния доклад на компанията. Над 97% от приходите – 64,513 млн. лева, са от кораборемонт, нараствайки с 31,5% за една година (година по-рано са били в размер на 49,056 млн. лева). Със същия темп се увеличават и разходите за дейността на компанията – с 31,5% до 52,477 млн. лева за отчетния период при 39,908 млн. лева за същия период на предходната година. „КРЗ Одесос“ приключва деветмесечието с печалба в размер на 14,246 млн. лева при 12,186 млн. лева година по-рано, или отчита ръст на показателя от почти 17% на годишна база. В последната година акциите на „КРЗ Одесос“ поскъпват с над 128%, а пазарната капитализация надвишава 174,8 млн. лева.

„ИмПулс I“ АД се подготвя за най-голямото увеличение на капитала от компаниите, търгувани на пазар beam на Българската фондова борса (БФБ). Дружеството планира да набере над 44 млн. лева, така че в следващите 5 години капиталът му да достигне 50 млн. лева. Увеличението ще се осъществи чрез варанти, става ясно от предложение за промени в устава на компанията, които ще бъдат обсъдени и гласувани на извънредно общо събрание на акционерите ѝ. Заседанието е планирано да се състои на 21 ноември в София. Акционерите ще гласуват и промяна на името на дружеството на „ИмПулс Растеж“ АД. Всички издадени варанти се предвижда да се регистрират за търговия на пазар beam на БФБ-София. В случай на прекратяване на регистрацията на пазар beam на емисия варанти дружеството е длъжно да изкупи обратно на всеки пожелал това варантите от съответната емисия, чиято регистрация е прекратена, предвижда се още в проектоустава. Оценката на стойността на варантите следва да се направи от регистрирано одиторско предприятие/лицензиран оценител по общоприети оценъчни методи. 

На 24.08.2023 год. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи публично уведомление за финансовото състояние на Випом АД към 30.09.2023г. на индивидуална основа.

Европейската комисия представи доклад, в който се отчита, че ЕС е намалил зависимостта си от вноса на горива и е увеличил значително производството на възобновяема енергия. За миналата година вносът от Русия на изкопаеми горива е ограничен допълнително, като са отпаднали доставките на въглища, вносът на петрол е сведен до 10 на сто от довоенните количества, а при газа намалението е наполовина и се очаква да достигне 2/3 за тази година. Същевременно търсенето на газ в ЕС е спаднало с 18 на сто в сравнение с предишните пет години. Газовите хранилища в ЕС са запълнени до 95-98 нас сто от обема, а въглеродното замърсяване е спаднало с три процента за година и с 32,5 на сто спрямо данните от 1990 година. Вече 39 на сто от произвежданото в ЕС електричество се добива от възобновяема енергия, показват данните в доклада. За една година делът на енергията, произвеждана от слънчева светлина, е с 45 на сто повече от 2021 година. Комисията държавите от ЕС допълнително да ускорят издаването на разрешителни за разгръщането на мощности за производство на възобновяема енергия. ЕК изразява готовност да окаже помощ при определянето на изискванията за участие в търговете, свързани с това производство. Предвижда се комисията да осигури средства за повишаване на производството на ток от вятър и за разширяване на европейската електропреносна мрежа.

