Общият брой на работещите в България през трето тримесечие на тази година е 2,964 милиона, като намалява с 1,2% спрямо същото тримесечие на 2002 г. Данните от Информационния бюлетин на Министерството на труда и социалната политика за жизнения стандарт, който се позовават на данните на НСИ от средата на ноември, показват, че че броят на заетите мъже към края на септември е 1,5668 милиона, а на жените - 1,3979 милиона. По-осезаемо на годишна база е намалението на заетостта при мъжете - с 1,9 на сто. Като работодатели са заети 120,9 хиляди души, самостоятелно заетите са 197,2 хил., а наетите лица са 2,6352 милиона. Малко над два милиона работят в частния сектор (2,04 млн.), а в обществения те са 595,2 хиляди. Най-много от заетите са в сектора услуги - 1,9092 милиона, а в индустрията те са 870,6 хиляди. През третото тримесечие на годината безработните са били 125 хиляди, като те се увеличават с 14 хиляди (с 12,6%) спрямо същия период година по-рано. Коефициентът на безработица е 4%, нараствайки с 0,4% спрямо третото тримесечие на 2022 г., като при мъжете той е 4,3%, а при жените - 3,8%. От всички регистрирани без работа 17% са висшисти, а почти 50% са хората със средно образование (49,6%), докато 33,3% са с основно и по-ниско образование. Източник flagman.bg

С приемането на Бюджета на БНБ за 2023 г. размерът на месечните възнаграждения на членовете на УС е определен, както следва: управител – 23 036 лв.; подуправители – 19 745 лв.; други членове на УС – 6582 лв. Така разходите за възнаграждения на членовете на УС на БНБ възлизат на 832 хил. лв. към 30 юни 2023 г. при 722 хил. лв. към 30 юни 2022 г. През първото шестмесечие на 2023 г. документи за работа в БНБ са подали повече от 270 кандидати. През този период на работа са постъпили 37 нови служители, а броят на напусналите е 28, от които 7 поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В края на полугодието текучеството на персонала е 3.1%, като се запази без промяна в сравнение със същия период на предходната календарна година. Числеността на персонала в края на юни 2023 г. възлиза на 913 души. Делът на служителите с висше образование е 77.7%, а на тези със средно – 22.3%. Броят на служителите, придобили образователна и научна степен „доктор“, е 32.

След месеци на държавен натиск, признат официално и от финансовия министър Асен Василев, от "Лукойл" обявиха, че обмислят продажбата на рафинерията си в Бургас – "Нефтохим" с помощта на международни консултанти. Това се случва след поредица от действия на държавно и политическо ниво срещу нефтопреработвателното предприятие, което е напът да остане в скоро време без правото да внася руски суров петрол и това напълно променя бизнес модела му. През август правителството отне концесията на рафинерията за терминала за разтоварване на танкери "Росенец" и инфраструктурата отново мина на подчинение на "Пристанищна администрация". Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд за това и върховният орган реши да провери дали е спазен законът при това решение. През октомври правителството, което държи една – т.нар. златна, акция, която му дава особени права за контрол и блокиране на решения, заяви, че инвеститори са проявили интерес да купят рафинерията. Прекият собственик на "Нефтохим" – швейцарската "Литаско", която е дъщерно дружество на листната на борсата и с множество чуждестранни акционери руска петролна компания "Лукойл", отрече тя като мажоритарен притежател на капитала на предприятието да е разговаряла с потенциални купувачи. Тогава от "Литаско" заявиха, че не са назначавали каквато и да било държавна или частна организация за търсене на потенциални купувачи или провеждането на каквито и да било преговори за продажба от нейно име. Според финансовия отчет на "Лукойл Нефтохим България" за 2022 г. предприятието има активи за 3.437 млрд. лв. През миналата година на рекордни цени на енергийните ресурси рафинерията е имала приходи за 2.7 млрд. лв., което е с милиард лева повече спрямо 2021 г. При това 2 млрд. лв. от оборота е осигурен от вътрешния пазар. Така дружеството завършва годината с печалба от 129.596 млн. лв., което е почни два пъти повече от положителния ѝ финансов резултат през 2021 г., който е 68.157 млн. лв. Рафинерията е изкарала 76 млн. лв. от продажба на парникови квоти през 2022 г.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не вижда проблем за пазара на телекомуникационни услуги от придобиването на 167 кули на най-големия сателитен оператор у нас "Булсатком" от крайния собственик на мобилния оператор "Виваком". Антимонополният орган не смята, че сделката представлява концентрация и не отговаря на оборотите, за които се налага оценка и постановява незабавното изпълнение на договорката.