Бумът на жилищните кредити продължава. Към края на месец юни банките са отпуснали жилищни заеми за домакинствата в размер на 17,88 млрд. лв. Това е ръст с 18% за година, обявиха от БНБ. Към края на предходния месец май ръстът на жилищните кредити беше по-малък - 17,8%. Големият ръст в жилищното кредитиране се дължи на желанието на хората да се преместят в по-хубав дом. Наред с това много хора искат да спасят парите си от високата инфлация като купят имот. Лихвите по кредитите са много по-ниски от инфлацията, което прави покупката на жилище изгодна инвестиция. Голям ръст има и при потребителските заеми за домакинствата. За година те нарастват с 10,9% и достигат 15,957 млрд. лв. Част от тези заеми са за ремонти на жилища. Бизнес кредитите нарастват по-малко от заемите за граждани. За година кредитите за хората са се увеличили общо с 14 на сто, или с 4,37 млрд. лв. А ръстът при фирмените заеми е само с 8,4%, или с 3,28 млрд. лв. За година домакинствата спестиха 7 млрд. лв. и общият размер на депозитите на граждани надминава 74,6 млрд. лв. Високата инфлация се е отразила добре на много фирми. За година влоговете на бизнеса са нараснали с 16,5% и вече надхвърлят 40,5 млрд. лв.

Държавният бюджет е ощетен с 10 млрд. лв. несъбрани и отписани приходи от НАП поради изтекла давност. Това обяви освободеният и възстановен от Конституционния съд председател на Сметната палата Цветан Цветков. А те са следствие от несъбрани с години установени при данъчни ревизии и неизпълнени задължения от различни фирми, а след настъпването на срока на погасителна давност Националната агенция за приходите ги отписва. Много видимо в това отношение е заобикалянето на Закона за обществените поръчки при възлагането на обществена поръчка чрез инхаус. Въпреки многото приказки по темата и сега продължава тази практика. Примери за това са компаниите „Монтажи“ и „Автомагистрали“. Според становището на Сметната палата е задължително инхаус дружеството да има капацитета, за да изпълни възложената обществена поръчка. Но Цветков отбеляза, че вече две години Народното събрание не е разгледало тази предложена промяна в Закона за обществените поръчки.

„Випласт“ АД оптимизира производството си с облачен ERP софтуер. Проектът е реализиран с консултантската ИТ компания Balkan Services. ERP системата обхваща целия процес от поръчка до плащане и позволява на екипа на „Випласт“ АД да следи бързо и лесно справки с най-важните показатели за бизнеса, да въвежда и одобрява поръчки, включително през мобилно устройство. В резултат на проекта, производителят на PET фолиа има гъвкавост при промени в параметрите на клиентските поръчки, лесно проследява историята на поръчките и подобрява процеса по планиране, базиран на верни данни. След приключване на проекта всички звена в компанията работят с единна система.

Българското приложение за йога Yoga Llama получи над 1 млн. евро инвестиция от фонд мениджъра Morningside Hill, който управлява средства на българския Фонд на Фондовете. Приложението предлага самообучение по йога, като използва изкуствен интелект (AI) и следи чрез добавена реалност (AR) през камерата на телефона на потребителя изпълнението на позите и дори внася корекции, подобно на йога инструктор. Набраните средства ще бъдат използвани основно за по-нататъшна разработка на софтуер, различни маркетингови инициативи и експанзия на приложението в САЩ и Канада. Зад приложението стои българския технологичен стартъп Тексофт. През ноември 2019 г. Morningside Hill пусна най-новия си фонд за рисков капитал, който е фокусиран върху предоставянето на капитал за растеж на български стартъп компании. Фондът разполага с 38.5 млн. евро под управление, които да бъдат инвестирани в дялови или еквивалентни миноритарни позиции в 25-30 компании. Фондът за рисков капитал включва публични средства в размер на 33.3 млн. евро, предоставени от Фонд мениджър на финансови инструменти в България ЕАД по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмния период 2014-2020 г. Стандартният период на задържане на инвестиция е 5-10 години, а възможностите за излизане ще бъдат оценявани поотделно.

Целият терен на бившия захарен завод в гр. Пловдив е почти заравнен и някогашните производствени цехове са сринати. Няколко големи фирми са си поделили огромния терен и ще го застрояват с високи кули. Сред тях е небезизвестната ПИМК, която вдига жилищни сгради в целия град и построи стадион "Христо Ботев" за близо 60 милиона лева. Разрешенията за бъдещите кули се дават от общината, а не от районното кметство. След Бирената фабрика, която беше срината и на нейно място фамилията на бившия кмет Иван Тотев строи квартал, това е втората легенда, която си отива от този град, коментират отчаяно граждани.

