Произведената продукция от 448 409 нефинансови предприятия в България, които са дали отчет за дейността си през 2022 година, възлиза на над 277,9 млрд. лева. За миналата година те са на печалба от 39,8 млрд. лева, показват данните на НСИ. Заетите служители в нефинансовите предприятия у нас са над 2,22 милиона, или с 4,3% повече спрямо предходната година. С най-голям дял са нефинансовите предприятия в сектора на услугите и на търговията (76,5%), които формират 62,5% от всички заети лица. Секторите „Промишленост“, „Строителство“ и „Селско, горско и рибно стопанство“ формират 23,5% от всички активни предприятия, а заетите в тях са 37,5% от всички заети лица в нефинансовия сектор.

Правителството одобри план-сметката за разходите по подготовката и провеждането на първия и втория тур на местните избори на 29 октомври 2023 година. Одобрените средства са в размер на 151,1 млн. лева. Дейностите, които ще се финансират, са: подготовка и отпечатване на избирателните списъци; закупуване и изработване на необходимите изборни книжа и материали, в това число пликове за гласуване, протоколи, удостоверения; логистично осигуряване на областните и общинските администрации и на администрацията на Министерския съвет; възнаграждения на членовете на общинските и секционните избирателни комисии; осигуряване на охранителните мероприятия от Министерството на вътрешните работи с оглед опазване на обществения ред и сигурност; провеждане на разяснителна кампания за правата и задълженията на гражданите и начина на гласуване; обучение на членовете на секционните избирателни комисии; организиране на места за гласуване в държавните училища.

Скандални факти изскочиха около спечелилите проекти фирми от Плана за възстановяване, като най-противоречив е казусът с фирма "Имагга Технолъджис" ООД. Тя е печели 4 209 924 лв. с проекта си "Изкуствен интелект за ефективна модерация на визуално съдържание в големи мащаби". Фирмата е съдружник с 33% в дружеството "Скиноа" ООД, където е бил експремиерът Кирил Петков. Той е управлявал "Скиноа" до май 2021 г., когато става министър на икономиката в първото служебно правителство на Стефан Янев. Сега управител е Мартин Драгулев, както и на много негови бизнеси. Асен Василев е в "Скиноа" чрез "СТВ Консълтинг", която от май 2021 е прехвърлена пък на Марио Сотиров. В "Имагга Технолъджис" ООД дял има и кандидатът на ПП-ДБ за кмет на София Васил Терзиев чрез едноличната си фирма "ВТ Инвестмънтс". Останалите съдружници в преборилото се за 4,2 млн. лв. дружество са "Ейт Венчърс" ЕООД и физически лица като Боян Калчев - бивш съсобственик в "БТВ Медия Груп", "Нет Инфо.БГ", "Болкан нюз Радио", Христо Христов от сдружение "ЛГБТ Идея" и др. Още една фирма свързана с управляващите е спечелила финансиране за милиони. Това е "ОЦЕНИМЕ.БГ" ООД одобрена за финансиране в размер на 2 669 434 лв. за проекта "Софтуерна информационна система за управление на процесите по кредитиране". Съдружник в нея с по 48,5% са Георги Демирев, който е част от ръководството на "Продължаваме промяната".

Най-големият завод за олио в България - предприятието "Олива" в село Разделна край Варна, затвори заради липса на суровина. Според Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България удължаването на забраната за внос на украински слънчоглед няма да помогне на зърнопроизводителите, а единствено ще затрудни и ощети преработвателите. България е един от най-големите износители на слънчогледово олио в света. През 2022 година цената на слънчогледа, на която българските земеделци продаваха на заводите за преработка достигна средно 1200 лвева за тон. Това предизвика силно поскъпване на олиото в търговската мрежа.След това, при отварянето на безмитния внос на украински слънчоглед за Европа, цената на слънчогледа тръгна надолу и продължи да пада, въпреки че през април в пет източноевропейски държави, включително и България, бе въведена забрана за внос от Украйна. Преработвателите коментират, че предпочитат да изкупят целия български слънчоглед, но той не е достатъчен, за да натовари производствените им мощности. Налага се внос от поне 1,5 милиона тона суровина и за тях вносът от Украйна е изключително важен.

