Индексът на промишленото производство в България през март 2023 г. се понижава с 1,2 на сто в сравнение с февруари 2023 година, показват предварителни и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт. Спрямо предходния месец е отчетен спад при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 11,8 на сто, а увеличение в добивната промишленост - с 2,8 на сто, и в преработващата промишленост - с 1,5 на сто. През март 2023 г. е регистрирано намаление с 9 на сто на календарно изгладения индекс на промишленото производство спрямо съответния месец на 2022 година.

През последните 30 години броят на медицинските сестри в страната е намалял почти два пъти – от 53 810 през 1990 г. на 28 816 през 2021 година, обяви служебният министър на здравеопазването Асен Меджидиев. При лекарите се наблюдава увеличение – от 28 497 през 1990 г. до 29 604 през 2021 година, при непрекъснато намаляващо население. През последните 10 години съществено се увеличава броят и относителният дял на младите лекари до 35 години. През 2014 година делът на младите лекари, работещи в страната, е бил 8%, а през 2021г. е 16,7%. През последните три години броят на завършилите студенти по медицина – български граждани, е около 800 човека годишно.

Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ), част от групата на ЕИБ, предостави на групата УниКредит две гаранции на стойност 370 млн. евро за насърчаване на инвестиции, направени от малки и средни предприятия (МСП) в седем държави от Европейския съюз (ЕС), включително България, Хърватия, Чехия, Унгария, Румъния, Словакия и Словения. Трансакциите са подкрепени от InvestEU, дългосрочна програма за финансиране на Европейския съюз в помощ на устойчиви инвестиции, иновации и създаване на работни места в Европа, целяща да мобилизира най-малко 372 млрд. евро инвестиции за приоритетите на политиката на ЕС до 2027 г. Гаранциите на ЕИФ, подкрепени от InvestEU, ще позволят на УниКредит да предостави заеми при изгодни условия на 2500 МСП и малки предприятия със средна капитализация в цяла Европа и да мобилизира инвестиции от около 1 млрд. евро в реалната икономика.

Бившият белодробен санаториум в старопланинското село Радунци, някога най-голям на Балканите, бе продаден. Така болницата, намираща се от 2016 г. в ликвидация, бе продадена на 20-ия търг за 480 000 лв. По неофициална информация купувач е известна бизнес фамилия от Стара Загора. Продаден е централният блок, възлизащ на 15 000 квадратни метра разгъната площ. Сделката не касае прилежащите постройки, а земята остава собственост на община Мъглиж. В момента тече период, през който купувачът трябва да довнесе сумата. Ликвидаторът Кършев обясни, че понякога цялостното финализиране на процедурата отнема месец-два. Санаториумът практически спира работа през 2015 г., а първият търг стартира с 1.6 млн. лв. цена, но на него и следващите не се явява никой. Преди година-две турски здравни инвеститори се бяха заинтересували от базата.

40 млн. лв. печалба е натрупал ВМЗ само през първите три месеца на 2023 година на фона на продължаващите военни действия между Русия и Украйна. Към март 2022 г. дружеството е било на загуба от 1,640 млн. лв. Според финансовия отчет заводът е успял да спечели 157,835 млн. лв. от продажби на специална продукция. А до края на годината се очаква изпълнението на договори и поръчки за още 500 млн. лв. “Авионамс” също е на печалба, но само със 194 хил. лв. Все пак тя е по-голяма от преди една година, когато е била 111 хил. лв. “Кинтекс” се сблъсква със сериозна конкуренция покрай войната и отчита загуба в размер на 2,473 млн. лв. към първото тримесечие на годината. Дружеството завърши 2022 г. с печалба от 4,6 млн. лв., а първите три месеца на миналата година с печалба от 48 хил. лв. Към март приходите от продажби на стоки със специално предназначение достигат 2,23 млн. лв. “Монтажи”, която извършва ремонта на язовирите, е на печалба от 58 хил. лв. на фона на 8 хил. лв. преди година. Национална компания "Индустриални зони" е натрупала 583 хил. лв. за първото тримесечие. Приходите й се увеличават с 968,85% заради продажба на имоти, а нетните приходи от продажба на услуги и оперативна дейност - с 1800% заради нарастване на броя на инвеститорите.

ТЕЦ "Марица-изток 2" отчита печалба за първото тримесечие в размер на 196.4 млн. лв., което обаче е намаление с 27.46% спрямо печалбата от първото тримесечие на 2022 година. Тогава тя е била 270.8 млн. лева. От началото на април централата работи почти с едва 15% натоварване и буквално не може да продава енергията си на борсата, като изпълнява само стари споразумения. Намалението на общите приходи е с 322.7 млн. лв. или с 29.57%. Така през първото тримесечие приходите на ТЕЦ-а са 766.6 при 1.08 млрд. лв. година по-рано. От 1 юли м.г. централата не участва с квота в регулирания пазар, което означава, че държавата не покрива високите й разходи. По всяка вероятно и на сегашния 1 юли, когато КЕВР ще определи новите регулирани цени на тока ТЕЦ 'Марица изток 2" няма да бъде включена.