„Стара планина холд“ АД отчита консолидирани продажби за първите шест месеца на 2023 г. в размер на 206,8 млн. лева. На годишна база показателят нараства с 13,26%. Компанията прогнозира, че продажбите за януари-юли ще достигнат 240,6 млн. лева, което ще е с 10,87% повече на годишна база. „М+С Хидравлик“ АД – едно от дружествата от портфейла на „Стара планина холд“, отчита продажби за юни 2023 г. в размер на 21,784 млн. лева и с натрупване от началото на годината в размер на 126,301 млн. лева. Междинната неокончателна брутна печалба за месец юни 2023 г. на дружеството е в размер на 4,678 млн. лева и 23,414 млн. лева с натрупване от началото на годината. Производителят на козметика от Карлово „Българска роза“ АД отчита продажби за юни 2023 г. в размер на 377 хил. лева и с натрупване от началото на годината в размер на 1,8 млн. лева. Неокончателният финансов резултат на дружеството за юни 2023 г. е печалба в размер на 54 хил. лева и с натрупване от началото на годината 29 хил. лева. „Хидравлични елементи и системи“ АД, отчита продажби за месец юни 2023 г. в размер на 8,016 млн. лева, което води до ръст на приходите от продажби за първите шест месеца на 2023 г. от 3,29% в сравнение със същия период на 2022 г. Неокончателният финансов резултат за юни е брутна печалба в размер на 447 хил. лева и 3,799 млн. лева с натрупване от началото на годината. „Елхим-Искра“ АД отчита приходи от продажби за юни в размер на 3,48 млн. лева и с натрупване от началото на годината в размер на 22,759 млн. лева. Неокончателният финансов резултат на дружеството е загуба за месец юни 2023 г. в размер на 56 хил. лева и неокончателна брутна печалба с натрупване от началото на годината в размер на 302 хил. лева.

„Илевън Кепитъл“ АД започва да изплаща дивидента от печалбата за 2022 г. от 28 юли. Дивидентът беше одобрен на общо събрание на акционерите, което се проведе на 29 юни. Общата сума, която ще бъде изплатена на акционерите, е 920 611,2 лева. Брутният размер на акция е 0,4 лева, а нетният – 0,38 лева. Крайната дата за изплащането на дивидента на компанията е 31 януари. В последната година акциите на „Илевън Кепитъл“ поскъпват с почти 1%, а пазарната капитализация възлиза на малко над 47,4 млн. лева. Акционерите удължиха и срока на дружеството до 23 януари 2026 г.

На 25.05.2023 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи Шестмесечен финансов отчет на "Випом" АД (на индивидуална основа) към 30.06.2023 г.

През 2022 година товарният автомобилен транспорт в ЕС е останал на същото ниво като през 2021 година - 1,92 трилиона тонкилометри, отчита Евростат. След известна нестабилност през първото и второто тримесечие на 2020 г. заради ограниченията за КОВИД-19, през 2021 и 2022 г. товарният автомобилен транспорт не само се е възстановил, но и е регистрирал растеж спрямо предпандемичните години. Общият товарен автомобилен транспорт в ЕС е отчел по-добри резултати през първото тримесечие на 2022 г. спрямо същото тримесечие на предходната година (+2,6 на сто) и леки спадове през следващите три тримесечия (-0,6 на сто, -0,5 на сто и -1,6 на сто съответно), което е довело общият обем на превозите до равнището от 2021 г. По отношение на превозваните стоки през 2022 г. групата "хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия" е продължила да доминират в товарния автомобилен транспорт - 317 милиарда тонкилометра (16,6 на сто от общите тонкилометри). На тази група стоки наред със "селскостопански продукти" - 203 милиарда тонкилометра (10,6 на сто) - се пада над една четвърт от общия товарен автомобилен транспорт в тонкилометри. Между 2021 и 2022 г. е било регистрирано значително увеличение в тонкилометрите за "оборудване и материали, използвани в транспорта на стоки" (+7,4 на сто) и "поща, пратки" (+4,7 на сто). За сметка на това "обзавеждане" (-6,2 на сто), "химикали, химически продукти и изкуствени влакна" (-6,1 на сто) и "дървесина, дървени и коркови продукти" (-5,3 на сто) са групите, регистрирали най-голям спад, предаде БТА. Анализ по вид операции отчита, че през 2022 г. международните транспортни превози (в тонкилометри) са нараснали с 1 на сто спрямо 2021 г. и са били една четвърт (25,4 на сто) от общия товарен автомобилен транспорт в ЕС. От 2021 г. този вид операции е регистрирал растеж спрямо предходни години. Другите три вида операции: каботажен транспорт (-8,9 на сто), национален транспорт и трансгранична търговия (-0,1 на сто и при двете операции) също са отбелязали спад при представянето си през 2022 г. На равнище транспортни потоци от страна в страна между ЕС и страните извън ЕС през 2022 година Швейцария, Норвегия и Обединеното кралство са най-големите търговски партньори. Трите основни потока по отношение на транспортирани тонове, са били между Швейцария и Германия (17,6 на сто от общия тонаж на автомобилния транспорт ЕС/извън ЕС), следван от потока между Норвегия и Швеция (11,4 на сто ) и потока между Швейцария и Франция (7,3 на сто).

