Около 150 хиляди души са били работещите в България, които са се трудили на договори с временна заетост, отчита Евростат. Обикновено временната заетост е свързана с някаква сезонна работа като летния туристически сезон, определени видове селскостопански дейности или намиране сезонна работа за безработни. Около 4,5 процента от всички активно заети българи /близо 3 милиона/, са се трудили на временни договори през 2017 година. Най-висок дял на лица с договор на временна заетост у нас, е бил регистриран във възрастовата граница 15-24 години - около 13 процента. С увеличаването на възрастта на работещите - намалява и делът на хората на договор с временна заетост. Така например във възрастовата група 55-64 години, у нас са били заети едва около 4 на сто от работещите хора. Работата чрез агенции за временна заетост е регламентирана чрез Директива 2008/104/ЕО на ЕС, показва справка от Агенцията по заетостта /АЗ/. Съществуват няколко проекта за работа на временна заетост през м.г., като един от тях е субсидирал работата на 830 безработни в 14 общини от областите Враца, Видин и Монтана.

През 2018 година България ще се радва на стабилен икономически ръст, въпреки че през следващите две години той се очаква да се забави, прогнозират от Световната банка. През 2017 година икономиката на страната е нараснала с 3,6%, като през тази очакванията са за 3,8%. През следващите 2019 г. и 2020 г. прогнозите са за завръщане към стойностите от 3,6%. Това сочи лека низходяща корекция спрямо предишния доклад от януари, когато очакванията на институцията бяха за ръст от 3,9% и 4,0% за тази и следващата година съответно, както и за 3,9% през 2020 г. Световната банка отбелязва още, че се наблюдава увеличение и на инфлационните очаквания за страната ни, както и за някои други държави от Централна и Източна Европа като Хърватия, Унгария, Полша и Румъния. В същото време на повечето останали места в региона тя ще се задържи близо до поставените цели.

Приходите на България от предоставени от държавата и общините концесии само за периода 2013-2017 г. са 596,1 млн. лв, според проект на Национална стратегия за концесиите до 2027 г. Това са парите, които са влезли в бюджетите на министерствата, на Министерския съвет и на общините. Общините са получили общо 194,6 млн. от тази сума, а държавата - 401,4 млн. лв. В същото време разходите, които са направени за тези концесии за същия период, са 6,5 млн. лв., е посочено в стратегията. Първи приоритет за концесиониране през следващите години ще бъдат обектите на здравната и образователната инфраструктура, което вече се разрешава от новия концесионен закон, действащ от началото на 2018 г., е посочено в проектостратегията. Едва след това са концесиите за ВиК, за добив на подземни богатства и за транспортна инфраструктура.

Национална електрическа компания ЕАД подписа Договор за Рехабилитация на ПАВЕЦ „Белмекен”, ВЕЦ „Сестримо” и ВЕЦ „Момина Клисура” с консорциум KONČAR KET – ČKD BLANSKO – RUDIS. Общата стойност на договора е 19.9 милиона евро, от които 11.5 милиона са безвъзмездните средства от „Международен фонд Козлодуй“, останалите са собствени средства на НЕК. Договорът е част от проект за рехабилитацията на хидроенергийния комплекс Белмекен-Сестримо-Чаира и се изпълнява в рамките на Грантово споразумение (№.049А) между Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) като Администратор на Международния фонд за подпомагане на извеждането от експлоатация на атомни мощности в АЕЦ Козлодуй (МФК/KIDSF) и Националната електрическа компания ЕАД. В обхвата на договорът за рехабилитация на ПАВЕЦ „Белмекен”, ВЕЦ „Сестримо” и ВЕЦ „Момина Клисура” влизат проектиране, производство, доставка, монтаж, авторски надзор, настройка, изпитване и пускане в експлоатация на съоръжения и системи за трите централи. Рехабилитацията в трите централи обхваща системите за управление и мониторинг на централите. С изпълнението на рехабилитацията се цели повишаване на надеждността на централите, подобряване на възможностите им за участие в регулиране на напрежението на системата и повишаване на сигурността на снабдяване с електрическа енергия.

Община Белово пуска за продан 80% от дружествените дялове на водоснабдително предприятие „ВиК Белово“ ЕООД. Продажбата ще стане с публично оповестен конкурс, който ще се проведе на 21-вия ден след обнародването на решението в Държавен вестник. Минималната цена е 1 000 000 лева, като продажната цена на един дял е 12 500 лева. От участниците се изисква да внесат депозит от 100 000 лева, а цената на тръжната документация е 1 000 лева. Към кандидатите няма изисквания, освен предвидените в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Едноличен собственик на капитала във „ВиК Белово“ ЕООД е друго дружество – „Белово 2014“ ЕАД, което е собственост на Община Белово и е създадено да управлява общинските фирми. В съвета на директорите на акционерното дружество влиза управителят на ВиК Мирослав Влашков, заедно с общинския експерт Пламен Андров и адвокат Стоян Бабачев. Водоснабдителното предприятие е с капитал в размер на 5 000 лева. До обявяването на ВиК за продан се стига, след като в края на декември на последната си за 2017 година сесия Общинският съвет първоначално приема да бъде обявена процедура за приватизация на дружеството. От представените тогава данни става ясно, че финансовото му състояние е лошо.

