Цените на жилищата в България са се увеличили с 4.3% през второто тримесечие на 2023 г. спрямо предходното тримесечие, съобщава НСИ. Най-голямо увеличение е регистрирано в град Варна (+7.9%), следван от градовете Пловдив (+6.8%) и София (+4.9%). Намаление е регистрирано в град Стара Загора (-2.2%) и Бургас (-1.1%). На годишна база през второто тримесечие на 2023 г. цените на жилищата в страната са се увеличили с 10.7% в сравнение с второто тримесечие на 2022 година. Цените на жилищата в София засилват годишния темп на растеж през второто тримесечие до 8.8%, спрямо 7.2% през предходното тримесечие. Новите жилища добавят средно 5.4% на годишна база, докато цените на съществуващите жилища нарастват с 11.4%. През първото тримесечие годишният темп на растеж бе съответно 1.3% и 11.4%. На тримесечна база цените на жилищата в София нарастват с 4.9% през периода април-юни спрямо първото тримесечие на годината. Новите жилища в столицата добавят средно 6.8% на тримесечна база, а съществуващите поскъпват със средно 3.5%. През първото тримесечие темпът на растеж на цените на имотите в София бе едва 0.8%, съставен от спад от 1.1% в цените на новите жилища и ръст от 2.2% в цените на съществуващите домове.

Броят на аптеките в България е почти два пъти повече в сравнение със средноевропейските стойности, съобщи Българския фармацевтичен съюз по повод Световния ден на фармацевта. Средно трима фармацевти в Европа работят в една аптека, докато в страната те са 2.1. Има области, в които в аптеките няма фармацевти противно на законовите изисквания. 58% от жителите на ЕС достигат до аптека в рамките на пет минути, докато в България този процент е 78. 98.6 от жителите на България достигат до аптека в рамките на 30 минути. През миналата година общият брой аптеки в страната намалява, като по данни на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) те са 3296, като приблизително една трета от тях са концентрирани в трите най-големи града - в София те са общо 740, в Пловдив - 212, а във Варна - 171. Броят на общините без нито една аптека е 20, а тези само с по една са 40. В сравнение с регистъра на аптеките от 2020 г. през 2021 г. аптеките са с 500 по-малко, като по-голямата част от свиването се дължи на големите градове.

Завод “Рубин” стартира трета инвестиция за 110 милиона лева, чрез която ще се открият 150 нови работни места. Проектът предвижда изграждане и въвеждане в експлоатация на 300 тонна ванна пещ с партньорство от немски компании. Фирма “Nikolaus Sorg GmbH & Co.KGс” е ангажирана с инженеринга, доставката и монтажа на основното оборудване. “Sorg Feuerungsbau und Service GmbH” ще изгражда металната конструкция на ванната пещ и регенеративните камери. “Excelsius Global Services GmbH” разработва нейното подгряване, пълнене и пускане в експлоатация, а “EME GmbH” проектира и ще строи цеха, в който ще се намира едно от най-модерните съоръжения при производството на стъклени изделия. С новата мощност, която ще бъде завършена до средата на 2024 г. , инвестициите в завод “Рубин” достигат 250 милиона лева.

София е на 18-о място в Европа по брой на новорегистрирани стартъпи, като 90% от тях са в ИКТ сектора. Столицата ни изпреварва градове като Виена и Осло, а в региона - Белград, Букурещ, Атина и Любляна. Това показва последният доклад на Startup Heatmap Europe на платформата DEEP Ecosystems. София се изкачва с девет позиции в тазгодишното издание и е спомената в доклада и като локация, в която предприемачите не се притесняват от провал. Амстердам е градът с най-малко притеснения от неуспех в ново начинание (67%), следван от Цюрих, а столицата ни е на трето място. В най-големите европейски икономически екосистеми - Лондон, Берлин и Барселона, около 40% от предприемачите са склонни да споделят за неуспеха си. Лондон поема лидерството от Берлин като най-популярна дестинация сред основателите на стартиращи компании в Европа. Барселона също остава в топ 3. Според авторите на анализа Европа е привлекателна за стартиращите фирми, но успехът не е разпределен равномерно. Това е причината да са нужни стратегии за привличане на основатели и дигитални номади, като се създават пространства за съвместна работа и извън столичните центрове.

