България одобри списък на инвестициите, които ще бъдат финансирани с предимство по Фонда за модернизация. Бюджетът на фонда е 380.2 млн. лв., като кандидатите ще участват в реализирането на проектите и със собствени средства. Сред заложените инвестиции са внедряването на близо 450 000 интелигентни електромера, дигитална трансформация на мрежата, изграждане на пунктове за зареждане на електрически превозни средства и др. Основни бенефициенти тук ще бъдат електроразпределителните дружества на "Електрохолд", ЕВН и "Енерго-про", които иначе няма как да финансират подобни инвестиции освен през таксите, които КЕВР им одобрява.

Успешно в гр. София завърши Част 2 "Управление на производствени данни" от провеждания основен квалификационeн REFA-курс на тема:"Организация и управление на фирмата и оптимизация на производствените процеси". Курсистите придобиха знания и умения в областите на изследване на работните процеси и фирмената организация с акцент върху управление на производството, нормиране на труда, използването на информация, определянето на изисквания и принципите на възнаграждение. Участваха 14 курсисти - специалисти от 6 водещи български фирми: Пентакс Медикъл България ЕООД, МД Електроник ЕООД, Планзее МВ ЕООД, Евро Геймс Технолоджи ООД, Хоризонт - Иванов ЕООД и Амер Спортс България ЕООД. Успешно издържалите заключителния изпит получиха международно признат REFA-сертификат. Следващия курс по РЕФА ще започне на 29 октомври 2023 г. За повече информация за обучението и записвания - на адрес www.refa.bia-bg.com.

По данни на КФН, в края на 2022 г. УПФ "ДСК-Родина" за пръв път изпреварва "Алианц" по пазарен дял според нетните активи, като вече държи 19,94% при 19,75% за "Алианц". УПФ "Алианц" все още води с 19,12% пазарен дял по брой осигурени, но "ДСК-Родина" почти го застига с 18,96% като е лидер по привлечени нови клиенти и десетки милиони лв. техни спестявания. През 2022 г. този универсален фонд е увеличил клиентите си 57 215 души. В привлечени средства от индивидуални партиди това означава 211 626 362 лв. в плюс за фонда. Най-големият - "Доверие" е прибавил 58 871 017 лв. към активите си, като е привлякъл 17 346 души. Източник: fakti.bg

"Интерконсулт България" отчита 26% ръст на приходите през 2021 г. до 16.4 млн. лв., след като година по-рано нарастването е било с 20.7%. Печалбата в следпандемичната 2021 г. пък е скочила с почти 253% до 3.2 млн. лв., а година по-рано ръстът е бил и близо два пъти по-силен - с 542%. През 2022 г. приходите са от порядъка на постигнатото през 2021 г. , а очакванията на настоящата година са да прескочат границата от 10 млн. евро. Софтуерната компания "Интерконсулт България" е създадена от Стоян Боев и Атанас Голев. През 2022 г. дъщерното дружество на норвежката група Kongsberg Digital (KDI) става мажоритарен акционер в ICB. През миналата година KDI придоби 65% в българската компания. Цената за дела е била 101 млн. норвежки крони (около 9 млн. евро), т.е. транзакцията оценява цялата компания на около 14 млн. евро. Двамата основатели запазиха съответно 19% и 16% от акциите, с опция в следващите години да продадат и останалите си дялове.

Българската компания за потребителско кредитиране „Мъни плюс мениджмънт“ заяви, че ще поиска разрешение от облигационерите си, за да изтегли заем в размер на 5 млн. лева за оборотни средства. Предложеният заем ще бъде под формата на овърдрафт, като средствата ще бъдат използвани за разширяване на портфейла от заеми, отпускани от дружеството, обяви компанията. Планираната сделка ще бъде подложена на гласуване на общото събрание на акционерите на 26 април. През януари „Мъни плюс мениджмънт“ съобщи, че е увеличила капитала си от 6,9 лева до 10,9 млн. лева чрез нова емисия акции. За 2022 г. компанията отчете печалба от 3,66 млн. лева при приходи от 27,9 млн. лева.

