Българска народна банка (БНБ) ревизира макроикономическата си прогноза защото перспективите за растеж на външното търсене на български стоки и услуги през 2023 г. са влошени спрямо прогнозата от март 2023 г. вследствие от лекия спад на икономическата активност на основните търговски партньори на България от еврозоната в края на 2022 г. и в началото на тази година. Предположенията предполагат, че растежът на външното търсене на български стоки и услуги ще се забави до 2% през 2023 г. (спрямо 7,1% през 2022 г.), след което ще се ускори до 3,5% през 2024 г. и 3,4% през 2025 г. Предположенията сочат, че през 2024 г. цените в евро на важните за България суровини ще се стабилизират, а през 2025 г. ще нараснат с малко над 2% под влияние на динамиката на неенергийните суровини. През 2023 г. се очаква забавяне на растежа на реалния БВП до 1% (спрямо 3,4% през 2022 г.), което ще се определя най-вече от преминаването от положителен към отрицателен принос на изменението на запасите в икономиката. Други фактори, които ще ограничат растежа на икономическата активност в страната през 2023 г., са прогнозираният спад на правителственото потребление в реално изражение, забавянето на растежа на частното потребление и запазването на отрицателен принос на нетния износ. БНБ очаква през 2023 г. инвестициите в основен капитал да се увеличат на годишна база, а растежът на реалния БВП да се ускори до 3,2% през 2024 г. Ръстът ще бъде до 4% през 2025 г. поради очаквано значително ускоряване на растежа на инвестициите основно в резултат на изпълнението на проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Очаква се годишната инфлация, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), да се забави до 5,7% в края на 2023 г. Средната годишна инфлация се очаква да достигне 8,7 на сто. Разходите за труд за единица продукция ше продължат да нарастват с относително високи темпове в условията на недостиг на работна ръка и да имат проинфлационен ефект върху ръста на цените, особено на основните компоненти. В средносрочен план темпът на растеж на ХИПЦ се очаква да се забави до 3,4% в края на 2024 г. и да достигне 3% в края на 2025 г. Рисковете пред прогнозата на БНБ за растеж на реалния БВП се оценяват като балансирани за 2023 г., докато за 2024 и 2025 г. преобладават рисковете от реализиране на по-нисък растеж спрямо този в базовия сценарий.

Близо 1,150 млрд. лева или 587 млн. евро са изпратили на роднини и близки у нас работещите в чужбина българи. Това сочат данни на Българската народна банка (БНБ). Статистиката е за периода от началото на тази година до края на май. Това прави средно по 117 млн. евро на месец, като най-много пари са изпратили през май тази година. В сравнение с преводите за първите пет месеца на 2022 година парите, които пращат емигрантите на свои близки, нарастват с близо 84 млн. евро. Очакванията са до края на тази година сумата, изпратена от българи, работещи в чужбина, у нас да надхвърли 1,2 млрд. евро, колкото е била за цялата минала година. През първото тримесечие на тази година рекордьори по трансфери у нас са работещите българи в Германия. За първите три месеца те са пратили на роднините си общо 67,3 млн. евро или над 130 млн. лева. Втори по инвестирани пари у нас са българите в САЩ, които са превели 61,4 млн. евро. От Испания и Обединеното кралство сумите, които влизат у нас, са съответно 34 млн. и 32 млн. евро. Гърция пък държи пета позиция по пращане на суми към България - 20 млн. евро. Статистиката отчита увеличение на преведените суми от всички държави. Намаление на преводите е отчетено от българите в Италия, като към март 2020 година от тях са влизали 17 млн. евро, а след това падат на 15,5 млн. евро.

