Брутният външен дълг на България в края на март възлиза на 48.67 млрд. евро (44.5% от БВП), което е с 3.81 млрд. евро повече в сравнение с края на март миналата година. Тогава сумата беше 44.87 млрд. евро или 43.3% от БВП на страната. Това показват данните от Българската народна банка. В края на март краткосрочните задължения са 9.32 млрд. евро (19.1% от брутния дълг, 8.5% от БВП) и се повишават с 855.9 млн. евро на годишна база. Тогава те бяха в размер на 8.46 млрд. евро, 18.9% от дълга и 8.2% от БВП на страната. Дългосрочните задължения възлизат на 39.36 млрд. евро (80.9% от брутния дълг, 36% от БВП) в края на март, като нарастват с 2.95 млрд. евро спрямо края на март 2024 г., когато те бяха 36.41 млрд. евро, 81.1% от дълга и 35.1% от БВП на страната. Към края на март 29.82 млрд. евро (61.3%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година.

Печалбата на банковата система в България нараства с 9,1 на сто на годишна база или със 110 млн. лева до 1,3 млрд. лева за първите четири месеца на настоящата година, показват данните на Българската народна банка (БНБ). Нетният лихвен доход се повишава спрямо същия период на миналата година с 25 млн. лв. (1,4 на сто) и възлиза на 1,8 млрд. лв. в края на април 2025 г., а нетният доход от такси и комисиони нараства с 53 млн. лв. (10,4 на сто) до 563 млн. лева. Начислените разходи за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, възлизат на 188 млн. лв. за първите четири месеца на 2025 г. (при 191 млн. лв. към 30 април 2024 г.). Активите на банковата система към 30 април 2025 г. възлизат на 196,5 млрд. лв. и са с 1,1 млрд. лв. (0,5 на сто) по-малко спрямо края на март.

Българската IPS и заводът й за мегабатерии Българската "Интернешънъл пауър съплай" (IPS) е позната с решенията си за автономно електрозахранване, базирани на технологията й Exeron. През последните три години обаче фокусът й е върху разработката и производството на модулни интегрирани системи, които включват не само батерия, но и цялото необходимо допълнително оборудване. Всеки такъв може да съхранява до 8.2 мВтч електроенергия, което го прави конкурентен на световните производители. Компанията започва серийно производство на продукта в новия си завод в индустриален парк "Хемус" до София. Батериите на IPS представляват система от 7 модула, всеки от тях с капацитет 1.17 мВтч, или общо 8.2 мВтч. Като размер това отговаря на стандартните 20-футови морски контейнери с батерии, които се изнасят от Китай, но фактът, че са на отделни части, прави транспорта и монтажа по-лесни и евтини. Освен батерийните пакети всеки отделен модул включва собствен инвертор и чилър, който охлажда течно както батерията, така и инвертора. Предимство на решението е, че всички елементи са разработени от екипа на IPS и се произвеждат основно с европейски части, като от Китай се внасят единствено батерийните клетки. Собствена разработка е и системата за управление на батерията (BMS). Продуктът, наречен X-Bess, е създаден преди три години в 6.5-мегаватова версия, с която в момента компанията изпълнява договори за 670 мВтч за проекти по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Компанията предприема разширение с нов завод в изграждащия се индустриален парк "Хемус", който се намира на мястото на бившите казарми в Челопечене. Преди два месеца IPS наема 3500 кв.м хале и започва да го оборудва, като целта е производството да бъде максимално автоматизирано. Инвестицията се оценява на 4 млн. евро. Скоро там ще бъде преместено производството на батерии от друго помещение под наем, което компанията държи във "Враждебна". Компанията инвестира 4 млн. евро в оборудване, като произовдството ще бъде максимално автоматизирано. Новият завод е планиран с капацитет 1500 мВтч, но до декември той ще бъде удвоен, като оборудването вече е поръчано. Развойната дейност и производството на инверторите засега ще останат в сградата в жк "Дружба", където се намира и офисът, като там също ще бъде въведена автоматизация. В Челопечене предстои изграждането на още едно хале, съседно на сегашното, което компанията очаква да наеме до края на годината. То ще бъде с площ 5 хил. кв.м и в него ще бъде прехвърлено производството и на инверторите. Компанията предвижда да изгради 5 мВт соларни панели на покрива на завода и да ги комбинира със собствените си батерии, тъй като има недостиг на електроенергия. В момента в компанията работят около 70 души. Новата база ще позволи на IPS да премине от проектно към серийно производство. Компанията ще продължи да работи в Саудитска Арабия, където преди няколко години проби със системата си Exeron и където в момента си партнира с Baker Hughes, но ще се концентрира върху европейския пазар, като се цели в 10% от него. Решението на IPS да се концентрира изцяло върху новия модел на батерийната си система всъщност е взето с помощта на новите миноритарни акционери от "СИЛ енерджи инвест". В края на 2023 г. компанията придоби акциите на фондовете Black Peak Capital и Postscriptum Venture, които излязоха от инвестицията си след 8 години, както и тези на гръцката Mytilineos Holdings, която влезе в IPS в края на 2016 г. чрез дружеството си Metka Industrial - Construction. Така "СИЛ енерджи инвест" сега държи 31.5% от дружеството. Инвестицията е направена изцяло чрез изкупуване на дяловете от досегашните акционери, като капиталът не е увеличаван. Мажоритарен собственик с 65.5% остава "Пауър технолоджи инвестмънт груп", която се контролира от семейството на основателя Стоил Рангелов Трифонов. Малък дял (3%) има и Фондът за капиталови инвестиции на Българската банка за развитие, която инвестира в компанията преди четири години. В новия акционер "СИЛ енерджи инвест" влизат добре познати инвеститори. Компанията е собственост на "Телелинк инвестмънтс" на Любомир Минчев (45.72%), "СПС инвест" на Спас Шопов и "Александреа инвест груп" с основен собственик Иво Евгениев, които държат по 27.14%.