“Алианц”, “Дженерали” и “Уникредит” ще продават общи застрахователни услуги след подписано споразумение за сътрудничество за Централна и Източна Европа(ЦИЕ), съобщиха от компаниите. Партньорството ще влезе в сила от втората половина на 2018 г. и ще бъде за физически лица и малки предприятия в България, Босна и Херцеговина, Хърватия, Чехия, Унгария, Румъния, Сърбия, Словакия и Словения “Уникредит” ще предлага на своите клиенти застраховки живот, имущество и злополуки на “Алианц”. Партньорството на “Уникредит” с “Дженерали” ще бъде фокусирано върху защита на плащанията по кредитни продукти.

На общо събрание на акционерите на МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ във Велико Търново е сменен бордът на директорите. Новият член е д-р Божидар Ангелов, който зае мястото на д-р Сибила Маринова, която беше и председател на Съвета на директорите. В новия борд влизат още д-р Стефан Филев като изпълнителен директор на МОБАЛ и Лилия Вълчева от страната на здравното министерство. Тя бе избрана за председател на борда. На събранието на акционерите бе обсъдено и предложението на държавата да увеличи капитала си от 51 на 90,39 процента заради направените инвестиции през последните години. В момента активите на МОБАЛ са за около 12 млн. лв. , от които 7 млн. са за изграждане на регионалния онкоцентър. Предложението не бе прието от общините, които са акционери с 49 процента от капитала. Ако това беше се случило, Община Велико Търново щеше да остане само с 2,87 процента капитал, при сегашния от 14,65 процента. Обектът вече разполага с всички разрешителни за строеж. За 2017 г. областната болница отчита загуба от около 159 000 лв. Няма запор на сметките от доставчици.

Консолидираната загуба на компанията за смарт продукти "Алтерко" се увеличава 10 пъти до 500 хил. лв. за първото тримесечие на 2018 г., спрямо 51 хил. лв. за същия период на 2017 г. Консолидираните приходи са нагоре с 12,6% до 9,55 млн. лв. за първото тримесечие на 2018 г. Понижение с 47% има при продажбите на стоки, където вероятно влизат продукти като MyKi, които бяха основен акцент в презентациите на компанията. В края на 2016 г. "Алтерко" АД осъществи IPO (първично публично предлагане) при цена от 1,45 лв. на акция. Впоследствие акциите поскъпнаха до 2,4 лв. за ценна книга при търговията на фондовата борса, но последва понижение и последната сделка е при цена от 1,9 лв. за ценна книга, която е най-ниската на пода на борсата до момента. Акциите все още са по-скъпи от цената по време на първичното публично предлагане (IPO). Компанията няма да раздава дивиденти въпреки обявеното по-рано намерение да прави това. Акциите на дружеството започнаха да се търгуват официално на 1 декември 2016 г. Тогава изпълнителният директор на холдинга Димитър Димитров увери, че раздаването на дивидент влиза в плановете на компанията, но по думите му „това ще бъде съобразено с растежа на фирмата“.

Дъщерната компания на производителя на автомобилите Mercedes в Румъния Star Assembly обяви рекорден оборот за миналата година. Дружеството, което е позиционирано в централната част на северната ни съседка в град Себас произвежда предавателни кутии за германската група Daimler. За изминалата година компанията отчита оборот от 7,3 милиарда леи или 1,6 милиарда евро, което е близо пет пъти повече в сравнение с 2016 година. Нетната печалба на компанията също се увеличи почти пет пъти, достигайки 54 милиона евро. Това сочат данните от министерството на финансите в Румъния, цитирани от местния вестник Ziarul Financiar. Дъщернто дружество е основано през 2013 година, като в момента за него работят над 1800 души към края на 2017 година. Компанията приключи инвестицията от 300 милиона евро за завода си преди две години, като вложението беше използвано за започване на производството на автоматични скоростни кутии 9G-Tronic за автомобили Mercedes-Benz.

Министерство на правосъдието на САЩ е наложило глоба на френската банка Societe Generale по обвинения в подкупване на либийски чиновници и в манипулиране на лихвения индекс Libor. Стойността на глобата 1.3 млрд. долара. В понеделник Societe Generale съобщи, че е постигнала съгласие да плати 250 млн. евро на френската хазна като част от споразумението. Не се очаква споразуменията да увредят възможността на банката да обслужва клиентите си, казват още от институцията, допълвайки, че глобите ще бъдат платени от провизирани 2.3 милиарда евро. 585 млн. долара от сумата са за подкупване на официални лица в Либия, а 275 млн. долара нарушенията, свързани с Libor. Освен това, банката ще плати други 475 млн. долара за манипулацията на усреднения лихвен процент на щатската Комисия по търговия на стокови фючърси. Банката със седалище в Париж се очаква да пледира виновна по обвинение в съд в Бруклин по друго обвинение за подкупи.

След двугодишен застой Китай отново съсредоточава усилията си да повиши статута на юана в световната финансова система. Централната банка и правителството предприемат редица инициативи, като: пускането на нова фаза на международна платежна система с удължено работно време; улесняване на отпускането на заеми в юани от чуждестранни кредитори, с което се улесняват чуждите инвестиции в китайски акции и облигации; подновяване на възможността за инвеститори от континентален Китай да купуват чуждестранни активи с юани (тя беше замразена от 2015 г.). Юанът държеше рекордните 2.8% от глобалните разплащания преди 3 години, но заради репресиите спрямо изходящите потоци след девалвацията през 2015 г., делът му се сви до 1.7% през април 2018 г. Подкрепени от нарастващите валутни резерви в Китай и ниската волатилност, китайските власти отново се връщат към целта на Си Дзинпин за по-голяма роля на Пекин в глобалното финансиране.