Най-големият български производител на алуминиеви продукти "Алкомет" обяви, че иска да инвестира 300 милиона лева у нас за период от 10 години. През 2022 година "Алкомет" реализира инвестиция в размер на 27,2 милиона лева и създаде 75 нови работни места. През годините компанията е вложила общо 155 милиона евро в България, от които 13,5 милиона евро са за цех за алуминиеви компоненти за електромобили. "Алкомет" е един от най-големите работодатели в региона на Шумен. Сега компанията си е поставила нова амбициозна цел за следващите 10 години, а именно инвестиции в размер на 300 милиона лева. Мажоритарния собственик на "Алкомет" Фикрет Индже обяви, че компанията подготвя нов проект, който се очаква да започне в рамките на тази или началото на следващата година. Миналата година "Алкомет" премина към серийно производство за електромобилите на своя нов партньор - BMW Group, с когото компанията сключи дългогодишни договори.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глоби пивоварната „Биър Бастърдс“ ООД заради рекламни послания, свързани с изкуствен интелект. Регулаторът наложи имуществена санкция на компанията в размер на 1% от нетните ѝ приходи от продажби за финансовата 2021 г., които се равняват на 5 860 лв. Подалите жалба към антимонополния регулатор са конкурентите „Кохонес Брюъри“ ЕООД, „Пивоварна Сепия“ ЕООД, „Пивоварна 359“ ЕООД и „София Брю“ ЕООД. Това са български производители на занаятчийска (крафт) бира, които произвеждат напитки под марките Cohones, Sepia, „Диво Пиво“ и Rocket Science. Според тях рекламните послания на „Биър Бастърдс“ са заблуждаващи за потребителите и вредят на конкурентната среда. Твърденията в жалбата са свързани с осъществена от страна на „Биър Бастърдс“ реклама при представяне на бирата „Баси кефа“, промотирана като „Бира номер 1 в България“ и „Най-добрата българска бира“. Конкурентите имат претенции и към представянето на бирата Beer Bestrads Need For Snow като първата генерирана от AI бира. Според подалите жалба, „Биър Бастърдс“ представя последната си бира, пусната на пазара, като създадена от изкуствен интелект и „считат, че това е още едно заблуждаващо твърдение, с което на конкурентен продукт се дават качества/свойства, които той не притежава и което би увеличило интереса на потребителите за закупуването му“. Освен това жалбоподателите обвиняват „Биър Бастърдс“ , че на практика нямат свое производство. Бирата, която предлагат, е произведена в Амстердам. И компаниите, повдигнали обвинението, твърдят, че „Биър Бастърдс“ е просто търговец, а не производител на бира.

Румен Гайтански-Вълка е изпратил списък с недвижими общински имоти в София, за които е съгласен да върне къпалнята "Мария Луиза" на Столичната община. Посочените терени са на няколко места в града и са с обща площ 32.6 дка. Имотът в Борисовата градина е 35.2 дка и се държи от смесено дружество от фирма на Гайтански с дял от 59% и общинското дружество "Софийски имоти" - 41%. Столичният общински съвет през 2003 г. одобри апортирането на къпалнята в съвместно дружество с фирма на групировката ВИС 2, наречено "Парк Мария Луиза" АД. След убийството на на един от създателите на групировката - Георги Илиев, неговият дял от 59% е купен от Румен Гайтански-Вълка чрез негови фирми. Другият дял се държи от "Софийски имоти". От 2006 г. къпалнята е затворена. Предложението на Гайтански изпратено до кмета Йорданка Фандъкова е конкретен списък с набелязани имоти в София за замяна. Това писмо е препратено от "Софийски имоти" и до председателя на Столичния общински съвет. Първата група имоти, 13 на брой, които иска Гайтански-Вълка, са на бул."Г.М.Димитров", в близост до NVTower на Николай Вълканов, бивш вицепрезидент на "Мултигруп". Втората група са в "Лозенец", на бул. "Черни връх", до обръщалото на трамвая в кв. "Хладилника". Третата и четвъртата група са в район "Слатина" - на бул. "Шипченски проход", до началната спирка на автобусите за Кокаляне, Панчарево, Лозен, Герман... посочени са и парцели до кв. "Редута.

