Дамян Дамянов

Един от най-обичаните съвременни български поети - Дамян Дамянов - е роден на 13 януари 1935 година в Сливен. Завършва гимназия в родния си град през 1953 година и българска филология в Софийския университет през 1961 година. После работи като литературен консултант във в. "Народна младеж", редактор в отдел "Поезия" на сп. "Пламък". За първи път публикува стихотворения през 1949 година във в. "Сливенско дело", а по-късно обнародва свои творби в централния литературен печат. Дамян Дамянов е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1997 година получава наградата "Иван Вазов" за цялостно литературно творчество. Негови са книгите със стихотворения "Очакване", "Лирика", Поема за щастието", "Коленича пред теб", "Пред олтара на слънцето", "И си отива лятото", "Като тревата", "Ти приличаш на сълза", "Ще има връщане", "Молба към света", "Вчера по същото време", "Гимназия "Родина", "Да бях хляб", "Ако нямаше огън", "До следващата смърт"; драматичната поема "Преди всичко любов", "Живей така, че..." - есета, импресии, силуети, "И моята България пътува" - лирична хроника, "Тетрадка по всичко" - в която са изложени възгледите на поета по някои проблеми, "Първо име на щастието" - страници от пътни бележки, "Таванът" - роман, и др. Негова съпруга е поетесата Надежда Захариева. Има двама сина и една дъщеря. На 6 юни 1999 година големият български поет почива на 64 години.