Производителят на автомобилни платки и изделия в конвенционалната електроника „ВЕАС България“ – част от унгарската индустриална група VIDEOTON HOLDING – реализира нова инвестиция на стойност 2.4 млн. евро. Средставата са вложени в разширение на производствения капацитет на завода в Стара Загора. Половината от тях са осигурени с подкрепата на Унгарската агенция за насърчаване на износа (HEPA), по линия на програмата „Индустрия 4.0“. Проектът включва внедряване на високотехнологично производствено оборудване и модернизация на производството на печатни платки. Общата стойност на инвестициите във фабриката вече достига 7.5 млн. евро, като 5.1 млн. са вложени в реновиране на неизползвана база с площ от 10 000 кв.м. Благодарение на новото оборудване се очаква значително увеличение на капацитета и разкриване на нови работни места. Заводът в момента осигурява заетост на над 250 души и има потенциал да достигне 60% от производствения капацитет на унгарската компания майка. VIDEOTON е инвестирала близо 9 млн. евро в последните две години в своите четири дружества в България. „ВЕАС България“ произвежда над 100 вида печатни платки и други сглобяеми елементи за продукти с промишлено и битово приложение на различни световни брандове.

Върховният административен съд (ВАС) отмени решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което се блокираше изборът на фондове за дялово инвестиране с пари от държавния Фонд на фондовете (ФнФ). С решението на съда ФнФ е свободна да разпредели 40 млн. евро публичен ресурс към екипа на "Байена венчърс" и 30 млн. евро към Morningside Hill, за които това ще бъде втори фонд със средства от институцията. Така заедно с неоспорвания пред съда избор на фонда Vitosha Venture Partners, който получи 30 млн. евро по същата процедура, ФнФ затваря процедурата за разпределяне на общо 100 млн. евро, които през следващите пет години трябва да бъдат инвестирани в български компании. Vitosha Venture Partners има мандат за инвестиране в компании на най-ранна фаза на развитие, Morningside Hill - на фаза продукт, а "Байена венчърс" - на по-късен етап от развитие. В следващите месеци ФнФ трябва да подпише договори с избраните фонд мениджъри, след което те ще могат да започнат да инвестират активно средствата си.ФнФ трябва да пусне на пазара още редица фондове за дялови инвестиции - фонд "Иновации в предприятията" (63 млн. лв.), фонд "Рисково инвестиране на иновации" (62 млн. лв.), "Стартъп фонд за дигитализация" (76 млн. лв.), фонд "Високорискови проекти за дигализация" (96 млн. лв.), фонд "Технологичен трансфер" (110 млн. лв.) и фонд "Стартиращи предприятия на студенти и докторанти" (24 млн. лв.). Някои от тях вече са на фаза кандидатстване, докато други все още не са стигнали до пазарни консултации. Между обжалването и решението правителството на Росен Желязков е сменило ръководството на Фонда на фондовете. На мястото на вече бившите изпълнителни директори Виктория Христова и Павел Лисев са назначени Александър Ненков, Бисер Петков и Александър Георгиев.