Преценката на КЗК, че сделката не се нуждае от нейното одобрение, може да бъде обжалвана пред Административен съд-София в 14-дневен срок от лицата, които имат правен интерес. Придобиването на 167 кули на "Булсатком" бе официализирано от "Словения Броудбанд", собственик на "Юнайтед груп", притежаваща "Виваком", след като през февруари 2023 г. внесе в КЗК искане да се произнесе по сделка на дружеството "Юнайтед Тауърс", което е част от групата на "Виваком" и държи сателитната станция "Плана". Според самата "Словения Броудбанд" операцията може да окаже въздействие върху пазарите за колокация на оборудване за мобилни мрежи и за достъп до каналите на "Виваком" за съобщителна мрежа. Заради което и иска произнасянето на КЗК. Антитръстовата комисия обаче не вижда проблем като аргументът ѝ е, че концентрацията става между "Булсатком" и "Юнайтед Тауърс", която е отделна компания и не ѝ прави впечатление, че е част от групата на "Виваком", притежаваща също така "Нова телевизия" и още редица тв канали, сайтове и други създадели на медийно съдържание.

В началото на зимния сезон в Банско отваря новият четиризвезден хотел Four Points by Sheraton Bansko, част от групата на Marriott International. Four Points by Sheraton влиза в бившия хотел "Стражите", който е напълно обновен и отговаря на най-новите съвременни стандарти. Хотелът отвори врати на 1 декември 2023 г. Хотелът разполага освен с два ресторанта (основен и "алпийски"), и с wellness център Serenity, фитнес и уникална зелена градина, достъпна само за гости. Към градината има изграден и външен басейн с топла вода. Всички 160 стаи и апартаменти на практически новия хотел са напълно обновени. Хотелът разполага с конферентен център за организиране на събития, семинари, конференции и други мероприятия. Това е втора международна хотелска верига, която влиза в Банско, след дългогодишното присъствие на "Кемпински", която управлява петзвездния хотел "Кемпински Гранд Арена Банско". Международната хотелска верига Four Points by Sheraton влезе през изминалото лято и в Слънчев бряг. Бившият хотел "Глобус" беше изцяло реновиран и вече носи името Four Points by Sheraton Sunny Beach, като запази своята категория от 4 звезди. 

Софийският градски съд е спрял вписването на новия директор на “Пирогов” д-р Константин Димов заради жалба на досегашния директор на Спешната болница д-р Валентин Димитров. От днес започва да тече 7-дневният срок, в който Министерството на здравеопазването може да обжалва решението на СГС. Директорът на “Пирогов” д-р Валентин Димитров е бил освободен от длъжност на 27 ноември – ден преди здравният министър Христо Хинков да разпространи информация за извършени в болницата финансови нарушения в мандата на д-р Димитров. С друго решение за временно изпълняващ длъжността до провеждане на конкурс е назначен д-р Константин Димов, лицево-челюстен хирург в университетската болница “Света Анна”.

Консолидираните приходи на „Еврохолд България“ намаляват към края на септември в сравнение с края на септември 2022 г. заради спада на приходите от енергийния бизнес на групата. „Еврохолд“ отчита общи приходи от продажби за почти 2,8 млрд. лева за деветмесечието в сравнение с 4,7 млрд. лева за деветмесечието на 2022 г., което е с над 40% по-малко на годишна база. Приходите от енергийна дейност за отчетния период са за над 1,7 млрд. лева в сравнение с почти 2,7 млрд. лева година по-рано, което е с 36% по-малко на годишна база. Финансовият резултат от операциите на енергийния бизнес на „Еврохолд България“ е печалба в размер на 101,8 млн. лева към края на септември при 73,7 млн. лева към края на септември 2022 г., което е с 38% повече на годишна база. Общите разходи на „Еврохолд България“ към края на септември достигат почти 2,6 млрд. лева в сравнение с 4,6 млрд. лева към края на септември 2022 г., което е с близо 44% по-малко на годишна база. Разгледани от гледна точка на бизнес дейностите, разходите за енергийната дейност спадат с 44% на годишна база до над 1,3 млрд. лева от 2,3 млрд. лева година по-рано. Същевременно разходите за застрахователната дейност се увеличават с над 38% до 849,4 млн. лева от 614,4 млн. лева година по-рано. Разходите за финансово-инвестиционната дейност на дружеството се увеличават с 34% до 8,7 млн. лева от 6,5 млн. лева. „Еврохолд“ реализира печалба след данъци в размер на над 218,2 млн. лева към края на септември при 121,9 млн. лева година по-рано. Увеличението е в размер на близо 80% на годишна база. 