Базираният в Сливен производител на килими и мокети „Декотекс“ обяви, че предлага брутен дивидент за 2022 г. в размер на 0,035 лева на акция. Това е увеличение спрямо предходния дивидент в размер на 0,02 лв. на акция за 2021 г., когато компанията изплати на акционерите си общо 300 832 лева. Компанията с пазарна капитализация от малко над 9 млн. лева планира да разпредели общо 526 456 лв. под формата на дивидент за миналата година, разпределени от нетната му печалба за 2022 г. и неразпределената печалба от предходни години, заяви компанията в подаденото на фондовата борса заявление. От останалите средства се предвижда около 67 821 лв. да отидат за резервния фонд на компанията, а 83 934 лв. лева да бъдат разпределени обратно към неразпределената печалба на дружеството.

Финансовият резултат на „Тексим Банк“ АД в края на 2022 г. е нетна печалба в размер на 505 хил. лева при 260 хил. лева година по-рано. Отчетен е ръст на годишна база на балансовата стойност на активите на банката с 11.19 процента, като те достигат 596.86 млн. лева. Общо нетният оперативен доход възлиза на 18.92 млн. лв. при 16.57 млн. лв. през 2021 година. Нетният лихвен доход се увеличава на годишна база с 3.39 на сто и достига 10.49 млн. лв. при 10.15 млн. лв. година по-рано. Нетният лихвен доход е основен източник на доход за банката и формира 55.44 процента от нетния оперативен доход на банката. Най-големите акционери са “Уеб финанс холдинг” АД с дял от 18.88%, “Сила холдинг” АД – с 8.93%, и ПОК “Съгласие” АД – с 6.98 процента. 

Норвегия успя да получи над 100 милиарда долара допълнителен доход миналата година поради отказа на Европа от руски енергийни ресурси. За това пише New York Times. На фона на началото на войната в Украйна през февруари миналата година, Норвегия се превърна в най-големия доставчик на природен газ на континента, а през 2022 г. енергийните й приходи се увеличиха със 100 млрд. долара. Въпреки производството на нефт и газ, с огромния брой водноелектрически централи в Норвегия, цените на електроенергията за потребителите все още се повишават, тъй като европейските пазари са тясно свързани. На 23 януари Ройтерс, позовавайки се на доклад на Норвежкия данъчен орган, съобщи, че данъчните приходи в Норвегия от продажбата на петрол и газ през миналата година, според предварителните данни, са се увеличили с 200 процента до рекордните 884 милиарда норвежки крони ( 89.3 милиарда евро).

