250 милиона лева е очакваният дефицит на бюджетното салдо по Консолидираната фискална програма (КФП) към края на февруари. Това сочат предварителните оценки на финансовото министерство. През февруари на 2022 г. бюджета бе с излишък от 713,3 млн. лв., въпреки че страната беше без редовен бюджет за текущата година. Макар че приходите, помощите и даренията по КФП нарастват спрямо същия период на предходната година с около 1,3 млрд. лв., изпреварващият ръст на разходите с около 2,3 млрд. лв. води до влошаване на бюджетното салдо.

България ще бракува нови 2,8 млн. дози ваксини срещу ковид през тази година. Това е огромен финансов ресурс, който се губи. Страната ни е на твърдата позиция, че тези договори трябва да се прекратят, коментира здравният министър Асен Меджидиев. По данни на европейския център за профилактика и контрол на заболяванията до момента на България са доставени общо 14 449 390 дози ваксини. Срещу тези доставки нивото на ваксинация е много ниско, като страната ни е с 30,1% преминат първи курс на ваксинация при 73% средно за ЕС.

Електронните етикети са мощен инструмент за търговците по отношение на управление на цени и промоции, като инвестицията се изплаща до 3-4 години според Мария Иванова, изпълнителен директор, "СИС Технология" АД. Електронните етикети са много широко разпространени в целия свят, като фактори за бързото им разпространение са повишената цена на труда, нуждата от бърза актуализация на цените в търговските обекти, както и инфлационните процеси. Шведската фирма Priser е лидер, като производител на световния пазар, а като търговски обекти, които ги използват, лидер за Европа е Франция, следвана от Великобритания и Германия.

Германската верига за търговия на дрехи и други модни артикули "Пик енд Клопенбург" (Peek & Cloppenburg) поиска пред съд в Дюселдорф защита от кредитори, като се обоснова с трудната пазарна ситуация, предаде ДПА. Това граничи с фактическо обявяване на фалит. На този етап магазините на дружеството остават отворени и не се планира затварянето им, посочват от "Пик енд Клопенбург". Искането за защита има за цел да позволи на компанията да развие по-бързо реформите, които е започнала, под надзора на назначен от съда временен администратор. В България магазини на "Пик енд Клопенбург" има в почти всеки мол.

След като през 2021 г. българската компания на германския концерн Festo увеличи продажбите си с 30%, през 2022 година е добавила още над 20%, което означава, че оборотът й вече доближава 260 млн. лв. "Кумулативно спрямо предпандемичната 2019 г. имаме над 80% ръст в обемите", казва управителят на "Фесто производство" Георги Атанасов. Компанията продава само на фирмата майка. Заводът има нужда от повече машини, площи и работници. Това е причината за трансформацията, която включва инвестиция от близо 15 млн. евро (около 30 млн. лв.) - над 3.5 млн. евро в реконструкция и разширение на производствените площи и повече от 10 млн. евро в ново оборудване.

Компанията в сферата на здравословните био храни „Смарт Органик“ АД реализира силно начало на тази година с ръст на консолидираните приходи от продажби от 45 процента за първите два месеца на 2023 г. спрямо същия период на 2022 година. Той е изцяло органичен, като се отбелязва силно търсене на продуктите, както на вътрешния, така и на експортните ни пазари. В процес на изпълнение са инвестиции за около 6 млн. лв. в машини за годината, както и допълнително 7 млн. лв. за изграждане на новата производствена сграда в „Индустриална зона Божурище“. Има ръст на приходите на компанията на неконсолидирана база с 18 процента.

Нетната печалба на Групата „Първа инвестиционна банка“ за миналата година възлиза на 97.13 млн. лева. Положителният финансов резултат преди данъчно облагане за годината е 109.27 млн. лв., а печалбата преди провизии и обезценка e в размер на 249.63 млн. лева. Групата има чуждестранни дейности в Кипър (клон Кипър) и Албания (дъщерно дружество). Към края на декември общият брой на клоновете и офисите на „Първа инвестиционна банка“ АД в България е 125, като от тях 42 са локации в София, а 83 – в градовете извън столицата. През 2022 г., както и през 2021-а банката не е разпределяла дивиденти за своите акционери.

