Три проекта от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) за близо 260 млн. лв. няма да бъдат реализирани. Това са проектите за цифровата трансформация на "Български пощи" (101 млн. лв.), изграждането на интермодален транспортен терминал в Русе (44.6 млн. лв.) и цифровизацията на управлението, контрола и ефективното използване на водите (112 млн. лв.). Трите проекта са премахнати за изпълнение в променения ПВУ, който беше изпратен за одобрение в Европейската комисия. Причината да отпаднат е невъзможността да бъдат завършени до август 2026 г. Искането на България за промяна на плана става, след като беше намален максималният размер на безвъзмездните средства по Механизма за възстановяване и устойчивост от 6.27 милиарда евро на 5.69 милиарда евро. Преразглеждането е част от актуализацията от юни 2022 г. на коефициента на разпределение на безвъзмездните средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и отразява сравнително по-добрите икономически резултати на България през 2020 г. и 2021 г. в сравнение с първоначално предвидените. Предложеното от България изменение на плана засяга 17 инвестиции, включени в първоначално одобрения план. Средствата за някои от тях са намалени. Такива са например инвестициите за енергийна ефективност на обществените сгради с 85 млн. лв., националната инфраструктура за съхранение на електроенергия от възобновяеми източници и модернизацията на болничните съоръжения, сред които е отпадането на изграждането на протонния център. Има проекти с увеличени разходи. Такъв например е столичното метро от кв. "Хаджи Димитър" до кв. "Левски Г". Допълнително се отпускат 22.5 млн. лв., като това са средствата за индексация на договорите за строителство.

Безработицата в България за август е 4.5%, съобщи статистическата служба на Европейския съюз. През август 2023 г. сезонно коригираното ниво на безработица в еврозоната е 6,4%, което е спад спрямо 6,5% през юли 2023 г. По оценки на Евростат 12,837 млн. души в ЕС, от които 10,856 млн. в еврозоната, са безработни. В сравнение с юли 2023 г. безработицата е намаляла със 112 хил. души в ЕС и със 107 хил. души в еврозоната. Младежката безработица в България се е равнявала на 11.8 %. 2,687 млн. младежи (на възраст под 25 години) са безработни в ЕС, от които 2,194 млн. в еврозоната. През август 2023 г. коефициентът на младежка безработица в ЕС е 14,0%. Коефициентът на безработица при жените е 6,2% в ЕС, а при мъжете 5.7% , като за България е 4.5 % при жените и 4.6% при мъжете.

Русенският производител на заключващи системи "ВИТТЕ аутомотив България", който е част от германската група WITTE, е придобил мажоритарен дял от своя доставчик "Форез БГ" в Русе. Компанията, която произвежда шприцовани пластмасови компоненти, досега беше собственост на чешкия FH Holding. Придобитото дружество вече е с ново име и мениджмънт, а в ход е разширение на производството. Чешката компания изгради фабрика в Русе през 2017 г., привлечена от германския инвеститор, който е основният й клиент в страната. Според договора за покупко-продажба сега "ВИТТЕ аутомотив" придобива 50.1% от дяловете във "Форез БГ", а компанията се преименува на "ВИТТЕ инджекшън молдинг България". Чешките управители също са сменени, като начело на дружеството сега са Христо Христов, който е управител и на "ВИТТЕ аутомотив", и Красимир Кръстев. Площта на фабриката ще бъде разширена с около 50%, като халето вече е в процес на изграждане. "Форез БГ" е регистрирана през 2016 г. с предмет на дейност производство на метални и пластмасови части. Самата фабрика е открита следващата година. За 2022 г. дружеството увеличава продажбите си с близо 50% до 11 млн. лв. и отчита 121 хил. лв. печалба. Заетите са 70 души. Купувачът "ВИТТЕ аутомотив" е значително по-голям, с оборот 362.2 млн. лв. и над 1200 работници. За миналата година компанията увеличава продажбите си с 32%, което се дължи най-вече на ръст в производството на камери за автомобили и на компенсатори ВИТОЛ. Предприятието работи като доставчик първо и второ ниво, а сред клиентите му са Mercedes-Benz, Volkswagen, Ford, Volvo, BMW и др. За 2023 г. плановете са продажбите да достигнат 407 млн. лв., или повече от 12% ръст.