ОПЕК остави пазарите неподготвени, когато обяви непредвидено съкращаване на производството миналата&nbsp;седмица. При това положение администрацията на президентът на САЩ Джо Байдън няма друг избор, освен да преразгледа позицията на страната и да се обърне към враговете си от миналото, за да запълни недостига. Ангажирането на големи, но недоверени доставчици на петрол като Венецуела, бяха обсъдени в седмиците след старта на войната в Украйна, пише в свой анализ Oilprice. След като фючърсите на петрола и газа скочиха,&nbsp;САЩ трябваше да отворят собствените си стратегически резерви. Изведнъж Байдън имаше нужда от повече петрол. Това обаче се превърна в сложен въпрос, като се имат предвид неговите остри критики към саудитския престолонаследник Мохамед Бин Салман по време на президентската кампания през 2020 г. След като на руския петрол и газ бяха наложени санкции, а в същото време ОПЕК не желае да прави услуги на Байдън, САЩ започнаха да обмислят нови възможности. Венецуела на Николас Мадуро беше предложена като противоречив, но обещаващ потенциален партньор. Все пак говорим за 304 милиарда барела доказани петролни запаси на Венецуела<, повече от тези на Саудитска Арабия. Възстановяването на производството обаче означава премахване на режима на санкции, наложен в продължение на четири години при президента Доналд Тръмп. Когато избухна войната САЩ предприеха първата си смела стъпка, позволявайки на Chevron да възобнови дългогодишните си операции във Венецуела миналия ноември. Това може да се нарече първата пукнатина в петролното ембарго. Първата доставка на венецуелски суров петрол замина за Мисисипи през януари. Но няма да е достатъчно да бъдат премахнати санкциите, за да даде тласък на засегнатата от криза петролна индустрия на Венецуела. Ще са необходими редица големи международни петролни компании, а не само една единствена, да започнат да инвестират във възраждането на венецуелската петролна индустрия, за да увеличат отново обемите на износа. Европейските производители Eni и Repsol имат вече установено присъствие във Венецуела и ще възобновят дейността си, ако администрацията на Байдън може да гарантира, че срещу тях няма да бъдат предприети действия. Сегашният скок в цените на петрола прави все по-вероятно президентът да се съгласи на този ход. Петролният резерв наСАЩ (SPR) се нуждае от презареждане, а Европа вече търси доставки за следващата зима. Следователно Венецуела изглежда като все по-примамлива опция за Байдън.

Китайски държавни телекомуникационни фирми разработват подводна оптична интернет кабелна мрежа за 500 млн. долара, която да свърже Азия, Близкия изток и Европа. Идеята е тя да се конкурира с подобен проект, подкрепян от САЩ, твърдят четирима източници на Ройтерс, участващи в сделката. Планът е знак, че засилващата се технологична война между Пекин и Вашингтон рискува да предизвика сътресения в глобалната интернет мрежа. Трите основни мобилни оператора в Китай – China Telecommunications Corporation (China Telecom), China Mobile Limited и China United Network Communications Group (China Unicom) – изграждат една от най-модерните и широкообхватните мрежи от подводни кабели в света, допълват източниците, които са пряко запознати с плана. Наречен EMA (Европа – Близкия изток – Азия), предложеният кабел ще свърже Хонконг с китайската островна провинция, преди да се отправи към Сингапур, Пакистан, Саудитска Арабия, Египет и Франция. Източниците са пожелали да останат анонимни, защото нямат право да коментират публично потенциални търговски тайни. Кабелът, за чието завършване ще бъдат необходими приблизително 500 млн. долара, ще бъде произведен и положен от китайската HMN Technologies – бързо развиваща се фирма за кабели, чиято компания предшественик беше с мажоритарен собственик Huawei Technologies, твърдят източниците. По думите им HMN Tech, по-голямата част от която принадлежи на листнатата в Шанхай Hengtong Optic-Electric, ще получи субсидии от китайската държава за изграждането на кабела. Новината за планирания кабел се появява, след като миналия месец Ройтерс разкри как правителството на САЩ, притеснено от шпионажа на интернет данни от страна на Пекин, успешно е осуетило редица китайски проекти за подводни кабели в чужбина през последните четири години. Вашингтон също така блокира лицензи за планирани частни подводни кабели, които щяха да свържат Съединените щати с китайската територия Хонконг, включително проекти, водени от компании като Google, Meta Platforms и Amazon.com.  Подводните кабели пренасят над 95% от целия международен интернет трафик. Тези високоскоростни канали от десетилетия са собственост на групи от телекомуникационни и технологични компании, които обядиняват ресурсите си, за да изградят огромни мрежи, така че данните да могат да се движат безпроблемно по света. Но тези кабели, които са уязвими от шпиониране и саботаж, се превърнаха в оръжия за влияние в рамките на засилващата се конкуренция между САЩ и Китай. Двете суперсили се борят да доминират в модерните технологии, които биха могли да дефинират икономическото и военното надмощие през следващите десетилетия.