Теодор Несторов ще е новият изпълнителен директор на "Карлсберг България" от 1 септември, като заменя на поста Войчех Жабински, който се връща в родината си Полша и напуска системата на пивоварната компания. Теодор Несторов работи в "Карлсберг България" от 2014 г. като бранд мениджър за местните марки и четири години по-късно заема поста маркетинг директор на компанията. Преди "Карлсберг България" Теодор Несторов е заемал различни маркетингови позиции в "Монделийз България", където е отговарял за големи брандове на пазара на шоколад и кафе в страната. "Карлсберг България" разполага с две пивоварни - в Шумен и в Благоевград, както и с логистични центрове и търговски офиси в страната. И през 2022 г. "Карлсберг България" запазва лидерската си позиция в пивоварния бранш с 233 млн. лв. оборот.

"Софарма", която е с около 780 млн. лв. пазарна капитализация, обяви, че дава старт на конвертирането на издадената през 2021 г. емисия варанти в акции, чрез което би могла да набере потенциално 185.5 млн. лв. С покачването на цената на акциите на "Софарма" с близо 43% от началото на годината до 5.72 лв. упражняването на варантите става доста атрактивно. Самите варанти дават на притежателите им право, но не и задължение да купят акции при евентуално бъдещо набиране на капитал при предварително зададени условия. Варантите на "Софарма" бяха пласирани в края на 2021 г. и се продаваха при първоначална емисионна цена 0.28 лв., като всеки от тях дава възможност да се купи акция по цена 4.13 лв. Ако цената на акциите на "Софарма" се качи над 4.41 лв., за закупилите варанти става изгодно да ги конвертират в акции, тъй като ще ги придобият по под пазарна стойност. Варантите имат три години срок на годност и ако не са използвани дотогава губят изцяло стойността си. Срокът за упражняване на варантите е 15 работни дни, което означава, че към края на септември ще е ясно каква сума е успяла да набере "Софарма". Броят на варантите е 44 925 943, докато акциите на "Софарма" в момента са 134 797 899 броя. Така за настоящите акционери, които не участват в увеличението, ще има известно разводняване на дела.

Първото българско дружество със специална инвестиционна цел „Прайм Пропърти БГ“ АДСИЦ ще се откаже от лиценза си и ще бъде преобразувано в обикновено акционерно дружество (АД). Планира се също компанията да бъде отписана от регистъра на публичните дружества. Това ще гласуват акционерите на „Прайм Пропърти БГ“ на извънредно общо събрание, което ще се състои на 3 октомври в София. Предвижда се дружеството да изкупи обратно акциите от капитала, като предложената цена е 0,68 лева на акция. Изпълнителните директори ще подготвят обосновка и ще внесат предложението в Комисията за финансов надзор (КФН). След осъществяването на обратното изкупуване дружеството ще бъде отписано от регистъра на публичните дружества. Основният мотив е административната тежест. За инвестиционен посредник се предлага „София Интернешънъл Секюритиз“ АД. Компанията е сключила предварителен договор за продажбата на терена ѝ в София на ул. „Пиротска“. Така „Прайм Пропърти БГ“ върви към концентриране на имотните активи в района на Бургас. В последната година „Победа“ АД увеличи дела си в „Прайм Пропърти БГ“ до над 78%. Заедно с фирмата на Сава Чоролеев „Ес Ви Ес“ АД „Победа“ контролира 99,98% от акциите, след като през миналата година осъществи търгово предложение към миноритарните акционери и изкупи още 851 232 акции. От междинния доклад за дейността става ясно, „Прайм Пропърти БГ“ е продало 16 апартамента и 6 паркоместа в комплекса си „Морски фар“ в Свети Влас за почти 480 хил. евро. Приключена е сделката за имота в Бургас в местността „Курт тепе“, която беше одобрена от акционерите, за над 967 хил. евро. Купен е и друг имот в Бургас, със статут на земеделска земя и площ от почти 10 дка, който се намира в местността „Вълчи връх“ за малко над 1 млн. лева.

