Продадените в България нови коли през март са 2309, което е с 14,5% по-малко спрямо същия месец на миналата година, обявиха от Европейската асоциация на производителите на автомобили. Но заради добрите резултати през първите два месеца на годината, общо за периода от януари до март има ръст на продажбите на нови коли с 6,9% до 7123 броя. От страните от ЕС само в България и Малта има спад на регистрираните нови коли през март. В останалите държави от ЕС има ръст на продажбите, като средното увеличение за страните членки е с 28,8%. В България през март има спад на покупките на бензинови и дизелови автомобили, докато при електрическите има ръст.

През 2022 г. средното почасово заплащане в цялата икономика на ЕС е било 22,9 евро, а само в еврозоната - 25,5 евро, съобщи Евростат. Спрямо 2021 г. то расте с 4,4 на сто в ЕС и 4 на сто в еврозоната. В рамките на еврозоната най-сериозен е ръстът в Литва (+13,4 на сто), Естония (+8,8 на сто) и Хърватия (+8,7 на сто), а най-слаб в Италия, Малта и Финландия (+2,3 на сто). Извън еврозоната най-сериозен е растежът на почасовото заплащане в Унгария (+16,4 на сто), България (+15,5 на сто), Румъния (+12,3 на сто) и Полша (+11,7 на сто), а най-слабо - в Дания (+2,2 на сто) и Швеция (+3,0 на сто).

Хотел „Ален мак“ в Благоевград ще бъде продаден от частен съдия-изпълнител заради дълговете на собственика му Методи Калъмбов. Той придоби през 1999 г. четири хотела – „Ален мак”, „Бор”, „Рилци” и „Рилец”, сладкарница „Алба Регия“ и търговски комплекс „Логодаж”. Това стана, след като фирмата на съпругата му – ЕТ “Кейт континентал – Катя Калъмбова” успя да купи държавния дял в “Мак турс” АД – наследник на Търговско предприятие “Балкантурист”- Благоевград – срещу 1. 812 милиона долара, като половината от сумата се заплаща в брой, а остатъкът – чрез държавни облигации. А като източник на средствата, кандидат-приватизаторът бе посочил кредит от “Банка ДСК”. Началната продажна цена за хотел "Ален мак" е. 861 млн. лв. без ДДС (или 20. 233 милиона с ДДС).

В Българския енергиен холдинг (БЕХ) е създадено ново дружество – Национален енергиен оператор, което да се фокусира върху системи, които да способстват за развитието и съхранението на зелена енергия. България има една от най-големите въглеродно интензивни икономики в Европа, но това представлява и голяма възможност за внедряването на нови технологии, Това съобщи служебният министър на енергетиката Росен Христов.

Четири дъщерни дружества на производителя на пилешко месо „Градус“ АД се вливат в едно. Три дружества – „Голд Фарм 91“ ЕООД, „Лора-2004“ ЕООД, „Жюлив“ ЕООД, се преобразуват чрез вливане в „Милениум 2000“ ЕООД, което е приемащо дружество. Целта на сделката е да се оптимизират процесите и административните разходи. „Градус“ е едноличен собственик на капитала на всяко от преобразуващите се и на приемащото дружество. Вливането ще се извърши без да се увеличава капитала на приемащото дружество „Милениум 2000“. Не се предвиждат промени и в учредителния акт на „Милениум 2000“, както и други изменения. В последната година акциите на "Градус" поскъпват с почти 6%, а пазарната капитализация достига близо 346 млн. лева.

"Нетера" стартира проект за технологично обновление по Програмата за икономическа трансформация към Националния план за възстановяване и устойчивост. Общата стойност на инициативата за технологична модернизация е 760 500 лв., 50% от които идват под формата на безвъзмездно финансиране от Механизма за възстановяване и устойчивост, в размер на 380 250 лв. Продължителността на проекта е 12 месеца. Целта на проекта е да се разшир производствения капацитет чрез инвестиция в система за прецизна климатизация и система от комутатори. След внедряването на новите системи и оборудване дружеството ще увеличи и подобри настоящите си технологични възможности и по този начин ще повиши капацитета си за надеждно предлагане на висококачествени телекомуникационни услуги. Източник: digitalk.bg

Ръстът на продажбите на „Софарма“ се ускорява повече от два пъти през март в сравнение с март 2022 г. Силният ръст се определя от увеличението на износа, което е повече от петкратно за периода. Увеличението на продажбите на „Софарма“ през март спрямо март 2022 г. достига 127%. Продажбите на вътрешния пазар растат с 3%, а износът – с 426%, отчита дружеството. За първото тримесечие на годината продажбите нарастват с 45% на годишна база. За периода продажбите на вътрешния пазар отбелязват минимален ръст от 1%, а продажбите на външните пазари растат с 97%. В последната година акциите на „Софарма“ поскъпват с 32,13%, като пазарната капитализация достига 787,22 млн. лева.