Националната агенция за приходите отмени свои запори за общо 49 634 300 лв., наложени на общо 30 дружества на обвиняемия хазартен бизнесмен Васил Божков. Най-сериозното обезпечение е било върху фирмата "Агро Капитал 2009" ООД, която е с капитал 56 000 000 лв., като от 44 800 400 лв. от тях са били запорирани. До 2009 г. фирмата е била 80% собственост пряко на Васил Божков, като след това той запазва контрола си чрез акционерното дружество "Инфра Холдинг". Другият по-значителен запор е върху "Вабо 2017" ООД, при която са били обезпечени 2 680 000 лв. Отмяната на запорите се е случила в началото на август на базата на ревизионно производство на Васил Божков, която е приключило с акт на НАП, с който не са установени задължения към Бюджета. Въпреки това обаче капиталът на голяма част от въпросните дружества на хазартния бизнесмен остават запорирани от антикорупционната комисия КПКОНПИ заради наказателно дело срещу него. Към момента Божков се намира под домашен арест, но и му е наложена парична гаранция в размер на 500 000 лева.

„Шелли груп“ ще оборудва обектите на Vodafone в Африка със смарт електромери Компанията за IoT решения „Шелли груп“ АД (предишно наименование – „Алтерко“ АД) е подписала партньорство с Vodafone, Африка. Споразумението предвижда „Шелли груп“ да оборудва всички обекти на Vodafone в Африка с устройства Shelly Pro. С Shelly Pro 3EM африканското дъщерно дружество на Vodafone ще може да измерва и следи потреблението на енергия в своите обекти. Партньорството първоначално ще даде на "Шелли груп" достъп до всички 20 държави, в които присъства Vodacom, както и до още 40 партньорски мрежи. Продуктовата линия Shelly Pro е част от вътрешната база данни за поръчки на Vodafone Procurement Company (VPC) - дъщерното дружество на Vodafone Group, което отговаря за поръчките и закупуването на стоки и услуги за цялата Vodafone Group.

„АмонРа Енерджи“ АД е получило 90% от печалбата на дъщерното дружество „ЦЕРБ Солар“ ЕООД за 2022 г. като дивидент. Дивидентът е в размер на 861 538 лева, посочва се в съобщение на „АмонРа Енерджи“. Остатъкът от печалбата на „ЦЕРБ Солар“ за 2022 г. в размер на 95 727,29 лева остава като неразпределена печалба на компанията. За полугодието „АмонРа Енерджи“ отчете 2,41 млн. лева консолидирана нетна печалба при близо 27,2 млн. лева консолидирани приходи и 24,8 млн. лева разходи. Дружеството разпредели 80% от печалбата си за 2022 г. като дивидент на акционерите с решение на общото събрание от началото на юли. Сумата е малко над 4,9 млн. лева. „АмонРа Енерджи“ е първата фотоволтаична компания на пазар BEAM на БФБ-София. Дружеството беше листнато в края на ноември 2022 г., като набра малко над 3,1 млн. лева от инвеститорите.

Ръстът на консолидираните продажби за периода януари-август 2023 г. на „Стара планина холд“ АД се забавя до 6,82%, след като за първите седем месеца на годината беше малко над 11%. До края на август компанията е генерирала продажби за общо 265,34 млн. лева. „Хидравлични елементи и системи“ АД (ХЕС) – компания, в която „Стара планина холд“ е акционер, отчита продажби за месец август 2023 г. в размер на 3,146 млн. лева и с натрупване от началото на годината в размер на 61,666 млн. лева, което представлява спад от 5,19% на годишна база. Неокончателният финансов резултат на дружеството за месеците юли и август 2023 г. е брутна загуба в размер на 349 хил. лева, а с натрупване от началото на годината - брутна печалба в размер на 3,45 млн. лева. „М+С Хидравлик“ АД, отчита продажби за август 2023 г. в размер на 16,992 млн. лева и с натрупване от началото на годината в размер на 165,563 млн. лева. Междинната неокончателна брутна печалба за август е в размер на 1,986 млн. лева, а за януари-август достига 30, 554 мрн. лева. Производителят на козметика от Карлово „Българска роза“ АД отчита продажби за месец август 2023 г. в размер на 707 хил. лева и с натрупване от началото на годината 2,828 млн. лева. Дружеството реализира печалба за август 2023 г. в размер на 115 хил. лева. Печалбата за януари-август възлиза на 185 хил. лева. „Елхим-Искра“ АД обявява приходи от продажби за месец август 2023 г. в размер на 2,788 млн. лева и с натрупване от началото на годината в размер на 28,211 млн. лева. Дружеството неокончателна загуба за август в размер на 173 хил. лева и неокончателна брутна загуба с натрупване от началото на годината в размер на 28 хил. лева.

