Брутните финансови активи на българските домакинства са се увеличили със скромните 2.6% през 2022 г., далеч под рекордното предизвикано от пандемията увеличение през предходната година (29%). Основен двигател бяха банковите депозити, които нараснаха с 10%. Класът активи застраховки/пенсионни спестявания, от друга страна, загуби -3.0% в стойност, докато ценните книжа не отчетоха промяна (-0.1%). Докато през 2021 г. новите спестявания нараснаха и по-голямата част от тях бяха инвестирани в капиталовите пазари, през 2022 г. се завърнаха старите модели: спестителите намалиха покупките на ценни книжа до нула (след като закупиха ценни книжа на стойност 20 милиарда евро през предходната година) и използваха всички свежи спестявания, които намаляха с 86%, за банкови депозити, достигайки 28%. В сравнение с предпандемичната 2019 г., финансовите активи са с 40.3% по-високи, но само в номинално изражение. Приспособено към инфлацията, ръстът е намалял наполовина – с 19.2% за три години. Растежът на пасивите остава висок на 11.1% (10.1% за 2021 г.). Въпреки това, благодарение на високия номинален растеж, съотношението дълг/БВП спадна с 2 процентни пункта до 27.4%; сега е със 7 процентни пункта под пика си през 2009 г. В крайна сметка нетните финансови активи се увеличиха с едва 0.8%. С нетни финансови активи на глава от населението от 14 510 евро България остава на 35-а позиция в класацията на най-богатите страни, според 14-ото издание на Global Wealth Report, който проследява състоянието на активите и задълженията на домакинствата в близо 60 държави, представен днес от Allianz.

Депозитите на неправителствения сектор в България са на стойност 121.81 млрд. лв. (65.2 процента от БВП) в края на август, като годишното им увеличение е с 10.4 процента. Депозитите на домакинствата и нетърговски организации, обслужващи домакинствата (НТООД), са достигнали 75.48 млрд. лв. (40.4 процента от БВП) в края на август. Сумата се увеличава с 9.8 процента спрямо същия месец на миналата година. Влогове, които имат нефинансовите предприятия, са в размер на 42.15 млрд. лв. (22.5 процента от БВП). Те също се увеличават, но с 11.2 процента на годишна база. Според данните от БНБ, депозитите на финансовите предприятия нарастват с 13.8 процента на годишна база през август и достигат 4.18 млрд. лв. (2.2 процента от БВП).

Стъкларският завод „Рубин“ в Плевен ще се разшири с нова инвестиция за 110 млн. лв. Собственикът на завода „Глас контрибюшън“ ще изгради и въведе в експлоатация нова 300-тонна ванна пещ. Новата инвестиция предвижда откриване на 150 нови, висококвалифицирани работни места. Това е третата инвестиция от компанията, реализирана на територията на индустриална зона Плевен, като предишните две бяха удостоени и със сертификат клас А. След приключване на този етап общата стойност на инвестициите на дружеството ще достигне около 250 млн. лв. Очаква се новата мощност да бъде пусната в експлоатация в средата на 2024 г. Немската компания Nikolaus Sorg GmbH & Co.KGс е ангажирана с инженеринга, доставката и монтажа на основното оборудване. Sorg Feuerungsbau und Service GmbH ще изгражда основната метална конструкция на ванната пещ и регенеративните камери. Excelsius Global Services GmbH разработва нейното подгряване, пълнене и пускане в експлоатация, а EME GmbH ще проектира и строи цеха, в който ще се намират съоръженията.

Две сгради, от години оставени на разрухата, бяха съборени на бул. "Тотлебен" в София, до хотел "Родина". Планира се 17-етажна сграда за офиси и жилища, като визата за проектирането ѝ е издадена през март от главния архитект на София Здравко Здравков. Сградите са строени преди Втората световна война и носеха облика на Стара София. Собственик на имота е фирма "Беленски инвест" ООД със седалище в Сливен. Тя е притежание на Тодор Терзиев - 50%, Николай Борисов - 25% и Георги Костадинов - 25%. Те развиват бизнес с млечни продукти. Разрушаването на старите сгради, които са в карето между бул. "Тотлебен", ул. "Георги Данчов-Зографина", ул. "Кирил Пейчинович" и ул. "Владайска", е започнало след издаването от район "Красно село" на План за безопасност и здраве. Вдигането на до 22 етажа сграда до хотел "Родина" е позволено от подробния устройствен план (ПУП) на тази зона.

