Печалбата на фирмите в сферата на селското стопанство на България за миналата година достига 3,194 млрд. лв., показват данни на НСИ. Печалбата намалява с 2,5% спрямо предходната година, въпреки повишените разходи на дружествата. Печалбата в селското стопанство е постигната чрез увеличение на цените. През 2022 г. стойността на крайната продукция, произведена в селското стопанство, възлиза на 12,9 млрд. лв., което е ръст с 19,2% спрямо предходната година. Увеличението се дължи на нарастване на цените с 29,8% спрямо 2021 г., докато при обемите на произведените количества има намаление с 8,2%. В растениевъдството стойността на произведената продукция е 9,699 млрд. лв. и представлява 75,2% от цялата селскостопанската продукция. Преобладаващата част (87,2%) е от зърнени и от технически култури, чиято стойност е съответно на 5,485 млрд. лв. и 2,971 млрд. лв. В сравнение с 2021 г. стойността на продукцията, произведена от растениевъдството, е по-висока с 19,6% в резултат на вдигане на цените с 33,5%, докато при обемите има спад с 10,4%. Произведената продукция от животновъдството през 2022 г. е на стойност 2,333 млрд. лв., или 18,1% от цялата продукция в селското стопанство. Спрямо предходната година стойността є нараства с 18,9% в резултат на вдигане на цените с 23,1%, докато произведените обеми намаляват с 3,4%. Стойността на продукцията от отглеждане на селскостопански животни е 1,151 млрд. лв. (49,3% от продукцията в животновъдството), а стойността на произведените животински продукти е 1,182 млрд. лв. (50,7% от продукцията в животновъдството). В сравнение с 2021 г. стойността на отглеждането на селскостопански животни се увеличава с 19,1%, което се дължи на нарастване на цените с 24,1%, докато обемите намаляват с 4%.

Финансовият министър Асен Василев съобщи, че до края на тази година България ще пусне на международните пазари емисия дълг за да смали бюджетния дефицит в рамките на допустимия за кандидатстването в еврозоната от 3%. "В момента имаме достатъчно средства във фискалния резерв. Той е над 11 млрд. лв. и можем спокойно да финансираме дефицита през фискалния резерв. Има доста сериозен падеж догодина, когато трябва да върнем стар дълг. Имайки предвид, че тенденцията да се запазват или увеличават основните лихвени проценти в ЕС и САЩ продължава, тъй като инфлацията остава доста висока и в двата региона, по-добре е да емитираме по-рано, отколкото по-късно. Така че в оставащата част от годината ще си изпълним това, което е по бюджет заложено по отношение на емисиите на дълг."

Централната избирателна комисия реши да сключи договор с фирмата "Сиела Норма" по обществената поръчка за надграждане на системния и приложен софтуер на машините за гласуване за изборите на 29 октомври. Сумата по договора 2 милиона и 5 050 лева без ДДС. Със същата фирма ЦИК сключва и договор по другата обществена поръчка за дейностите по осигуряване на машинното гласуване, в това число инсталиране на софтуер и параметризация, транспорт и обслужване от техници на устройствата в двата тура на изборите 29 ти октомври и 5 ти ноември. Договорът е на обща стойност за над 11 100 000 лева без ДДС.

Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) разпродава часовници, бижута и скъпоценни камъни, собственост на E&S Watches and Jewellery (Е Енд Ес Уотчис Енд Джуълри). Причината, поради която недвижимата собственост на компанията е обявена за публична продан са наложени запори, вписани в Централния регистър на особените залози. Началната цена за луксозните стоки е съответно 1 180 718 лв. и 1 006 939 лева. E&M Watches and Jewellery Ltd. е създадена през 2006 г. с редмет на дейност търговия с луксозни стоки - часовници, бижута и аксесоари на световноизвестни марки в бранша и франчайз партньор на швейцарската компания Chopard, както и изключителен представител на Ulysse Nardin, Hublot, Roger Dubuis, Girard-Perregaux, Franck Muller, CVSTOS, DeLaCour, Pasquale Bruni, ERST Fine Jewellery, Schreiner Fine Jewellery за България. През 2007 г. е открит първият бутик на E&M Watches and Jewellery на пл. "Народно събрание" № 12 в София. Компанията отваря и още един бутик в хотел "Кемпински Гранд Арена Банско", както и франчайз бутик на емблематичната марка Chopard в София, който е първият за времето си в Източна Европа. Фирмата е и най-голямата лицензирана компания, предоставяща услугата Tax Free в България. Tax Free Shopping e услуга предлагана от търговски обекти на територията на ЕС (респективно България) и представлява възстановяване на ДДС за чуждестранни туристи при покупка и износ на стоки за лично ползване.

