През март 2023 г. месечната инфлация в България е 0,5 на сто (спрямо предходния месец), а годишната инфлация, спрямо март 2022 г., е 14 на сто, съобщи НСИ. През февруари месечната инфлация в България беше 0,8 на сто, а годишната - 16 на сто. Инфлацията от началото на годината (март 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 2,6 на сто, а средногодишната инфлация за периода април 2022 - март 2023 г. спрямо периода април 2021 - март 2022 г. е 16,5 на сто. През януари 2023 г. месечната инфлация в България беше 1,1 на сто (спрямо предходния месец), а годишната инфлация - 16,4 на сто (спрямо януари 2022 г.), по предварителни данни на НСИ.

Реалните доходи на домакинствата в България нарастват с 1.4% през 2022 г. в сравнение с 2021 г., а реалните доходи през 2022 г. спрямо 2013 г. са се увеличили със 146.2%, по данни на НСИ. Годишният общ доход средно на член на домакинство е 9008 лв. през 2022 г. и нараства с 16.9% спрямо 2021 г. За последните десет години (2013 - 2022 г.) общият доход средно на член на домакинство се увеличава 1.9 пъти. През 2022 г. българските домакинства са изразходвали 8389 лв. средно на член, което е с 19.1% повече в сравнение с 2021 г. За последните 10 години разходите на домакинствата се увеличават 1.9 пъти.

Шведската компания NOTE придобива българския производител на електроника ATM Electronics. Стойността на сделката, след приспадане на съществуващите дългове, възлиза на приблизително 36 милиона шведски крони (3.17 млн. евро). Чрез тази сделка NOTE получава своя втори завод в Източна Европа. Основната дейност на ATM Electronics в София се извършва в помещения, напълно пригодени за производство на електроника. Електромонтажът се извършва в Петрич. Продажбите на компанията се състоят основно от услуги ("добавена стойност") без материали. Тези продажби възлизат на приблизително 40 милиона шведски крони (3.5 млн. евро) на годишна база с оперативен марж от приблизително 8 на сто.

Kaufland България става основен партньор на най-новата FoodТech акселераторска програма за стартъп идеи - Future Verticals. Акселераторът Future Verticals е насочен към компании с фокус върху растителни и алтернативни протеини, устойчиви опаковки, намаляване на хранителния отпадък, прецизно земеделие и анализ на данни, технологии за смарт земеделие, електронна търговия и други категории в сферата на FoodTech и AgTech. Компаниите в тези и други категории на FoodTech и AgTech могат да кандидатстват за участие в програмата до 6-ти май. Проектите с най-висок пазарен потенциал могат да получат дялово финансиране между 20 и 200 хиляди евро от страна на фонда за рисков капитал Витоша Венчър Партнърс - ключов стратегически партньор в проекта.

„Уникредит Булбанк“ и „Амунди България“ отбелязват 20 години от първите сделки по управление на активи в България. През 2003 г. първият чуждестранен договороен фонд, който бе регистриран у нас и бе предлаган от банка, бе на „Амунди“ – най-големият фонд мениджър в Европа. За последните десет години обемът на инвестициите в договорни фондове от физически лица нарасна от 352 млн. лева до 2.32 млрд. лева. През миналата година инвеститорите са направили 100 млн. лв. нови вложения във фондове на „Уникредит Булбанк“. Сега над 68 000 са клиентите на „Уникредит Булбанк“ и „Амунди България“, които са предоставили 961 млн. лв. за управление във взаимни фондове. Това означава 23 процента пазарен дял за тези дружества при управлението на активи у нас.

Шест строителни компании подадоха заявки за участие в търга за строежа на най-новата станция на метрото в София, която ще се намира между съществуващите "Обеля" и "Сливница". Сред кандидатствалите фирми са "Джи Пи Груп" АД, "Трейс Груп Холд" АД и "Геострой" АД, които вече са изграждали спирки на метрото. Останалите участници в конкурса на общинското дружество "Метрополитен" ЕАД са "Обонато билд" ЕООД, "Монолит София" АД и "БС Конструкция" АД. Предстои да се отворят ценовите предложения на претендентите. Избраният изпълнител ще трябва да приключи със строителството за 3 г. 

