Преките чуждестранни инвестиции в България намаляват с близо 370 млн. лева през първото тримесечие на тази година спрямо същия период на миналата 2020 г., съобщи Българската народна банка. Нетният поток на преките инвестиции в страната за първите три месеца е отрицателен в размер на 27.8 млн. евро. Това е спад от 108% или 368.8 млн. евро спрямо първото тримесечие на 2020 година. За сравнение, нетният поток на преките вложения тогава достигаше 341 млн. евро. За месец март 2021 г. потокът е отрицателен и възлиза на 8 млн. евро, при положителен поток от 112.2 млн. евро за март миналата година. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за първото тримесечие на тази година са от Нидерландия (187.3 млн. евро) и Франция (144.4 млн. евро).

Ръст от почти 220% на продажбите на нови автомобили през април 2021 г. в Европейския съюз отчитат от Асоциацията на европейските автомобилни производители. В България продажбите на новите коли почти са се утроили - 191,3% ръст през април 2021 г. спрямо същия месец на 2020 г. Общо за първите четири месеца на годината са скочили с 18,3% до 7984 автомобила спрямо 6751 за същия период на 2020 година. Най-голям ръст на продажбите има в Италия - там увеличението е над 3000%, като през април 2020 г. новите коли там са били 4295, а през тази година броят им е 145 033.

Производителят на спортни състезателни автомобили и електромобили „СИН КАРС Индъстри“ подаде заявка за регистрация на пазар за растеж на малки и средни предприятия (BEAM) на Българската фондова борса. Това е втората компания от иновативен сектор, която желае да придобие публичен статут на новия пазар BEAM. „СИН КАРС Индъстри“ ще предложи до 2 млн. акции с номинална и емисионна стойност от 1 лв. всяка, като предлагането ще се проведе на 1 юни 2021 г., съобщи дружеството. Минимумът за успешно предлагане е 250 000 записани нови акции. Мениджър на емисията е „Елана Трейдинг“.

Производството на поръчаните от България американски бойни самолети Ф-16 е започнало в САЩ, съобщиха от американските Военновъздушни сили. Освен за България, производствената линия ще произвежда изтребители за Бахрейн, Словакия, Тайван. България очаква първите шест машини да бъдат доставени през 2023 г. Други два Ф-16 ще останат в САЩ за обучение на българските пилоти, което тече и в момента, и техническия състав. През 2019 г. страната ни плати накуп два милиарда и двеста милиона лева за самолетите. България в момента подготвя инфраструктурата на летище „Граф Игнатиево“. На етап разговори е доставката на нови осем машини. Преди месеци стана ясно, че страната ни ще настоява новите осем машини да бъдат плащани разсрочено.

В Индустриална зона София-Божурище бе открит нов логистичен център за над 100 000 евро, чиято дейност ще се фокусира в сферата на онлайн търговията. Той е собственост на българската компания "Метрика", част от международната група на френския пощенски оператор La Poste. Идеята е да действа като хъб за експедиране и обработка на пратки за България, Гърция и Румъния. Освен за разширяването на складовата база, финансирането ще се използва и за разкриване на нови работни места, като според информацията "Метрика" ще удвои служителите в центъра. Инвестицията идва на фона на бума в електронната търговия, към която потребителите се ориентираха масово по време на пандемията от COVID-19. По данни на Българска Е-комерс Асоциация (БЕА) през последните пет години годишният ръст на електронната търговия в страната е между 21% и 35%, макар че прогнозните данни за 2020 г. са за 9% увеличение.

Държавно предприятие “Ръководство въздушно движение” отчита отрицателен финансов резултат. Дружеството е на загуба от 14,6 млн. лева, показва финансовият му доклад за първите три месеца на 2021 година. РВД отчита намаление 44% на приходите от такси за аеронавигационно обслужване при прелитане. При приходите от такси в районите на летищата намалението е с близо 52 на сто спрямо първите три месеца на 2020 г., като основната причина е намаляването на броя на полетите заради въведените ограничителни мерки във връзка с пандемията от COVID-19, се посочва в доклада.