Една от водещите компании за производство на спа хидромасажни вани и малки плувни басейни в Европа и първият чешки производител на подобни съоръжения семейната компания USSPA стъпва в България. Плановете на семейната компания USSPA все още са в начална фаза на изпълнение. Партньорът от българска страна е Spa Consult, която е сред водещите компании, специализирани в цялостното изпълнение на луксозни спа и уелнес центрове и басейни в България и Европа. От 1995 година USSPA е сред най-разпознаваемите производители на спа съоръжения в Европа. Продуктите се изнасят за над 20 държави по целия свят. Компанията работи на пазари като Испания, Швейцария, Германия, Словакия, Швеция, Австрия и други. Приходите им за 2022 година възлизат на 14 милиона евро.

Съоснователят и основен акционер в „Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ АД Любомир Минчев се оттегля от надзорния съвет на дружеството. На извънредно общо събрание на акционерите на 21 ноември 2023 г. ще бъде гласувано освобождаването му от надзорния съвет заедно с Борис Немсич. На тяхно място се предлага в надзорния съвет да влязат Волфганг Фридрих Ебенер като независим член и Иво Евгениев Евгениев. Акционерите ще гласуват и годишното брутно възнаграждение на новите членове на надзорния съвет на дружеството. Предвижда се то да е 30 хил. за всеки от тях, а гаранцията за управление е в размер на 3-месечното им брутно възнаграждение. В последната година акциите на „Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ поевтиняват с 26%, а пазарната капитализация възлиза на 116,25 млн. лева.

Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) определи изпълнителите на маркировката и знаците по пътищата и магистралите у нас за следващите пет години. Обществената поръчка за маркировката беше за 210 млн. лв., а тази за пътните знаци за 100 млн. лв. Най-много обособени позиции печели варненската компания "А.Д. Холд" ООД. Дружеството ще прави маркировката в Североизточния район (35 млн. лв.) и ще поставя пътни знаци в Североизточен и Югоизточен (по 16.6 млн. лв.). "Консорциум Битулайт 2018" печели две обособени позиции. Обединението ще полага маркировка в два района - Югозападния и Южен Централен общо за 70 млн. лв. без ДДС. Партньори в обединението са "Битулайт" ООД и "Белчински къщи" ЕООД. Поръчката за маркировка в Северозападния район се печели от ДЗЗД "Белфрай Трафик Технолоджи", в което влизат "Белфрай България" АД, "Кьозути Солгалтато еш Керешкеделми" ООД и "Белфрай УТ" ООД, а поръчката е на обща стойност 35 млн. лв. за 5 години. Поръчката за пътните знаци в региона се печели от "ПСТ Груп" ЕАД с цена от 16.6 млн. лв. за 5 години. За победител в Северен Централен район за полагане на маркировка е обявено ДЗЗД "Виа ПСТ Перфект", в което влизат "ПСТ Груп ЕАД, "Виалукс - България" ЕООД, "Пътперфект" ЕАД и "Актив Билдинг Инк" ЕООД. Договорът с тях е за 35 млн. лв. за 5 години. Поръчката за поставяне на пътни знаци в Северен Централен район за 16.6 млн. лв. се печели от обединение "Знаци Север". В него влизат "А.Д. Холд" ООД и "Варна Арх Про" ЕООД. "А.Д.Холд" ООД печели поръчката за пътна маркировка в Североизточния район за 35 млн. лв. и поръчката за поставяне на пътни знаци в региона на стойност 16.6 млн. лв. без ДДС. Обособената позиция за полагане на маркировка в Югоизточния район се печели от ДЗЗД "Маркировки Юг", като партньори в обединението са "А.Д. Холд" ООД и "Трейс Груп Холд" АД. "А.Д.Холд" ООД печели и поръчката за пътните знаци в същия регион.