„Премиер Фонд“ АДСИЦ обявява търг за отдаване под наем на хотел "Ахилея". Търгът ще се проведе на 12 септември 2023 г. и ще е с явно наддаване. Хотелът е разположен върху два поземлени имота с обща площ 7397 кв. м. Върху поземлените имоти са застроени 4 бр. вилни сгради с обща застроена площ 966 кв. м. по скица и 2210 кв. м разгърната застроена площ по нотариален акт и Столова-кухня с павилион – лятна дискотека с обща застроена площ 214 кв. м. по скица и 916 кв. м разгърната застроена площ по нотариален акт. Първоначалната годишна наемна цена - 80 000 лева без ДДС, срок на договора за наем – 3+2 години, а стъпката на наддаване е 1000 лева.

Инфлацията в еврозоната се очаква да остане без промяна през август на ниво от 5,3 на сто на годишна основа, до което достига и през юли, показват предварителните данни на Евростат за 20-членния валутен блок. Това ниво е над очакванията на икономисти за забавяне на годишната инфлация в еврозоната до 5,1 на сто, посочва Ройтерс. Най-голямо годишно увеличение през август (+9,8 на сто) се очаква при цените на храните, напитките и тютюневите изделия. Нарастването им се забавя спрямо юли, когато те се повишават с +10,8 на сто. При услугите през този месец също е регистрирано забавяне на годишното поскъпване, до +5,5 на сто при +5,6 на сто през юли. Нарастването на цените на промишлените стоки в страните от еврозоната (без енергийните продукти) се забавя до +4,8 на сто на годишна основа при +5 на сто през предходния месец. Съществен спад е отчетен при енергийните продукти. През август те поевтиняват с -3,3 на сто, а през август с - 6,1 на сто. Предварителните данни на Евростат сочат, че най-висока годишна инфлация сред страните от еврозоната през август е регистриран в Словакия (9,6 на сто), следвана от Хърватия (8,5 на сто) и Австрия (7,6 на сто). Най-ниска инфлация на годишна база в еврозоната е прогнозирана за Люксембург и Испания (по 2,4 на сто). Окончателните данни се очаква да бъдат обявени към средата на септември.

През селскостопанската година, приключваща на 31 август, САЩ отстъпиха на Бразилия първото място на световен износител. През 2023 г. на САЩ ще се падат около 23% от световния износ на царевица, което е доста по-малко от близо 32% на Бразилия, сочат данни на американското Министерство на земеделието. Бразилия зае окончателно лидерството при соята през 2013 г., а през следващата година САЩ загубиха хегемонията си при износа на пшеница, когато първо ЕС, а след това и Русия започнаха да изместват американските фермери от световния пазар. Зад промяната стоят редица фактори: нарастващите разходи в страната и недостигът на свободни земеделски площи, продължителните последици от търговската война на бившия президент Доналд Тръмп с Китай, силният щатски долар. Днес САЩ съставляват около една трета от световния износ на соя, далеч на второ място след Бразилия. При пшеницата страната е вече на пето място, с едноцифрен дял от световния пазар. Промяната в доставките на царевица обаче не е чак толкова неочаквана: В продължение на години федералното правителство стимулира използването на отгледана в страната царевица за производство на етанол, който се добавя към бензина. Около 40% от американската царевица отива за снабдяване на местните фабрики за производство на етанол, който се използва като транспортно гориво – въпреки че това търсене ще бъде изложено на риск, тъй като все повече електрически превозни средства се появяват на пътя. Когато фабриките не купуват, реколтата от царевица в САЩ може да се складира в огромни силози или елеватори за бъдеща употреба в продължение на години в очакване на по-добри цени. Все пак някои от предизвикателствата пред американската царевична индустрия, свързани с конкуренцията на световната сцена, ще останат и след края на настоящата пазарна година. САЩ имат по-високи разходи за труд и транспорт, особено след като продължаващата суша по река Мисисипи запушва основната търговска артерия за културите от Средния Запад. В същото време Бразилия модернизира пристанищата и инфраструктурата си, преодолявайки по-ранните логистични пропуски. Освен това Бразилия, със своя по-топъл климат, получава две реколти царевица годишно вместо една, което ѝ дава конкурентно предимство пред САЩ. Дори ако американският сектор на царевицата си възвърне първото място по износ за година или две в краткосрочен план, предвид всички пречки, които среща на световния пазар в сравнение с Бразилия, е малко вероятно да си върне короната в дългосрочен хоризонт. В пика на своето развитие САЩ изнасяха 78% от годишното си производство на пшеница, 54% от соята и 45% от царевицата; през 2024 г. се очаква тези показатели да намалеят съответно до 40%, 43% и 14%. Освен това САЩ заемат по-малък дял от световния износ на култури като цяло.