Най-голямата колекторска група в България - "С.Г. груп" финализира придобиването на втората по размер на активите - Агенция за събиране на вземане (АСВ). Формално купувач е специално създадено за придобиването дружество "Ди Си Ей мениджмънт", което се води собственост на близки до групата лица - честа практика и при други нейни придобивания. Още миналата есен досегашният собственик - норвежката B2Holding, обяви, че е договорила продажбата на бизнеса си в България за 48.4 млн. евро. Компанията е заложена в полза на B2Holding срещу заем от норвежкия холдинг в размер на близо 9.75 млн. евро. "С.Г. груп" досега се финансира предимно от местни банки - има големи заеми от ПИБ и ББР, но ползва финансиране и от по-малки институции като Общинска банка и БАКБ. Към много от тях обаче вече се достигат и лимити за експозиции. При създаването на "Ди Си Ей мениджмънт" то е еднолична собственост на адвокатско дружество "Манчев и Иванов". Кантората от дълги години обслужва "С.Г. груп", като един от съдружниците, адв. Здравко Иванов, е бил в управлението на много дружества от нея - включително и на "С.Г. груп". А при последвало увеличение на капитала около обявяването на сделката като мажоритарен акционер в "Ди Си Ей мениджмънт" влиза бащата на адв. Иванов - Владимир Владимиров. Наскоро "Ди Си Ей мениджмънт" стана малко по-известна със спечеления търг за сградата на КТБ. Отделно в последните месеци компанията влезе и в директни сделки със "С.Г. груп", като изкупи пакет вземания от нея с 16 млн. лв. финансиране от Общинска банка. Малко преди сделката на 25 септември е вписан и договор за особен залог в полза на Инвестбанк, от която "Ди Си Ей мениджмънт" е получило 25.6 млн. лв., като от него става ясно, че е изкупило вземания от "С.Г. Груп" за над 145 млн. лв. В договора за залог на АСВ като гарант е посочено "Иновативни финанси холдинг" - компанията - майка на българския колектор. Зад цялата група, при цялата и оплетена структура, реално стоят четиримата ѝ основатели с равни дялове - това са Станимир Бургаски, Адам Сотков, Юлиян Цампаров и баща му Бойчо Цампаров. За 2022 г. АСВ има 118 млн. лв. балансови активи, от които близо 94 млн. лв. купени портфейли вземания и 15 млн. лв. кеш. За годината компанията отчита 26 млн. лв. приходи и 5.9 млн. лв. печалба. При "С.Г. груп" активите са 274 млн. лв., които обаче включват и доста щедро оценен портфейл, купен от ПИБ с финансиране от самата банка, така че реалната пазарна стойност вероятно е по-ниска. За сравнение - следващият по големина играч, "ЕОС матрикс", е с 92 млн. лв. активи, като отчита 39.5 млн. лв. приходи и 11 млн. лв. печалба.

Четири години след като отвори първия си магазин в България полската Pepco вече има 150 обекта и приходи от над 218 млн. лв. (при 132 млн. лв. предходната), което поставя веригата на първа позиция сред ритейлърите в сектор "Мода" в България. Печалбата за 2022 г. - 14 млн. лв., е с около 12% по-ниска в сравнение с постигнатото през 2021 г. Тук обаче влизат всякакви продажби, като около 60% са детски, дамски и мъжки дрехи, но останалите са продукти за дома (което значи оборот с дрехи от порядъка на 130 млн. лв.). До края на годината Pepco ще открие не по-малко от шест нови магазина, а през 2024 - още минимум 20, съобщи за Калоян Дончев, мениджър "Експанзия" на "Пепко България". Полската верига е сред най-динамично растящите търговци на нехранителни стоки. През миналата година Pepco откри нови 31 магазина в България и отчете близо 63% ръст на продажбите. В българското дружество към юли тази година работят 1130 души.