„Хидравлични елементи и системи“ АД (ХЕС) отчита рекордни продажби за шестмесечието. Дружеството отчита и спад на печалбата заради увеличението на разходите на компанията. Продажбите на ХЕС към края на юни възлизат на 50,432 млн. лева в сравнение с 48,827 млн. лева към края на юни 2022 г., което е с 3,3% повече на годишна база. Продажбите само за второто тримесечие обаче намаляват с 8,91% в равнение с първото тримесечие до 24,039 млн. лева и 4,8% на годишна база. Общите разходи на дружеството се увеличават до 46,829 млн. лева за полугодието от 42,803 млн. лева за полугодието на 2022 г., или с 9,4% на годишна база. Нетната печалба на ХЕС се понижава до 3,419 млн. лева за отчетния период от 6,369 млн. лева година по-рано, или с 46,31% на годишна база. В последната година акциите на ХЕС поевтиняват с почти 6%, а пазарната капитализация е малко над 114,6 млн. лева.

За шестмесечието на тази година „Топливо“ АД – София, специализирано в търговия със строителни и отоплителни материали, доставка, съхранение и търговия с газ пропан-бутан, течни горива, е на загуба след данъци от 6.44 млн. лева. Преди година дружеството беше на печалба от 969 хил. лева. „Топливо“ осъществява дейността си в над 197 обекта в цялата страна – търговски бази и магазини, газостанции, бензиностанции и нафтопунктове, газоразтоварище в Добрич и газохранилище в Русе. Компанията ползва и десет обекта, които са му предоставени под наем от „Синергон Имоти“ ООД. Приходите на компанията за шестмесечието общо са в размер на 106.41 млн. лева, но на годишна база намаляват със 17.51 млн. лева. Продажбите на строителни и отоплителни материали (въглища, пелета, дърва) са с най-голям дял като се увеличават до 56.47 млн. лева. Приходи от сделки с газ и течни горива (бензин, дизел и газ пропан-бутан) обаче са намалели с 22.09 млн. лева и в края на юни са 46.25 млн. лева. Двата сектора са стратегически за развитието на компанията. За осъществяване на своята дейност за периода „Топливо“ е извършило разходи за дейността в размер на 17.70 млн. лв. и финансови разходи 620 хил. лв. нетно. През тази година “Топливо” продължава договорните си отношения с традиционните си доставчици, основни производители в страната по групи продукти, като: Тондах; Кнауф; Винебербергер; Ксела България; Баумит; Кроношпан; Златна Панега; Фазерлес и други. Заедно с това, “Топливо” е официален представител и вносител на следните заводи производители: Грое /Германия/ – европейски лидер в санитарната арматура; Младост /Сърбия/ – керемиди и тухли. Основен мажоритарен акционер на дружество е „Синергон холдинг” АД, като бившият приватизационен фонд притежава 4 860 401 броя акции, представляващи 89.73% от капитала на търговското дружество. Останалите книжа са собственост на по-малки инвеститори.

Европейската централна банка повиши лихвените проценти до 3.75% и заяви, че всички бъдещи решения ще зависят от икономическите данни. ЕЦБ повиши основната си лихва по депозитите с 25 базисни пункта, с което лихвите достигнаха най-високото ниво от 23 години. Увеличени са и основният лихвен процент по кредитите до 4.25%, както и лихвеният процент по маржин кредитите - до 4.5%. От миналия юли лихвените проценти в еврозоната бяха повишени с 425 базисни точки в опит да се забави ръста на инфлацията, помпана от последиците от пандемията, войната в Украйна и скока на енергийните цени. След като през юли ЕЦБ отново вдигна лихвата, тя даде сигнал, че движението ще е само нагоре поне до 2025 г., тъй като инфлацията не слиза достатъчно бързо до желаните нива от 2%. Инфлацията в еврозоната падна до 5.5% на годишна база през юни от 10.6% през октомври - най-високата в историята на валутния блок. Според президента на ЕЦБ краткосрочните перспективи пред икономиката на еврозоната са се влошили главно поради отслабването на вътрешното търсене. Кристин Лагард.отбеляза, че в краткосрочен план слабостта на икономиката ще продължи, но по-ниската инфлация и по-високите заплати ще доведат до възстановяване на растежа с течение на времето. Според Лагард двигателите на инфлацията в еврозоната се променят: външният натиск отслабва за сметка на вътрешния - основно заради по-високите заплати.