Американската банка Goldman Sachs е купила редица американски и британски компании чрез инвестиционен фонд, включващ китайско държавно финансиране. Сред придобитите бизнеси са такива, които имат отношение към националната сигурност на страните, като например фирма за киберсигурност, която предоставя услуги на британското правителство, разкрива Financial Times. Общо седем нови сделки са финансирани чрез частен инвестиционен "партньорски фонд", основан през 2017 г. съвместно с най-големия суверенен фонд на Китай - China Investment Corporation (CIC). Придобит е стартъп, който анализира глобалните вериги за доставки, консултантска фирма в сферата на облачните изчисления, компания за тестване на лекарства и производител на системи за изкуствен интелект, дронове и батерии за електрически превозни средства. Банката по-рано обяви инвестициите, без обаче да споменава ролята на Китай. Поредицата сделки показва как частните инвестиционни фондове помагат на държавни такива непряко да участват в компании в критични сектори, докато западните правителства се опитват да затегнат контрола върху чуждите инвестиции, особено тези с произход Китай. CIC, който е основан през 2007 г., разполага с 1.35 трлн. долара активи към края на 2021 г. Почти половината от глобалното му портфолио е инвестирано в алтернативни активи като частен капитал. Фондът на Goldman Sachs е един от няколко подобни "двустранни фондове", които CIC създаде съвместно с международни инвестиционни групи, за да разшири експозицията си към западни компании. Съвместният китайско-американско фонд беше основан от бившия директор на Goldman Лойд Бланкфейн по време на официално посещение на тогавашния президент на САЩ Доналд Тръмп в Пекин. Инициативата беше обявена с цел да се намали търговския дисбаланс между САЩ и Китай чрез инвестиране на китайски капитал в американски компании. Тогава банката заявяваше, че CIC ще бъде ключов инвеститор във фонда и активно ще подпомага купените от него компании да се разширяват в Китай. Въпреки все по-напрегнатите отношения между Пекин и Запада през последните години, Goldman засили дейността на фонда, като направи четири инвестиции през 2021 г. и една през 2022 г. През 2021 г. банката използва фонда за придобиването на LRQA, звено на британската Lloyd's Register за инспекции и кибер услуги в космическата индустрия, отбраната, енергетиката, здравеопазването и др. Бизнесът включва групата за киберсигурност Nettitude, която твърди, че е одобрен доставчик на услуги за британското правителство и работи с "правителствени и отбранителни организации по целия свят". Услугите ѝ включват "етично хакерство" и откриване на уязвимости в системите на клиентите. В сделки като тази с LRQA фондът Goldman-CIC инвестира заедно с други частни фондове, управлявани от банката, което означава, че китайското участие и сравнително ограничено. "Фондът за сътрудничество е американски фонд, управляван от американски мениджър и в съответствие с всички закони и разпоредби. Той продължава да инвестира в американски и световни компании, като им помага да увеличат продажбите си на китайския пазар", заявяват от Goldman. CIC е част от "консултативния комитет на ограничените партньори" на фонда, т.е. значимите инвеститори, които имат консултантска роля, но не вземат инвестиционни решения. Фондът е привлякъл средства и от няколко други места като тайванския застраховател Taiwan Life, датски пенсионен план, американски мениджъри на активи и др.