Почти 520 милиона лева са излезли на данъкоплатците изборите през последните 2 години, в които наблюдаваме почти непрекъсната политическа криза. От 2021 г. насам са били проведени пет избора за парламент и едни за президент и вицепрезидент. В този половин милиард са включени и разходите, предвидени за закупуване и поддръжка на устройствата за машинно гласуване, както и за осигуряването на видеонаблюдение в избирателните секции, което беше въведено за първи път на вота на 2 април 2023 г. Стойността на изборите е сумата от сбора на разходите от държавния бюджет за подготовката и провеждането им. Най-скъпи са били изборите 2 в 1 от ноември 2021 г., които са стрували на бюджета общо 149.6 млн. лв. Следват ги изборите от април същата година, за които са разходвани 108.8 млн. лв.

С 1 милиард лева повече са разходите за пенсии през първото тримесечие на 2023 г. спрямо същия период на миналата година, сочат данни на НОИ за касовото изпълнение на бюджетите на социалноосигурителните фондове. Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО) отчита приходи ог 2 632,3 млн. лв., което е с 388,3 млн. лв. повече в спрямо същия период на 2022 г. Разходите пък възлизат на 5 016,5 млн. лв., като се повишават с 1 037,6 млн. лв. спрямо първото тримесечие на миналата година. Най голямата част от разходите са за пенсии - 4 479,4 млн. лв. за първите 3 месеца на годината, което е с 1 047,1 млн. лв. или с 30,5% повече спрямо същия период на предходната година.

Министерски съвет взе решение за промени в концесионните договори с "БМФ Порт Бургас" за двата пристанищни терминала в Бургас, с които да се разшири железопътната връзка между концесионираното от фирмата пристанище и жп гарата. Те предвиждат промяна на собствеността на имотите - от публична държавна в частна държавна собственост и предоставяне за управление на концесионера. Съответно за своя сметка той ще разруши съществуващите там съоръжения и ще изгради нови коловози и складове. Разширяването на железопътната връзка е свързано с реализацията на проекта за обработка на големи контейнеровози. Неговата стойност е 60 млн. евро.

Софтуерната компания "Немечек" отваря нов офис в Пловдив. Плановете са служителите в него да достигнат 60 до края на годината. Увеличението на екипа е благодарение на успешното сътрудничество с международни партньори като DocuWare (с 20% дял в "Немечек"), Bluеbeam, Vectorworks и WorkForce Software. В резултат на това през 2022 г. приходите на компанията са се увеличили с 22%, което запазва тренда от година по-рано, когато растежът също е около 20%. През 2021 г. оборотът на "Немечек" е 28.5 млн. лв., което означава над 34 млн. за 2022 г. Софтуерната компания е наела около 300 кв.м в LimeTree Business Center.

ЗК „Лев Инс“ АД е лидер на застрахователния пазар в България за изминалата 2022 година, по данни на Комисията за финансов надзор. Застрахователното дружество държи най-големия дял от 14,34% на база премиен приход по дейност в България, където автомобилното застраховане е с най-голям сегмент от 65.8%.

Дигиталната компания Taylor & Hart, която е основана от българина Николай Пирянков и съдружника му Шейн Хънт и прави бижута по поръчка, обяви, че е набрала 3,5 млн. паунда финансиране. Капиталът е от Virgin Money, Active Partners и платформата за частни инвестиции Seedrs. Българският фонд за рисков капитал LAUNCHub Ventures пък я подкрепи още в ранен стадий на развитието ѝ. Новите средства ще бъдат използвани за развитие на технологиите на компанията, гарантиращи автентичността на скъпоценнните камъни, ползвани за поръчковите годежни пръстени, които изработва. Онлайн търсенето расте с 15% на годишна база, твърдят от компанията.

БНБ трябва да заплати 4309 лв. претърпени имуществени вреди заради забавено решение за обявяване на неналичност на депозитите в "Корпоративна търговска банка", реши Върховният административен съд. Съдът е приел, че по делото са установени всички предпоставки за ангажиране на отговорността на БНБ за вреди. През 2014 г. централната банка е извършила обективната констатация, че по нейно виждане КТБ изглежда неспособна за момента, по причини които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Въпреки това регулаторът не е изпълнил изискването за обявяване на депозитите в КТБ за неналични в 5-дневен срок, което пък довежда до това, че изплащането на гарантираните влогове е значително забавено.

Една от най-новите пловдивски фабрики PPS Manufacturing е в производство за несъстоятелност. В резултат на фактическия фалит, основният актив на фирмата, е обявен на търг от частен съдебен изпълнител. Компанията за производство на нитрилни ръкавици откри официално базата си на "Кукленско шосе" преди по-малко от 9 месеца. Така тя стана първата и единствена фабрика за производство на конкретния медицински и санитарен продукт в Европа. Инвестицията в нея беше над 15 милиона лева, а общият размер на предоставения кредитен ресурс 12 014 990 лева. Заради изпълнително дело за неизплащане на кредита, цялата производствена линия за натрили ръкавици е обявена на търг за продажба, чиято първоначална тръжна цена е 6,2 милиона лева без ДДС. Общата пазарна стойност на машините и съоръженията е над 7,3 млн. лева без ДДС.

