Преките инвестиции в страната за януари 2023 е положителен в размер на 147.5 млн. евро, като е по-малък с 479.5 млн. евро (76.5%) спрямо този за януари 2022 г, отчита БНБ. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е положителен в размер на 0.3 млн. евро, при отрицателен нетен поток от 0.1 млн. евро за януари 2022 г. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари 2023 г. са от Люксембург (115.3 млн. евро), Нидерландия (21.1 млн. евро) и Белгия (17.3 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци – към Ирландия (21.2 млн. евро) и Швейцария (7.4 млн. евро). По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари 2023 г. възлиза на 19.9 млн. евро, при 46.7 млн. евро за януари 2022 г.

Разходите на бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) към 28 февруари 2023 година нарастват със 714,1 милиона лева в сравнение със същия период на 2022 година, съобщиха от Националния осигурителен институт (НОИ). За февруари общият размер на отчетените приходи е 1701,1 млн. лв. Постъпилите приходи са със 174,9 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2022 г. Общо отчетените разходи възлизат на 3314,0 милиона лева, което е със 714,1 милиона лева повече в сравнение със същия период на миналата година. В структурата на общите разходи най-голям дял заемат разходите за пенсии, които са в размер на 2 980,3 млн. лв. Разходите за пенсии са със 713,9 млн. лв. или с 31,5 на сто повече спрямо същия период на 2022 г. Пенсионерите за месец февруари 2023 г. са с 16 583 по-малко в сравнение с февруари 2022 година.

Българската народна банка и банките мигрираха успешно към T2 – новата платежна система за големи плащания на евросистемата. Платежната система за големи плащания T2, която се състои от система за брутен сетълмент в реално време (RTGS) и централизиран инструмент за управление на ликвидността, заменя TARGET2. Новата RTGS система ще извършва сетълмент на плащания, свързани с операциите по паричната политика на евросистемата, както и междубанкови плащания и търговски трансакции. БНБ и банките, заедно с българските спомагателни системи за клиентски плащания в евро и за сетълмент на ценни книжа (BISERA7-EUR, Депозитаря на държавни ценни книжа в БНБ и „Централен депозитар“ АД) са мигрирали успешно към новата платформа за TARGET услуги на 20 март.

До софийския хотел "Родина" може да бъде построена 17-етажна сграда с магазини, офиси, жилища и гаражи. Виза за проектиране на обекта е издадена от главния архитект на София Здравко Здравков на 16 март. В момента на мястото има няколко стари рушащи се от години къщи. Предвижда се на тяхно място да бъде направена висока сграда с четири подземни гаража. Собственик на имотите, на които трябва да бъде построена високата сграда, е фирмата "Беленски инвест". Съдружници в нея са Тодор Терзиев (с най-голям дял), Николай Борисов и Георги Костадинов. Терзиев е и собственик на фирмата "Беленски".

Ръководството на „Алтерко“ АД е одобрило заем в размер на 500 хил. евро на дъщерното дружество GOAP. GOAP е словенска компания, първият етап от чието придобиване „Алтерко“ приключи в началото на годината. За 60% от капитала на GOAP българската компания плати 2 млн. евро. Останалите 40% от нея са предмет на договор за опции, който беше подписан заедно със споразуменията за придобиване. Срокът за връщане на заема е 31 декември 2029 г. Заемът е целеви и ще бъде използван от GOAP за изплащане на свои задължения по заеми, предоставени от миноритарните съдружници преди придобиването, ще бъдат изплатени възнаграждения на ключов персонал, на доставчици и ще погаси банков заем, отпуснат от банка Nova KBM d.d преди придобиването.

Българският холдинг "Еврохолд", който управлява застрахователната група "Евроинс" с дъщерно дружество в Румъния, ще съди Румънския орган за финансов надзор (ASF) на основание, че отнемането на разрешението на Евроинс е извършено в нарушение на румънското законодателство и законодателството на Европейския съюз. Според председателят на надзорния съвет на "Еврохолд България" Асен Христов холдингът ще търси обезщетение от €500 милиона. От тях €270 милиона за стойността на инвестицията, направена от групата "Еврохолд" в "Евроинс Румъния", плюс €230 милиона за загубите, причинени на компанията след отнемането на разрешението за дейност. На 17 март румънският финансов надзор отне разрешението за дейност на застрахователната компания Euroins Romania Asigurare-Reasigurare S.A. ("Евроинс Румъния").

Мениджърите на компанията, която произвежда хидравлични елементи и системи в Казанлък – “М+С Хидравлик” АД, предлагат сума в размер на 15 773 280 лева от нетната печалба на дружеството да се изплати като дивиденти на акционерите на предстоящото редовно общо събрание на 18 май. Брутната сума на акция е 0.40 лева. Остатъкът от положителния финансов резултат ще се отнесе във фонд “Неразпределената печалба”. Най-големите акционери в компанията са “Стара планина холд” АД, който контролира 30.61% от капитала, “Индустриален капитал холдинг” АД е с дял от 22.16% и “М+С 97” АД – с 23.86 на сто. 

