Печалбата на банките в България продължава да расте с рекордни темпове и към края на октомври 2023 г. вече надхвърля 3 млрд. лв., като само за месец нараснала с 306 млн. лв. Резултатът е със 75% по-добър спрямо отчетеното преди година, показват данните на БНБ. През цялата 2022 г. нетната печалба на банките беше близо 2.1 млрд. лв., т.е. разликата вече доближава 1 млрд. лв. А ако тези темпове се запазят, каквито са и изгледите, към края на настоящата година печалбата може да е от порядъка на 3.5 млрд. лв. В основата на рекордно силното представяне на банките продължава да бъде разширяващият се нетен лихвен доход. Към края на октомври той вече е над 4 млрд. лв., което е с 56%, или 1.4 млрд. лв., над нивото за десетте месеца на 2022 г. За разтварящата се ножица съществен принос има затягането на паричната политика от страна на Европейската централна банка, започнало в средата на миналата година. Сумарно лихвените приходи на банките растат от 2.5 млрд. лв. преди година, до 4.3 млрд. лв. към края на десетмесечието на 2023 г. Съществена част от тази допълнителна сума обаче - почти 700 млн. лв. (до общо над 1.7 млрд. лв.), идват от финансирането за бизнеса. Тези ръстове не се дължат само на увеличаване на лихвените проценти, а отразяват и все още силната кредитна активност на банките, която води и до повече приходи. Най-съществен принос за по-високия лихвен доход идва по линия на кредитите към други банки (760 млн. лв.). Същевременно, темповете на нарастване на нетния доход от такси и комисиони остават доста по-умерени. Към октомври увеличението спрямо година по-рано е с 3.1% (при ръст от 3.3% за септември) до 1.2 млрд. лв. Активите на банките през октомври растат с 8.7% на годишна база до 164 млрд. лв. Все пак данните показват и известно успокояване - през септември годишният ръст леко се забави спрямо предходните тримесечия до под 11%, а сега числото вече е и едноцифрено. На месечна база балансовото число на системата дори се свива с 0.6%.

Цели 23,3% от работните места в България са осигурени от износа към държави извън Европейския съюз, показват данните на Евростат. Това поставя нашата страна на трето място в ЕС - пред нас само Ирландия (27%) и Люксембург (25%). Това означава, че над 807 000 работещи у нас зависят от международната търговия. За 10-годишен период се забелязва ясна тенденция на ръст. В сравнение с нашата страна, средно за евросъюза ефектът от външния експорт е значително по-нисък - обезпечил е 14,5% от работните места. Най-силно зависимите от износа извън ЕС индустрии в България са производствената и селскостопанската с общо почти 400 000 заети с помощта на международната търговия. Над 20% от брутната добавена стойност, създадена в България, е свързана с експорта към трети страни - отново повече от средните стойности. Това отрежда на България четвърто място, като в този случай я изпреварват Ирландия, Люксембург и Кипър. Общо 30,4 млн. души в ЕС имат работа с помощта на експорта на ЕС - 1 от всеки 7 работещи. В Германия са 6,9 млн. от тях, а други общо 6,8 млн. са във Франция и Италия. Двете страни обаче са "на опашката" по относителен дял на работните места, обезпечени от износа. Брутната добавена стойност, свързана с международната търговия е 2,2 трлн. евро или 17% от цялата брутна добавена стойност, създадена в ЕС.

"Свепол" обединява група от фирми, които са сред водещите производители и доставчици на полимери и синтетични влакна. "Свепол" има офиси на три континента, работи с най-големите компании в света от автомобилната, хранително-вкусовата и мебелната индустрия и е с приходи за 2022 г. над 250 млн. лв. През 2008 г. в Ямбол започва работа "Екопласт файбър", където се рециклират пластмасови бутилки. Две години по-късно групата се увеличава с фабрика за синтетични прежди в Северна Македония - Teteks Yarn. Тя е продадена през 2020 г., а за десетилетието, през което я притежават, семейство Диневи инвестират около 17 млн. евро. През 2018 г. е изградена логистичната и транспортна база на "Свепол" край Варна - "Свепол Tранс". Дружеството разполага със собствен автопарк от 45 влекача и полуремаркета. Към групата се числи и "Алфа ПластГруп", което работи в областта на полиграфията. За 2022 г. приходите на "Свепол" (240 млн.) и "Екопласт файбър" (24.3 млн. лв.) са почти 265 млн. лв. - увеличение с над 100% на годишна база. Основната дейност на "Екопласт файбър" е производството на синтетични влакна от полиетилентерафталат. Целият процес започва от PET бутилките, които достигат до фабриката под различна форма. До преди две-години компанията се сдобива с бутилки от региона - България, Сърбия, Румъния и Гърция. В момента купуват готов флейк от Африка, Югоизточна Азия и Южна Америка, тъй като е по-евтин с около 30-35%. От флейка се произвеждат синтетични влакна с широко приложение: черните се използват в автомобилната индустрия - за производство на елементи от интериора и изолацията на колите. Капацитетът на фабриката е около 2000 тона флейк на месец, като освен за собственото производство на влакна част от него се изкупува от други компании за производство отново на бутилки."Свепол" продава на подизпълнители на автомобилните компании от Европа и САЩ. Част от планираните инвестиции за следващата година са строителството на складовите бази в Германия и САЩ на обща стойност 14 млн. евро, както и изграждането на завод за rPET в САЩ на стойност 18 млн. долара. В цялата група на "Свепол" работят около 260 души, като 160 от тях са част от "Екопласт файбър" в Ямбол. Около 35 - 45% от тях са граждани на Непал.