Общото събрание на акционерите на „Топливо“ АД – София гласува за преизбиране за нов мандат на членовете на съвета на директорите: Бедо Доганян, Преслав Козовски, Людмила Стамова и Марияна Станева. До момента Бедо Доганян беше председател на съвета и изпълнителен директор, а Преслав Козовски – изпълнителен директор. Акционерите са овластили борда на директорите и изпълнителните директори на дружеството да сключат сделки по продажбата на дълготрайни материални активи на компанията. „Топливо“ е част от бившия приватизационен фонд „Синергон холдинг“ – дружество с мажоритарно участие в 20 фирми от различни сфери на икономиката. Компанията майка контролира 89.73 процента от акциите с право на глас на „Топливо“ АД.

За десет години, от 2011 до 2021 г., България е страната в Европейския съюз, която отбелязва най-голям спад в размера на населението, показват обобщени данни на Евростат. Според тях живеещите в западната и северната част на ЕС се увеличават за сметка на тези в източната и южната. Анализът на Евростат сочи, че в ЕС през 2021 г. са живели 443.2 милиона души. Петте най-многолюдни държави в ЕС през 2021 г. са били: Германия (83.2 милиона души), Франция (67.9 милиона), Италия (59 милиона), Испания (47.4 милиона), Полша (37 милиона). В сравнение с преброяването от 2011 г., предварителните резултати от 2021 г. показват нарастване на населението в 16 страни от ЕС, сред които най-големите промени са в Люксембург (+26%), Малта (+24%) и Швеция (+10%). Населението намалява в девет държави, като най-голям спад е отчетен в България (-11%), Хърватия (-10%), Латвия (-9%) и Литва (-8%). Най-голямо регионално намаление на населението в сравнение с 2011 г. се наблюдава в българските и хърватските региони (18 региона отчитат между 17% и 25% намаление). В нито един български регион няма увеличение, при столицата София спадът е с 1.3, при Видин - с 25.4%. Общото население на столиците в ЕС е 47 803 637 души, което е близо 10% от населението на ЕС през 2021 г. Повече от 20% от столичаните са живели в най-голямата столица Париж. Втората по големина е Мадрид с половината от населението на Париж. Най-малката, Люксембург, има население само около 1.2% от населението на най-голямата столица.

САЩ станаха най-големият търговски партньор на Индия през фискалната 2022/23 година. Двустранната търговия е нараснала с близо 8 процента до 128,55 милиарда долара, съобщи Quartz. Износът на Индия за САЩ е нараснал с 2,81 процента до 78,31 милиарда долара през периода от 76,18 милиарда долара през 2021-22 г., показват данните на индийското министерство на търговията. Вносът от тази страна се е увеличил с 16% до 50,24 милиарда долара. Основният износ на Индия за САЩ включва полирани диаманти, фармацевтични продукти, бижута, петрол, замразени скариди и козметика, наред с други продукти. Вносът включва петрол, втечнен природен газ, въглища, рециклирани продукти и бадеми. Увеличението на търговията между Индия и САЩ контрастира със спад от 1,5% в търговията между Индия и Китай до 113,83 милиарда долара през същата фискална година. Интересно е обаче, че износът на Индия за Китай е намалял с 28% до 15,32 милиарда долара през периода, докато вносът е нараснал с 4,16% до 98,51 милиарда долара. Китай е вторият по големина търговски партньор на Индия. През годините търговските връзки на Индия със САЩ непрекъснато се засилват. Между 1999 г. и 2019 г. двустранната търговия се е увеличила със 787% от 16 милиарда долара на 142 милиарда долара.

По първоначалните данни, БВП на Китай през първото тримесечие е бил 28,4997 трилиона юана, изчислен по постоянните цени, което е увеличение от 4,5% на годишна база и 2,2% спрямо четвъртото тримесечие на предходната година. По отношение на индустриите, добавената стойност на първичния икономически сектор е достигнала 1,1575 трилиона юана, т.е. с 3,7% повече на годишна база, докато на вторичния е била 10,7947 трилиона юана, или с 3,3% повече, а на третичния - 16,5475 трилиона юана, което е увеличение от 5,4%. От началото на тази година вносът и износът на Китай поддържат непрекъснат растеж въз основа на високата база от миналата година.