Gоldmаn Ѕасhѕ oбявиxa, чe peвизиpaт в нeгaтивнa пocoĸa пpoгнoзaтa cи зa pacтeжa нa Евpoзoнaтa пpeз 2023 г. зapaди нaпpeжeниeтo в бaнĸoвия ceĸтop и вce пo-гoлямaтa иĸoнoмичecĸa нecигypнocт, пpeдaдe "Poйтepc". Инвecтициoннaтa бaнĸa oчaĸвa 0,7% pъcт нa БBΠ в cтpaнитe, изпoлзвaщи eдиннaтa вaлyтa - c 0,3% пo-мaлĸo oт пo-paннитe paзчeти. He ce oчaĸвa pacтeж във Beлиĸoбpитaния пpeз тaзи гoдинa, ĸaтo ocвeн тoвa oт Gоldmаn Ѕасhѕ нe oчaĸвaт Ваnk оf Еnglаnd дa пoвишaвa пoвeчe ocнoвния cи лиxвeн пpoцeнт и тoй дa ocтaнe 4,25%. Глoбaлнитe финaнcoви пaзapи ca в cлoжнa cитyaция cлeд cpивa нa гoлямaтa швeйцapcĸa бaнĸa Сrеdіt Ѕuіѕѕе и няĸoлĸo aмepиĸaнcĸи ĸpeдитни инcтитyции, cвъpзaни c тexнoлoгичния ceĸтop. Meждyвpeмeннo цeнтpaлнитe бaнĸи вдигaт ocнoвнитe лиxвeни пpoцeнти в oпит дa ycпoĸoят инфлaциятa. Зapaди вcичĸo тoвa и oт Gоldmаn Ѕасhѕ oчaĸвaт oгpaничaвaнe нa ĸpeдитиpaнeтo c oĸoлo 10% ĸaĸтo в Евpoзoнaтa, тaĸa и във Великобритания.

Доставките на петрол от САЩ за Европа достигнаха рекордните 2,1 милиона барела на ден през март, според данни на Ройтерс. Износът беше подкрепен от слабото търсене от американските рафинерии и по-ниската цена на американския лек суров петрол (WTI) в сравнение с Brent на пазарите. Данните засилват ролята на САЩ по отношение на енергийните доставки за Европа от началото на войната в Украйна. Много рафинерии в САЩ затвориха за планирани ремонти и модернизации през първите месеци на годината. Това натежа върху цената на WTI, докато в същото време цената на сорта Brent беше подкрепена от проблемите около петрола от норвежкото находище Johan Sverdrup, както и липсата на руски петрол на европейския пазар. В края на януари спредът между двата основни вида петрол на пазара надхвърли 7 долара за барел, което насърчи сключването на сделки с американски износители. Очакванията са търсенето на американския тип петрол да продължи, тъй като разликата в цените остава висока, допълват анализаторите от Kpler. Цената на петрола на световните пазари падна до 15-месечно дъно след опасения, че сътресенията в банковия сектор донесоха. Сега обаче търговията се успокои и цените отново тръгнаха нагоре. Лекият суров петрол се търгуваше за малко над 68 долара за барел, което е ръст от 1,3 процента, а европейският сорт Брент се повиши с 1,2 процента до близо 75 долара за барел.

Китайският внос на руски енергийни източници, включително суров петрол и рафинирани продукти, въглища и природен газ, се е раздул до 88 млрд. щ. долара от началото на военните действия в Украйна през февруари 2022-а до миналия месец, по официална информация на китайските митнически служби. За сравнение, през предишния едногодишен период покупките за изкопаеми горива са били в размер на 57 млрд. долара. Митническите данни за последния едногодишен период показват, че Русия е била най-едрият китайски доставчик на суров петрол, изпреварвайки Саудитска Арабия. Москва е също вторият по големина източник на въглища за азиатския гигант след Индонезия и третият по ранг вносител на природен газ след Австралия и Катар. В “това”газовото” подреждане не са включени количествата газ, изпращани по тръбопроводите, за които Пекин спря да предоставя данни в началото на миналата година. Вносът на суров петрол от Русия се е изкачил до 89.3 млн. тона от нахлуването в Украйна срещу 78.4 млн. тона през предишния 12-месечен период и доставените от Саудитска Арабия 86.8 млн. тона. Китайските покупки на втечнен природен газ са се увеличили с 52% – до 6.86 млн. тона, а на въглища – с 33% – до 76.4 млн. тона. От материалите сериозен ръст бележи рафинираният алуминий, чийто импорт почти се е удвоил до 538,607 тона, “подпирайки” руското производство след като международните санкции орязаха пратките към обичайните купувачи от Европа и от други места по света.