Европейският съюз одобри план за увеличаване производството на интегрални схеми, опитвайки се да намали зависимостта си от Азия по отношение на чиповете. Европейският парламент и 27-те държави - членки на ЕС, постигнаха неофициално споразумение за Закона за интегралните схеми (чиповете) на стойност 43 милиарда евро, който обединява публични и частни средства и позволява предоставяне на държавна помощ за стартиране на мащабни инвестиции в съоръжения за производство на чипове. ЕС се конкурира за инвестициите и със САЩ, която обяви собствен Закон за чипове на стойност 52 милиарда долара, с които да стимулира американската индустрия за полупроводникови продукти. Все пак тези средства изглеждат сравнително скромни на фона 430 милиарда долара, инвестирани от Южна Корея, и 280 милиарда долара, заделени общо от частните и държавни фондове в САЩ. Законът за чиповете на ЕС ще съчетае изследванията, проектирането и тестването, ще координира европейските и националните инвестиции в тази област. Целта на закона е да помогне на индустрията за чипове да се развие, така че глобалният пазарен дял на ЕС при производството на чипове да се удвои до 20% през 2030 г.  Европа обаче трябва да се съсредоточи върху силните си страни, които включват машини за "печатане" на чипове, модерни схеми за групиране на интегрални схеми и захранващи устройства. Европейският съюз едва ли ще успее да изгради гигантски фабрики за производство на най-миниатюрните чипове, които в момента са създават по 4-нанометрова технология, а в бъдеще дори 3-nm. По-голямата част от европейската индустрия начело с автомобилната индустрия използва базови чипове и интегрални схеми с по-големи размери. Вместо това субсидиите би трябвало да засилят съществените европейски конкурентни предимства. Холандската ASML например произвежда най-модерните литографски машини в света. Белгийската IMEC и редица немски оптични компании, включително Zeiss Group, предоставят както авангардни изследвания, така и мрежа от доставчици от световна класа. Друго ключово европейско предимство е усъвършенстваното "пакетиране", т.е. процесът, чрез който множество интегрални схеми се подреждат една върху друг. Германската Micro-Systems Engineering е световен лидер, а френско-германската STM Microelectronics и германската Infineon имат значителен опит в това отношение. digitalk.bg

САЩ може да достигнат тавана на дълга си по-рано от първоначалните предвиждания, прогнозират икономистите на Goldman Sachs. Обичайно правителството на САЩ харчи повече, отколкото получава и се налага на определени периоди законодателите да повишават тавана на дълга.Сега обаче във Вашингтон тези преговори буксуват от доста време. Слабите събирания на данъците през април карат финансистите да смятат, че по-вероятно е таванът на дълга да бъде достигнат още през първата половина на юни, а не както се очакваше - в началото на август. На 19 януари министърът а финансите Джанет Йелън обяви, че страната е достигнала таван на дълга от над 31 трилиона долара и че е започнала да предприема "извънредни мерки", а в писмо до законодателите тогава тя каза, че е трудно да се предвидят държавните приходи с месеци предварително. Президентът Джо Байдън и демократите настояват Конгресът да приеме увеличение на тавана на дълга без никакви условия, докато републиканците искат намаляване на разходите, за да се съгласят на увлечение на дълга. Ако Министерството на финансите обяви през месец май, че крайният срок е близо, времето за договаряне ще бъде много кратко и икономистите виждат като възможен изход краткосрочно удължаване на тавана на дълга.

Търговският дефицит на Япония се е свил за втори пореден месец през март след спад на цената на горивата и по-ниски разходи за внос, съобщава Bloomberg. Търговският дефицит се е свил до 754,5 млрд. йени (5,6 млрд. долара) от ревизираните 898,1 млрд. йени през февруари, съобщи финансовото министерство. Вносът се е разраснал със 7,3% на годишна база – най-слабият ръст от две години, след като по-силната йена и намаляващите цени на суровините, включително петрола, ограничиха разходите за внос. Износът се е увеличил с 4,2% на годишна база, воден от доставките на автомобили. Макар и по-малък от предишния месец, дефицитът на Япония се запазва вече 20 месеца и се очаква това да натежи на перспективите за възстановяване на страната. Износът през март за САЩ се е увеличил с 9,4% - най-ниският темп от октомври 2021 г. Стойността на доставките към ЕС се е повишила с 5,1%, което пък е най-ниският ръст от февруари 2021 г. Износът през март за Китай се е свил със 7,7%, но темпът на спад е бил по-бавен отпреди на фона на сигналите за възстановяване в най-голямата икономика в региона.