Приходите на работещите фирми в България се повишават с 4% до 497.5 млрд. лв. през 2020 г., което е леко забавяне спрямо отчетения темп от 6% през предходната година. В същото време разходите също нарастват, и то малко по-бързо - с 5%, като така печалбата се увеличава с едва 2% до 27 млрд. лв. спрямо предкризисната 2019 г. Икономическите последствия от коронавируса си личат най-силно при отчетената данъчна загуба, която през последните години намаляваше, но през 2020 г. нараства с цели 27% до 6.3 млрд. лв. Изненадващо, основният двигател на растежа на печалбата през 2020 г. са не ИТ фирмите, а компаниите в строителството, а най-големите загуби идват от преработващата промишленост, отчете Националната агенция за приходите (НАП).

Европейската комисия отново повиши прогнозата си икономиката на България. Според нея брутният ни вътрешен дълг ще нарасне с 4,6% през 2021 г., а през следващата - с 4,1 на сто. Очакванията са записани в летните икономически прогнози на ЕК. В пролетната си оценка ЕК залагаше на растеж от 3,5% през тази година и 4,7 на сто през следващата. Ръстът от 1,1 пункта се дължи на силното възстановяване на икономиката ни през първото тримесечие на 2021 г. За следващата година имаме намаление, което се дължи на промяната на основата за изчисленията, обяснява комисията.

“Еврохолд” е успял да привлече от фондовата борса €80,5 млн. евро чрез нови акции, съобщиха от дружеството. Срокът за записване и плащане на книжата изтече, продадените книжа са 63 млн. по 2,50 лв. бройка. По този начин “Еврохолд” е набрал с близо 24% по-голяма сума от нужните му собствени средства за придобиването на дружествата на ЧЕЗ в България. След регистрирането на новите акции пазарната капитализация на “Еврохолд” ще достигне близо 332 млн. евро. Мажоритарният собственик на холдинга - “Старком”, който се държи от Асен Христов и Кирил Бошов, е платил близо 47 млн. нови акции, като ще запази контрол в компанията с над 50% дял. Водещо в света американско дружество за управление на активи, чието име обаче не се посочва, придобива 9% от “Еврохолд” и ще бъде третият по големина акционер след “Старком” и финландския фонд KJK.

Производителят на електронна медицинска апаратура BTL Industries започна строежа на нова производствена база в Пловдив за над 20 млн. лв. Плановете са обектът да бъде завършен до 2023 г. Новата база, в която ще се произвежда пълното портфолио от медицинска апаратура на BTL, е разположена в централната част на Пловдив и ще заема над 25 000 кв. м застроена площ. Новите работни места ще са над 500. По-голямата част от производството ще е за изнoc в 110 държави на 6 ĸoнтинeнтa. Новият завод се намира в зона "Изток", в непосредствена близост до бул. "Марица-юг", който е важна транспортна артерия за Пловдив. Общината обещава да направи основен ремонт на улицата при входа на фабриката и да изгради нова улица източно от имота.

Държавата е платила 57 млн. лв. комисиона на двете фирми, които събират тол таксите и парите от електронните винетки от името на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). В същото време въвеждането на тол системата през 2020 г., при която тежкотоварните автомобили вече се таксуват за изминат километър, не е довело до повече приходи, както се очакваше, съобщи заместник-министърът на регионалното развитие Захари Христов. АПИ е сключила договори с пет фирми-партньори в тол системата, т.нар. национални доставчици на услуги за електронно събиране на пътни такси. Само две от тях работят реално - „Интелигентни Трафик Системи“ и „Конкорд Смарт Инфраструктура“. За останалите се твърди, че все още не са постигнали оперативна съвместимост със системата на АПИ и не получават необходимото разрешение за работа.