Компанията за доставка, монтаж и сервиз на фотоволтаични системи "АмонРа Енерджи" АД e наела склад в Шумен, от който вече развива дейност. Търговецът на соларни панели е закупил и терен в "Индустриален парк Шумен", върху който ще строи складова и логистична база. В момента тече процес по проектиране на обекта, като плановете са в рамките на 12 месеца той да бъде открит. Освен в България компанията има представителства в Румъния, Македония, Албания, Сърбия, Украйна и Турция. "АмонРа Енерджи" АД е един от утвърдените доставчици на Балканския полуостров на фотоволтаични модули, инвертори и конструкции за соларни системи. Предлага на крайни клиенти и фирми-инсталатори над 200 различни продукта на premium световни производители на фотоволтаични системи. За полугодието "АмонРа Енерджи" отчете 2,41 млн. лева консолидирана нетна печалба при близо 27,2 млн. лева консолидирани приходи и 24,8 млн. лева разходи. Приходите на дружеството за 2022 г. са общо 56.4 млн. лв., като растат с 364% на годишна база. Дружеството разпредели 80% от печалбата си за 2022 г. като дивидент на акционерите с решение на общото събрание от началото на юли. Сумата е малко над 4,9 млн. лева. "АмонРа Енерджи" е първата фотоволтаична компания на пазар beam на БФБ-София. През ноември 2022-а компанията набра над 3 116 000 лв. чрез първично публично предлагане (IPO) на пазара за малки и средни предприятия BEAM на Българска фондова борса.

„Сирма Груп Холдинг“ АД е изкупило обратно 210 хил. свои акции на 29 септември. Средната цена на акция е 0,76 лева, а общата сума е в размер на 159 600 лева. Акциите представляват 0,35% от капитала на дружеството, уточняват от компанията. Акционерите на „Сирма Груп Холдинг“ одобриха процедура за обратно изкупуване на акции в края на август 2019 г. На извънредно общо събрание в началото на тази година акционерите одобриха удължаването на процедурата до 25 август 2024 г. Преди това тази година „Сирма Груп Холдинг“ изкупува собствени акции на 3 август (30 661 броя при средна цена 0,7 лева на акция и общо 21 462,70 лева), на 28 юни (6 хил. акции за 0,65 лева средна цена на акция за общо 3900 лева), 27 юни (50 хил. акции при средна цена от 0,677638 лева за акция и за общо 33 881,92 лева), 25 януари (1 398 900 акции при средна цена от 0,71 лева на акция и за общо 993 219 лева). В последната година акциите на „Сирма Груп Холдинг“ поскъпват с над 8%, а пазарната капитализация надвишава 45,1 млн. лева.

Икономическата активност в производствения сектор в еврозоната е продължила да се забавя с бързи темпове през септември, показват данните от ключово проучване, цитирани от Ройтерс. Окончателният индекс на мениджърите по доставките Пи Ем Ай (PMI) от производствения сектор, изготвян от "Хамбург къмършъл банк" (Hamburg Commercial Bank - HCOB) и представян от "Стандарт енд Пуърс Глоубъл" (S&P Global), през миналия месец се понижава до 43,4 пункта спрямо 43,5 пункта през август, в съответствие с предварителните данни. Показателят е под нивото от 50 пункта, което е границата между свиването и растежа на икономическата активност. Индексът, който измерва очакванията на мениджърите по доставките Пи Ем Ай (PMI) за обема на произведената продукция в страните от валутния съюз, се понижава до 43,1 пункта при 43,4 пункта през предходния месец. Този показател се разглежда като добър индикатор за състоянието на икономиката. "Индексът, който измерва очакванията на мениджърите по доставките Пи Ем Ай за обема на произведената продукция, остава на нива, които са значително под границата от 50 пункта, през цялото третото тримесечие. Ето защо ние сме твърде уверени, че през целия период производственият сектор е бил в рецесия", посочва Сайръс де ла Рубия, главен икономист в "Хамбург къмършъл банк".