Тази година Винербергер отбелязва 20 години присъствие в България. Компанията стартира дейността си у нас през 2005 г. с първия внос на керамични блокове Porotherm. През 2006 г. извършва реконструкция на тухларната в град Луковит и днес производствената мрежа на Винербергер включва три завода – в Луковит, Елин Пелин и Ботевград. През последните 20 години компанията е инвестирала над 120 млн. лв. в дълготрайни активи и над 900 000 лв. в обучения за служителите. Бюджетните плащания от всички дъщерни дружества в България общо надхвърлят 140 млн. лв., като за периода 2020 - 2024 г. средногодишните бюджетни плащания възлизат на над 12 млн. лв. Компанията реализира и съвместен проект с Habitat for Humanity в Костинброд и последователно подкрепя фондация "Рето Надежда" и сдружение "Аутизъм днес", допринасяйки за изграждането на по-приобщаваща социална среда.

Финландският производител на спортно оборудване Amer Sports стартира производството на ски автомати в нов завод, разположен в северозападния румънски град Орадя, окръг Бихор. Новото съоръжение, което започна работа през януари 2025 г., обхваща площ от 12 000 m2 и вече дава работа на 250 служители. В допълнение към новия завод в Орадя, Amer Sports планира да разшири производствените си операции в Румъния чрез интегриране на дейностите по леене под налягане в град Дева, където към края на 2025 г. компанията ще придобие пълната собственост върху производствения обект и оборудването на своя дългогодишен партньор Savrom. Целта е финладската компания да подобри производствените си процеси и да укрепи позициите на марките Salomon, Atomic и Armada на световния пазар на зимни спортове. Заводът в Орадя е оборудван с над 300 модерни машини и вече притежава сертификат TÜV, който гарантира съответствието с международните стандарти за качество и безопасност. Източник: Борса.bg

Кристоф Де Мил, председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на ОББ, бе избран за член на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България (АББ). Това стана по време на общото събрание на АББ, което се проведе на 28 май. Като член на УС на АББ, той ще има тригодишен мандат. Общото събрание на асоциацията преизбра за заместник-председател на УС Цветанка Минчева, главен изпълнителен директор на „Уникредит Булбанк“, и потвърди тригодишния мандат на членовете Никола Бакалов, главен изпълнителен директор на „Първа инвестиционна банка“, Сава Стойнов, изпълнителен директор на „Централна кооперативна банка“, и Георги Заманов, главен изпълнителен директор на „Алианц Банк България“. Асоциация на банките в България вече над 30 години обединява представителите на банковия сектор в страната. Членове на АББ са 22 кредитни институции, в които са заети над 25 000 души. АББ е член на Европейската банкова федерация (EBF) и на Европейския платежен съвет (ЕРС).

Строителната група „Трейс Груп Холд“ АД планира да разпредели на акционерите по 0,4 лева брутен дивидент на акция от печалбата за 2024 г. на предстоящото редовно годишно общо събрание на акционерите, насрочено за 30 юни 2025 г. Общата сума, която ще се изплати на акционерите, възлиза на почти 9,7 млн. лева. Останалата част от печалбата за миналата година (34,26 млн. лева) в размер на почти 24,6 млн. лева се предвижда да се отнесе към фонд „Резервен“ на дружеството. Акционерите ще изберат и членове на надзорния съвет на „Трейс Груп Холд“ за петгодишен мандат. Според дневния ред в надзорния съвет на дружеството ще влязат Николай Михайлов, Манол Денев и Мариела Рунтева. Акциите на „Трейс Груп Холд“ поскъпват с над 50% в последната година, а пазарната капитализация на дружеството достига 169,4 млн. лева.

„Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ АД е подписал договор за покупко-продажба на акции за придобиване на 70% от акционерния капитал на „Actual I.T.“ d.d. – словенско дружество, специализирано в предоставянето на услуги, свързани с ИТ инфраструктура, интегрирането на ERP решения и разработката и внедряването на секторно ориентирани бизнес решения. Документът е подписан на 29 май. Съгласно условията на договора „Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ ще придобие 70% от акционерния капитал на „Actual I.T.“ d.d. и косвено – участията в неговите дъщерни дружества. Продаващите акционери – DBA Group S.p.A., публично дружество, регистрирано за търговия на Euronext Growth Milan, и неговото изцяло притежавано дъщерно дружество DBA d.o.o., Словения, са трети несвързани лица с „Телелинк Бизнес Сървисис Груп“. Придобиваният дял ще включва 684 720 обикновени акции, притежавани пряко от DBA Group S.p.A. (33.56% от капитала), и 743 473 акции, притежавани от DBA d.o.o. (36.44% от капитала). Останалите 30% от капитала ще продължат да бъдат собственост на DBA Group чрез неговото дъщерно дружество DBA d.o.o., Словения. „Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ възнамерява да финансира покупната цена с комбинация от не по-малко от 30% собствени средства и до 70% банков инвестиционен банков кредит.