Технологичната компания „Алтерко“ отчтита значително увеличаване на приходите към края на полугодието. Постъпленията от продажби на устройства и свързаните с тях услуги към края на юни записват ръст от 74,8% в сравнение със същия период на 2020 г. Приходите от продажба на устройства с марка „Shelly” са нараснали със 66,1%, а на “MyKi” - с 4100,9%. Компанията обяснява големия ръст в продажбите на MyКi устройствата с постепенното връщане на децата в училище и премахването на голяма част от мерките, предприети в целият свят за ограничаване на разпространението на Covid 19. Общо продажбите на устройства, включително съпътстващите услуги, за първото полугодие на 2021 година достигат 26,2 млн. лв. спрямо близо 15 млн. лв. през същия период на 2020 г.

Новите мениджъри на Българска банка за развитие са вписани в Търговския регистър. В Управителния съвет вече има шестима членове - Николай Димитров, Живко Тодоров, Панайот Филипов. Както и новите мениджъри, назначени от министър Кирил Петков - Владимир Георгиев, Цанко Арабаджиев и Крум Георгиев. В Надзорния съвет са Митко Симеонов, Велина Бурска и Стамен Янев. Както и новите попълнения "от квотата" на икономическия министър в служебното правителство - Валентин Михов и Васил Щонов.

Германският производител MTU Aero Engines планира да отвори завод в Сърбия през следващата година. Центърът на дружеството се намира в Нова Пазова в северната част на страната и там ще се ремонтират и поправят двигатели за самолети. Към момента за местното подразделение на германския лидер работят около 60 служители. През следващите няколко години плановете са екипът да се увеличи до около 500 души, става ясно от официално съобщение на компанията. Работата по заводът е започнала официално тази седмица, като компанията ще оперира в западната ни съседка чрез местното дружество MTU Maintenance Serbia. Германската група MTU Aero Engines е основана в средата на 30-те години на миналия век в Мюнхен. Тя е специализирана в разработването, производството и поддръжката на двигатели за гражданската и военната авиация. През 2019 година компанията подписа меморандум за разбирателсво със сръбското министерство на икономиката. Тогава посочи, че целта е страната да се превърне в хъб за ремонт на двигатели.

Икономистите редовно правят грешки при прогнозирането, като често те се прощават. Но последните грешки на Федералния резерв са по-дълбоки аналитични гафове. Както при всяка дейност, която претендира, че е професионална, икономиката трябва да уважава елементарната аритметика, пише Тим Конгдън, председател на Института за международни монетарни изследвания към Бъкингамския университет. От май 2020 г. до май 2021 г. индексът на разходите за лично потребление (PCE) в САЩ се повиши с 3,9%, докато индексът на потребителските цени скочи с 5%. Този прилив на инфлация дойде като шок за много икономисти. Последните данни несъмнено изискват от ръководителите и изследователите във Фед да преразгледат своето мислене. Федералният резерв счита индекса PCE за най-надеждния индикатор на ценовите тенденции. Федералната комисия за открития пазар (FOMC) прогнозира през юни 2020 г., че PCE през четвъртото тримесечие на 2021 г. ще отчете ръст на годишна база между 1,4% и 1,7%.

През 2020 г. Китай за първи път изпревари Германия като световен лидер в износа на машиностроителна продукция, според Асоциацията на германските машиностроители и производители на промишлено оборудване (VDMA). Миналата година делът на Китай в международната доставка на машини и промишлено оборудване достигна 15,8%, докато този на Германия – 15,5%. Според изданието, през 2019 г. Германия все още е била преди Китай по този показател с почти 1,4 пункта. В допълнение към Германия, други големи държави - износители на машини и системи, за разлика от китайците, показват тенденция към намаляване на техния дял в световната търговия с машини. САЩ, например, продължава да заема трето място с 9,1% от световния износ на машини, следвани от Япония с малко под 8,6 % и Италия с 6,7 %. Тази промяна, обаче, не е изненадваща. Китай е най-големият производител на машини в света, казва Улрих Акерман - ръководител на външната търговия във VDMA. Обемът от продажбите на машини, произведени в Китай, е почти толкова голям, колкото продажбите на четирите държави САЩ, Германия, Япония и Италия взети заедно.