Асенова крепост

Живописната Асенова крепост се намира на 2-3 км южно от Асеновград, в полите на Родопите. Най-ранните археологически находки в района й датират от V-IV в.пр.Хр., когато траките построяват тук свои укрепления. Обитавана е и през римската и ранновизантийската епоха. Първите писмени сведения за съществуването й са намерени в Устава на Бачковския манастир (IX в.), където е наречена "укрепеното селище Петрич”. За нея се споменава и от други хроникьори, описващи я като добре уреден красив град. Крепостта достига разцвета си по време на управлението на Цар Иван Асен II (XIII в.), което е причина и в наши дни тя да носи неговото име, както и близкият град Станимака да бъде преименуван на Асеновград. Именно в този период, по нареждане на царя, е построена и най-голямата забележителност в рамките на крепостта – църквата Св. Богородица Петричка, която е един от най-ценните примери на сакралната архитектура в България. В нея могат да бъдат видени запазени части от стенописи от XIV и XIX в. Св. Богородица Петричка е реставрирана през 1934 г. и 1985 г., а стенописите – през 1991 г., когато църквата получава статут на функциониращ храм.