Производителят на автомобили от Русе "Син Карс" обяви 4 поръчки за доставка на електромобила L City. Два от автомобилите са доставени в Германия, един ще бъде в Обединеното кралство и един "на голямо производствено дружество (в автомобилната индустрия) за дейността му в гр. Русе". С последните 4 поръчки общо продадените автомобили стават 6, като по план до юни трябва да бъдат доставени още 6 превозни средства. Основната дейност на компанията се състои в проектиране и производство на спортни и електрически автомобили, и резервни части за тях. През 2022 г. изцяло дейността на дружеството е насочена към развитие на производството на електрически автомобили- L City, от които има два модела: Koffer и Pickup (с открито товарно пространство).

През 2022 г. ЕС е внесъл високотехнологични продукти на стойност 482 милиарда евро от страни извън ЕС (+22 на сто спрямо 2021 година). Износът за тези страни е достигнал 446 милиарда евро (+16 на сто спрямо 2021 година), отчита Евростат. През 2022 г. над половината от вноса на високотехнологични продукти в ЕС е дошъл от Китай (38 на сто или 183 милиарда евро) и САЩ (19 на сто или 91 милиарда евро), като други водещи партньори са били Швейцария (6 на сто, 30 милиарда евро), Тайван (5 на сто, 23 милиарда евро), Обединеното кралство и Виетнам (по 4 на сто, 20 милиарда евро и 18 милиарда евро съответно). Най-значимата категория високотехнологични продукти, внесени от страни извън ЕС, е била електроника-телекомуникации (202 милиарда евро). За високотехнологичния износ за страни извън ЕС, САЩ са били водещият търговски партньор през 2022 г. (26 на сто или 118 милиарда евро), а Китай е заемал второ място (12 на сто или 53 милиарда евро). Зад тях се нареждат Обединеното кралство (9 на сто или 42 милиарда евро), Швейцария (6 на сто или 28 милиарда евро), Япония (4 на сто или 19 милиарда евро) и Турция (3 на сто или 12 милиарда евро). Най-важната категория високотехнологични продукти, изнасяни за страни извън ЕС, е била фармацията (145 милиарда евро). Фармацевтичните продукти са били най-експортираната категория за три от водещите шест високотехнологични експортни партньори - Япония (56 на сто от високотехнологичния износ или 11 милиарда евро), Швейцария (50 на сто или 14 милиарда евро) и САЩ (49 на сто или 57 милиарда евро). Най-голямата категория за Китай (38 на сто от високотехнологичния износ или 20 милиарда евро) и Великобритания (24 на сто или 10 милиарда евро) е била електроника-телекомуникацииа. За Турция тази това е била аерокосмическата промишленост (38 на сто или 5 милиарда евро). За седем категории САЩ са били най-голямата експортна дестинация за ЕС. Различни водещи партньори са били регистрирани за електроника-телекомуникации (Китай) и компютри и офис оборудване (Великобритания).

Федералният резерв предупреди, че неотдавнашните банкови сътресения могат да подхранят по-широка кредитна криза, която рискува да забави икономиката на САЩ и да нанесе удар върху цените на активите. В своя шестмесечен доклад за финансовата стабилност, оповестен снощи Централната банка на САЩ заяви, че въпреки "решителните действия" на американските регулатори и длъжностни лица за справяне с неотдавнашните банкови фалити, притесненията относно перспективите могат да накарат "банките и другите финансови институции да свият допълнително предлагането на кредити за икономиката". В доклада се добавя, че "рязкото свиване на наличността на кредити би увеличило разходите за финансиране за бизнеса и домакинствата, което потенциално ще доведе до забавяне на икономическата активност". Според същия доклад "местните банки имат достатъчна ликвидност", но структурните уязвимости продължават да съществуват на пазарите за краткосрочно финансиране. Освен това специфичните фондове за облигации и заеми са изправени пред изходящи потоци и продължават да бъдат податливи на значителни обратно изкупуване, тъй като "те държат ценни книжа, които могат да станат неликвидни по време на периоди на стрес". Федералният резерв открои ликвидните рискове за животозастрахователите поради високия дял на рискови и неликвидни активи в техните портфейли. "Федералният резерв е готов да се справи с всеки ликвиден натиск, който може да възникне, и се ангажира да гарантира, че банковата система на САЩ ще продължи да изпълнява жизненоважните си роли", заключава документът.

Търговският оборот между Русия и Китай през януари-април 2023 г. се е увеличил с 41,3 процента и е възлизал на $73,148 милиарда, сочат данни на Главното митническо управление на Китай. През отчетния период Китай е внесъл стоки в северната си съседка на стойност 33,686 милиарда долара, което е увеличение от 67,2 процента спрямо същия период на 2022 г., доставките от Русия за Китай са се увеличили с 24,8 процента, възлизайки на 39,462 милиарда долара. Отделно през април обемът на търговията между двете страни е достигнал 19,228 милиарда долара, Русия е внесла в Китай стоки за 9,606 милиарда, а е получила от него – 9,621 милиарда. В края на 2022 г. търговският оборот между двете държави се е увеличил с 29,3 процента и възлиза на рекордните 190,271 милиарда долара. Напротив, обемът на търговията на Китай със САЩ през януари-април е намалял с 11,2 процента, достигайки 217,924 милиарда долара.