Обединението "ЕС Билд" ДЗЗД, което нашумя покрай случая с удълбочаването на пристанище Варна с руските дълбачки, се е отказало да направи същото и с порт Бургас, въпреки че беше определено за победител. В обществената поръчка на държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" (ДППП) за 70 млн. лв. участваха шестима кандидати, но на финала останаха двама.След отказа на класираното на първо място обединение "ЕС Билд" поръчката се печели от българо-нидерланския "Консорциум Космос Ван Оорд" ДЗЗД. Той ще направи драгирането на пристанище "Бургас-запад" на цена близка до обявената индикативна стойност от 70 млн. лв. без ДДС. Разликата е само 16 220 лв. Удълбочаването на пристанище Бургас е част от големия проект за разширяване на порт Бургас за 120 млн. лв., който се финансира с европари по механизма "Свързана Европа". Целта е на порта да могат да се обработват най-големите контейнеровози в света. Тази поръчка се следи под лупа от Европейската комисия. Причината е, че България е предложила проекта за удълбочаването на пристанище Бургас да се изпълни с европейски средства. Той беше вкаран като резервен с цел да се спасят от загуба средствата по оперативна програма "Транспорт" 2014 - 2020 г. Към средата на годината под риск бяха 178 милиона евро по програмата, чието финансово изпълнение приключва в края на годината. 

EVN България и Силвър Стар, официален дистрибутор на Mercedes-Benz за България, обединиха усилия в посока по-зелено енергийно бъдеще. На 25 септември ръководствата на двете компании въведоха в експлоатация фотоволтаична инсталация, изградена от EVN България като част от проекта на компанията „Енергия от слънцето“. Инсталацията се намира на територията на комплекса на Силвър Стар в Пловдив на Голямоконарско шосе до с. Радиново. Фотоволтаичната централа е с обща инсталирана мощност до 390 kWh и се състои от 722 соларни панела. Генерираната слънчева енергия ще се използва за собствено потребление, а остатъкът ще се отдава в мрежата. EVN България изгради ФЕЦ „Силвър Стар“ в рамките на месец и половина, като услугата включва проектиране, снабдяване и изграждане „до ключ“. Това е първата централа, изградена по този начин от EVN България за клиент в страната.

С откриването на зимния сезон се очаква да заработи новият шестседалков лифт от „Малина“ до връх „Снежанка“, който ще покрие широк периметър от ски пистите в региона. Това каза Мариян Беляков, изпълнителен директор на "Пампорово" АД. Подобренията по ски зоната и подсилената система за сняг в курорта от миналата зима са добра основа за подготовка. Най-голям брой туристи в курорта пристигат от Великобритания, Гърция и Румъния. Голям е проблемът с недостига на кадри в туристическия сектор, потвърди Беляков. Опитите в тази насока са свързани с това да бъдат поддържани на работа целогодишно, обучение на нови кадри и запазване на местните млади хора в региона.

Неотдавнашният растеж на цените на селскостопанските стоки в ЕС се е забавил рязко през второто тримесечие на 2023 г. спрямо същото тримесечие на 2022 г. Това се посочва в данните за индексите на цените на селскостопанските стоки, публикувани от Евростат. Освен това средната цена на стоките и услугите, които понастоящем се потребяват в селското стопанство, се е понижила между второто тримесечие на 2022 г. и второто тримесечие на 2023 г., което е първият спад от четвъртото тримесечие на 2020 г. Най-новите данни свидетелстват за по-нататъшното стабилизиране на глобалните селскостопански пазари след период на сътресения, който се характеризираше със силно селскостопанско производство и повишение на изходните цени.  Между второто тримесечие на 2022 г. и второто тримесечие на 2023 г. средната цена на селскостопанските продукти като цяло е нараснала с 2 на сто. Това е значително по-ниско равнище на увеличение спрямо предходното тримесечие, когато средната цена е нараснала със 17 на сто (първо тримесечие на 2023 г. спрямо първото тримесечие на 2022 г.). Най-рязко увеличение на цените през второто тримесечие на 2023 г. сред основните групи произвеждани продукти е регистрирано при цитрусовите плодове (средно +89 на сто), зехтин (+48 на сто) и картофи (+38 на сто). Този растеж на цените отразява в най-голяма степен засегнатите от сушата обеми. Сред другите продукти изпъква повишението на цените при яйцата (+31 на сто) и свинското (+28 на сто). За сметка на това цените на зърнените храни са се понижили (-31 на сто), а тези на домашните птици (+4 на сто) и млякото (+2 на сто) са останали стабилни. През същия период средната цена на стоките и услугите, които понастоящем се потребяват в селското стопанство (без връзка с инвестициите), е намаляла с 5 на сто. Този спад идва след забавяне на растежа на цените през предходното тримесечие, когато цените са се повишили с 11 на сто (първо тримесечие на 2023 г. спрямо първото тримесечие на 2022 г. Сред несвързаните с инвестиции продукти най-значителните спадове на цените са регистрирани при торовете и подобрителите на почвата (-23 на сто), енергия и смазочни материали (-13 на сто) и храни за животни (-5 на сто). На национално равнище голяма част от страните в ЕС (17 от 27) продължават да отчитат растеж на цените на селскостопанските продукти през второто тримесечие на 2023 г. спрямо второто тримесечие на 2022 г. Най-бързият темп на растеж е отчетен в засегнатите от сушата страни - Португалия (+22 на сто), Гърция (+21 на сто) и Испания (+16 на сто). За сметка на това Литва (-26 на сто) и Естония (-15 на сто) са регистрирали най-рязък спад на цените. При несвързаните с инвестиции продукти най-рязкото средно повишение на цените е отчетено през второто тримесечие на 2022 г. в Унгария и Румъния ( +6 на сто и в двете страни), докато Литва и Нидерландия са регистрирали най-големите спадове (16 на сто и в двете страни). В България е регистриран спад на цените на селскостопанските стоки от около -10 на сто и -5 на сто при несвързаните с инвестиции продукти.

