Последните данни от БНБ сочат, че през март у нас са постъпили 130.7 млн. евро от емигранти спрямо 120.8 млн. евро преди 12 месеца. За периода януари-март най-много средства са пристигнали от българите, живеещи и работещи в Германия (70.6 млн. евро). За първи път в историята от която и да е държава към България са преведени над 70 млн. евро. Сериозни парични средства са постъпили и от САЩ (64.4 млн. евро) и Испания (36.1 млн. евро). Следват Великобритания и Гърция с респективно 33.6 и 21.9 млн. евро. Над 10 млн. евро парични преводи за тримесечие има от пет държави, сред които Италия (16.8 млн. евро), Белгия (13.6 млн. евро), Нидерландия (12.5 млн. евро), Франция (10.5 млн. евро) и Австрия (10.4 млн. евро).

8,8 млрд. лв. управляват инвестиционните фондове в края на март, отчете БНБ. За година размерът на парите в тях се е увеличил само с 83 млн. лв. Активите на местните фондове достигат 2,8 млрд. лв., в сравнение с декември 2022 г. увеличението е незначително - с 6,7 млн. лв. Хората, които влагат парите си във фондове, предпочитат тези, които инвестират в акции - общата сума се е увеличила с 262 млн. лв. до 1,5 млрд. лв. В тях са вложени над 56% от средствата, поверени на български фондове. В същото време балансираните и тези, инвестиращи в недвижими имоти, не се радват на голям интерес - парите в тях за година са с 57,3 млн. лв. по-малко и така те управляват 401,6 млн. лв. Спада интересът и към фондовете, които влагат парите, които управляват, в облигации - за година те са се свили със 161,2 млн. лв., а за три месеца - с 41 млн. до 806 млн. към март 2023 г.

През  2022 г. българската парфюмерийна и козметична промишленост отчита ръст в производството, продажбите, вноса и износ на голяма част от продуктите:  парфюми и тоалетни води, пасти за зъби и препарати за хигиена на устната кухина, показва обзорния годишен анализ на СФБ Капиталов пазар АД за развитието на сектора.  Намаление на производството има при тоалетните сапуни и препаратите за поддържане на коса. Тревожен срив е отчетен при производството на розово масло - почти 2 пъти, докато общия ръст при производството на етерични масла се дължи основно на другите етерични масла (без розово и лавандулово масло). Външнотърговският стокообмен на подсектор "Парфюмерия и козметика" през 2022 г. нараства, като достига 788,1 млн.евро. Външнотърговското салдо е положително, като спрямо 2021 г. намалява с 34.5 млн. EUR, а спрямо 2017 г. намалението е със 36.9 млн. EUR или 10 пъти. За допълнителна информация и поръчки: http://sfb.bia-bg.com

„Индустриален парк–Шумен“ АД приключи 2022-ра с печалба от 658 421 лева. Част от сумата дружеството ще разпредели като дивидент на собствениците. Решение за това ще се вземе на предстоящата сесия на местния парламент, тъй като 60% от акциите се държат от „Ники БТ“, а другите 40% са на община Шумен. Предложението е дивидентът да бъде в размер на половината от счетоводната печалба, тоест 329 210 лв. От тях 197 526 лв. ще отидат за „Ники БТ“, а община Шумен ще получи 131 684 лв. Според практиката и през последните години, 10% от печалбата ще се заделят във фонд „Задължителни резерви“, а останалите 40% ще останат като неразпределена печалба. „Индустриален парк–Шумен“ АД е на печалба от 2017-та насам. Източник: dobrich.media

Държавният ТЕЦ "Марица-изток 2", който бе изпаднал в технически фалит, отчита рекордни приходи и печалба за изминалата 2022 година. Постъпленията на дружеството са нараснали с цели 198.78% до малко над 4 млрд. лева, а печалбата достига 1.19 млрд. лева. В резултат на това задълженията намаляват до 580 млн. лв., при над 1.5 млрд. лв. година по-рано. През 2022 г. въглищната централа е погасявала дълга си към БЕХ по заема, сключен в края на 2021 г., като през януари т.г. е успяла напълно да изчисти задълженията си за общо над 1 млрд. лева. Намалява и натрупаната загуба от почти 1.3 милиарда до под 100 милиона лева. Основната причина за отличното представяне на ТЕЦ-а през м.г. е високата цена на електроенергията, която изстреля приходите и печалбите на дружествата от държавната енергетика до невиждано високи нива.

„Стара планина холд“ АД отчете консолидирани продажби за първите четири месеца на годината в размер на 138,2 млн. лева. Това е с малко над 18% повече в сравнение с първите четири месеца на 2022 г. Компанията очаква продажбите за януари-май 2023 г. да достигнат 172,5 млн. лева, което би било със 17,43% повече на годишна база. „М+С Хидравлик“ АД, дружество от портфейла на „Стара планина холд“, обяви продажби за април 2023 г. в размер на 19,598 млн. лева и с натрупване от началото на годината в размер на 83,173 млн. лева. Междинната неокончателна брутна печалба на компанията за април 2023 г. е в размер на 3,473 млн. лева и 16,729 млн. лева с натрупване от началото на годината.