Най-голямата икономика в Европа се превърна от лидер в растежа в изоставаща. Между 2006 и 2017 г. тя изпревари други големи икономики и беше наравно с Америка. Но днес тя преживява рецесия или стагнация за трето поредно тримесечие и в резултат на това през 2023 г. може да се превърне в единствената голяма икономика, чийто БВП се свива, съобщава The Economist. Най-лошото е, че Германия буквално губи индустрията си. Чуждите индустриални гиганти напускат страната. Най-големият производител на гуми, френският холдинг Michelin, затваря заводите си и се отказва от производството на гуми за камиони в Германия. Двата завода в Карлсруе и Трир ще бъдат затворени до края на 2025 г., а производството на нови гуми и полуготови продукти ще спре в Хомбург. Освен това Michelin премества своя клиентски център от Карлсруе в Полша. Michelin стана вторият производител на гуми, който напуска Германия: наскоро американската компания Goodyear обяви, че ще прекрати производството на гуми във Фюрстенвалд и ще затвори завода си във Фулда. Това ще засегне около 1800 работни места. Един от световните лидери в производството на безшевни тръби, френският концерн Vallourec, ограничи производството в Германия. Валцуването на последната безшевна тръба във Vallourec в Дюселдорф се състоя на 21 септември. Заводът Vallourec в Мюлхайм ан дер Рур също затвори. Както припомня Finanzmarkt Welt, миналата година Vallourec съобщи, че производството на безшевни стоманени тръби в Германия вече не е възможно за компанията по икономически причини. Стоманените тръби от Дюселдорф някога са били един от най-важните износни стоки на Германия. Използвани са за изграждане на тръбопроводи, мостове, нефтени платформи и др. Тези тръби са произведени от индустриалната група Mannesmann, не по-малко известна от Krupp или Thyssen. След разпадането на групата Mannesmann преди 20 години, френският производител на висококачествена термоустойчива стомана Vallourec придоби заводи в Дюселдорф и Мюлхайм. И така Vallourec напуска Германия и с него изчезва най-важният артикул от германския индустриален износ. Германският автомобилен производител Volkswagen AG не изключва преместването на производството от Германия поради разрастващата се енергийна криза в страната, най-вече заради спирането на доставките на руски газ. Компанията обяви пакет от мерки за икономии, от 4000 до 6000 служители ще бъдат съкратени, а броят на работните места ще бъде постоянно намаляван. В допълнение, производственият капацитет в заводите на Групата, състоящи се от VW, Skoda, Seat и VW търговски превозни средства, ще бъде намален с до 80%, включително затваряне на заводи. Mercedes-Benz също обмисля да премести производството на автомобили от Германия в други страни. Германия е известна в целия свят със своята автомобилна индустрия и нейният просперитет до голяма степен зависи от износа на автомобили и инженерни продукти. През последните месеци износът на Германия започна да намалява, докато вносът започна да расте. Според проучване на ifo показателят за бизнес климата сред производителите на автомобили сега е паднал рязко до нула от 34 пункта през юли. В края на октомври германската фирма Linde, най-големият производител на промишлен газ в света, реши да се откаже от търговията с акции на фондовата борса във Франкфурт в полза на фондовата борса в Ню Йорк поради ограниченията за растеж на капитала в Германия. Компанията беше най-ценният компонент на основния германски борсов индекс DAX. Тъй като много от акционерите на компанията са от Съединените щати и компанията наскоро се сля с американския производител на промишлен газ Praxair, се върви към преместване на това производство от Германия в Америка. Южноафриканската целулозно-хартиена група Sappi преди два месеца обяви продажбата на своята фабрика в Щокщат близо до Ашафенбург (Бавария), но все още не е намерен купувач. Химическата промишленост на Германия, третата по големина индустрия в страната, беше най-силно засегната от нарастващите цени на енергията. Химическите производители изискват големи количества електроенергия, за да произвеждат материали, използвани в почти всеки сектор на икономиката. През последните месеци няколко големи германски химически компании, включително лидерът на пазара BASF, предупредиха за