98 са регистрираните в България компании с произход САЩ, годишните им приходи - близо 11 млрд. лв., а заетите в тях - 41 хиляди души, сочи доклад на Американската търговска камара в България.  Според доклада преките чужди инвестиции с произход САЩ в България са 5,5 млрд. лв. към края на 2021 г., като са нараснали с над 23% в сравнение с предходното изследване през 2016 г. Има и 5 канадски компании с общи приходи от 1,3 млрд. лв. за 2021 г. и 5196 заети в тях. Техните инвестиции са над 1,1 млрд. лв. Няма нито една община с работеща в нея американска компания, в която средната заплата да не е по-висока от средната за страната, установява докладът.

Виетнам планира да рестартира най-голямата си мина за редкоземни метали през следващата година с проект, подкрепян от Запада. По този начин страната може да съперничи на най-големия в света, според две участващи компании, като част от по-широк натиск за нарушаване на господството на Китай в сектор, който захранва модерните технологии, пише Reuters. Dong Pao е сред най-големите мини в света и привлича чуждестранен интерес. Австралийската Blackstone разглежда инвестиция в Dong Pao на стойност 100 милиона долара. Този ход ще бъде стъпка към целта на страната от Югоизточна Азия да изгради верига за доставки на редкоземни елементи, включително да развие капацитета си за рафиниране на руди в метали, използвани в магнити за електрически превозни средства, смартфони и вятърни турбини. Като първоначална стъпка правителството на Виетнам възнамерява да стартира търгове за множество блокове от своята мина Dong Pao преди края на годината, каза Теса Кучер, изпълнителен директор в австралийската Blackstone Minerals Ltd, която планира да кандидатства за поне една концесия. Времето на търга може да се промени, но правителството планира да рестартира мината през следващата година, каза за Ройтерс Луу Ан Туан, председател на Vietnam Rare Earth JSC, основният рафинер в страната и партньор на Blackstone в проекта. Предложеното рестартиране на Dong Pao - чийто график, мащаб и степен на чуждестранна финансова подкрепа не са известни засега, идва в момент когато много държави се тревожат за тяхната уязвимост от прекъсвания на доставките поради задушаващата хватка на Китай върху стратегическите минерали и споровете му със САЩ и техните съюзници. Тази година Китай наложи ограничения върху износа на метали, използвани в полупроводниците, което влиятелен китайски политически съветник предупреди, че е "само начало". Виетнам има вторите по големина находища на редки земи, според Геоложката служба на САЩ. Но те останаха до голяма степен неизползвани. Инвестициите бяха обезсърчени от ниските цени, които на практика се определят от Китай поради неговия почти пълен монопол на световния пазар. В интервюта за Ройтерс 12 ръководители на индустрията, инвеститори, анализатори и чуждестранни служители описаха планове за Виетнам, включително инвестиции, които според тях показват как разговорите за намаляване на риска от веригите за доставки, за да се намали зависимостта от Китай, се превръщат в действия. Някои признаха трудностите при изграждането на център за редкоземни елементи, но казаха, че тези ходове може да направят Виетнам жизнеспособен играч, като същевременно облекчи стратегическите притеснения, дори ако Китай остане доминиращ. Теса Кучер каза, че инвестицията на Blackstone в проекта ще бъде на стойност около 100 милиона долара, ако спечели. Тя добави, че компанията разговаря с потенциални клиенти, включително производителите на електрически автомобили VinFast и Rivian за възможни договори с фиксирани цени, които ще предпазят доставчиците от колебания и ще гарантират на купувачите сигурна верига за доставки. Сключването на такива сделки ще реши препятствието, пред което са изправени разработчиците във Виетнам. През последните години японските инвеститори Toyota Tsusho и Sojitz изоставиха проекти в Dong Pao, след като Китай увеличи доставките, сваляйки цените. И все пак, въпреки фокуса върху намаляването на риска, не е ясно дали клиентите биха били готови да платят премия за Виетнам, каза Дилън Кели от инвестиционната компания Terra Capital, отбелязвайки, че пазарът като цяло е непрозрачен.