Производителят на стоманени панелни радиатори "Корадо-България" одобри разпределението на брутен дивидент в размер на 3,819 млн. лева от печалбата за 2020 г. по време на провелото се общо събрание на акционерите, съобщи компанията. За дивидент се разпределят средства в размер на 83,2% от нетната пeчaлбa за 2020 г. в размер на 4,591 милиона лева. Общият дивидент на акция за 2020 г. e 0,29 лева, като се запазва за трета поредна година. За първите 6 месеца на годината той е 0,10 лева на акция, или общо 1,317 милиона лева, които са вече разпределени. За останалите 6 месеца се разпределят 0,19 лева на акция, или общо 2,502 милиона лева. Шестмесечният дивидент от 0,1 лв. брутно на акция вече е традиционен за „Корадо-България“. Такъв беше разпределен на 12 ноември 2018 г., а след това и на 30 септември 2019 г.

На фона на облекчаването на мерките, въведени заради пандемията и края на локдауна, инфлацията във Великобритания расте. Британските медии информират, че само през месец април тя се е удвоила. Основната причина е в повишаването на цените на битовите услуги, облеклото и по-скъпите горива. Финансовите проблеми на сраната се задълбочават, както заради кризата, причинена от затварянето на голяма част от бизнеса заради Covid-19, така и заради Brexit, твърдят икономисти. Вече се усеща липсата на работна ръка, заради по-малкото чужденци в страната. Данните от Службата за национална статистика показват, че на месечна база индексът на потребителските цени (ИПЦ) се е повишил с 0,6% през април, след 0,3% увеличение през март. Жилищните разходи също са се увеличили - с 1,6%, в сравнение с 1% през предходния месец. Това се дължи основно на поскъпването на битовите услуги и транспортните разходи съответно с 0,57 и 0,56 процентни пункта. Производството в Обединеното кралство "преживява остри смущения на фона на свързаните с Brexit търговски търкания, нарастващите цени на суровините и товарите, които увеличават натиска върху икономиката".

Сенатът на САЩ представи закон, одобрен и от двете партии, според който правителството ще налее 52 млрд. долара, за да върне производството на чипове в страната. С това се предполага, че то ще бъде стимулирано в рамките на следващите пет години. Сумата ще е част от още по-мащабния план за похарчване на 120 млрд. долара за напреднала развойна дейност. Продължава тенденцията от миналата година законопроектът да е в колосален обем. В случая конкретното предложение е с дължина от 1400 страници. "Американското производство страда доста драстично от недостиг на чипове", каза сенаторът демократ Чък Шумер. "Ние просто не можем да разчитаме на чуждестранни производители на чипове. Това законодателно предложение ще гарантира, че подобно нещо няма да се налага." Освен настоящия законопроект, Байдън обеща допълнително 50 млрд. долара за проучвания в сферата на производството на чипове. През последните три десетилетия САЩ изгуби значителен дял в производството на чипове. Страната държеше 37% от пазара през 1990 г. Днес - само 12%. А продължаващият дефицит на чипове глобално продължава да се отразява негативно на много отрасли, най-вече на автомобилното производство.

Китай забранява на финансовите институции и компаниите за разплащане да предлагат услуги свързани с криптовалути като транзакции и предупреди инвеститорите за ръст на спекулативната търговия в сектора. Изявлението на китайската банка е вторият удар по биткойн и криптопазара в рамките на седмица, след като преди няколко дни производителят на електромобили Tesla и нейният създател Илон Мъск обявиха, че се отказват да приемат биткойн заради високата му енергийна стойност и климатичен отпечатък. Това доведе до спад с над 10 хил. долара или с 15% до 37.6 хил. долара, който в последствие се ускори до 20% загуба за 24 часа и цена от 33.4 хил. долара. Така валутата загуби всичко спечелено от началото на февруари, а от върха насам загубата за Bitcoin e с над 40%. Сериозен спад има и при останалите големи криптовалути, като Ethereum (-33%), Binance Coin (-33%). С над 30% загуба е и силно лансирания от Илон Мъск, Dogecoin - над 32% спад за денонощие. В сряда централната банка на Китай, местната асоциацията на банките и представителите на интернет индустрията излязоха с общо становище, според което финансовите и платежните институции не трябва да приемат криптовалути за разплащане.