След силния растеж на вноса на енергийни продукти в ЕС през 2021 и 2022 г., сценарият през 2023 г. е различен и вносът в периода април-юни спада за второ поредно тримесечие в сравнение с предходната година, сочат данни на Евростат. Вносът на петролни деривати от Русия спада от 8,7 милиона тона средно месечно през второто тримесечие на 2022 г. до 1,6 милиона тона през второто тримесечие на сегашната година - спад от 82 процента. За сравнение вносът от други страни се повишава от 31,5 до 37,3 милиона тона. Така руският петрол през второто тримесечие на 2023 г. са съставлявали около 4% от общия внос в ЕС спрямо 21,6% през същия период на миналата година. Обемите на вноса на природен газ в ЕС за периода спада със 17% спрямо същия период на миналата година. Вносът от Русия спада от 5,1 милиона тона месечно през второто тримесечие на 2022 г. до 2,5 милиона тона през 2023 г. По отношение на петрола, забраната за внос на руски петрол в ЕС по море, влязла в сила на 5 декември 2022 г., последвана от ембарго върху рафинираните петролни продукти от 5 февруари 2023 г., оказа влияние. През второто тримесечие на 2022 г. Русия беше водещ доставчик на петрол в ЕС с 15,9 на сто от общия обем, а през същото тримесечие на 2023 г. вече е 12-та с дял от едва 2,7 на сто, или спад от 13,2 на сто на годишна база. За сметка на това расте вносът от Норвегия (+3,5 процентни пункта до 13,7 процента), Казахстан (+3,2 пр. п. до 10,2 процента), САЩ (+2,1 пр. п. до 13,6 процента) и Саудитска Арабия (+2,3 пр. пдо 9 процента), а към тях се присъедини и Либия с 8,1 на сто. Ситуацията с природния газ в газообразно състояние е подобна. Руският дял спада с 14,5 процентни пункта до 13,8% от целия внос в ЕС, докато делът на Алжир (+9,3 пр. п) и Норвегия (+6,2 пр. п) се увеличава сериозно. През второто тримесечие на 2023 г. Норвегия е била най-големият доставчик на природен газ в ЕС с дял от 44,3 на сто, следвана от Великобритания (17,8 на сто) и Алжир (16,5 на сто). По отношение на втечнения природен газ през второто тримесечие на 2023 г. САЩ остават водещ доставчик на ЕС с дял от 46,4 на сто, следвани от Русия (12,4 на сто), Катар (10,9 на сто), Алжир (9,9 на сто) и Нигерия (5,1 на сто).