Навършват се 50 години от пускането на българското кисело мляко на японския пазар. Сътрудничеството между българската държава и „Мейджи“ стартира през 1973 г., когато в Япония започват първите продажби на българско кисело мляко, произведено по българска технология и с българско ноу-хау. Благодарение на сътрудничеството българското кисело мляко се разпознава вече от близо 95% от японците.Предстои създаването на съвместен изследователски център между българското държавно дружество „Ел Би Булгарикум“ и японската компания. Той ще бъде насочен към развитието на нови проекти и проучването на нови общи пазари, както и към навлизането в други сектори. Развойният център ще се фокусира върху изследователската дейност и иновациите в сферата на млекопроизводството и има за цел да повиши научно-изследователския потенциал и експертизата в областта на закваските, пробиотиците, здравословното хранене. Очаква се съвместният институт да стартира още през 2024 г.

Значителен спад в печалбата отчита "Булгартрансгаз" за деветте месеца на годината - 144.9 млн. лв. при 263.1 млн. лв. година по-рано. Общият размер на приходите към третото тримесечие е 740.6 при 900 млн. лв. в сравнение със същия период на предходната година, което е понижение с около 17%. Приходите от продажби също намаляват и в края на септември вече са 691.1 млн. лв. при 830.5 млн. лв. за същия период на 2022 г. Въпреки намалената печалба и по-скромните постъпления разходите на компанията не намаляват съществено. За деветте месеца на 2023 г. те са 579.5 при 607.8 млн. лв. година по-рано, или разлика малко под 5%. Пасивите на "Булгартрансгаз" обаче спадат до 2.4 млрд. лв. при 2.6 млрд. лв. година по-рано. В същото време "Булгартрансгаз" регистрира понижение с 12.8% на пренесените количества природен газ до изходните точки (включително в страната), като то е било най-голямо през януари. За сметка на това през периода януари - септември се наблюдава минимален ръст с 4.8% (или 4 695 997 MWh) на общо пренесения природен газ до границите със съседни държави спрямо същия период на предходната година.

Част от неразпределената печалба на „Екип-98 Холдинг“ АД – София да бъде разпределена като дивидент на акционерите. Това е предложено в дневния ред на извънредното общо събрание на акционерите на бившия приватизационен фонд. Става въпрос за разпределяне на 390 002 лева от печалбата, или бруто по 0.50 лева за една акция.Съветът на директорите ще предложи на акционерите да направят избор дали да получат дивидента в парични средства или под формата на акции („скрип дивидент“) или в брой за част от акциите на акционера и като скрип дивидент за останалата част от акциите на притежателя им. Последната дата за сключване на сделки с акции на холдинговото дружество на „Бългаска фондова борса“, в резултат на които ще може да се упражни право на глас в общото събрание, е 18 декември.

Производителят на пилешко месо „Градус“ АД увеличава продажбите през третото тримесечие в сравнение с предходните тримесечия. Печалбата на дружеството към края на септември обаче е над три пъти по-малка в сравнение с печалбата към края на септември 2022 г. Най-силно на общите продажби продължава да тежи намалението на продажбите на разплодни яйца в трети страни. Понижение има и при продажбите на разплодни яйца на вътрешния пазар, както и на месо и месни продукти. Компанията обаче е увеличила почти седемкратно продажбите на зърно, което компенсира част от общото изоставане и спада в другите сегменти. Продажбите на „Градус“ към края на септември възлизат на малко над 111 млн. лева в сравнение с над 119 млн. лева към края на септември 2022 г. Увеличението достига почти 7% на годишна база. Общите разходи на „Градус“ за деветмесечието достигат 111,5 млн. лева при 117,7 млн. лева година по-рано, като намаляват с малко над 5% на годишна база. „Градус“ приключва деветмесечието с над 7,4 млн. лева печалба при почти 23,1 млн. лева за деветмесечието на 2022 г.