На 30.05.2025г. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи Протокол от годишно събрание на акционерите на КММ АД - Шумен проведено на 29.05.2025г.

Докато преките чуждестранни инвестиции в Европа намаляват с 5 процента за втора поредна година през 2024 г., което е най-ниското ниво от девет години насам, в България ръстът на инвестиционните проекти е 44 на сто. Това сочи ново изследване на "Ърнст и Янг" (EY) за привлекателността на Европа към инвестиции. В България през миналата година са започнали или са в процес на развитие 39 проекта, което е отворило 2092 работни места - увеличение от 6% спрямо 2023 г. Най-много са проектите, разкрити в производството – 12. На второ място са тези, свързани с бизнес услуги (7), а на трето проектите в логистиката (5). Анализът в Европа показва, че Франция, Великобритания и Германия остават трите най-желани за инвестиции дестинации, като заедно представляват приблизително половината от всички проекти. Въпреки това и трите държави регистрират двуцифрени спадове: Франция от 14% (1,025 проекта през 2024 г.), Великобритания 13% (853) и Германия 17% (608). Бавният икономически растеж, постоянно високите цени на енергията и нестабилната геополитическа среда са трите големи причини за втора поредна година Европа да отчита спад на инвестициите, смятат анализаторите. През 2024 г. компаниите по света са обявили 5383 инвестиционни проекти на зелено и проекти за разширяване на съществуващи инвестиции в 45 европейски държави, в сравнение с 5694 през 2023 г. - годишен спад от 5%, в сравнение с 4% спад между 2022 и 2023 г. и 1% растеж между 2021 и 2022 г. Инвестициите сега са с 19% по-ниски от пика си през 2017 г. и с 16% под нивата преди пандемията. Общият брой на работните места, създадени в Европа в резултат на публично-частни партньорства, намалява с 16% на годишна база до 269 740. Сложната геополитическа ситуация, икономическата нестабилност и увеличаващите се търговски конфликти - особено свързани със САЩ - са посочени като трите основни фактора, които възпират инвестициите.    В резултат на това 37% от компаниите декларират, че отлагат, отменят или намаляват инвестиционните си планове в Европа. Само 59% от компаниите възнамеряват да инвестират в Европа през следващите 12 месеца, в сравнение със 72% миналата година. Междувременно 42% смятат, че политиките на САЩ намаляват привлекателността на Европа, като само 27% очакват те да имат положителен ефект, сочи докладът. В синхрон с общата тенденция в Европа, инвестициите във Франция спадат с 14%. Въпреки това страната остава водеща дестинация за ПЧИ и се утвърждава като ключов хъб за инвестиции в ИИ, като също така остава основно място за международни компании в сферата на енергетиката и земеделието. Великобритания регистрира спад от 13%, въпреки отчетените 6% увеличение през предходната година. Страната е насочила фокуса си към капиталови и инфраструктурни инвестиции. Силно впечатление прави убедителният растеж на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност (+32%) и други проекти от стратегически характер за компаниите. Лондон остава най-привлекателният европейски град за инвестиции. Преките чуждестранни инвестиции в Германия намаляват със 17% през 2024 г., продължавайки трайния спад след пандемията. Инвестициите в Германия през 2024 г. са предимно в съществуващи проекти, които се развиват и разширяват, като азиатските инвеститори остават ключови в страната. За разлика от водещите западни икономики, инвестициите в някои държави от Централна, Източна и Южна Европа нарастват. Испания води класацията тук, като страната е на четвърто място по инвестиции в Европа, а броят на обявените проекти нараства с 15%. Комбинацията от силно икономическо представяне, относително ниски разходи за енергия и труд и достатъчно предлагана земя, помага за привличането на инвеститори. Страната също така се възползва от 163 млрд. евро средства чрез схемата NextGenerationEU, втората най-голяма сума, осигурена в ЕС. Изключително силно се представят Дания (+86%), Австрия (+31%), Швейцария (+25%), Полша (+13%), Финландия (+13%) и Италия (+5%). Внушителният инвестиционен растеж в Дания се дължи главно на тройно по-големия брой проекти, свързани с бизнес услуги и продажби, както и маркетинг. Полша пък затвърждава позицията си като индустриален и логистичен хъб, използвайки централното си местоположение, ценовата си конкурентоспособност и значителния брой квалифицирани таланти. Преките чуждестранни инвестиции в производството намаляват с 9%, достигайки най-ниското си ниво на нови проекти от 2020 г. Новите проекти на зелено спадат с 20%, а създаването на работни места в производството намалява с 25%. Инвестициите в офис пространства също намаляват, като проектите за бизнес услуги спадат с 9%. Възможността за дистанционна работа намалява търсенето на нови офис площи. Софтуерните и ИТ услуги – исторически най-големият сектор за ПЧИ – регистрират спад от 17%, отчасти поради по-малките бюджети за аутсорсинг. Според доклада, бързо възстановяване на преките чуждестранни инвестиции е малко вероятно. 37% от компаниите са отложили, отменили или намалили инвестиционните си планове в Европа миналата година. Паралелно с това, делът на компаниите, които заявяват намерение да инвестират в Европа през следващите 12 месеца, спада до 59% от 72% през 2024 г. Нарастващата несигурност разколебава инвеститорите да инвестират в Европа. Делът на тези, които вярват, че атрактивността на стария континент ще се увеличи през следващите три години, спада с 14 на сто до 61%. Повече хора вярват, че привлекателността на САЩ (74%) и Китай (67%) ще се подобри. Освен това, инвеститорите за първи път оценяват САЩ по-високо от Западна Европа. Това вероятно е предизвикано от бързия растеж в САЩ, благоприятните разходи за енергия и Закона за намаляване на инфлацията, както и от разочарованието от европейската стагнация и непредсказуемост. Колкото и важни да са Съединените щати като източник на инвестиции в Европа, 60% от европейските ПЧИ идват от самата Европа, често от малки и средни предприятия, инвестиращи в съседни държави. Тези предприятия са по-малко повлияни от събитията в чужбина.