Семейство Каргил-Макмилан са една от най-богатите, но най-малко известни корпоративни династии в Америка. Източникът на техните милиарди, гигантът за търговия със суровини Cargill Inc., е най-голямата частна компания в САЩ по приходи. Точно коварните условия от 2020 г. до 2023 г., включително хаосът във веригата за доставки и дивите колебания на цените, са тези, които движат рентабилността на индустрията за търговия със суровини. Cargill, която е основана през 1865 г. в Айова, но днес е със седалище в предградие на Минеаполис, избягва публичността. Разбира се, печалбите спаднаха значително спрямо предходната година. Но картината, която се появява от годишните отчети, е на устойчив бизнес, който е в състояние структурно да прави повече пари, докато все още е подложен на възходите и паденията на цикъла на суровините. Като цяло Cargill отчете нетен доход от 3,81 милиарда долара през фискалната си година до края на май, което е спад от рекордните 6,68 милиарда долара година по-рано. Все пак фискалната 2023 година е четвъртата най-добра досега за компанията. Голяма част от спада в печалбите идва от така наречения "протеинов" бизнес, който включва преработка на говеждо месо. Нейният сегмент „произход и обработка“, който включва търговия със суровини, се представи доста добре. За периода от 2020 г. до 2023 г. компанията е отчела печалби от около 18,5 милиарда долара, почти толкова, колкото е направила през целите десетилетия на 90-те и 2000-те взети заедно. Хаотичните пазари от последните четири години помогнаха, въпреки че бизнесът с месо напоследък отслабна. Но преди всичко силният дистрибуторски отпечатък на Cargill – компании като McDonald’s Corp. и Coca-Cola Co. са клиенти – и нейната географска диверсификация са ключови за нейния успех. Същото важи и за корпоративното преструктуриране от последните години, при което Cargill изостави нерентабилните бизнеси и се разшири силно в месото и рибата. С около 155 000 служители в 70 страни, Cargill е "C" в прехвалената "ABCD" на индустрията за търговия със селскостопански стоки. Другите членове на този известен клуб са Archer-Daniels-Midland Co., Bunge Ltd. и Louis Dreyfus Co. Този квартет съвместно доминира търговията със зърно повече от век. Ако Cargill беше публично регистрирана компания, тя щеше да е сред най-големите в корпоративна Америка. Въз основа на съотношението цена/печалба на своите публично регистрирани конкуренти, Cargill може да бъде оценена на около 50 до 75 милиарда долара, ако не и повече. Компанията изглежда е съгласна с подобна цифра. В годишния си отчет Cargill определя справедливата стойност на своите акции на 87,07 долара за акция. Умножете това по броя на акциите и ще стигнете до оценка от 61,5 милиарда долара. Все пак това е спад от справедливата стойност от $97,06 на акция през 2022 г., според Cargill. Засега двете фамилии, които наброяват най-малко 14 роднини като милиардери, устояха на изкушението да направят първично публично предлагане и да последват съперниците Bunge, които станаха публични в Ню Йорк през 2001 г., и Glencore Plc, които продадоха акции десетилетие по-късно в Лондон. По-рано тази година Cargill назначи своя десети главен изпълнителен директор в своята 158-годишна история. Когато щафетата на главния изпълнителен директор премина от Дейв Макленън към Брайън Сайкс през януари, мнозина в индустрията попитаха дали той ще бъде този, който ще изведе Cargill на борсата. Компанията остава непреклонна, че няма апетит да предприеме тази стъпка. Докато Сайкс, настоящият шеф, поддържа дните на големи и лесни пари, той вероятно ще има подкрепата да продължи да прави милиарди и да ги пази в тайна. За Cargill сегашният бизнес модел работи вече век и половина. Ако не е счупен, няма нужда да го поправяте.

Тайландският премиер Срета Тауесин обяви, че Tesla, Google и Microsoft ще инвестират 5 милиарда долара в Тайланд, пише Reuters. Не се уточнява за колко време ще бъдат вложени тези средства в икономиката на страната и дали числото 5 милиарда се отнася за обема на инвестициите на всяка от изброените компании или техния общ обем. Премиерът Тауисин направи изявления след заседание на Общото събрание на ООН по време на така наречената „седмица на разцвета“ в Ню Йорк. „Tesla ще проучи възможността за производство на електрически превозни средства, Microsoft и Google обмислят възможността за създаване на центрове за данни там“, е казал политикът. По-рано беше съобщено, че Тайланд ще започне да налага данък върху доходите от чужбина от 2024 година. Данъци ще бъдат налагани върху всички суми, получени от жител на Тайланд в чужбина и преведени по неговите банкови сметки в страната. Кралство Тайланд е една от най-бързо развиващите се страни не само в Югоизточна Азия, но и в света. Икономическите успехи на Тайланд се дължат на насърчаването на износа, евтината работна ръка, значителните преки чуждестранни инвестиции и други. Тайланд изнася основно компютри, части за офис оборудване, транзистори, каучук (3-то място в света), автомобили и камиони, морски продукти, ориз, царевица и други. Вносът се състои предимно от машиностроителна продукция, суровини, горива. В промишлеността се произвеждат електронна (компютри и части за тях, интегрални схеми, телевизори, видеомагнетофони, калкулатори и др.), ювелирна, сглобяване на автомобили, нефтохимическа, строителна, хранително-вкусова и текстилна, дървопреработвателна и други.