Обемът на промишленото производство както в целия Европейски съюз, така и само в страните от еврозоната, нараства през август 2023 г. с по 0,6 на сто спрямо юли 2023 г., сочат сезонно коригираните данни на европейската статистическа агенция Евростат. През миналия месец е отчетен спад на промишленото производство с по 1,3 на сто и в Евросъюза, и в държавите от валутния съюз спрямо юни 2023 г. На годишна основа (спрямо август 2022 г.) обемът на промишленото производство намалява с 4,4 на сто в ЕС и с 5,1 на сто в еврозоната. В Европейския съюз през август 2023 г. на годишна основа (спрямо същия месец на 2022 г.) производството на потребителски стоки за дълготрайна употреба се увеличава с 7,3 на сто, на енергийни продукти - с 6,7 на сто, на междинни стоки - с 5,5 на сто и на капиталови стоки - с 5,2 на сто. Обемът на произведените потребителски стоки за краткотрайна употреба остава без промяна спрямо август 2022 г. Най-сериозен спад при обема на промишленото производство в страните от ЕС, за които са публикувани данни, е регистриран на годишна основа в Ирландия (-27,3 на сто), Словения (-12,3 на сто), Естония (-11,9 на сто) и България (-9,7 на сто). С най-голямо годишно увеличение на промишленото производство са Словакия (+4,7 на сто), Дания (+3,5 на сто) и Малта (+3 на сто).

Потреблението в САЩ не се свива въпреки повишаването на лихвите от страна на Федералния резерв защото нацията застарява, пише в анализ The Wall Street Journal. Хората на възраст 65 и повече години са вече 17,7% от населението в страната, което е рекорд от началото на воденето на статистика през 1920 година и значително повишение от 2010 година, когато възрастните американци бяха 13% от населението. Тяхното финансово състояние е относително добро, не теглят кредити, за да купуват жилища, и имат по-добри позиции на трудовия пазар, спрямо останалите потребители.Тези, които все още изплащат ипотека, са рефинансирали заема си при много изгодни условия по време на пандемията от коронавируса. По тази причина и политиката на Федералния резерв не ги интересува толкова сериозно, посочва американското издание. Така възрастните американци формират устойчива база на потреблението, която не се влияе от данните за трудовия пазар, лихвите и изплащането на студентските заеми, коментират анализаторите. През 2022 г. на хората на възраст над 65 години се падат 22% от общото потребление, което е най-високото ниво от 1972 година, когато всъщност започва да се води подобна статистика, и съществено над нивото от 2010 година, когато по-възрастните американци са реализирали 15% от потреблението в страната, сочат данни на Министерството на труда на САЩ. Разходите на домакинствата, в които живее човек на възраст над 65 години, растат с 2,7% през 2022 г. спрямо 2021 година, като се вземе предвид инфлацията. За сравнение, домакинствата с членове под тази възраст харчат с 0,7% повече спрямо година по-рано. Анализаторите са категорични, че има съществена промяна в живота на възрастните хора в САЩ. Днес те са много по-активни - купуват електрически велосипеди, пътуват активно и правят неща, които досега не са си позволявали. Компанията American Cruise Lines, която организира круизни пътувания, потвърждава това - има двуцифрен ръст на записванията от хората от т.нар. "бейби бум" поколение в САЩ (родените след края на Втората световна война). Най-малките от тях вече са на около 59 години. Ед Ярдени, президент на анализаторската компания Yardeni Research посочва, че изчисленията на Фед показват, че само "бейбибумърите" имат над 77 трилиона долара спестявания.

