Страните от Европейския съюз са предоставили гражданство на 827 319 жители на други държави през 2021 г. Това е увеличение с около 14 на сто спрямо 2020 г., когато гражданство в ЕС са получили 729 013 души, съобщи Евростат. През 2021 г. 2183 души са получили българското гражданство. Те се увеличават в сравнение с 2020 г., когато български паспорти са връчени на 859 души, като това е най-големият им брой поне от 2013 г. насам. Страните от ЕС, в които броят на получилите гражданство през 2021 г. се увеличава най-много в сравнение с 2020 г., са: Франция (+ 43 900 души), Германия (+18 800 души), Испания (+17 700 души), Швеция (+9 200 души) и Австрия (+7 200 души).

Лидер сред градовете в България с най-високи приходи от износ за 2021 г. е гр. София - 32,4 млрд. лв. Пловдив се нарежда на второ място с приходи за 5,3 млрд. лв. На трето място е Варна с 3,7 млрд. лв. С над 1 милиард лева износ са вече 14 общини в цялата страна в сравнение с 10 през предишната година. В 69 общини обемът на износа е под 10 милиона лева. През 2021 г. най-висок е износът на човек от населението в Девня - 125 хил. лв., с почти двоен ръст спрямо предходната година. Челната петицата се допълва от Божурище (67,9 хил. лв.), "Марица" (60,3 хил. лв.) и Севлиево (40 хил. лв.).

Четири български компании са включени в класацията за 1000-та най-бързо развиващи се компании в Европа, изготвена от британския в. "Файненшъл таймс" и компанията за анализ на данни "Статиста" (Statista). Класацията обхваща европейските компании, постигнали най-голям съвкупен годишен темп на растеж на приходите между 2018 г. и 2021 г. Сред българските дружества най-високо в класацията, на 314-о място е логистично дружество "ЮШипмънтс.ком" (Eushipments.Com). На 371-о място е търговецът на електроника "Амко-България" (Amco-Bulgaria). Доставчикът на професионални, научно-изследователски и технически услуги "Понтика Солюшънс" (Pontica Solutions) заема 715-а позиция, а ИT и софтуерната компания "Сторпул" (Storpool) е 742-а.

Yettel България внесе в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) искане за забрана на трансакцията и обединяване на производствата по сделката по придобиване на „Булсатком“. Това беше направено в 7-дневния срок за изразяване на становище, даден от КЗК на заинтересованите страни в процедурата по нотификация от „Словения Броудбенд“, с едноличен собственик на капитала „Юнайтед груп“ за придобиване на най-ключовите активи на Булсатком - електронната му съобщителна мрежа. Искането на Yettel България е процедурата по нотификацията да бъде обединена със стартиралата от КЗК проверка за установяване на евентуално нарушение на Закона за защита на конкуренцията относно сделката, водеща до промяна в контрола върху „Булсатком“.

Консервната фабрика в Белащица, строена едва преди няколко години, отново е обявена на търг от частен съдебен изпълнител. Причината - големите дългове на дружеството собственик "Хера трейдинг", срещу което е образувано изпълнително производство. Първоначалната цена, от която започна наддаването през 2022 г. беше 4,6 млн. лева, но остана без интерес и съответно дълговете не бяга погасени. Сега частният съдебен изпълнител обявява нова тръжна процедура с първоначална цена от близо 4,4 млн. лева. Фабриката е разположена върху терен от 3 декара в местност "Бялата пръст" в Белащица и представлява двуетажна сграда със сутерен, със застроена площ от 1341,84 кв. м. и РЗП от близо 4000 кв. м. Източник: trafficnews

Ивелина Николова е новият генерален мениджър на Schneider Electric за България, Албания, Северна Македония и Косово. Тя заменя на поста Радослав Кошков, който в края на миналата година прие позицията вицепрезидент "Сервизен бизнес" за Югоизточна Европа. Ивелина Николова е поредният български лидер и първата жена начело на операциите на Schneider у нас, отбелязват от компанията и допълват, че след години на френско управление Умната фабрика на компанията в Пловдив също вече устойчиво се управлява от местни мениджъри, с което ръководството на Групата Schneider потвърждава приоритета си за овластяване на местните структури навсякъде по света.