Европейската централна банка (ЕЦБ) констатира, че компаниите печелят от високата инфлация, докато служителите и потребителите плащат сметката, пише Ройтерс.  До момента ЕЦБ считаше, че острите увеличения на цените, за всичко от енергия до храни и компютърни чипове, вдигат разходите за компаниите в 20-те страни в еврозоната. На това предизвикателство
ЕЦБ отговори с най-голямото увеличение на лихвените проценти от почти четири десетилетия, за да охлади търсенето, твърдейки, че е изправена пред риска високите потребителски цени да вдигнат заплатите и да създадат инфлационна спирала. Сега се установява, че маржовете на печалба на компаниите се увеличават, вместо да се свиват, както би се очаквало, когато разходите за суровини се вдигат толкова остро. Това че компаниите вдигат цените над разходите си за сметка на потребителите и работниците, вероятно ще разгневи широката общественост, но тя има последици и за централните банкери. Инфлацията, подхранена от по-високите корпоративни маржове, има тенденция да се самокоригира, тъй като компаниите в крайна сметка ограничават увеличението на цените, за да избегнат загубата на пазарен дял. Дебатът трябва да бъде възобновен на следващата среща на ЕЦБ на 16 март, когато банката обеща да повиши лихвите до най-високото им ниво от върха на финансовата криза през 2008 г. „Икономиката на рентабилността предполага, че може да видим предстоящо по-голямо свиване на печалбата“, коментира главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн за Ройтерс. В САЩ увеличаването на маржовете по печалбата започна по-рано и вече започна да се обръща, макар и бавно и неравномерно. Компаниите за потребителски стоки в еврозоната например са увеличили оперативните си маржове до средно 10,7% миналата година, което е с една четвърт повече спрямо 2019 г. преди световната пандемия и войната в Украйна, показват данни на Refinitiv. По подобен начин печалбата, а не разходите за труд и данъците формират лъвския пай от вътрешния ценови натиск в еврозоната от 2021 г. насам, показват изчисления на ЕЦБ въз основа на данни на Евростат.

Президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че в проектобюджета, който ще бъде внесен в американския Конгрес на 9 март, ще са включени по-високи данъци, включително за милиардерите, предаде Ройтерс. Той обаче няма да наруши обещанието си да не вдига данъците за американците, които заработват по-малко от 400 000 долара годишно. "Искам да стане ясно, че ще повиша някои данъци", добави американският президент, намеквайки, че "милиардерите" ще трябва да плащат по-високи данъци. Байдън, под натиска на републиканците, които заплашват да не увеличат лимита на държавния дълг, ако той не се съгласи да съкрати рязко разходите, обеща да намали дефицита с 2 трилиона долара за период от 10 години в предстоящия проектобюджет. Байдън призова републиканците да представят собствени предложения и да преговарят за тези планове вместо да обсъждат дали страната трябва да повиши тавана на дълга и да изплати съществуващите сметки, позовавайки се на възможни щети за икономиката от безпрецедентен фалит на САЩ.

Китайските власти са планирали да инвестират 12.9 милиарда юана (1.9 милиарда долара) в най-големия производител на чипове в страната Yangtze Memory Technologies Co. (YMTC). Изданието отбелязва, че инвестициите в конкурента на южнокорейските гиганти Samsung и SK Hynix са станали най-големите за Националния инвестиционен фонд на Китай през последните няколко месеца. Китай се опитва да намери начин да се справи със санкциите от страна на САЩ в областта на технологиите. На 10 август Financial Times съобщи, че служителите по националната сигурност на Тайван се опитват да убедят Foxconn, един от най-големите в света производители на договорна електроника, да се откаже от инвестиция от 800 милиона долара в китайския разработчик на полупроводници Tsinghua Group. Преди това тайванското правителство вече беше заплашило Foxconn с глоба от 25 милиона тайвански долара (около 830 000 щатски долара). По-рано пък стана известно, че САЩ са инвестирали над 50 милиарда долара в собствената си полупроводникова индустрия на фона на напрежението около Тайван.