Американската икономика се е разраснала по-бързо от очакваното през второто тримесечие на годината, след като устойчивостта на пазара на труда е подкрепила потребителските разходи, а компаниите са увеличили инвестициите в оборудване, потенциално отлагайки рецесията, съобщава Ройтерс. Брутният вътрешен продукт (БВП) се е разраснал с 2,4% на годишна база през второто тримесечие, заяви Министерство на търговията в предварителните си оценки. Икономиката се разшири с темп от 2,0% през периода януари-март. Икономистите, анкетирани от Ройтерс, очакваха БВП да е нараснал с 1,8% през април-юни. Извън жилищния пазар и производството икономиката до голяма степен е преодоляла увеличението с 525 базисни пункта на основните лихви от Федералния резерв от март 2022 г. насам в опита си да пребори инфлацията. Икономиката се поддържа от пазара на труда, който продължава да е затегнат. Първоначалните молби за помощи при безработица са спаднали със 7000 до сезонно коригиран брой от 221 хиляди за седмицата до 22 юли. Броят на хората, получаващи помощи повече от една седмица – показател за наемането, е спаднал с 59 хил. до 1,690 млн. броя в седмицата до 15 юли. Въпреки масовите съкращения в технологичния и финансовия сектор през 2022 г. и в началото на тази година т.нар. продължаващи молби остават ниски по исторически стандарти. При 3,6% през юни нивото на безработица не беше твърде далеч от най-ниските нива от няколко десетилетия. Някои икономисти обаче остават убедени, че рецесията е на хоризонта, като твърдят, че по-високите разходи за заеми в крайна сметка ще направят по-трудно за потребителите да финансират разходите си с дълг. Банките затягат кредитирането и излишните спестявания, натрупани по време на пандемията, продължават да се стопяват. Смята се, че забавянето на растежа на работните места ограничава нарастването на заплатите.

Съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт (БВП) на Китай се повиши до рекордно ниво през второто тримесечие, въпреки че потребителите и компаниите теглят кредити с бавни темпове, което е отражение на ниското доверие, възпрепятстващо икономическия растеж, пише Bloomberg. Общият дълг, който обхваща дълга на домакинствата, този на нефинансовите предприятия и публичния дълг, е нараснал до 281,5% от БВП през второто тримесечие, според изчисления на Bloomberg, базирани на данни от централната банка на Китай и Националното статистическо бюро. Той се е увеличил през второто тримесечие спрямо нивото му от 279,7%, отчетено през първото тримесечие. През второто тримесечие общият дълг или коефициентът на макрозадлъжнялост е нараснал до 283,9% през второто тримесечие. През по-голямата част от последното десетилетие икономистите посочват нарастващия дълг в Китай като предизвикателство за икономиката. Това внушение беше възприето от правителството през 2017 г., което започна „кампания за намаляване на задлъжнялостта“, която забави темпа на нарастване на дълга с цел да намали финансовите рискове. През 2020 г. властите в Пекин предприеха действия, с които да намалят задлъжнялостта в мащабния сектор на недвижимите имоти. Като се има предвид огромният принос на недвижимите имоти и строителството в БВП на Китай, намаляването на задлъжнялостта само в този сектор може да тласне растежа на Китай под потенциалното му ниво. Това би паснало на едно от определенията за това какво означава икономиката да е в рецесия.