807,8% - толкова е ръстът на глобалната индустрия за птиче месо само в периода 1970-2020 г., показват данните на Организацията по прехрана и земеделие на ООН. Скокът вероятно е без аналог през последните столетия, а динамиката на производството може да каже много и за икономическите процеси по целия свят. В свой анализ за специализираното издание Poultry World статистикът проф. д-р Ханс-Вилхелм Виндхорст разглежда развитието на индустрията именно от макроикономическа гледна точка. Ако през 1970 г. в света са се произвеждали общо около 15,1 млн. тона птиче месо, към 2020 г. вече говорим за 137 млн. тона и по думите на професора това е най-бързо растящия като обеми животински продукт. Особено голям тласък индустрията получава след 2000 г. - за две десетилетия продукцията скача двойно. Според изчисленията на проф. Виндхорст Азия има най-голям (41%) принос за увеличението, следвана от Централна и Южна Америка (18%), Северна Америка (16%) и Европа (14%), като Африка и Океания остават далеч назад. Производството на птиче месо обаче намалява както в Европа, така и в Северна Америка през разглеждания период. При Стария континент спадът е с почти една пета и според автора на анализа е показателен за намаляващата значимост на този пазар. До 1990 г. Европа е произвеждала повече от Азия, а чак до 2019 г. САЩ са на първо място сред отделните държави. След това обаче ги измества Китай, които през 2020 г. имат и преднина от 442 000 тона. На трето място е Бразилия, която едва се е вписвала в челната десетка към 1970 г. СССР през годините до разпада си държи втората позиция, но чак през настоящото десетилетие Руската федерация се завръща в челото. Полша върви срещу тенденцията на намаляващо производство в Европа и се нарежда на осма позиция през 2020 г. Очаквано, най-голям е делът на производството на пилешко месо - между 85% и 88% през изследвания период. В същото време, обаче, концентрацията на този пазар намалява - около 40 на сто от продукцията вече идва от страните извън Топ 10. В процентно изражение, най-голямо е увеличението в производството на патешко и гъше месо. В същото време, пуешкото не бележи устойчив ръст и най-големите му производители остават в Северна Америка и Европа. Очакването на автора на анализа е тенденциите да се запазят поне в периода до 2030 г. Въпреки успеха на алтернативите на месото на растителна основа и започващото пазарно одобрение на лабораторно "отглежданото" месо, през настоящото десетилетие алтернативните месни продукти ще заемат пазарни дялове само в едноцифрени проценти, смята той. Сред причините са високите производствени разходи и скептицизмът към консумацията на модерните, но скъпи алтернативни храни.

Фабричната активност в Япония се е свила за пети пореден месец през октомври, а секторът на услугите е отбелязал най-слабия си растеж тази година през същия месец, показаха данните от проучването за индекса на мениджърите по поръчките на фона на нарастващата несигурност за икономическите перспективи пред третата по големина икономика в света, съобщава Ройтерс. През октомври индексът на мениджърите по поръчките във фабричния сектор (PMI) на au Jibun Bank в Япония е останал на ниво от 48,5 пункта, на каквото беше и миналия месец. Резултатът се задържа под прага от 50 пункта, разделящ растежа от спада, от юни насам. Производството се е свило с най-бързия си темп от осем месеца, като това се дължи на спад при новите поръчки, сочи проучването. Притисната от по-ниския капацитет, заетостта е намаляла за първи път от февруари 2021 г. Ценовият натиск е отслабнал леко, тъй като инфлацията при суровините се забави до тримесечно дъно. Японското правителство каза в петък, че основната инфлация в страната миналия месец се е забавила под 3% за първи път от повече от година. Данните от PMI проучването през октомври обаче показват допълнително отслабване на сектора на услугите, който подкрепяше японската икономика през последните тримесечия. Проучването за индекса на мениджърите по поръчките в сектора на услугите на au Jibun Bank показа, че показателят е спаднал още повече до 51,1 пункта през октомври от 53,8 пункта през септември, отбелязвайки най-бавния темп на растеж в сектора от началото на тази година. Новите компании се увеличават, но с по-бавни темпове, а търсенето на японски услуги от чужбина е спаднало за първи път от 14 месеца, показва проучването. „Бизнесът също беше най-песимистично настроен от януари насам, което отразява отслабналия оптимизъм по отношение на бъдещото производство“, смята Джинги Пан, икономически директор в S&P Global Market Intelligence – компанията, която изготвя проучването. Общият PMI на au Jibun Bank Flash Japan, който съчетава активността както във фабричния сектор, така и в този на услугите, е спаднал до 49,9 пункта през октомври от 52,1 пункта през септември, оставайки под границата от 50 пункта за първи път от декември.