Масовият преход към електрически автомобили неизбежно ще намали вноските в държавните бюджети, тъй като на много место тези превозни средства те са освободени от данъци. Това обаче е на път да се промени в някои американски щати, където властите започват да облагат с данъци колите, задвижвани на ток. Всъщност, именно намаляването на оперативните разходи е една от основните причини, поради които много американски шофьори изоставят автомобилите си с двигатели с вътрешно горене и купуват електрически. За шофьорите от Флорида обаче тези спестявания може да се окажат не колкото очакваните. Щатското правителство се опасява, че приходите в бюджета може да намалеят с 20% до 2040 г. заради масовата мания по електрическите автомобили. В същото време акцизите върху изкопаемите горива обикновено се използват за подобряване на транспортните системи, а спадът в продажбите на бензин е на път да доведе до липса на финансиране по тези програми. И за да бъде избегнато това, властите във Флорида въвеждат допълнителен данък за собствениците на електромобили в размер на $200 на година. През 2029 г. новата такса дори ще бъде индексирана на $250. Собствениците на plug-in хибридни автомобили също не са пропуснати - те ще плащат $50 годишно. По този начин данъците за електрифицирани превозни средства ще бъдат изравнени с тези за конвенционалните. В момента данъкът за автомобил във Флорида варира от 50 до 255 долара. И Флорида не е единствена - 30 американски щата вече налагат допълнителни такси на собствениците на електромобили. Минималната ставка е в Хавай ($50),а  максималната е във Вашингтон ($225). Същевремено има и щати, например Кентъки, където собствениците на електрически коли не плащат нищо над стандартния данък за превозни средства.

Китай и други страни от Източна Азия ще отчетат най-лошия си икономически растеж от половин век, с изключение на периоди на извънредни събития като COVID и петролната криза от 70-те години на миналия век. The Wall Street Journal нарече тази тенденция края на 40-годишен икономически бум. Растежът в развиващите се източноазиатски икономики ще се забави до едни от най-ниските нива от края на 60-те години на миналия век поради протекционистичните мерки на САЩ и нарастващите нива на държавния дълг. До този извод стигна Световната банка, пише Financial Times. През април Световната банка очакваше икономиката на Китай да нарасне с 4,8%, сега прогнозата е намалена до 4,4%. Ръстът на БВП за развиващите се страни в Източна Азия и Тихоокеанския регион (включително Китай) е намален от априлските 4,8% на 4,5%. Регионът, един от основните двигатели на икономическия растеж в света, се прогнозира да отчете най-лошия си темп на растеж от половин век, прогнозира Световната банка Икономистите очакваха Китай да се възстанови по-устойчиво и значително от пандемията, каза Адитя Мату, главен икономист за Източна Азия и Тихия океан в Световната банка. Според нея забавянето на растежа ще продължи, освен ако китайските власти и правителствата на други страни не започнат "по-дълбоки" реформи в сектора на услугите. Световната бнка отбеляза, че продажбите на дребно в Китай са паднали под нивата отпреди пандемията, дългът на домакинствата е нараснал, инвестициите в частния сектор са изостанали и цените на жилищата са стагнирали. Ситуацията е повлияна от спада на глобалното търсене поради общото забавяне на глобалния растеж, засягащ всички страни, както и факта, че регионът (не само Китай) е засегнат от новите индустриални и търговски политики на САЩ. Напрежението между Вашингтон и Пекин облагодетелства други страни в региона чрез увеличаване на вноса. Въпреки това въвеждането на законите IRA и Chips миналата година, насочени към създаване на производство в САЩ и намаляване на зависимостта от Китай, удари страните от Югоизточна Азия. Износът им за САЩ намаля. Рейтинговата агенция Moody's Investors Service миналия месец предупреди, че темпът на икономически растеж на Китай до 2030 г. ще бъде под натиск. Анализаторите посочиха редица структурни предизвикателства, пред които е изправен Китай - демографско застаряване, забавяне на растежа на производителността и намаляваща възвръщаемост на капитала. В най-лошия сценарий Китай може да се върне към традиционните двигатели на растежа като инвестиции в недвижими имоти и инфраструктура, в който случай средният годишен икономически растеж ще намалее до 3,5% между 2023 г. и 2030 г. Анализаторите на WSJ смятат тази динамика за края на 40-годишния икономически бум на страната , който "извади Китай от бедността и го превърна в световен гигант". На Пекин му липсва място за разширяване на инфраструктурата, части от Китай имат недостатъчно използвани мостове и летища, милиони апартаменти стоят празни и възвръщаемостта на инвестициите е спаднала рязко, казаха експерти.