Годишната инфлация в еврозоната се понижава до 2,4 на сто през ноември спрямо 2,9 на сто през октомври. Това сочат предварителните данни на Евростат. Сред основните компоненти на инфлацията в еврозоната най-много поскъпват хранителните стоки, алкохолът и тютюневите изделия (6,9 на сто при 7,4 на сто през октомври), следвани от услугите (4 на сто спрямо 4,6 на сто през октомври), неенергийните промишлени стоки (2,9 на сто спрямо 3,5 на сто през октомври), докато енергията поевтинява (-11,5 на сто спрямо -11,2 на сто през октомври). Показателят се доближава до целта от 2 на сто инфлация, поставена от Европейската централна банка и укрепва политиката на франкфуртската институция за поддържането на високи лихви до постигането на тази цел, отбелязва Франс прес. Отчетената през ноември инфлация е по-ниска от прогнозата на анализаторите на Блумбърг и "ФактСет" (FactSet), които залагаха на 2,7 на сто. Сред страните членки през октомври най-висока е инфлацията на годишна база в Словакия (6,9 на сто), следвана от Хърватия (5,5 на сто) и Австрия (4,9 на сто), а най-ниска в Белгия (-0,7 на сто), Италия (0,7 на сто) и Финландия (0,8 на сто). На месечна база всички страни членки с изключение на Австрия и Словакия (по 0,2 на сто) отчитат отрицателна инфлация. Най-голям е спадът на цените в Малта (-2,9 на сто) и Кипър (-1,5 на сто), а най-малък в Латвия (-0,1 на сто). Естония отчита нулева инфлация.

Приходите на 100-те най-големи оръжейни компании в света са се свили въпреки войната в Украйна и усилията на редица европейски държави да увеличат разходите си за отбрана, показва огласеният днес доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира СИПРИ (SIPRI), цитиран от ДПА. Според доклада общите приходи за 2022 г. на всичките 100 компании са намалели с 3,5% в сравнение с предходната година и възлизат на 597 милиарда долара. Пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през февруари 2022 г. и изостреното напрежение в други части на света доведоха до рязко повишаване на търсенето на оръжия и военно оборудване. В доклада на СИПРИ обаче се констатира, че оръжейните компании понастоящем не разполагат с производствен капацитет да отговорят на това търсене. "Много оръжейни компании се сблъскаха с пречки при адаптирането си към производство на оръжия за високо интензивни военни действия", отбелязва Люси Беро-Судро, директор на отдела за изследвания в областта на въоръженията в института. Наред с това обаче тя подчертава, че оръжейните компании са получили значително повече поръчки - особено за боеприпаси - и вероятно ще имат значително повече приходи и печалби през следващите години. Най-голям "принос" за спада на приходите имат компаниите в САЩ и Русия, се посочва в доклада. По данни на СИПРИ американските компании са отчели общи приходи от 302 млрд. долара, което е със 7,9% по-малко от предходната година. Според стокхолмския институт данните за руските оръжейни компании са крайно ограничени и само две руски компании са включени в доклада за 2022 г. Тези две компании обаче отчитат спад на приходите с 12%. За разлика от тях четирите германски компании, включени в списъка на СИПРИ - "Райнметал" (Rheinmetall), "ТисенКруп" (ThyssenKrupp), Хенсолд (Hensoldt) Hensoldt и "Дил" (Diehl) - отчитат средно общо увеличение от 1,1%. По данни на СИПРИ приходите на 100-те най-големи оръжейни производители в света през 2022 г. остават значително по-големи от тези през 2015 г.

Управителят на централната банка на Китай обеща да поддържа ръста на паричното предлагане под контрол и да предлага по-добра подкрепа за ключови сектори, включително технологии и напреднало производство, илюстрирайки фокуса на нацията върху подобряване на качеството на кредита, пише "Блумбърг". Пан Гуншенг потвърди, че Народната банка на Китай ще „контролира монетарния шлюз“ в статия която излага приоритетите на централната банка в отговор на скорошна среща за финансовата политика два пъти на десетилетие. PBOC ще подобри ефективността на съществуващите заеми, пише Пан във водещия вестник на Комунистическата партия, като казва, че „някои предприятия са заели голямо количество финансови ресурси неефективно“. Той също така повтори, че централната банка ще засили подкрепата за стратегически сектори като технологии, производство и частни фирми. "Езикът показва, че PBOC едва ли ще пусне шлюза на кредита и вместо това ще оптимизира качеството и структурата на кредита“, каза Брус Панг, главен икономист за по-голям Китай в Jones Lang LaSalle Inc. "Централната банка може да използва повече структурни политически инструменти за насочване на средства в целеви области", добави той. Тази гледна точка е в съответствие с неотдавнашните насоки на централната банка за банките да ограничат размера на новите заеми, които издават в началото на 2024 г., и да преместят някои напред към тази година. PBOC също предугади забавяне на издаването на кредити, когато подчерта бързо нарастващите нови заеми в ключови сектори като технологиите в политически доклад миналата седмица. Нарастват спекулациите, че PBOC може да осигури евтино финансиране на големи проекти, свързани с имоти и инфраструктура, включително своята програма за достъпни жилища. Пазарите също така очакват централната банка да намали съотношението на задължителните резерви на кредиторите, което определя размера на парите, които трябва да заложат в резерв, през следващите месеци. Това би помогнало на банките да поемат скок в емитирането на държавни облигации.