спад на печалбите и неизпълнение на предварително набелязаните цели тази година. През 2023 г. обемът на производството в химическата промишленост намалява с 16,5%. През 2022 г. също има спад от 20%. До края на декември тази тъжна цифра може да бъде равна на миналата година. При такава рецесия масовите съкращения са неизбежни. Химическата промишленост произвежда торове за селското стопанство. Без достатъчно минерални торове германските фермери ще получат значително по-ниски добиви. В германската химическа индустрия тези компании, които продължават да си сътрудничат с Русия, остават на повърхността. BASF, която е лидер в индустрията, спечели 22,67 милиона евро през 2022 г. благодарение на сътрудничеството с Руската федерация. За фирма, изпаднала в такава тежка ситуация, това е много сериозна помощ, която не може да бъде отказана. Не само BASF продължава да си сътрудничи с Русия. В допълнение към химическия гигант, търговията с Русия не спря: производителят на автомобили BMW, който спечели 54,78 милиона евро от подобно сътрудничество през 2022 г.; верига от малки магазини на едро Metro AG (34,94 милиона евро); строителна компания Knauf (31,17 милиона евро); производител на оборудване за бани и сауни EOS (20,78 милиона евро). Общо 393 германски компании продължават да си сътрудничат с Русия, което миналата година „донесе 379 милиона евро в бюджета на Кремъл“, пише Bild. Днес цените на електроенергията в Германия достигнаха едно от най-високите нива в Европа. В резултат промишленото производство рязко поскъпна, което беше удар за икономиката на Германия, индустриалния локомотив на Европейския съюз. Това принуждава германските компании да търсят късмета си в чужбина, например в Китай или САЩ. Така химическият гигант BASF инвестира 10 милиарда евро в нов завод в Китай и не планира нови инвестиции в Германия в близко бъдеще. Водещи икономически институции в Германия прогнозират по-нататъшно влошаване на икономическата криза в Германия, пише Deutsche Wirtschafts Nachrichten. Спрямо първото тримесечие на миналата година БВП спада с 0,5%. Инфлацията достигна безпрецедентно ниво от 6,1% и продължава да расте. Германският бизнес гледа към бъдещето с песимизъм, отбелязва изданието. Предприемачите се опасяват, че периодът на икономически затруднения ще продължи и няма да могат да осигурят приток на инвестиции в бъдеще. Много компании са принудени да намалят производството или да го спрат напълно. Всичко върви към факта, че Германия в крайна сметка може да се окаже без собствена индустрия.

Новите работни места в САЩ през октомври са спаднали до най-ниското си ниво от март 2021 г. насам, което е още едно доказателство, че пазарът на труда се разхлабва, пише Bloomberg. Броят на наличните позиции е намалял до 8,7 млн. от ревизираните в низходяща посока 9,4 млн. през предходния месец, показа проучването за свободните работни места и текучеството на работната сила (JOLTs) на Бюрото по трудова статистика във вторник. При назначението се наблюдава спад. В съкращенията промяната е незначителна. Спадът обхваща много сектори, като най-забележим беше в здравеопазването, финансовите дейности, хотелиерството и ресторантьорството. Така нареченият коефициент на напускане, който измерва доброволно напусналата работа като дял от общата заетост, остана на най-ниското си ниво от началото на 2021 г. за четвърти пореден месец. По-умереният темп на напускане може да означава, че американците не са достатъчно сигурни в способността си да намерят други работни места на текущия пазар, или отразяват по-ниските премии за заплати. Този като работодателите наемат по-малко и ръстът на заплатите се плаща, не е ясно колко дълго още пазарът на труда ще увеличи потребните разходи. Съотношението на свободните работни места към безработните е спаднало до 1,3 - най-ниското такова от средата на 2021 г. насам. Въпреки това все още е индикатор за затегнат пазар на труда, който се понижи значително през последната една година. Когато достигна своя пик през 2022 г. съотношението беше две към едно. Данните са публикувани само няколко дни преди месечния доклад за работните места на правителството, че работодателите са добавили около 189 хил. позиции през ноември. Равнището на безработица е останало най-високото от близо две години насам.