Фирмите и гражданите, пострадали от фалита на КТБ през 2014 г., са си получили обратно 25% от вложените средства във фалиралата през 2014 г. КТБ (над размера на гарантираните влогове до 196 000 лв.). Това отчитат синдиците на КТБ Ангел Донов и Кристи Маринова. Възстановената сума в масата на несъстоятелността на банката за последните 9 години е 1.44 млрд. лв. към 30 април 2023 г. Това е около 25% от заграбените над 5 млрд. лв. Синдиците уведомяват, че наетите да оценят имуществото на банката одиторски фирми "Прайсуотърхаус Купърс България" и "Инженерингсервиз София" са оценили общата стойност на активите на КТБ към датата на обявяването ѝ в несъстоятелност (22 април 2015 г.) на 1.378 млрд. лв., а събраното до момента е 1.443 млрд. лв. тоест напълно покрива очакванията.

Производство в строителния сектор през март спрямо февруари т.г. е намаляло с 1,9 на сто в Европейския съюз и с 2,4 на сто в еврозоната, според първоначалните оценки на Евростат, базирани на сезонно изгладени данни. През февруари 2023 г. производството в строителството е нараснало с 1,4 на сто в ЕС, както и с 1,7 на сто в еврозоната. През март спрямо третия месец на предходната година производството в строителството е намаляло с 1,5 на сто в еврозоната и с 1,2 на сто в ЕС. В еврозоната през март 2023 г. в сравнение с март 2022 г. гражданското строителство намалява с 2,2 на сто, а сградното строителство - с 1,3 на сто. В Европейския съюз гражданското строителство намалява с 1,8 на сто, а сградното строителство - с 1,2 на сто. Сред членките, за които има налични данни, най-голям годишен спад на производството в строителството се наблюдава в Словакия (-10,3 на сто), Унгария (-9,8 на сто) и Чехия (-6,1 на сто). Най-голямо увеличение е регистрирано в Словения (+28,3 на сто), Румъния (+17,7 на сто) и Холандия (+4,2 на сто).

ЕС наложи рекордна глоба от 1,2 млрд. евро на технологичния гигант Meta, който е собственик на Facebook, заради трансфер на потребителски данни между Съюза и САЩ. ЕС също така нареди на Meta да спре прехвърлянето на потребителски данни към САЩ.  Това е най-голямата санкция, налагана в единия блок срещу голяма технологична фирма за нарушения на поверителността, съобщава "Файненшъл таймс". Рекордната глоба на ЕС за нарушения на поверителността е факт, след като през 2021 г. люксембургският регулатор наложи санкция от 746 млн. евро на Amazon. Бзираната в Ирландия Комисия за защита на личните данни, която съблюдава Общия регламент за защита на данните в ЕС, наложи глобата на Meta, заявявайки, че Facebook е нарушил нейните правила, изискващи от платформите да гарантират, че при трансфер на данни от Европа към САЩ те разполагат с подходящи предпазни мерки. Комисия за защита на личните данни установи, че потоците на платформата с лични данни от ЕС към САЩ са разчитали на договорни клаузи, които "не са насочени към рисковете за основните права и свободи" на потребителите. Според днешното решение Facebook в ЕС има пет месеца, за "да преустанови всяко бъдещо прехвърляне на лични данни към САЩ" и шест месеца, за да прекрати обработката — включително съхранението — на всякаква лична информация на европейски граждани в САЩ, която е била прехвърлена преди това в нарушение на Общия регламент относно защитата на данните. През миналата година Meta заплаши да се оттегли от ЕС, ако ирландският надзорен орган забрани потоците от данни между ЕС и САЩ, което би било сериозно разрушително за нейния бизнес. През февруари 2022 г. европейски служители на компанията подчертаха, че Meta "няма абсолютно никакво желание да се оттегли от Европа", но също така отбелязаха, че технологичният гигант "разчита на трансфера на данни между ЕС и САЩ, за да управлява своите глобални услуги".  Собственикът на Facebook и Instagram също така посочи, че "бизнесът се нуждае от ясни, глобални правила за защита на трансатлантическите потоци от данни в дългосрочен план". Очаква се компанията да обжалва решението, през което време може да влезе в сила нов трансатлантически щит за поверителност.

Руският нефт продължава да влиза на пазарите на Европейския съюз независимо от ембаргото, като продукт от трети страни, особено Индия, пише Der Spiegel. Както отбелязва изданието, най-малко два танкера с руски петрол пристигат в пристанищата на Индия всеки ден, което прави 70 танкера на месец. След известно време част от този нефт влиза в ЕС в преработен вид. След избухването на войната в Украйна, ЕС прие няколко пакета от санкции срещу Москва. От декември 2022 г. е забранен вносът на руски петрол в ЕС по море, а от февруари тази година е в сила ембарго върху дизеловото гориво и бензина. Руският петрол обаче продължава да тече към Европа в преработен вид. Според Kpler глобалното корабоплаване се е променило след налагането на санкциите: танкери с руски петрол вече не се изпращат в западните страни, а в източните: Турция, Саудитска Арабия и преди всичко Индия.  Няколко рафинерии са разположени на западния бряг на Индия, включително най-голямата в света. Там руският петрол се преработва в бензин и дизелово гориво, които след това отиват в ЕС. През април Индия изпрати повече гориво за ЕС от всякога, изпреварвайки Саудитска Арабия, според Kpler. Индия отказа да наложи санкции срещу Москва, като увеличи вноса на петрол до 40% от нуждите си. Преди войната този дял беше само 1%. Доставката на петролни продукти в ЕС обаче е съвсем законна, тъй като рафинираните продукти се считат за индийски. В същото време в Индия петролната рафинерия Vadinar е почти 50% собственост на руската държавна петролна компания Роснефт. Върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел заяви, че Европейският съюз трябва да вземе строги мерки срещу препродажбата на Индия на руски петрол в Европа като гориво. През 2022 г. вносът на руски петрол в Индия се е увеличил десетократно.