Търговският дефицит на САЩ в търговията със стоки се сви рязко до 87,6 милиарда долара през април, което е спад с 46% от рекордните 162,3 милиарда долара през март, показват последните данни на Бюрото за икономически анализи. Това е най-ниският месечен дефицит от декември 2023 г. Драматичното свиване на дефицита е резултат от рекордния спад от 19,8% на вноса на стоки (68,4 милиарда долара) до 276,1 милиарда долара спрямо предходния месец, тъй като някои от агресивните тарифи на президента Доналд Тръмп влязоха в сила. В същото време износът на стоки от САЩ се е увеличил с 3,4% през април до 188,5 милиарда долара.

Златото е "убежище" за инвеститорите и се счита за сигурна инвестиция за предпазване от последиците от инфлацията, тъй като стойността му обикновено се повишава, когато цената на валутата, в която се оценява, спада. В резултат на постоянната инфлация през последните няколко години, все повече инвеститори се насочват към златото и цената му се е повишила с над 80%. А най-богатите хора в света държат (голяма) част от средствата си в т.нар. инвестиционно злато, т.е. залтни кюлчета.  Най-богатите хора в света вече все по-често прехвърлят собстевните си златни си резерви - т.е. инвестиционно злато под формата на златни кюлчета - в чужбина, поради икономическата и геополитическата нестабилност в света. Така, любимо място на най-богатите хора за съхранение на запаси от благородни метали, става Сингапур, съобщава CNBC. Телевизионният канал дава пример в тази връзка с най-голямото местно хранилище за благородни метали The Reserve. В него се съхраняват златни и сребърни кюлчета на обща стойност 1,5 млрд. долара. По данни на самото хранилище, от началото на тази година до април, т.е. за първите 4 месеца на годината, броят на поръчките за съхранение на благородни метали се е увеличил с 88% в сравнение със същия период на 2024 година. А продажбите им от страна на оператора на трезора са се увеличили с 200%. 90% от поръчките си за съхранение на благородни метали, компанията получава от чужбина.

Министрите на търговията на Китай и на 10-те страни от АСЕАН обявиха, че са приключили преговори за свободна зона Китай–АСЕАН, съобщи КМГ. Всестранното приключване на преговорите и предстоящото реализиране на споразумението ще бъде от полза за изграждане на супер голям регионален пазар, който ще внесе повече сигурност в регионалната и глобалната търговия. Новата свободна зона Китай–АСЕАН включва сътрудничество в дигиталната и зелената икономика, взаимна свързаност на веригата за доставка, стандартизиране на технологии и други области. Тези инициативи ще способстват за разширяване на сътрудничеството в нови сектори и за формирането на нови качествени производителни сили. Дълбоката интеграция на двустранните индустриални вериги ще има иновативно значение, като ще насърчи устойчивото развитие и икономическата взаимозависимост между страните.