Търговската верига Walmart ще внася голяма част от продуктите си от Индия вместо от Китай, сочат данни на Reuters. Компанията смята да ограничи доставките си от Китай, за да намали разходите си и да разшири източниците си на доставки. Неговият съперник Amazon също се е насочил към Индия и очаква износ на стойност 20 млрд. долара през 2025 г. Walmart внесе една четвърт от продуктите си от Индия в периода между януари и август тази година, показват данните на компанията Import Yeti. За сравнение, вносът от Индия през 2018 г. е бил едва 2%. Данните показват, че доставките от Китай са намалели от 80% през 2018 г. до 60% в периода януари - август през 2023 г. Покачването на цените на вноса от Китай и политическото напрежение между Вашингтон и Пекин подтикват все повече големи американски компании да разчитат на доставки от Индия, Виетнам и Тайланд. Скокът в лихвите и поскъпването на продуктите затрудняват не само купувачите, но и търговските вериги като Walmart, които трябва да бъдат внимателни в предсказването на потребителските разходи. "Искаме най-добрите цени. Това означава, че не можем да разчитаме само и единствено на един доставчик, защото постоянно трябва да се справяме с различни предизвикателства - от недостиг на материали до природни бедствия", казва изпълнителният вицепрезидент по снабдяването Андреа Олбрайт. В изявление от Walmart обясняват, че смяната на доставчиците не означава непременно, че вече не разчитат на китайския пазар и не се влияят от него.  Walmart ускори растежа си в Индия от 2018 г. насам, когато купи 77% в индийската фирма за електронна търговия Flipkart. Две години по-късно тя се ангажира да внася стоки от Индия на стойност 10 млрд. долара всяка година до 2027 г. Олбрайт каза, че тази цел е на път да бъде реализирана. В момента тя внася от Индия стоки на стойност около 3 млрд. долара годишно. Walmart внася в САЩ разнообразие от стоки от Индия, които варират от детски играчки и електроника, до велосипеди и лекарства. Търговската верига започна първите си доставки през Бангалор през 2002 г. В момента за компанията работят повече от 100 хил. души в страната, включително временни работници, разпределени в няколко офиса на Walmart Global Tech India unit, Flipkart Group и PhonePe. Фондовата борса на Индия достигна рекордно високи стойности тази година и я превърна в страната, която има потенциал да изпревари Китай по евтино и мащабно производство. Постоянното разрастване на пазара на труда и технологичният напредъкв Индияпривличат големи вериги и компании, в това число и Walmart. От друга страна, Китай отчита първо намаление на населението от 60 години насам. Експерти смятат, че покачващите се цени на доставките от Китай и поскъпващата работна сила също са подтикнали компаниите да изберат Индия. Минималната заплата в Китай, която е между 1420 юана и 2690 юана месечно (198 - 376 долара), варира спрямо провинциите и градовете. За сравнение, минималната месечна заплата в Индия за неквалифицирани и полуквалифицирани работници е между 9 хил. и 15 хил. рупии (108 - 180 долара). Пандемията от коронавирус разкри слабите места във веригата за доставки на САЩ, които разчитат твърде много на малък брой пазари. "Да планираш за геополитическо събитие е като да се подготвяш за ураган. Това, което можем да контролираме, е откъде идват продуктите ни и да направим така, че Коледа да се състои, ако нещо се случи по веригата за доставки", коментира Олбрайт. Пакистан и Бангладеш също са се възползвали от стратегията на Walmart, разширявайки дейността си като доставчици на домашни потреби и облекло. Индийската централна банка прогнозира, че икономиката на страната ще нарасне с 6.5% през тази година в сравнение с китайската икономика, чийто растеж се очаква да бъде 5%.