Румъния настигна Португалия по икономически показатели, отбелязва сайтът Зиаре, като се позовава на статистика, изготвена от Евростат. Според показателите Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението на Румъния е сравним с този на Португалия. Този растеж е особено впечатляващ, защото преди малко повече от две десетилетия Румъния беше много бедна страна в европейски контекст и нейният БВП на глава от населението, по паритет на покупателната способност, беше приблизително една трета от португалския (27% от средното за ЕС в Румъния през 2000 г. в сравнение с 85% в Португалия). През 2022 г. и двете страни записаха БВП на глава от населението, съответстващ на 77% от средния за ЕС. В Румъния инвестициите са се увеличили със 101% спрямо 2000 г. (в Португалия има спад от 13%). Индустриалният сектор в Румъния вече представлява 22% от местната икономика, докато в Португалия е 17 на сто. Румъния регистрира 579% увеличение на стойността на износа (Индекс на експортната стойност) от 2000 г., докато в Португалия този показател остана на 153%. Маржът на корпоративната печалба в Румъния в момента представлява 53% от Брутната добавена стойност, при 37 процента в Португалия, а средната заплата, коригирана спрямо инфлацията и паритета на покупателната способност, се е увеличила с 62% от 2008 г. насам в Румъния и само с 5% в Португалия.

Потребителите в САЩ са намалили разходите си в магазините и ресторантите през март за втори пореден месец, което е знак, че те стават по-предпазливи след рязкото нарастване на разходите им през януари, пише Асошиейтед прес. Продажбите на дребно са спаднали с 1 на сто през март спрямо февруари, когато показателят се понижи с по-скромноте 0,2 на сто, показват данните на Бюрото за преброяване на населението на САЩ (Census Bureau). Сред водещите причини са намалението при продажби на автомобили, електроника и битови стоки. Данните не са коригирани спрямо инфлацията, която се повиши само леко миналия месец. На годишна база, продажбите на дребно сще растат с 2,94 на сто, което е далеч от ръста им от 5,88 процента през февруари. Спадът на продажбите добавя към други скорошни доказателства, че икономиката на САЩ започва да се забавя, тъй като потребителите се борят с по-високите лихвени проценти и въздействието на продължилата цяла година вълна от висока инфлация. На този фон компаниите публикуват по-малко свободни работни места, а съкращенията са се увеличили.

Делът на юана в търговското финансиране се е удвоил след нахлуването на Русия в Украйна, показва анализ на Financial Times. Този скок отразява както по-широкото използване на китайската валута за улесняване на търговията с Русия, така и нарастващата цена на финансирането в долари. Данните за търговското финансиране от Swift, платформата за международни плащания и финансиране, показват, че делът на юана по стойност на пазара се е повишил от по-малко от 2 процента през февруари 2022 г. до 4,5 процента през февруари 2023 г. Това приближава китайската валута до еврото, чийто дял достига 6% от общата стойност на търговското финансиране. Делът на долара спада до 84,3% през февруари 2023 г. от 86,8% през февруари 2022 г. Нарастващият дял на китайската валута в търговското финансиране - при което кредиторите отпускат кредити, за да улеснят трансграничното движение на стоки - е благодат за Пекин в стремежа му да ускори интернационализацията на юана. Това обаче поставя сериозно предизвикателство пред Запада, който се опитва чрез международни санкции да забрани на големи руски финансови институции да използват Swift. Народната банка на Китай проведе съгласувана кампания за интернационализация на юана в годините до август 2015 г. Тогава девалвацията доведе до сериозно изтичане на капитали. Това принуди централната банка да промени курса и да наложи драконовски капиталов контрол, който спря напредъка на Китай в насърчаването на глобалното използване на валутата.  Русия обаче има достъп до трансграничната междубанкова платежна система (Cips), китайската алтернатива на Swift, и миналата година двустранната търговия между двете страни нарасна до рекордните 185 млрд. долара. Руските компании плащат за повечето покупки в юани. Общият сетълмент на Cips достига 97 трлн. юана през 2022 г., показват данни на централната банка. Това представлява увеличение от 21% на годишна база. Според анализатори и икономисти нарастващата цена на финансирането в долари също прави китайската валута относително по-привлекателна за търговско финансиране. Федералният резерв на САЩ повиши лихвените проценти девет пъти от 2022 г. насам, докато китайската централна банка намали основната си лихва по заемите два пъти през същия период.