Индийските домакинства спестяват по-малко, отколкото през последния половин век. Според Резервната банка на Индия нетните спестявания на домакинствата през 2022-23 г. (индийската финансова година се провежда от април до март), са били само 5,1% от брутния вътрешен продукт, пише Bloomberg. Това е спад от 8% от БВП през 2019-20 г. и 11.5% през годината на пандемията. Това са нива, които не сме виждали от петролната криза през 70-те години. Дълговата тежест на индийците също се увеличава. Финансовите задължения на домакинствата нараснаха рязко до 5,8% от БВП през последната финансова година. Съотношението е било 3,8% през предходната година. Ако една страна не спестява, тя не расте. Международният валутен фонд очаква Индия да нарасне с 6,1% през 2023 г., по-бързо от повечето други големи икономики. Данните обаче показват, че индийските стойности са неустойчиви. Те се задвижват от задлъжняло потребление на домакинствата и правителствени инвестиции. Нито една от двете не може да бъде основа на дългосрочна стратегия за растеж на Индия. В годините на бум в началото на 2000-те години, когато Индия нараства почти толкова бързо, колкото Китай, инвестициите от компании, оптимистични за дългосрочните перспективи на страната, стимулират разширяването ѝ. Това е подкрепено от приличен процент на спестявания и правителство, което постепенно намалява първичния си дефицит - фискалния дефицит минус спестяванията по лихвите. Тази цифра е в излишък, когато финансовата криза удари. След 2008 г. компаниите се разтърсват, а големите държавни разходи се увеличават. Преминава от излишък от 1,1% от БВП преди кризата към първичен дефицит от 2,5% от БВП след това и се получава двуцифрен растеж като награда. Естествено, това не може да продължи. През по-голямата част от 2010-те, правителството намалява общите разходи. Увеличаването на дела, посветен на инвестициите, както и бумът на потреблението, тъй като повече индийски домакинства започват да харчат за луксозни стоки и достъпът до формално финансиране се увеличава, поддържат икономиката за известно време. Сега обаче инфлацията след пандемията е намалила реалните доходи на домакинствата. Това е засилило вече съществуваща тенденция: брутните спестявания на домакинствата достигат връх от над 25% от БВП през 2010 г. и оттогава рязко намаляват. Домакинствата все повече заемат средства, за да финансират разходите си. В същото време инвестициите в частния сектор никога не са се възстановили напълно след годините на бума. Степента на инвестиции в Китай е 40%, а в Индия е 28% до 30%, което е доста под пиковите нива от 34% до 36%, достигнати през 2000-те години. Това намаление се дължи почти изцяло на срива на инвестициите, направени от частни корпорации след 2008 г. Опитите да се обърне този колапс не са успешни - корпоративните инвестиции продължават да намаляват през последните две тримесечия, според Motilal Oswal Financial Services. Днес правителството върши по-голямата част от работата по инвестициите, а компаниите не поемат своята част от тежестта. Общият брой на проектите в частния сектор, одобрени от индийските банки и финансови институции, когато се изключи секторът на инфраструктурата, управляван от правителството, е нараснал само с 1,8% от встъпването на длъжност на сегашното правителство през 2014 г. Домакинствата се задължават само за да поддържат нивата на потребление. Малкото, което успяват да спестят, се събира от правителството, за да обслужва нарастващия дефицит. И дори тогава, правителството няма място за харчене. То просто не събира данъците, които биха оправдали големите ѝ програми за публични инвестиции. Ако Индия иска да поддържа своите световни темпове на растеж, частните корпоративни инвестиции трябва да се възстановят до нивата от 2000-те години. За да се обърне това устойчиво забавяне, трябва да се случат две неща. Първо, правителството трябва да спре да взима най-големия дял от намаляващите спестявания на индийските домакинства, така че повече капитал да е на разположение на достъпна цена за фирмите. Второ, то трябва да увери частните компании, че е безопасно да инвестират в Индия. Про-бизнес риториката от страна на чиновниците последователно е подкопавана от политизирането на събирането и прилагането на данъците, от по-сложни форми на данъчно спазване и от безразсъдното разширяване на регулирането. Високите тарифи, предназначени да стимулират местното производство, вместо това убеждават местните доставчици, че няма да могат да участват в глобалните вериги за създаване на стойност. В продължение на десетилетие растежът на Индия се задвижва от потребителите и бюрократите. Моделът е изчерпал своята роля и е време правителството да се отдръпне и да остави частния сектор да поеме ръководството.