Световният пазар на соя се доминира от един голям купувач: Китай. От години Бразилия заема все по-голям дял от тази търговия, като измества САЩ. Според запознати китайските купувачи изкупуват бразилска соя за доставка през октомври - период от годината, когато износът от САЩ обикновено е в своя пик. Продажбите се осъществяват в момент, когато Бразилия прибира рекордна реколта и предлага много по-ниски цени от тези на конкурентните производители. Те отразяват и плана на президента Луис Инасио Лула да Силва да търси по-тесни връзки с Китай като част от плана му за растеж на най-голямата икономика в Латинска Америка. Американските фермери губят конкурентното си предимство на световните селскостопански пазари, тъй като бразилското производство се разширява. Геополитическото напрежение също така накара Китай да търси по-дълбоки връзки с южноамериканската страна и да намали историческата си зависимост от САЩ. Планът на Лула за задълбочаване на отношенията с Китай включва получаване на повече финансиране от азиатската държава и намаляване на ролята на долара във външнотърговските сделки. Пътуването на бразилска делегация до Китай по-рано тази година доведе до сключването на повече от 15 споразумения на стойност около 10 млрд. долара с обещания за китайски инвестиции. Понастоящем за китайските преработватели е изгодно да ползват бразилски зърна за производство на олио за готвене и фураж за животни, докато маржовете за доставките от САЩ са отрицателни, сочат данни, събрани от Bloomberg. В резултат на това китайските купувачи изкупуват бразилски товари в началото на сезона. Покупките идват и в момент, когато реколтата в САЩ, която обикновено се прибира от септември, е подложена на натиск от горещото и сухо време. През юни американската реколта от соя беше в най-лошото състояние от три десетилетия насам, преди дъждовете да се завърнат в Средния Запад. Въпреки това сега времето отново ще стане горещо и сухо. Фючърсите върху соята в Чикаго поскъпнаха с повече от 5% през това тримесечие до около 14,20 долара за бушел.

Китай внася рекордни количества петрол въпреки по-слабата от очакваното икономика, тъй като се възползва от евтиния руски нефт, за да трупа запаси и да изнася рафинирани продукти. Нарастването на вноса на петрол до рекордни нива през тази година идва на фона на забавящото се възстановяване на втората по големина икономика в света. То показва как санкциите срещу Русия променят глобалните пазари на петрол, като Китай получава двойна полза - евтин суров петрол за себе си и възможност да увеличи износа на готови продукти. За първата половина на 2023 г. Китай е внесъл 11.4 млн. барела суров петрол на ден, което е с 11.7% повече на годишна база и с 15.3% повече в сравнение с нивата отпреди санкциите, сочат изчисления на Financial Times, базирани на митнически данни. През миналия месец Китай е внесъл 2.57 млн. барела руски суров петрол на ден, с което е подобрил рекорда, поставен през май, сочат официални данни. Доставките през първата половина на годината са били 2.13 млн. барела дневно, като така Русия изпреварва Саудитска Арабия, откъдето са били осигурявани 1.88 млн. барела дневно.
Анализаторите се разминават в мненията си относно причините за нарастването на запасите, като друго възможно обяснение е геополитическият риск. Санкциите срещу Русия след инвазията й в Украйна поставиха енергийната сигурност в центъра на вниманието на китайските политици. "Китай може да се подготвя за някаква геополитическа ситуация, каза Сахдев, руска криза или криза в Тайван." Според китайските данни руският вносен петрол е по-евтин от този на държавите в ОПЕК+ след започването на войната в Украйна. В сравнение с цената на барел петрол от Саудитска Арабия руският е бил по-евтин с 9 долара в края на 2022 г. и 11 долара през юни. Анализатори отбелязват, че намаляването на цената на руския петрол е по-малко от това на суровината от Иран или Венецуела. Въпреки това котировките на руския петрол се покачи над тавана, поставен от страните от Г-7. Според данните на Argus Media цената на руския петрол надскочи тавана от 60 долара на барел миналата сряда, като това се случва осем месеца след като страните от Г-7 и Европейският съюз го наложиха. Според Мейдан Китай само се възползва от ниските цени в Русия, като промяната не е систематична и дългосрочна. "Не мисля, че Китай ще се прехвърли изцяло на руски [петрол], каза Мейдан. Това е краткосрочно изместване от вноса на Саудитска Арабия. Китайците обичат да пазят баланса между своите доставчици." "Мотивацията е ценова", добави Мейдан. Анализатори от Kpler наблягат на това, че Пекин има силен мотив да продължи да използва евтиния руски петрол за своите рафинерии, защото това дава на държавата преднина от почти 3 долара на барел, сравнено с азиатската им конкуренция. Според Kpler китайската преднина от евтиния руски внос ще позволи на Пекин да увеличи доставките на пазара, увеличавайки натиска върху конкурентните корейски и японски петролни продукти.