„Биодит“ АД отново отчита загуба за 2022 г., макар и в по-малък размер в сравнение с 2021 г. Дружеството увеличава значително приходите си през миналата година, но и разходите, което е свързано както с по-голямото производство на произвежданите от компанията системи, така и заради откриването на офис във Валенсия, Испания, и назначаването на допълнителен персонал. „Биодит“ отчита приходи в размер на 830 хил. лева през 2022 г. в сравнение с 298 хил. лева към края на 2021 г.,

Общата стойност на продажбите на европейски облигации от началото на годината надхвърли 500 млрд. евро – най-бързият темп в историята, съобщи Bloomberg. Основните фактори за това са несигурността около инфлацията и геополитиката, които карат компании, банки и правителства да пренебрегват нарастващата доходност и да реализират плановете си за дълга. За счупването на предишния рекорд с две седмици по-кратък срок допринесоха емисии облигации на Nestle SA, Toyota Motor Corp и HSBC Holdings Plc от понеделник, сочат данните, събрани от Bloomberg. Очаква се общата стойност на емитираните облигации да нарасне допълнително, след като  Европейският съюз и Stellantis NV също планират нови продажби на облигации тази седмица. Продажбите на облигации се засилиха в началото на годината, тъй като инвеститорите очакваха, че централните банки ще започнат да удря спирачки на агресивната серия от повишения на лихвените проценти. Сега, след като основната инфлация в Европа е най-високата в историята на еврозоната, емитентите отново трябва да предложат по-висока доходност, за да продадат своя дълг. На европейския дългов пазар в понеделник се очакваха облигации на стойност 14,6 млрд. евро, водени от предлагането на обезпечени облигации в две части за 5 млрд. евро от канадската финансова група Toronto-Dominion Bank, която привлече поръчки за над 6,8 млрд. евро от инвеститорите. Емисия за 2,75 млрд. евро на британската банка HSBC също допринесе за обема за деня.

Американската икономика ще навлезе в техническа рецесия през третото тримесечие на годината, смята главният изпълнителен директор на "Банк ъв Америка" (Bank of America) Браян Мойнихън, цитиран от Ройтерс. Той очаква три тримесечия на отрицателен растеж под натиска на корпоративното забавяне, докато в същото време потреблението ще остане на добро ниво. По оценки на банката свиването на икономика ще варира между 0,5 и 1 на сто на тримесечие, което значи, че рецесията няма да бъде дълбока. Именно затова от банката очакват лихвените проценти ще започнат да падат още от втората четвърт на 2024 г.

Международният търговски стокообмен на Китай е продължил да намалява и през първите два месеца на 2023 г. Китайският износ на стоки и услуги е спаднал с 6,8 на сто през януари и февруари спрямо същите месеци на 2022 г. Анализатори очакваха китайският износ да намалее с 9 на сто през първите два месеца от годината. През декември 2022 г. износът се сви дори с повече, като на годишна основа изтри 9,9 на сто. Същевременно вносът в Китай е бил с 10,2 на сто по-малко през януари и февруари, влошавайки се от декември, когато намаля със 7,5 на сто, и спрямо очакванията на експерти, предвиждащи да се свие с 5,5 на сто. Търговският излишък на Китай за двата месеца е бил 117 милиарда долара.  През януари и февруари на годишна основа най-сериозно влошаване е имало при китайския износ на оборудване, използвано за обработка на данни, както и на дисплеи и интегралните схеми. Противно на тях износът на автомобили и шасита, както и на рафиниран петрол, е нараснал значително, съответно с 65,2 на сто и 101,8 на сто. Търсенето на китайски стоки и услуги от страни от Югоизточна Азия се е увеличило през първите два месеца на годината, докато търговията с Европейския съюз, САЩ и Япония е намалялo. Експортът на механични и електрически уреди е представлявал 58 на сто от обема на китайския износ, представен в юани. За същите месеци вносът на хранителни масла, въглища и редкоземни елементи в Китай е скочил най-много сред различните групи стоки, докато доставките на полупроводникови части и изделия от стомана са били с най-голям спад, показват китайски митнически данни. Вносът на суров петрол и природен газ е спаднал, съответно с 1,3 на сто и 9,4 на сто на годишна база.